Р Е Ш Е Н И Е    3594

 

Номер   3594

Година   29.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Елка Пръкова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20141240100827

по  описа  за

2014

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.Д.М., ЕГН*, с адрес: г.Б., У.”С.С.”№26q против  „.Б.”, с ЕИК*, с адрес: г.Б., П.„Н.В.”№2.

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове, с които претендира заплащане на трудовото му възнаграждение за периода от м.08.2009 год. до м.09.2011 г. в размер общо на 14`400.00 лв., както и сумите в размер на 8`361.79лв., представляващи мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД, считано датата на възникване на задължението за заплащане на сумите до датата на завеждане на исковата молба – 01.09.2014г.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор, в който представителят на ответното дружество заявява, че оспорва предявените обективно съединени искове с правно основание чл.128  от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Твърди, че ищецът като член на Съвета на директорите на ответното дружество няма право на възнаграждение, тъй като чл.244, ал.7 от ТЗ не задължава дружеството да сключи договор за заплащане на възнаграждение. Твърди, че ищецът не е имал качеството на изпълнителен член на Съвета на директорите на Дружеството и никога не са му възлагани специални управленски функции, поради което няма основание да претендира сумите, посочени в исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че „.Б." е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 10.06.2009г. Не се спори също, че акционери в Дружеството са О.Б., притежаваща 34% акции от дружествения капитал и „Е.м." , ЕИК*, притежаващо 66% акции от дружествения капитал.

На заседание, проведено на 26.03.2009г., ОбС на О.Б. приема Решение №363, с което определя Г.Д.М. за представител на общината в Съвета на директорите на ответното дружество. „.Б."   с протокол от учредително то събрание и въз основа на цитираното по – горе решение избира Г.Д.М. за член на Съвета на директорите на Дружеството, като представител на О.Б. заедно с Л.М.Р. и М.М.П.. За председател на Съвета на директорите на Дружеството е избран Л.М.Р..

По делото е представен трудов договор №01-30/19.06.2006г. сключен между ищеца  и ОбА-Б., съгласно който ищеца е назначен на длъжността „мл. спец. Озеленяване екология“ с месечно трудово възнаграждение в размер на 246.00 лв., а съгласно допълнително споразумение от 01.02.2011г.  в размер на 420.00 лева.

С протокол №3/07.12.2011г. на ОбС-Б. ищецът М. е освободен от поста представител на О.Б. в съвета на директорите на „.Б.“  и на негово място е избран Б.Н.К..

Представена е покана за свикване на общо събрание на „.Б.“  за 07.07.2011г. с точка от дневния ред, касаещ освобождаване от отговорност членовете на Съвета на директорите на дружеството за дейността им през 2010г.

по делото е представено и становище на кмета на О.Б., изх. №ОС-05-00-1778[1]/24.04.2014г., с което ищецът е уведомен, че възнаграждението за положен труд от членовете на Съвета на директорите е от компетентността на Общото събрание на акционерите.

Останалите доказателства са неотносими към предмета на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

За да бъдат уважени предявените искове, в съдебното производство следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: страните да са се намирали в трудово правоотношение през съответния период; работникът/служителят да е престирал труд и работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на работника/служителя за положения от него труд.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът никога не имал трудово правоотношение с ответното дружество „.Б.“ . Видно от приложените писмени доказателства  на лист 71 и 72 от делото ищецът се е намира в трудово правоотношение с О.Б.. На проведени заседания на Общото събрание на дружеството не е гласувано възнаграждение за членовете на Съвета на директорите. Съгласно чл.244, ал.4 от ТЗ Съветът на директорите сключва договори за управление и контрол и съответно дължи възнаграждение по тях единствено на избраните от него изпълнителни членове. По отношение на останалите членове на съвета на директорите чл.244, ал.7 от ТЗ дава диспозитивна възможност дружеството да сключи с тях договори, в които да бъдат уредени конкретните взаимоотношения помежду им. По делото не бе представен, такъв договор между „.Б."  и Г.Д.М.. Ищецът не е имал качеството на изпълнителен член на Съвета на директорите на Дружеството и никога не са му възлагани специални управленски функции, тъй като на  първото заседание Съветът на директорите на дружеството избира за изпълнителен директор г-н Л.М.Р..

Не на последно място съгласно чл.51, ал.1 от Наредба за реда  за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с общинско участие в капитала  „Възнаграждението на изпълнителните на еднолични дружества с общинско участие се определят от органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала, съобразно вида и  обема на дейността, която осъществява дружеството, както следва:

1. на управителите – от 1 до 6 минимални работни заплати за страната;

2. на членовете на съвета на директорите – до 2 минимални работни заплати за страната;

3. на изпълнителния директор – от 1 до 6 минимални работни заплати за страната.“

Цитираната разпоредба касае единствено изпълнителни органи на еднолични, в  които общината е едноличен собственик на капитала, което в настоящия случай не е  така, тъй като О.Б. е акционер, притежаващ  34% акции от дружествения капитал.

С оглед на горното исковата претенция на ищеца за заплащане на 24-месечни трудови възнаграждения за периода от 08.2009г. до м.08.2011г.  в размер на 14`400.00 лв. е неоснователна.

Неоснователна се явява претенцията на ищеца и за заплащане на здравни осигуровки за претендирания период от време.

Като последица от неоснователността на основните искове, неоснователни са и исканията за заплащане на обезщетения за забава върху неплатените според ищеца суми. Както основанието, така и размерът по тях е недоказан, като липсва и покана, която да е основание за изпадането на ответника в забава.

От страна на ответника бе направено възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.”а” от ЗЗД с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията за възнаграждения за труд. Давността започва да тече от настъпването на падежа - чл.114, ал.1 ЗЗД. Вземането за трудово възнаграждение доколкото липсват данни с договор да е уговорено нещо различно, е срочно и съобразно нормата на чл.270, ал.2 от КТ, става изискуемо на първия ден, следващ месеца, за който се отнася. Претендираното възнаграждение е  за 24 месечни възнаграждения за периода м. август 2009г. – м.08.2011г., като към момента на подаване на  исковата молба в съда на 01.09.2014г., тригодишната погасителна давност за процесните вземания е била вече изтекла.

С оглед гореизложеното съдът намира, че процесните вземания са погасени по давност, поради което предявените искови претенции са  неоснователни и следва да бъдат отхвърлени и на това основание.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1`212.00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Деловодните разноски досежно депозираните искове с правно основание чл.128, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД ще останат за сметка РС-Разлог съгласно чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г.Д.М., ЕГН*, с адрес: г.Б., У.”С.С.”№26, против  „.Б.” , с ЕИК*, с адрес: г.Б., П.„Н.В.”№2, искове за заплащане на сумата от 14`400.00 лв., представляваща трудовото му възнаграждение за периода от м.08.2009 год. до м.09.2011 г.,  и за заплащане на  сумата от 8`361.79лв., представляващи мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД, считано датата на възникване на задължението за заплащане на сумите до датата на завеждане на исковата молба – 01.09.2014г..

ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН*, с адрес: г.Б., У.”С.С.”№26 да заплати на „.Б.”, ЕИК*, с адрес: г.Б., П.„Н.В.”№2, направените по делото разноски, от  1`212.00 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :…………………………………………………….