Р Е Ш Е Н И Е    3609

 

Номер   3609

Година   14.06.2016

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20161240200227

по  описа  за

2016

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на И.Т.М., подадена срещу НП №3794а-11/29.01.2015 г., издадено от Н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.218б от НК - глоба от 150.00 лв. затова, че на 13.02.2014 г., в Г.Б. на ски писта, намираща се над Г.Б. е намерил и взел мобилен телефон, собственост на Т.П. от гр.Г., Р.М., след което в продължение на 1 седмица не съобщил за това на собственика, на властта или на този, който го е изгубил - нарушение по чл.207 НК.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП.

Жалбоподателят не се явява.

Ответника - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

РП-Р. - редовно призована, не се явява представител.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 22.08.2014 г., РП-Р., прекратила наказателното производство по досъдебно производство №72/14 г. по описа на РУ-Б..

Основание за това, са направените от прокуратурата изводи, че деянието осъществява състав на престъпление по чл.207 НК, за което деяние обаче следва да се приложи чл.218б от НК, като се наложи наказание глоба по адм. ред.

Изведени са от обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява, че действията на И.Т.М. по намирането и непредаването на мобилния телефон формално покриват признаците от състава на престъплението, но поради стойността на вещта /под двукратния и размер от минималната работна заплата/, деецът в продължение на 1 г. назад не е бил извършвал такова деяние, като не му е налагано и адм. наказание по реда на чл.218б от НК, а и предмета на деянието не е бил оръжие, боеприпаси или огнестрелно оръжие

ДП е изпратено на РУ-Б., където въз основа на събраните в хода на ДП доказателства свидетелят Х.Р., служител в същото, в присъствието на свидетелят Г.П., съставил в отсъствие на жалбоподателя И.Т.М. АУАН №126328/29.10.2014 г. затова, че на 13.02.2014 г., в Г.Б. на ски писта, намираща се над Г.Б. е намерил и взел мобилен телефон, собственост на Т.П. от г.Г., Р.М., след което в продължение на 1 седмица не съобщил за това на собственика, на властта или на този, който го е изгубил - нарушение по чл.207 НК. АУАН бил връчен на жалбоподателя.

На основание АУАН било издадено НП №3794а-11/29.01.2015 г., издадено от Н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.218б от НК - глоба от 150.00 лв. затова, че на 13.02.2014 г., в Г.Б. на ски писта, намираща се над Г.Б. е намерил и взел мобилен телефон, собственост на Т.П. от Г.Г., Р.М., след което в продължение на 1 седмица не съобщил за това на собственика, на властта или на този, който го е изгубил - нарушение по чл.207 НК.

НП е връчено на нарушителят на 24.02.2016 г., а е обжалвано на 26.02.2016 г.

От събраните в хода на ДП писмени доказателства се установява, че Т.П. от Г.Г., Р.М. на 13.02.2014 г., на ски пистата, намираща се над Г.Б. е изгубил мобилният си телефон. Движимата вещ била намерена и взета същият ден от жабоподателя, след което и продадена на друго лице. Вещта е иззета и върната на собственика и, след като същата е препродадена на трето лице от последният и собственик.

Тези обстоятелства се доказват, както от свидетелските показания на свидетелите, така и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира безпротиворечивите показания на свидетелите на АНО. Тези свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, като съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията им, доколкото са изпълнявали служебните си задължения. Показанията им се подкрепят и от писмените доказателства.

 Видно от материалната компетентност акт за установяване на адм. нарушение и НП са издадени от оправомощените за това длъжностни лица.

Актът за установяване на адм. нарушение съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. НП е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Посочени са мястото и времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в двата акта, посочени са съставомерните признаци по закон, цифровата квалификация е съответна на текстовото описание. Поради тези причини съдът приема, че при съставяне на НП не са извършени процесуални нарушения.

Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП, не са опровергани от доказателствата по делото, както се твърди в жалбата, а напротив, потвърждават се от показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания са самостоятелно и взаимно непротиворечиви, кореспондиращи и с приобщените по делото писмени доказателства.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че НП е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът приема за основателни изводите на РП-Р.. Събраните доказателства несъмнено сочат, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.207, ал.1 от НК. Безспорно е, че първоначалното вземане на телефонния апарат е станало случайно, след намирането му, като законодателят е дал възможност на субекта, намерил вещта, да я предаде на посочените в закона лица, в посочения от закона срок. Затова деянието по чл.207, ал.1 от НК, се извършва не с намирането на вещта и нейното вземане, а с непредаването й в определения срок, като това деяние е умишлено. В конкретния случай, жалбоподателят е действал при условията на пряк умисъл – той е предвиждала настъпването на общественоопасните последици от деянието си и ги е целял пряко.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, съдът приема, че жалбоподателят формално е осъществил от обективна и субективна страна състава на деянието по чл.218Б, ал.1, вр. чл.207, ал.1 от НК, поради което правилно е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

Освен че НП е законосъобразно издадено и е правилно в тази му част, наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, доколкото административно-наказващият орган е определил размера на наказанието към минимума.

В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №3794а-11/29.01.2015 г., издадено от Н-к на РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание, както следва: на основание чл.218б от НК - глоба от 150.00 лв. затова, че на 13.02.2014 г., в Г.Б. на ски писта, намираща се над Г.Б. е намерил и взел мобилен телефон, собственост на Т.П. от г.Г., Р.М., след което в продължение на 1 седмица не съобщил за това на собственика, на властта или на този, който го е изгубил - нарушение по чл.207 НК.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………