Р Е Ш Е Н И Е    3574

 

Номер   3574

Година   13.06.2016

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Яна Димитрова

Секретар:

Катя Самарова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20161240200320

по  описа  за

2016

година

 

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба от Д.Х.Т. с ЕГН* и адрес в г.Б., У.Д.Х.”№16, срещу НП №16-0331-000099 от 17.03.2016г. на Н-к РУП при ОД на М.-Б., РУ-Р. с което на жалбоподателя е наложено на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП адм. наказание "глоба" от 150.00 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.Т. - редовно уведомен Ч. процесуалния си представител, не се явява.

За него се явява А.И.Д. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си поддържа жалбата и иска отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание административно-наказващият орган на Н-к РУП при ОД на М.-Б., РУ-Р. - редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка, моли съдът да потвърди НП.

От събраните гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Д.Х.Т. с ЕГН* и адрес в г.Б., У.Д.Х.”№16, срещу НП №16-0331-000099 от 17.03.2016г. на Н-к РУП при ОД на М.-Б., РУ-Р. е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 10.03.2016г. св.Р.Ц. и св. М.М. – служители на РУ”П” на М.-Р. били на работа, като АП.

Около 21.50ч. в г.Б., в района на бензиностанция „Б.“, двамата спрели за проверка л.а. марка „Я.“ с рег.№*.

От проверката на документи се установило, че водач на автомобила е Д.Т..

Тъй като последният не представил СУМПС, служителите на полицията извършили справка Ч. ОДЧ. От там им била подадена информация, че Т. е неправоспособен водач на МПС, тъй като СУМПС му било отнето по адм. ред.

Предвид получената информация св.Ц. в присъствието на М. съставил Акт за установяване на адм. нарушение №257989/10,03,2016г. за нарушение по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на Т. който го подписал без да изложи възражения.Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл.53 от ЗАНН, било издадено НП №16-0331-000099 от 17.03.2016г. на Н-к РУП при ОД на М.-Б., РУ-Р. с което на жалбоподателя е наложено на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП адм. наказание "глоба" от 150.00 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка за да постанови Решението си, съдът следва да обсъди наличието на адм. нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено. Процедурата по установяването на адм. нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, административно-наказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на адм. нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП касае единствено и само административно-наказателното производство пред административно-наказващия орган. Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството е установено, че Д.Т. е осъществил състава на нарушението по чл.150 от ЗДвП от обективна страна, като е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право по адм. ред.

Нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН е онова действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и обявено за наказуемо.

Предвид това на доказване в административно-наказателното производство подлежат действието (бездействието), неговата противоправност и наказуемост, както и вината и нейната форма.

С оглед разпределението на тежестта на доказване в административно-наказателното производство, АНО е този, който е длъжен да установи със способите на доказване всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението.

Както беше посочено по-горе, обективните признаци на нарушението се доказаха в производството, но не така стои въпросът със субективните такива.

В настоящия случай се касае за нарушение, което може да бъде осъществено само умишлено, респективно АНО е бил длъжен да установи наличието на всички елементи на умисъла по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

Независимо от това му задължение, едва в хода на въззивното производство и то по почин на съда бяха изискани доказателства за акта, с който Т. е бил лишен от право да управлява МПС и за обстоятелствата, при които този акт е бил сведен до знанието на нарушителя.

От така изисканите и приобщени доказателства се установи, че на 20.02.2016г. Н-к група към ОД на М.-Б., РУ-Р. е издал ЗПАМ №16-0331-000027, с която Д.Т. е лишен временно от право да управлява МПС.

В посочената заповед, изрично е записано, че същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок по адм. ред пред директора на ОД на М.-Б. и по съдебен ред пред Бл.АС..

Независимо от горното, заповедта не е връчена на Т..

От горното и при отсъствие на други доказателства, от които да се установява, че последният е знаел, че е лишен от право да управлява МПС, следва да се приеме, че на 10.03.2016г. Т. е управлявал МПС без да съзнава, че е лишен от права.

Посоченото прави действието му несъставомерно, поради липса на субективен умисъл, респективно извършеното не представлява нарушение по см. на чл.6 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото, сторените по делото разноски от 12,00 лева, следва да останат за сметка на държавата.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН и чл.190, ал.1 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №16-0331-000099 от 17.03.2016г. на Н-к РУП при ОД на М.-Б., РУ-Р. с което на Д.Х.Т. с ЕГН* и адрес в г.Б., У.Д.Х.”№16, е наложено на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП адм. наказание "глоба" от 150.00 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Разноските по делото от 12,00 лева остават за сметка на държавата.

Настоящето Решение подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщението за изготвено Решение до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………