Р Е Ш Е Н И Е    2197

 

Номер   2197

Година   10.05.2019

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Виолета Тумбева

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20181240100448

по  описа  за

2018

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „.С.В.”Е., с ЕИК*, с адр.: Б., С., о.С. /с./, б.„.П.Д.№25, О.-С.Л, .2, О.4, представлявано от Николина Т.С. и М.Д.Д. против А.А.К., ЕГН*, с А. в Г.Р., У.„В.“№1, .2.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 500.00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 03.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 59.92 лв. – договорна лихва за периода от 26.12.2015 г. до 24.05.2016 г., сумата от 80.91 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението – 03.10.2017 г., сумата от 353.40 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.12.2015 г. до 24.05.2016 г. и сумата от 45.00 лв. – такса разходи.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът не се явява, процесуалният представител на ищцовото дружество представя писмено становище, с което поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника А.А.К., Ч. назначения особен представител А.Б.Б. депозира писмен отговор, с който на прави възражение за неоснователност на исковете, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в исковата молба.

Оспорва твърдението, че между ищеца и ответника е сключван договор за паричен заем, респективно, че ищеца е предоставял на ответника паричен заем, който той се е задължил да върне в сроковете и по начин, описан в исковата молба. Оспорва редовността и  валидността а сключената между ищеца и „И.А.М.“ цесия. Прави възражение за нищожност на клаузите, посочени в чл.2, чл.4, чл.8 от Договора. Същите са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП и нищожни по смисъла на чл.26,, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. 33, ал.1 от ЗПК.

В съдебно заседание ответникът Ч. процесуалния си представител оспорват основателността. Претендира да бъдат заплатени разноските по делото.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.Г.д. №1298/2017 г. по описа на Рг.РС., по което е издадена Заповед №5799 от 03.10.2017 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 1`039.23 лв., дължима по договор за паричен заем №2434384, сключен на 26.11.2015 г. между „И.А.М.“  и А.К. и договор за цесия от 01.06.2016 г., от която 500.00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 03.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, 59.92 лв. – договорна лихва за периода от 26.12.2015 г. до 24.05.2016 г., 80.91 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението – 03.10.2017 г., 353.40 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.12.2015 г. до 24.05.2016 г. и 45.00 лв. – такса разходи, както и сумата от 75.00 лв., представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът е уведомен пир условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

На 10.05.2018 г. заявителят по ч. Г. д. №1298/2017 г. по описа на Рг.РС. е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

От представеното по делото заверено копие на договор за паричен заем №2434384 от 26.11.2015 г. се установява, че на същата дата в Г.Р. между „И.А.М.“  и А.А.К., ЕГН*, е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен заем от 500.00 лева, която сума ответникът е усвоил веднага след сключване на договора, а Заемателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор, а именно Ч. заплащане на 6 месечни погасителни вноски по 152.22 лева всяка.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем №2434384 от 26.11.2015 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора.

В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 59.92 лв., за периода от 26.12.2015 г. до 24.05.2016 г. датата на настъпване на падежа на договора.

Разпоредбите на договора предвиждат, че при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, Заемателят дължи на Заемодателя сума, в размер на 45.00  лева, представляваща направени разходи  и такса за извънсъдебно С. на просрочено задължение.

Съгласно чл.4, ал.2 на договора за паричен заем №2434384 от 26.11.2015  г. за неизпълнение на задълженията по чл.4, ал.1 от страна на заемателя, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 353.40 лева. Същата се заплаща разсрочено в размер на 58.90 лева, която сума се добавя към погасителните вноски по чл.2, ал.2 от договора. В настоящия случай начислената неустойка е в размер на 353.40 лв.,

Договорена е и лихва за забава, която за периода от 27.12.2015 г. до 03.10.2017 г. е в размер на 80.91 лева.

На 01.06.2016 г. „И.А.М.“ и „.С.В.”Е. сключили рамков договор за прехвърляне на парични задължения като е уговорено, че конкретните задължения, които се прехвърлят ще бъдат индивидуализирани в приложение към договора. Договорът между ответника и „И.А.М.“  е включен в такова приложение.

„И.А.М.“ е упълномощило (л.15) „.С.В.”Е. да уведоми от негово име длъжниците на дружеството за извършените цесии. По делото не се съдържа изявление от „.С.В.”Е. в качеството му на пълномощник на „И.А.М.“ с което А.А.К., ЕГН* да е уведомен за извършеното прехвърляне на задължението.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 26.02.2019 г., съдът е задължил ищеца да представи оригинал на приложения към исковата молба договор за паричен заем №2434384 от 26.11.2015 г. Изрично е указал на ищеца, че при непредставяне на доказателството в предоставения от съда едноседмичен срок, същото ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

В законоустановения срок ищецът не е представил оригинал на цитирания документ, предвид което съдът с нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 20.03.2019 г.,  го изключи от доказателствения материал по делото.

По делото са представени уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2434384 от 03.06.2016 г., с което „И.А.М.“ Ч. „.С.В.”ЕАД съобщава на ответника за станалата продажба., От известие за доставяне /лист 18 от делото/, изпратено Ч. Български пощи, писмото е върнато в цялост с отбелязване, че „получателят е непознат на посочения А.“. На 27.04.2018г. до длъжника А. К. е изпратено Ч. куриер повторно уведомително писмо за извършената цесия с изх.№УПЦ-С- ИАМ/2434384/27.04.2018 г., което отново е върнато в цялост.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, поддържана в съдебно заседание от вещото лице, съобразно заключението на която остатъкът на задължението на ответника А.К. към датата на депозранае на заявлението по чл.410 от ГПК, е в размер на 1`037.24 лева, от които 500.00 лв. главница, 59.92 лв . договорна лихва с настъпил падеж за периода от 26.12.2015 г. до 24.05.2016 г., 78.92 лв. – лихва за просрочие за периода от 26.12.2015 г. до 03.10.2017 г., 353.40 лв. – неустойка за непредоставено обезпечение и 45.00 лв. – такса за С. на вземания.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд - РС-Рг., в съдебния район на който е местожителството на ответника.

Разгледан по същество този иск се явява неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:

Ищецът по иска с правно основание чл.422 от ГПК, следва да посочи кое е материалното право, чието изпълнение се претендира в заповедното производство и да докаже пораждането на задължението по него, а ответникът - погасяването му. В настоящето производство ищцовото дружество следваше да докаже наличието на облигационно отношение между същото и ответника, наличието на непогасени и изискуеми задължения вр. с изпълнението на облигационното отношение, наличието на основание за начисляване на неустойка.

В хода на съдебното производство ищцовото дружество не доказа наличието на облигационно отношение между него и ответника. С подадената искова молба е приложено копие на договор за паричен заем №2434384 от 26.11.2015 г., сключен между „И.А.М.“  и А.А.К., ЕГН*.

След направеното от ответника възражение за представяне на оригинал на приложения към исковата молба договор за паричен заем №2434384 от 26.11.2015 г., ведно с приложенията към същия, в съдебно заседание, проведено на 26.02.2019 г. съдът задължи ищцовото дружество да представи същия в оригинал, като изрично предупреди дружеството, че при непредставяне, същият ще бъде изключен от доказателствата по делото. В предоставения от съда срок ищцовото дружество не представи оригинал на приложените към исковата молба копия на доказателства и в проведеното на 20.03.2019 г. съдебно заседание съдът изключи от доказателствата по делото договор за паричен заем №2434384 от 26.11.2015 г..

С изключване на посоченото по-горе доказателство от доказателствата по делото, ищцовото дружество не доказа наличието на облигационно отношение, наличието на изискуеми вземания и основателността на предявената от същото договорна неустойка вр. с неизпълнение на договора от страна на ответника. За да бъде уважен иска за установяване на вземане по договорно задължение, то ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да докаже наличието на облигационното отношение. В настоящото производство това не беше доказано от ищцовото дружество, като същото не представи доказателства за наличието на облигационно отношение с ответника. След като ищцовото дружество не изпълни задълженията си по чл.183 и чл.190 от ГПК да представи оригинал на приложените към исковата молба копия на доказателства и същите бяха изключени от доказателствения състав по делото, то следва, че в исковата молба е налице твърдение за наличие на облигационни отношения между ищцовото дружество и ответника, без същото да е подкрепено с каквито и да било доказателства. Вр. с посоченото ищцовото дружество не доказа при условията на пълно и главно наличието на облигационно отношение между същото и ответника, респективно не доказа наличието на непогасени задължения по твърдяното от него облигационно отношение.

След като не бе доказано наличието на облигационно отношение, то не е налице основание за присъждане и на договорна неустойка в полза на ищцовото дружество, тъй като няма отношения, изпълнението на които същата да обезпечава.

По делото не бяха представени годни доказателства, а представените към исковата молба копия, бяха изключени като такива, поради което не може да се направи извода за наличието на договор за заем между ответника и същото дружество. Поради липсата на вземане спрямо длъжника съдът не обсъжда възражението на ответника за неуведомяването му за цесията.

Предвид изложеното дотук е налице основание за формиране на извод за недоказаност на твърденията на ищеца по установителна претенция, поради което предявеният от него иск за установяване дължимостта на процесните суми следва да се отхвърли като неоснователен. 

С оглед неоснователността на установителния иск, следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане в полза на ищеца на разноски в настоящето производство.

Същевременно искането за присъждане на разноски на ответника е основателно.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „.С.В.”Е., с ЕИК*, с адр.: Б., С., о.С. /с./, б.„.П.Д.№25, О.-С.Л, .2, О.4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., против А.А.К., ЕГН*, с А. в Г.Р., У.„В.“ №1, .2 иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500.00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 03.10.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 59.92 лв. – договорна лихва за периода от 26.12.2015 г. до 24.05.2016 г., сумата от 80.91 лв. – обезщетение за забава за периода от 27.12.2015 г. до датата на подаване на заявлението – 03.10.2017 г., сумата от 353.40 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.12.2015 г. до 24.05.2016 г. и сумата от 45.00 лв. – такса разходи, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ искането на „.С.В.”Е., с ЕИК*, с адр.: Б., С., о.С. /с./, б.„.П.Д.№25, О.-С.Л, .2, О.4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. за присъждане на сторените разноски в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:………………………………………………