Р Е Ш Е Н И Е    3611

 

Номер   3611

Година   30.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Елка Пръкова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20141240101272

по  описа  за

2014

година

 

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „.(Б.)”Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., р.„С.”, У.„Г.”№18-20, представлявано от А.В.А. – ИД и М.Т.П. – Прокурист, чрез А. С.Г. , със С.А. Г.Б., У.„Г.И.“№1, .1, О.5, против Р.И.Н., ЕГН*, от Г.Р., Ж.„С.”№6, .1, А.2.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Р.И.Н., ЕГН*, че дължи 13`268.14 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата от 3`301.89 лв., представляваща просрочена редовна лихва за периода от 05.10.2010 г. До 06.12.2011 г., както и сумата от 546.21 лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 05.11.2010 г. до 18.01.2012 г., ведно със законната лихва от 19.01.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 342.33 лв. разноски по делото - държавна такса.

При условията на евентуалност предядява осъдителен иск с който моли съда да осъди ответника да заплати на банката сумата 13`268.14 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата от 3`301.89 лв., представляваща просрочена редовна лихва за периода от 05.10.2010 г. До 06.12.2011 г., както и сумата от 546.21 лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 05.11.2010 г. до 18.01.2012 г., ведно със законната лихва от 19.01.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 342.33 лв. разноски по делото - държавна такса.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 ответникът Р.Н. представя писмен отговор, с които оспорва основателността на иска. Твърди, че същия не се е задължил по никакъв начин спрямо банката, тъй като с подписания от него Анекс №1/27.11.2009г. са предоговорени размерът на лихвата, крайния срок за погасяване и падежната дата, ведно с погасителен план, но липсва клауза, сочеща за извършено от Р.Н. встъпване в дълг на кредитополучателя.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. Г. д. №54/2012 г. по описа на РРС на основание чл.417 ГПК, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на който М.С.П., ЕГН*, длъжникът Р.И.Н., ЕГН*, са осъдени да заплатят солидарно на заявителя – кредитор  „.(Б.)”Е.-С., ЕИК*, сумата от 13`268.14 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата от 3`301.89 лв., представляваща просрочена редовна лихва за периода от 05.10.2010 г. До 06.12.2011 г., както и сумата в размер на 546.21 лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 05.11.2010 г. до 18.01.2012 г., ведно със законната лихва от 19.01.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 342.33 лв. разноски по делото - държавна такса.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение, като в срока по чл.414 от ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

На 17.12.2014 г. заявителят по ч. Г. д. №54/2012 г. е депозирал искова молба в срока по чл.41, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

От представеното по делото заверено копие на договор за банков кредит от 27.05.2008г. се установява, че между „.(Б.)”Е. и М.С.П., ЕГН*, е сключен договор за кредит, по силата на който кредиторът  предоставя на кредитополучателя паричен кредит от 14`210.00 лева, като кредитът е изцяло усвоен. В договора е уговорено, че срокът за издължаване на кредита е 120 месечни вноски, ткато всяка една от месечните вноски е дължима до 25-ро число на съответния месец.

С Анекс №1 от 27.11.2009 г. договорът е изменен и допълнен и е сключен между банката от една страни, а от друга страна М.С.П. - кредитополучател и  Р.Н. – солидарен длъжник. Анексът е подписан от страните, в частност от ответника, т. е. към момента на сключването му, страните са приели и са се съгласили с уговорените клаузи, включително дължимия размер на кредита, нова погасителна схема, както и по-детайлна дефиниция на „Стойност на банковия ресурс“ и краен срок на погасяване. В цитирания анекс са уредени  и поетите от солидарния длъжник задължения.

Поради неизпълнение от страна на длъжниците, а именно непогасяване на вноските по кредитния план, ищцовото дружество-кредитор е осчетоводило кредита като предсрочно изискуем. На 07.12.2011г. кредиторът превръща кредита в предсрочно изискуем и на 19.01.2012г. пристъпил към събирането му по С. ред, подавайки Заявление по чл.417 от ГПК.

За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която сумата по Договора за кредит за текущо потребление е преведена от „.(Б.)”Е. и е усвоена чрез превод по разплащателна сметка от кредитополучателя М.С.П.. Вещото лице установява, че кредитът не  е погасяван редовно, като в табличен вид е посочил към датитет на падежа как са начислявани просрочената главница, просрочената редовна лихва и наказателна лихва.

Към датата на депозиране на заявление по чл.417 от ГПК, непогасените задължения по кредита са в общ размер на 17`116.24 лв., от които усвоена и непогасена главница – 13`261.14 лв.; начислена договорна лихва -  3`301.89лв. ; начислена наказателна лихва – 546.21 лв. Вещото лице заявява, че всички задължения по кредита в периода на действие на Анекс №1 са с редовно настъпил падеж и няма погасяване на редовна главница и лихва на падежните дати. Задълженията са погасявани със закъснение, поради което са начислявани просрочена главница, лихва за просрочена главница и наказателна лихва.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира предявения иск за процесуално допустим, предявен пред компетентния съд - РС Р., в съдебния район на който е местожителството на ответниците. Възражение по заповедта е направено от кредитополучателя и от поръчителя и на основание чл.41, вр.чл.422 от ГПК, е заведен настоящия иск.

Разгледан по същество този иск се явява основателен. Съображенията за това са следните:

От така изложените факти настоящата инстанция приема, че е сезирана с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. По своята същност производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и изискуемост. В тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая документите, от които произтича вземането, посочени от заявителя, са Договор за банков кредит от 27.05.2008г. и Анекс №1/27.11.2009 г.; сключени между ищеца, М.С.П. и Р.И.Н. – солидарен длъжник. От представените  по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза по безспорен начин се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като е представил на кредитополучателя М.С.П. кредит от 14`210.00 лв. Безспорно установи, че с Анекс №1/27.11.2009г ответникът Р.И.Н. се е задължил солидарно с кредитополучателя спрямо ищеца да отговаря за изпълнение на всички задължения по договора за кредит. В съответствие с нормите от ЗЗД, този договор е сключен в писмена форма. Тоест, ищецът и ответникът са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит.

Безспорно се установи и спирането на плащанията по кредита – главница и лихви.

Въпреки дадените в доклада на съда указания, ответникът не е ангажира доказателства, оборващи твърденията на ищеца, т.е. не доказа, че е задължението не съществува или е погасено преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.121 от ЗЗД, се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „.(Б.)”Е.-С. от Р.И.Н. за парична сума в размер на 17`116.24 лв., представляваща задължение за връщане на отпусната парична сума по договор за банков потребителски кредит от 27.05.2008г и Анекс №1 от 27.11.2009г.., сключен със заемателя М.С.П. и солидарния му съдлъжник Р.И.Н., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 19.01.2014 г. до окончателното плащане.

Относно разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.41, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 342.33 лв.  В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер  на 370.48лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 250.00 лв. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е  в размер на 962.81 лв., който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.Н., ЕГН *, с адрес в Г.Р., ж.„С.”, б.6, .1, А.2, дължи на „.(Б.)”Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., р.„С.”, У.„Г.”№18-20, представлявано от А.В.А. – ИД и М.Т.П. – Прокурист сумата от 13`268.14 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата от 3`301.89 лв., представляваща просрочена редовна лихва за периода от 05.10.2010 г. До 06.12.2011 г., както и сумата от 546.21 лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 05.11.2010 г. до 18.01.2012 г., ведно със законната лихва от 19.01.2012 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Р.И.Н., ЕГН*, с адрес в Г.Р., ж.„С.”, б.6, .1, А.2, ДА ЗАПЛАТИ на „.(Б.)”Е., ЕИК*, с адрес: Г.С., р.„С.”, У.„Г.”№18-20, представлявано от А.В.А. – ИД и М.Т.П. – Прокурист, сумата от 962.81 лв. – разноски, включваща сумата от 342.33 лв. – разноски  в производството по ч.Г.д. №54/2012 г. по описа на РС-Разлог и сумата от 620.48лв. - разноски по Г.д.№ 1272/2014 г. по описа на РС-Разлог..

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

Районен съдия:.............................................................