Р Е Ш Е Н И Е    3611

 

Номер   3611

Година   14.06.2016

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20161240200307

по  описа  за

2016

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.Х.Т., подадена срещу НП №16-0331-000097/17.03.2016 г., издадено от Н-ка на РУ-Р. с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП - глоба от 150.00 лв., на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП - глоба от 100.00 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, затова, че на 11.03.2016 г., около 22.00 часа, в Г.Б. на у.„В.П.“ в района на бензиностанция „Б.“, управлява лек автомобил с рег. №*, след като е лишен от това право по адм. ред и не изпълнява разпореждане на полицейски орган, контролиращ движението - нарушение по чл.150 ЗДвП и чл.6, т.2 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП.

Жалбоподателят не се явява. Явява се процесуален представител – адвокат Д., който поддържа жалбата, излагайки подробни съображения за отмяна на НП.

Ответника - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

РП-Р. редовно призована, не се явява представител.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2016 г., около 22.00 часа, свидетелите Р.Ц. и Р.Ю., служители в РУ„П“-Р. ПУ-Б., спрели за проверка в Г.Б. на у.„В.П.“ в района на бензиностанция „Б.“, водача на лек автомобил с рег. №*, който в този момент управлявал превозното средство в посока от път II - 84 към ЦГЧ. Установили, че това е жалбоподателят Д.Х.Т.. Свидетелите установили след справка с дежурния в полицията, че към момента на проверката жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС по адм. ред. Преди това жалбоподателят не спрял на посоченото му с палка от свидетеля Ц. място, а на друго такова, след което отказал да премести автомобила си, който спрял на лентата за движение, като отказал и да слезе от автомобила. На мястото се намирал и свидетелят М.Д., колега на свидетелите Р.Ц. и Р.Ю., който в този момент не бил на работа.

Веднага след това свидетелят Р.Ц. съставил на жалбоподателят в негово присъствие АУАН №257990/11.03.2016 г., за това, че на 11.03.2016 г., около 22.00 часа, в Г.Б. на у.„В.П.“ в района на бензиностанция „Б.“, управлява лек автомобил с рег. №*, след като е лишен от това право по адм. ред и не изпълнява разпореждане на полицейски орган, контролиращ движението - нарушение по чл.150 ЗДвП и чл.6, т.2 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя.

На основание АУАН било издадено НП №16-0331-000097/17.03.2016 г., издадено от Н-ка на РУ-Р. с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП - глоба от 150.00 лв., на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП - глоба от 100.00 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, затова, че на 11.03.2016 г., около 22.00 часа, в Г.Б. на у.„В.П.“ в района на бензиностанция „Б.“, управлява лек автомобил с рег. №*, след като е лишен от това право по адм. ред и не изпълнява разпореждане на полицейски орган, контролиращ движението - нарушение по чл.150 ЗДвП и чл.6, т.2 ЗДвП.

НП е връчено на нарушителят на 29.03.2016 г., а е обжалвано на 05.04.2016 г. /видно от клеймото върху пощенския плик/.

Тези обстоятелства се доказват, както от свидетелските показания на свидетелите, така и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира писмените доказателства. Същите се подкрепят и от показанията на свидетелите на АНО. Тези свидетели макар и незаинтересовани от изхода на делото, дават противоречиви показанията, но доколкото съдът основно дава вяра на писмените доказателства, намира, че не следва да обсъжда подробно показанията на последните.

Съдът намира, че АУАН е редовен, поради което следва да намери приложение в конкретната хипотеза презумпцията, въведена в чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и касатора е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти. Такова по делото не е проведено успешно, поради което състава на първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка е правилна.

Видно от материалната компетентност акт за установяване на адм. нарушение и НП са издадени от оправомощените за това длъжностни лица.

Актът за установяване на адм. нарушение е издаден в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. НП е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.

За нарушението по т.1:

Съдът намира, че НП е правилно. Безспорно се установи, че нарушителят е лишен от право да управлява МПС по адм. ред. Въпреки този факт, същият е управлявал такова на инкриминираната дата. По този начин жалбоподателя е извършил адм. нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на чл.150 ЗДвП, доколкото ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

За нарушението по т.2:

Съдът намира, че НП в тази му част също е правилно.

При установените факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.6, т.2 ЗДвП. От обективна страна същият като водач на МПС (по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП) е управлявал автомобил и е следвало да съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, като спре на посоченото му с палка място, което той не е сторил. Нормата на чл.6, т.2 ЗДвП предвижда, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата. В случая безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила, като му е бил подаден сигнал със стоп-палка. Същият е видял този сигнал, намалил е скоростта на превозното средство, след което рязко е спрял на лентата за движение, а не на посоченото му извън нея място, след което е отказал да премести автомобила на посоченото му място. Така съдът намира за безспорно установено по делото извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата чл.6, т.2 ЗДвП. Извършеното от жалбоподателя нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че НП е правилно и по двете нарушения, но незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

Актът за установяване на адм. нарушение не съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН, а НП - тези на чл.57 ЗАНН /включително и за двете нарушения/.

По отношение и на двете нарушения липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено всяко от тях. За нарушението по т.1 е посочено единствено, че лицето е лишено от право да управлява МПС по адм. ред без да се посочат обстоятелства за акта, както и от кой е издаден и на коя дата същият е влязъл в сила.

За нарушението по т.2 е посочено пък, че лицето не изпълнява разпореждане на полицейски орган, контролиращ движението, без да се посочат обстоятелствата на самото нарушение, т.е. действията на органа контролиращ движението, както и действията/бездействията на жалбоподателят. По този начин в акта и НП е посочен единствено съставът на нарушение по сочена разпоредба, така както е описан и в самия нормативен акт, без конкретно да е описано самото нарушение. Нормите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 ЗАНН, изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които подведени под съответната правна норма, да осъществяват предвидения в нея състав на адм. нарушение. Посочването единствено на общите признаци на състава на нарушението, не съответства на изискването на чл.42 от ЗАНН и чл.57 ЗАНН. В тази връзка е недопустимо препращане към други писмени документи или чрез свидетелски показания в последствие да се установяват конкретни обстоятелства, които липсват в НП, както в случая е било сторено.

Този извод се налага от обстоятелството, че актът за установяване на адм. нарушение поставя началото на административно-наказателното производство и нарушителят следва да има възможност да разбере конкретно вмененото му нарушение. В този смисъл нормата на чл.42 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, в чието съдържание се включва правото му да разбере конкретното нарушение, което се твърди, че е извършено и адекватно да организира защитата си.

Тази липса на обстоятелства нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере адм. нарушение, така че да може да осъществи адекватна и пълна защита при ясни факти и обстоятелства. Поради липса на посочени съставомерни признаци, съдът не може да прецени дали цифровата квалификация е съответна на текстовото описание. Поради тези причини съдът приема, че при съставяне на НП са извършени процесуални нарушения. Поради липса на част от обстоятелствата, при които е било извършено всяко от нарушенията, съдът е лишен от право да извърши контрол за законосъобразност на същото. Това нарушение е съществено такова, ето защо НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

     

ОТМЕНЯ НП №16-0331-000097/17.03.2016 г., издадено от Н-ка на РУ-Р. с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания, както следва: на основание чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП - глоба от 150.00 лв., на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП - глоба от 100.00 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, затова, че на 11.03.2016 г., около 22.00 часа, в Г.Б. на у.„В.П.“ в района на бензиностанция „Б.“, управлява лек автомобил с рег. №*, след като е лишен от това право по адм. ред и не изпълнява разпореждане на полицейски орган, контролиращ движението - нарушение по чл.150 ЗДвП и чл.6, т.2 ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …. ……………………….