П Р И С Ъ Д А    3359

 

Номер   3359

Година   02.06.2016

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Яна Димитрова

Секретар:

Катя Самарова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20161240200319

по  описа  за

2016

година

 

ПРИЗНАВА Р.С.К. с ЕГН*, роден на 17.01.1974 г. в Г.Р., с адрес: Г.Р., у.„З.”№13, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, безработен, ЗА ВИНОВЕН в това, че:

1. За периода м.03.2015 г. до м.04.2016 г. включително, в Г.Р., О.Б., след като е осъден с Решение №5469/2014 г., постановено по г.дело №113/2014 г. по описа на РРС, влязло в сила на 02.02.2015 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си Ф.Р.К., действаща лично и със съгласието на нейната майка Д.Н.С. от Г.Р., съзнателно не е изпълнил задължението си от повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски по 85.00 лева, месечно, в общ размер на 1`190.00 лева, поради което и на основание чл.303 от НПК го ОСЪЖДА в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 месеца.

2. За периода м.03.2015 г. до м.04.2016 г. включително, в Г.Р., О.Б., след като е осъден с Решение №5469/2014 г., постановено по г.дело №113/2014 г. по описа на РРС, влязло в сила на 02.02.2015 г., да издържа свой низходящ – сина си Б.Р.К. чрез неговата майка и законен представител Д.Н.С. от Г.Р., съзнателно не е изпълнил задължението си от повече от две месечни вноски, а именно 14 месечни вноски по 85.00 лева, месечно, в общ размер на 1`190.00 лева, поради което и на основание чл.303 от НПК го ОСЪЖДА в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК, НАЛАГА на Р.С.К. с ЕГН*, едно общо най-тежко наказание от определените му за извършените престъпления, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното общо наказание за срок от 3  години.      

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС по реда на глава 21 от НПК

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 29.06.2016 г.

към ПРИСЪДА №3359 от 02.06.2016 г.

по НАК.Д. №319 от 2016 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на глава 20-та от НПК. Образувано е въз основа на внесен в РСР. Обвинителен акт срещу Р.С.К. за извършени престъпление по чл.183, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.

В съдебно заседание Д.С. – законен представител на малолетния Б.К. – редовно уведомена за правата си в производството, не се явява и не сочи уважителни причини за това.

В съдебно заседание Ф.К., действаща със съгласието на Д.С. – законен представител, редовно уведомена за правата си в производството, не се явява и не сочи уважителни причини за това.

 В съдебно заседание на РП-Р. се представлява от прокурор Ч.. В хода на съдебните прения, последният моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимият Р.К. да бъде признат за виновен в извършване на престъпления по чл.183, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.

Прокурорът намира показанията на св. С., св.К. и св.Д. за напълно достоверни, обективни, последователни, непротиворечиви и изцяло кореспондиращи с писмения доказателствен материал по делото.

При индивидуализация на наказателната отговорност, прокурорът иска да се вземе предвид, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, но също и обстоятелството, че срокът на бездействие е дълъг.

Водим от горното пр.Ч. предлага на К. да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 месеца, чието изтърпяване да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Това наказание счита, че следва да бъде наложено за всяко от престъпленията по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК да бъде наложено най-тежкото от тях.

В съдебно заседание на 05.05.2016г. подс.К. - редовно призован, се явява и заявява, че ще се представлява сам .

В хода на съдебното следствие, дава кратки обяснения, като сочи, че не е плащал, защото е бил без работа, но имал намерение да започне да плаща издръжка за децата си.

В съдебно заседание на 02.06.2016г. подс.К., редовно уведомен не се явява и не сочи уважителни причини за това.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р.С.К. с ЕГН*, роден на 17.01.1974 г. в Г.Р., с адрес: Г.Р., у.„З.”№13, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, не работи.

Подс.К. и св.С. заживели на семейни начала през 1998г.

От съвместното им съжителство на 25.04.1999г. се родила Ф.Р.К., а на 20.07.2005г. се родил Б.Р.К..

През м.08.2013г. подс.К. и св.С. се разделили, като последната отвела децата Ф.К. и Б.К. и заживяла с тях в дома на родителите си.

С Решение №5469 от 17.12.2014г. по г.д.№113/2014г. на РСР., влязло в законна сила на 02.02.2015г. подс.К. бил осъден да заплаща на детето Ф.К., действаща лично и със съгласието на законния си представител Д.С., месечна издръжка от осемдесет и пет лева и да заплаща на детето Б.К., чрез неговата майка Д.С., месечна издръжка от осемдесет и пет лева.

От момента на влизане в сила на посоченото решение подс.К. заплатил единствено издръжката за децата си за м.02.2015г., след което не изплащал дължимата издръжка в периода м.03.2015г. до м.04.2016г. и бездействал по отношение на 14 месечни вноски за всяко едно от децата или в общ размер от 1`190.00 лева. за всяко от тях.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства –показанията на св.Д.С., св. Ф.К. и св.К.Д., справка за съдимост рег. №387/03.05.2016 г. по описа на РРС на лицето Р.С.К.. и приобщените по реда на чл.283 от НПК протоколи и други документи, съдържащи се в ДП №36/2016 г. по описана РУ на МВР-Р., както следва: Решение №5469/17.12.2014 г., постановено по г.дело №113/2014 г. по описа на РРС, Писмо от ДСИ при РРС, с дата 14.01.2016 г., Изпълнителен лист №5469/17.12.2014 г. по дело №113/2014 г. по описа на РСР., Удостоверение за раждане №254406на Ф.К. издадено въз основа на акт за раждане №123/25.04.1999 г., Удостоверение за раждане №630944 на Б.К. издадено въз основа на акт за раждане №217/20.07.2005 г., Справка за съдимост рег. №21/14.01.2016 г., Платежно нареждане/вносна бележка с уникален рег.№81702В-АЖ-5156/07.09.2015 г., основание за плащане: по изпълнително дело №7/2015 г., Извлечение от разплащателни сметки, период 01.01.2013 г. – 21.12.2015 г., Писмо рег. №10-08-10-206/14.03.2016 г., Служебна бележка от Агенция по заетостта, Писмо изх. №2932/21.03.2016 г. по описа на НАП, о.Б., Писмо изх. №6600-26/12.03.2016 г. по описа на О.Р. ведно с приложени към него: удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. №899/11.03.2016 г., Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. №900/11.03.2016 г., Писмо изх. №6600-26/15.03.2016 г., по описа на О.Р., ведно с приложено към него удостоверение по декларирани данни на лицето Р.К. изх. №*/14.03.2016 г., Декларация за семейно положение и материално положени и имотно състояние от 08.04.2016 г., Автобиография от 08.04.2016 г..

Съдът кредитира показанията на св. С., св.Д. и св.К., тъй като кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

При анализ на гласните и писмени доказателства в съвкупност се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Логично и непротиворечиво излагат в показанията си свидетелите, фактите и обстоятелствата, които са им известни по случая.

Съдът приема за естествено свидетелите да не са в състояние да посочат конкретни дати, но изложеното от тях, нееднозначно подкрепя тезата за наличието на пълно бездействие на подс.К. за инкриминирания период.

Субект на престъплението по чл.183, ал.1 от НК може да бъде само лице, което е било осъдено да плаща издръжка на свой близък.В случая подс.К. е осъден с Решение №5469 от 17.12.2014г. по г.д.№113/2014г. на РСР., влязло в законна сила на 02.02.2015г. да издържа свои низходящи – дъщеря си Ф.К. и сина си Б.К..

Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез бездействие.

В случая се касае за пълно бездействие от страна на подс.К. за времето от 14 месеца по отношение издръжката на Ф.К. и 14 месеца по отношение издръжката на Б.К..

По своя характер престъплението е резултатно, като престъпния резултат е отрицателен – подсъдимият е изпаднала в забава от повече от два месеца, а именно: 14 месеца по отношение и на двете си деца.

Съставът на престъплението се отнася до неизпълнението на точно определено със съдебен акт задължение с конкретен размер и падеж на периодичното плащане.

Следва да се посочи още, че за съставомерността на деянието е без значение размера на задължението, а само и единствено периода на пълно бездействие – повече от два месеца.

На следващо място за липса на съставомерност може да се говори, когато неплащането на дължимата издръжка се дължи на обективни причини.

В настоящия случай от доказателствата по делото е видно, че подс.К. е отказал предложена му от БТ-Р., работа, от което следва, че умишлено се е поставил в невъзможност да плаща издръжка, респективно за него не е била налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за издръжка.

Деянията по отношение на двете му деца са осъществени при условията на чл.23, ал.1 от НК, като осъществени паралелно във времето и независимо едно от друго.

Подсъдимият се е въздържал от законоустановено поведение по отношение на дъщеря си и сина си в един и същи период.

Съдът намира, че подс. К. е извършил деянията умишлено при форма на вината – пряк умисъл.Съзнавал е общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Причините и условията за извършване на деянията от К. са липсата на достатъчно социална култура и образование, които са довели до неоправдана безотговорност.       

При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид следното: За престъплението по чл.183, ал.1 от НК се предвижда наказание до една г. „Лишаване от свобода” или „пробация”, като същото е умишлено по своя характер.

Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство, чистото съдебно минало на подс.К., а като отегчаващи – периода на консумиране на състава на престъпленията.

Предвид изложеното съдът определи наказания за всяко едно от престъпленията при условията на чл.54 от НК, като наложи Лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 3 години и на основание чл.23, ал.1 от НК, определи едно общо най-тежко наказание измежду наложените, а именно: Лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 3 години.

По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………..