Р Е Ш Е Н И Е    3241

 

Номер   3241

Година   08.07.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Румяна Запрянова

Секретар:

Катя Полежанова

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240101421

по  описа  за

2018

година

 

Производството е образувано по иск, предявен от Г.Н.Г., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„З.”№38, чрез пълномощника й А.В.Д., АК-С., със служ. адрес в Г.С., У.„И.”№28, .4, против М.С.Т., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„О.”№65.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответника са сключили неформален договор за заем за потребление, в изпълнение на задълженията си по който Г.Г. е предоставила на М.Т. сумата от 30`000.00 лв. Заемателя е върнал по-голямата част от паричната сума, като за остатъка от 8`000.00 лв. е издал запис на заповед. Падежът на задължението за връщане на тази сума е 10.05.2017 г., но М.Т. не е изпълнил задължението си до датата на подаване на исковата молба.

Г.Г. е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело №1191 по описа за 2018 г. на Рг.РС. Заявлението е отхвърлено, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви осъдителен иск за вземането, претендирано по реда на заповедното производство. Това обстоятелство обуславя правният интерес от воденето на настоящето производство, с което ищцата претендира да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 8`000.00 лв., ведно със законната лихва от 11.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.

С исковата молба процесуалният представител на ищцата ангажира писмени доказателства.

За датата на откритото съдебно заседание, пълномощникът на Г.Г. депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа исковата претенция и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не депозира отговор, с който да изрази становище по предявения осъдителен иск и/или да ангажира доказателства.

М.Т. не се явява и в откритото съдебно заседание, нито изпраща процесуален представител.

С определение №3240 от 08.07.2019 г. производството по делото е прекратено в частта по предявения акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 11.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 27.12.2018 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със запис на заповед, издаден на 10.04.2017 г. ответникът М.Т. се е задължил да заплати на ищцата сумата от 8`000.00 лв. в срок до 10.05.2017 г. Оригиналът на записа на заповед е приложен в кориците на частно гр. дело №53628 по описа за 2018 г. на Рг.Сф..

Г.Г. е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на записа на заповед за сумата от 8`000.00 лв. Същото е отхвърлено, тъй като заповедният съд е приел, че ценната книга е недействителна поради липса на задължителния реквизит по чл.535, т.1 от ТЗ (наименованието „запис на заповед“ в текста на документа) и на заявителката са дадени указания за възможността да предяви осъдителен иск в едномесечен срок, по който е образувано настоящето производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, предявената осъдителна претенция с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за основателна, предвид следните правни доводи:

Предмет на осъдителната претенция, предявена от Г.Г. е вземане по договор за паричен заем, като ищцата твърди, че процесната сума от 8`000.00 лв. е невърнатият от ответника остатък от предоставената му в собственост парична сума от 30`000.00 лв. По делото не е представен писмен договор за заем за потребление. Съдът обаче приема, че между страните е възникнало заемно правоотношение въз основа на представения „запис на заповед“, който е нередовен поради липсата на задължителния реквизит по чл.535, т.1 от ТЗ. Със същия ответникът се е задължил да заплати на ищцата сумата от 8`000.00 лв. в срок до 10.05.2017 г. Документът не представлява запис на заповед, тъй като не отговаря на изискването на чл.535, т.1 от ТЗ. Нередовният менителничен ефект, при липса на някои от реквизитите му, но при материализирано изявление за плащане, има характер на разписка по смисъла на чл.77, ал.2 от ЗЗД (в този смисъл решение №78 от 17.07.2009 г. по т. д. №29 по описа за 2009 г., ВКС, Първо търговско отделение). Ето защо и доколкото авторството на записа на заповед не е оспорено от ответника и съдържа изявление на последния, че се задължава да плати на ищцата сумата от 8`000.00 лв. в срок до 10.05.2017 г., съдът приема, че нищожната ценна книга има доказателствената стойност на разписка. С оглед последното, нередовният запис на заповед съставлява доказателство за сключването на договора за заем за потребление и изпълненията на задълженията на заемодателя-ищец по него за предаване на заетата парична сума, респ. възникването на задължението на ответника-заемател да върне същата в срок до 10.05.2017 г.

По гореизложените съображения, съдът намира предявеният осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за доказан и основателен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и т.12 от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени претендираните от ищцата разноски в исковото и заповедното производство за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар за един адвокат в общ размер на 1`055.00 лв..

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„О.”№65, да заплати на Г.Н.Г., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„З.”№38, сумата от 8`000 лв., дължима на основание договор за заем за потребление с падеж на 10.05.2017 г.

ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„О.”№65, да заплати на Г.Н.Г., ЕГН*, с адрес в Г.Б., У.„З.”№38, сумата от 1`055.00 лв., представляваща направени от ищцата разноски в настоящето исково първоинстанционно производство и по частно гр. дело №1191 по описа за 2018 г. на Рг.РС за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.ОС в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:………………………………….