Р Е Ш Е Н И Е    3608

 

Номер   3608

Година   14.06.2016

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20161240200239

по  описа  за

2016

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.М.М., подадена срещу Ф.-С.К, №1., на ОД на М.-Г.Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП - глоба от 100.00 лв. затова, че на 26.01.2016 г., в 14.07 часа, като водач на МПС с рег. №*, на път втори клас №19 в района на 32 км., управлява със скорост от 74 км/ч., при ограничение 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26, като нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /клип №3195/ - нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания Е.Ф..

Жалбоподателят не се явява. Процесуалният му представител адвокат П. поддържа жаллбата и моли НП да бъде отменено. Представя писмено становище, в което излага подробни съображения.

Ответникът не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

РП-Р. - редовно призована, не се явява представител.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.2016 г., следобед, свидетелят Н.Х., служител в РУ-Р., позиционирал служебният си автомобил, в който било монирано Автоматизирано техническо средство в зоната на кръстовище на път втори клас №19 в района на 32 км., който път свързва Г.Б. с местността „П.”. След това отишъл и поставил пътен знак Е-24 на около 3-4 метра преди пътен знак В-26, монтиран на същият път и въвеждащ ограничение до кръстовището за движение до 50 км/ч. на идващите от местноста „П.” автомобили. След като поставил знака го заснел, след което се върнал в автомобилът си и го позиционирал след кръстовището на мястото за извършване на контрол, след което пък съставил и протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или Система. Настроил техническото средство и задал необходимите параметри. В 14.07 часа техническото средство заснело в зоната на действие на пътният знак В-26 лек /между знака и кръстовището след него/ автомобил с рег. №* идващ от местността „П.” и движещ се за Г.Б. да се движи със скорост 77 км/ч. Системата запаметила клипа. В следващите дни свидетелят Р.К., служител в РУ-Р., обработил същият със специален софтуер и бил изготвен снимков материал.

За констатираното нарушение свидетелят Р.К. съставил Ф., който бил изпратен на собственика на автомобила, установен чрез системата на М., съответно връчен на последния. В самия ЕФ скоростта била посочена като 74 км/ч, доколкото специалният софтуер на М., намалил скоростта при отчитане на грешката, заложена в него.

Фиша е връчен на жалбоподателят на 01.03.2016 г., а е обжалван на 02.03.2016 г.

Тези обстоятелства се доказват, както от свидетелските показания на свидетелите, така и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения в чл.189, ал.8 ЗДП 14-дневен срок от връчване на фиша, поради което е допустима, разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да са довели до цялостното му опорочаване.

След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало ЕФ. В тази връзка лице, заемащо длъжност "полицейски инспектор" в служба за контрол съгл. чл.189, ал.1 вр. чл.165, ал.1 от ЗДвП е издало обжалваният ЕФ.

Разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, изисква в акта за установяване на адм. нарушение да се съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния казус съдът е на мнение, че в eлектронния Ф. са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН и тези на чл.57 ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В производството, развило се пред административния орган, не са допуснати нарушения, опорочаващи издадения ЕФ. Органът, осъществявайки правомощията си в пределите на своята компетентност, е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на субекта.

Образецът на електронния Ф. се утвърждава от Министъра на вътрешните работи.

В настоящия случай фишът е съставен при спазване изискванията на чл.189, ал 4 от ЗДП, съгласно която “При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава Е.Ф. за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ..” Смисълът и се изразява в следното: когато е налице нарушение – установено и заснето с техническо средство, тогава се издава Е.Ф. - в отсъствие на контролен орган и на нарушител. В §6, т.62 от ДР на ЗДвП се съдържа определение за „Е.Ф.”, според което същият е „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. Видно е, че и в самото определение за Е.Ф. не се съдържа изискване данните за нарушенията въз основа на които той се издава да са получени само от стационарни устройства /стационарни камери/. Електронният Ф. съдържа данни за: териториалната структура на М., на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано преводното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Според чл.188, ал.1 от ЗДП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. На същия е предоставена възможност по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДП в 14-дневен срок да декларира кой е управлявал автомобила, като същият не се е възползвал от това си свое право, поради което правилно административно-наказващия орган е приел, че нарушението е извършено от жалбоподателя.

Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Следователно клипа представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение.

По делото е установено, че лекият автомобил в посочените ден и час, се е движил по път втори клас №19 в посока от местността „П.” за Г.Б. в района на 32 км. Установено е, и не се спори, че автомобилът е собственост на жалбоподателя. Нарушителят не е посочил пред ОДМВР-Б. друго лице, което да го е управлявало в описания ден и час, съобразно чл.189, ал.5 от ЗДвП. От представения клип и от показанията на свидетеля се установи времето и мястото, на което е засечена скоростта на движение на автомобила. От клипа по безспорен начин се доказа, че МПС-то се е движило със скорост от 74 км/ч., фиксирана и засечена с автоматизирано техническо средство, въпреки наличието на Знак В-26, който въвежда ограничение за максимално допустима скорост на движение от 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. При това положение е безспорно доказан извода, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, освен от обективна, така и от субективна страна.

От субективна страна, жалбоподателя е осъществил състава на това адм. нарушение виновно.

След като правилно е квалифицирано нарушението, на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП му е наложено адм. наказание “Глоба” от 100.00 лева, съгласно която водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100.00 лв. Следователно жалбоподателя законосъобразно е наказан на основание посочения текст с предвидената в закона санкция – глоба от 100.00 лв.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваният Е.Ф. е законосъобразен и правилен и следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен и правилен Ф.-С.К, №1., на ОД на М.-Г.Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП - глоба от 100.00 лв., затова, че на 26.01.2016 г., в 14.07 часа, като водач на МПС с рег. №*, на път втори клас №19 в района на 32 км., управлява със скорост от 74 км/ч., при ограничение 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26, като нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /клип №3195/ - нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Бл.АС в 14-дневен срок, считано от съобщението му.

 

РАЙОНЕН СЬДИЯ:………………………………………