Р Е Ш Е Н И Е    3481

 

Номер   3481

Година   08.06.2016

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20161240200284

по  описа  за

2016

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на  Н.Т.И., подадена срещу НП №00-39/11.03.2016 г., издадено от К. на О.Б., с което на жалбоподателя на основание чл.232, ал.2, т.7, вр. чл.56, ал.1 и ал.2 ЗУТ, е наложено адм. наказание: „глоба” от 1`000.00 лв., затова че на 03.02.2016 г. е извършена проверка на поставяем обект „Преместваем павилион за търговия“, намиращ се в Г.Б., ПИ с идентификатор 02676.501.2085 по КК на Г.Б. /УПИ X – 2085 кв.8 по плана на Г.Б./, при което е констатирано, че имотът е собственост на Н.Т.И., като същата е допуснала виновно поставянето на павилиона, представляващ обект за търговска и други обслужващи дейности. За поставянето на павилиона е имало Разрешение от гл. архитект на О.Б. №25/2013 г., срокът на който е изтекъл – валидно до 30.04.2014 г. нарушението е извършено през 2015 г., а е констатирано на 03.02.2016 г. - нарушение по чл.56, ал.1 и ал.2 ЗУТ.

В жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно и неправилно, като моли същото да бъде отменено.

Жалбоподателят - редовно призован, не се явява.

За административно-наказващия орган - редовно призован, се явява процесуален представител – адвокат А.. Оспорва жалбата, като моли НП да бъде потвърдено, излагайки подробни съображения.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2016 г., свидетелката К.Я., служител в О.А., Г.Б., извършила служебна проверка в ПИ с идентификатор 02676.501.2085 по КК на Г.Б. /УПИ X – 2085 кв.8 по плана на Г.Б./, собственост на жалбоподателката Н.Т.И.. Констатирала, че в имота има поставен „Преместваем павилион за търговия“, за който към тази дата нямало издадено разрешение за поставянето му. Констатирала още, че за павилиона имало вече издадено такова от главен архитект на О.Б. №25/2013 г., срокът на което бил изтекъл на 30.04.2014 г., след което това разрешение не било подновявано.

След като се прибрала в службата си, свидетелката съставила КП.

На 18.02.2016 г., свидетелката К.Я., в присъствието на свидетелката Д.Г.-Ч., в отсъствие на Н.Т.И., съставила на последната АУАН №Б-000692/18.02.2016 г. затова, че на 03.02.2016 г. е извършена проверка на поставяем обект „Преместваем павилион за търговия“, намиращ се в Г.Б., ПИ с идентификатор 02676.501.2085 по КК на Г.Б. /УПИ X – 2085 кв.8 по плана на Г.Б./, при което е констатирано, че имотът е собственост на Н.Т.И., като същата е допуснала виновно поставянето на павилиона, представляващ обект за търговска и други обслужващи дейности. За поставянето на павилиона е имало Разрешение от главен архитект на О.Б. №25/2013 г., срокът на който е изтекъл – валидно до 30.04.2014 г. нарушението е извършено през 2015 г., а е констатирано на 03.02.2016 г. - нарушение по чл.56, ал.1 и ал.2 ЗУТ. След това АУАН бил връчен на жалбоподателката на 24.02.2016 г.

Въз основа на АУАН е издадено и НП №00-39/11.03.2016 г., издадено от К. на О.Б., с което на жалбоподателя на основание чл.232, ал.2, т.7 вр. чл.56, ал.1 и ал.2 ЗУТ, е наложено адм. наказание: „глоба” от 1`000.00 лв., затова че на 03.02.2016 г. е извършена проверка на поставяем обект „Преместваем павилион за търговия“, намиращ се в Г.Б., ПИ с идентификатор 02676.501.2085 по КК на Г.Б. /УПИ X – 2085 кв.8 по плана на Г.Б./, при което е констатирано, че имотът е собственост на Н.Т.И., като същата е допуснала виновно поставянето на павилиона, представляващ обект за търговска и други обслужващи дейности. За поставянето на павилиона е имало Разрешение от главен архитект на О.Б. №25/13 г., срокът на който е изтекъл – валидно до 30.04.2014 г. нарушението е извършено през 2015 г., а е констатирано на 03.02.2016 г. - нарушение по чл.56, ал.1 и ал.2 ЗУТ.

НП е връчено на бащата на жалбоподателката на 29.03.2016 г., а е обжалвано на 28.03.2016 г.

Тази фактическа обстановка, съдът счете за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства, показанията на свидетелите, както и писмените такива.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е допустимо, с оглед обстоятелството, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество се явява основателна.

За да приеме за установена горната фактическа обстановка, съдът дава вяра на показанията на свидетелите на АНО. Същите са незаинтересовани от изхода на делото, като показанията им са подробни, безпротиворечиви и последователни.

Кметовете на общини са компетентни да определят и налагат наказания за деяния по ЗУТ. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице.

Независимо от тези обстоятелства НП се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

В акта за установяване на адм. нарушение не са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП са налице противоречиви факти относно датата на извършване на нарушението. Посочено е и в двете, че срокът на разрешението е изтекъл до 30.04.2014 г., че нарушението е извършено през 2015 г., а самата проверката е проведена, съответно нарушението е констатирано на 03.02.2016 г. Така липсва посочване дали павилиона след този срок /30.04.2014 г./, е премахнат или преместен на друго място, и ако това е така, кога след това отново е бил поставен в имота и дали това е станало през 2015 г. и на коя дата, така че да се приеме, че нарушението е извършено именно през тази г.. Тези последни обстоятелства не се установяват и от разпита на свидетелите, от които не става ясно и защо приемат дата на нарушението ден през 2015 г., а не денят, следващ този на изтичане на разрешението за поставянето на павилиона. Тази неяснота относно датата на извършване на нарушението, води до невъзможност съдът да прецени приложимостта на разпоредбата на чл.34, ал.1, б. „в“ от ЗАНН, която предвижда, че не се образува административно-наказателно производство, ако е изтекла една г. от извършване на нарушението, а от друга страна нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере адм. нарушение, така, че да може да осъществи адекватна и пълна защита при ясни факти и обстоятелства.

От друга страна съдът намира, че НП е правилно. Върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, включително и павилиони. За тези обекти, както и за последния се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. В случая към момента на проверката преместваемия обект е бил поставен на инкриминираното място, но за това му състояние, същият не е имал разрешение за това. Ето защо съдът намира, че по този начин жалбоподателят е извършил адм. нарушение, тъй като е осъществил състава на чл.56, ал.1 и ал.2 ЗУТ, доколкото имота, върху който се е намирал обекта е негова собственост.

НП е незаконосъобразно издадено и макар и правилно, следва да бъде отменено.

По гореизложените съображения, съдът счита, че жалбата е основателна, поради което,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №00-39/11.03.2016 г., издадено от К. на О.Б., с което на жалбоподателя на основание чл.232, ал.2, т.7 вр. чл.56, ал.1 и ал.2 ЗУТ, е наложено адм. наказание: „глоба” от 1`000.00 лв., затова че на 03.02.2016 г. е извършена проверка на поставяем обект „Преместваем павилион за търговия“, намиращ се в Г.Б., ПИ с идентификатор 02676.501.2085 по КК на Г.Б. /УПИ X – 2085 кв.8 по плана на Г.Б./, при което е констатирано, че имотът е собственост на Н.Т.И., като същата е допуснала виновно поставянето на павилиона, представляващ обект за търговска и други обслужващи дейности. За поставянето на павилиона е имало Разрешение от главен архитект на О.Б. №25/13 г., срокът на който е изтекъл – валидно до 30.04.2014 г. нарушението е извършено през 2015 г., а е констатирано на 03.02.2016 г. - нарушение по чл.56, ал.1 и ал.2 ЗУТ, като незаконосъобразно.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………….