Р Е Ш Е Н И Е    4116

 

Номер   4116

Година   29.06.2016

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Яна Димитрова

Секретар:

Катя Самарова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20161240200380

по  описа  за

2016

година

 

Производството е по реда на глава 5 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „.В.Е. с ЕИК* с адрес в г.С., Б."Ц.ш.", 7-ми км., К.2, представлявано от ИД „П." с ЕИК*, с адрес в г.Б., У."О.”№15, представлявано от С.Ч. срещу НП №9 от 01.04.2016г., издадено от директор на Р.Б.. с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.218, ал.3 от ЗЗ - "имуществена санкция" от 6`000.00 лева за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател - редовно уведомено, не изпраща представител.

В съдебно заседание АНО не се явява. Представлява се от гл.юрисконсулт Тодоров с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последният оспорва жалбата като излага аргументи за законосъобразност на атакуваното с нея НП.

Жалбата на „.В.Е. с ЕИК* с адрес в г.С., Б."Ц.ш.", 7-ми км., К.2, представлявано от ИД „П." с ЕИК*, с адрес в г.Б. У."О.”№15, представлявано от С.Ч., срещу НП №9 от 01.04.2016г., издадено от директор на Р.Б. е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 28.12.2015г. в 22.30ч. св.М.Д. и св.П.С. - служители на Р.-Б. извършили проверка на обект – К.„П.“, находящ се в Г. в сградата на Х. „. стопанисвано от „.В.Е. с ЕИК*, представлявано от „П." с ЕИК*, представлявано от С.Ч..

В хода на проверката инспекторите установили, че в обекта има клиенти, които употребяват тютюневи изделия.По време на проверката в заведението бил упълномощен представител на жалбоподателя – М.М..

 В резултат от направените констатации св. Д. и св.С. съставили Констативен протокол препис, от който, връчили на М..

На 06.01.2016г. до дружеството-жалбоподател била изпратена покана №163/06.01.2016г. за съставяне на акт.

На 11.01.2016г. св. Д. съставила Акт за установяване на адм. нарушение №9/11.01.2016г. в присъствието на св. С. и в присъствието на упълномощения представител на нарушителя – М.М..Актът бил връчен на последния, който го подписал, като изложил възражения.

На 01.04.2016г. въз основа на посочения АУАН било издадено НП №9 от 01.04.2016г., издадено от директор на Р.Б.. с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.218, ал.3 от ЗЗ - "имуществена санкция" от 6`000.00 лева за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ.

От така изложената и приета фактическа обстановка за да постанови Решението си, съдът следва да обсъди наличието на адм. нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда по който то е наложено.

От така приетата фактическа обстановка следва, че е извършено нарушение, съставомерно по чл.56, ал.1 от ЗЗ, но както контролните органи, така и АНО са ангажирали административно-наказателната отговорност на лице, което не е субект на нарушението.

Посочената разпоредба забранява тютюнопушенето в закритите обществени места. Очевидно е, че нарушител на посочената забрана може да бъде само лице, което пуши тютюн.

Факт е и вероятно наказващият орган се е позовал на това, че санкционната норма на чл.218, ал.3 от ЗЗ е насочена към ЮЛ, но настоящият С. състав намира, че се касае за законодателен пропуск от корекция на санкционната норма, след промяната на материалната такава .

Ноторно известно е, че може да бъде нарушена само правна норма, въвеждаща правило за поведение и не е възможно да се наруши санкционна правна норма, доколкото същата с оглед правната си природа не въвежда задължения.

Друго би било ако нормата на чл.56, ал.1 от ЗЗ забраняваше, както тютюнопушенето, така и допускането на такова в закрити обществени места, тогава резонно и в контекста на чл.25, ал.2, вр. чл.10 от ЗАНН, следва да се приеме, че управителят на съответния обект може да бъде субект на нарушение.

Съдът счита, че безвиновната отговорност на ЮЛ няма как да бъде ангажирана при отсъствие на нарушена материалноправна норма, както счита, че санкционната правна норма не може да служи за допълването й.

 След отмяната на чл.56, ал.5 и ал.7 ЗЗ (редакция ДВ бр.42/2010 г.) не се вменяват задължения на собствениците на заведения и работодателите, свързани с осигуряването спазването на забраната за тютюнопушене, нито е въведена санкционна разпоредба за допускането на нейното нарушаване от трети лица.

Предвид изложеното съдът не намира за нужно да обсъжда останалите предпоставки за законосъобразност, макар да намира за основателни, възраженията на жалбоподателя, досежно съдържанието на НП.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №9 от 01.04.2016г., издадено от директор на Р.Б.. с което на „.В.Е. с ЕИК* с адрес в г.С., Б."Ц.ш.", 7-ми км., К.2, представлявано от ИД „П." с ЕИК*, с адрес в г.Б. У."О.”№15, представлявано от С.Ч. е наложено адм. наказание на основание чл.218, ал.3 от ЗЗ - "имуществена санкция" от 6`000.00 лева за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Настоящето Решение подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщението за изготвено Решение до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………….