Р Е Ш Е Н И Е    3612

 

Номер   3612

Година   14.06.2016

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20161240200310

по  описа  за

2016

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.Х.Т. подадена срещу НП №16-0331-000089/17.03.2016 г., издадено от Н-ка на РУ-Р. с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП - глоба от 150.00 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП - глоба от 10.00 лв. затова, че на 11.03.2016 г., около 11.20 часа, в Г.Р., на у.„С.С.“ в района на дом №30, управлява лек автомобил с рег. №*, след като е лишен от това право по адм. ред и не носи СРМПС което управлява – част II - нарушение по чл.150 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП.

Жалбоподателят не се явява. Явява се процесуален представител – адвокат Д., който поддържа жалбата, излагайки подробни съображения за отмяна на НП.

Ответника - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

РП-Р. - редовно призована, не се явява представител.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2016 г., около 11.20 часа, свидетелите А.Ц. и Е.Ю., служители в РУ„П“-Р. спрели за проверка в Г.Р., на у.„С.С.“ в района на дом №30 водача на лек автомобил с рег. №*, който в този момент управлявал превозното средство в посока от автогарата към ЦГЧ. Установили, че това е жалбоподателят Д.Х.Т.. Същият бил помолен от свидетелите да им представи СР на МПС което управлявал – част II, но той им заявил, че няма такова. Първите установили след справка с дежурния в полицията, че към момента на проверката жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС по адм. ред.

Веднага след това свидетелите съставил на жалбоподателят в негово присъствие АУАН №017558/11.03.2016 г. затова, че на 11.03.2016 г., около 11.20 часа, в Г.Р., на у.„С.С.“ в района на дом №30, управлява лек автомобил с рег. №*, след като е лишен от това право по адм. ред и не носи СРМПС което управлява – част II - нарушение по чл.150 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя.

На основание АУАН било издадено НП №16-0331-000089/17.03.2016 г., издадено от Н-ка на РУ-Р. с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП - глоба от 150.00 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП - глоба от 10.00 лв., затова, че на 11.03.2016 г., около 11.20 часа, в Г.Р., на у.„С.С.“ в района на дом №30, управлява лек автомобил с рег. №*, след като е лишен от това право по адм. ред и не носи СРМПС което управлява – част II - нарушение по чл.150 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.

НП е връчено на нарушителят на 29.03.2016 г., а е обжалвано на 05.04.2016 г. /видно от клеймото върху пощенския плик/.

Тези обстоятелства се доказват, както от свидетелските показания на свидетелите, така и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира безпротиворечивите показания на свидетелите на АНО. Тези свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, като съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията им, доколкото са изпълнявали служебните си задължения. Показанията им се подкрепят и от писмените доказателства.

Съдът намира, че АУАН е редовен, поради което следва да намери приложение в конкретната хипотеза презумпцията, въведена в чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и касатора е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти. Такова по делото не е проведено успешно, поради което състава на първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка е правилна.

За нарушението по т. 1:

Съдът намира, че НП е правилно, но незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Безспорно се установи, че нарушителят е лишен от право да управлява МПС. Въпреки този факт, същият е управлявал такова на инкриминираната дата. По този начин жалбоподателя е извършил адм. нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на чл.150 ЗДвП, доколкото ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

 НП в тази му част обаче е незаконосъобразно, доколкото липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочено е единствено, че лицето е лишено от право да управлява МПС по адм. ред без да се посочат обстоятелства за акта, както и от кой е издаден, на коя дата същият е влязъл в сила. Поради липса на част от обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, съдът е лишен от право да извърши контрол за законосъобразност на същото за това обстоятелство. Това нарушение е съществено такова, ето защо НП следва да бъде отменено в тази му част.

За нарушението по т.2:

Разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, изисква в акта за установяване на адм. нарушение да се съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния казус съдът е на мнение, че административно наказващият орган е формулирал точно и достатъчно обстоятелствено т. нар. административно-наказателно обвинение, като е посочена и относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма.

Съдът намира, че НП в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. И тук безспорно се установи, че нарушителят не е носил със себе си и не е представил на служителите на полицията СУМПС от съответната категория. По този начин жалбоподателя е извършил адм. нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП, доколкото нормата задължава водачът на МПС да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, както и КТ към него.

Административно-наказващият орган е определил правилно и размера на наказанието глобата, доколкото същото е определено към минимума.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по т.2 на НП по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. Касае се за нарушение с висока степен на обществена опасност.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №16-0331-000089/17.03.2016 г., издадено от Н-ка на РУ-Р. с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП - глоба от 10.00 лв.

ОТМЕНЯ НП №16-0331-000089/17.03.2016 г., издадено от Н-ка на РУ-Р. с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП - глоба от 150.00 лв., като незаконосъобразно.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………