Р Е Ш Е Н И Е    4090

 

Номер   4090

Година   29.06.2016

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Яна Димитрова

Секретар:

Катя Самарова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20161240200262

по  описа  за

2016

година

 

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба от М.Л.К. с ЕГН* и адрес в г.К., У.”Б.”№31, срещу НП №16-3794-000071 от 01.03.2016г. на Н. на Р. ОД на М.-Б., РУ-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: 1. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП - "глоба" от 20.00 лева за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП и 2. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП - "глоба" от 100.00 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателя - редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Видно от жалбата М.К. не оспорва извършването на нарушение по чл.40, ал.2 от ЗДвП, като и наложеното му за него адм. наказание на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП - "глоба" от 20.00 лева.

Несъгласието на жалбоподателя е насочено К. извода на АНО, че първият е извършил нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, респективно е наложил адм. наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП - "глоба" от 100.00 лева.

В съдебно заседание административно-наказващият орган Н. на Р. ОД на М.-Б., РУ-Б. - редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното писмо К. административно-наказателната преписка, моли съдът да потвърди НП.

От събраните гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на М.Л.К. с ЕГН* и адрес в г.К., У.”Б.”№31, срещу НП №16-3794-000071 от 01.03.2016г. на Н. на Р. ОД на М.-Б., РУ-Б., в частта му, с която на М.-К. е наложено адм. наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП - "глоба" от 100.00 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 04.02.2016г. св.П. съставил Акт за установяване на адм. нарушение, бланков №567670/04.02.2016г. в присъствието на св.К. и М.К., срещу последния за това, че: на 04.02.2016г. в 10.40 в г.Б., У.Н.Г. в посока ски-зона, управлява т.а. „И...“ с рег.№*, собственост на ТД„С.“ООД-К., като при движение на заден ход не наблюдава пътя зад превозното средство и удря, движещия се зад него л.а. марка „Ф.Ф.“ с рег. №*, като реализира ПЪП с материални щети.Водачът не притежава СУМПС .

Актът бил връчен на К., който го подписал без да изложи възражения.

Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл.53 от ЗАНН било издадено НП №16-3794-000071 от 01.03.2016г. на Н. на Р. ОД на М.-Б., РУ-Б., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: 1. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП - "глоба" от 20.00 лева за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП и 2. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП - "глоба" от 100.00 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

В обстоятелствената част на НП било записано, че водачът не притежава СУМПС, от което АНО заключил, че по този начин К. е управлявал МПС, без да притежава СУ, валидно за категорията, К. която спада управляваното от него превозно средство.

От така изложената и приета фактическа обстановка за да постанови Решението си, съдът следва да обсъди наличието на адм. нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда по който то е наложено. Процедурата по установяване на адм. нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща К. субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на адм. нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които водят до незаконосъобразност на НП в обжалваната му част.

От доказателствата по делото беше безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, на посочената в НП дата, реализирал е ПТП и не е представил СУМПС.

Също така е установено, че К. момента на проверката не е представил свидетелството си, тъй като го е загубил, за което му е бил съставен АУАН и наложена глоба.

Не на последно място се установи, че К. момента на проверката К. е притежавал категории АМ и В по см. на чл.150а, ал.2, т.1 и т.6 от ЗДвП.

АНО е бил длъжен да посочи в обстоятелствената част на НП какъв вид е управляваното от жалбоподателя МПС, респективно каква категория, следва да притежава водачът му.

Така формулирано, административно-наказателното обвинение не дава възможност за провеждане на пълноценна въззивна проверка.

Посочването само на факта, че се касае за товарен автомобил е недостатъчно, тъй като в разпоредбите на чл.15а, ал.2 от ЗДвП са посочени изчерпателно видовете МПС с описание на кубатура, товароносимост и брой пътници.

За съда липсва процесуална възможност да допълва фактите, изложени в НП и по свой почин, едва в хода на съдебното следствие да събира доказателства за посочените обстоятелства.

На следващо място, значителна е разликата от фактическа страна, когато лицето не притежава СУМПС и когато не притежава такова, валидно за категорията, К. която спада управляваното от него превозно средство.

Посочената разлика е очевидна и съдът не намира за нужно да се спира подробно на нея.

Посочените нарушения са съществени и на собствено основание мотивират отмяна на НП в обжалваната му част.

НП в останалата му част, досежно нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №16-3794-000071 от 01.03.2016г. на Н. на Р. ОД на М.-Б., РУ-Б., в частта му, с която на М.Л.К. с ЕГН* и адрес в г.К., У.”Б.”№31, е наложено адм. наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП - "глоба" от 100.00 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Настоящето Решение подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщението за изготвено Решение до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………….