Р Е Ш Е Н И Е    3583

 

Номер   3583

Година   29.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Елка Пръкова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20141240101178

по  описа  за

2014

година

 

Производство по реда на глава 26-та от ГПК. Образувано е по молба с правно основание чл.49 от СК, депозирана от Л.П.С., ЕГН*,  от г.Б., У.„А.К.”№1, против Н.К.С., ЕГН* от г.Б., У.„А.К.”№1.

В молбата се твърди, че съпрузите се сключили граждански брак  на 28.10.1990г. Твърди се, че първоначално съпрузите живеели много добре, като от брака им се родили две деца – В.Л.С., родена на 07.06.1991г. и П.Л.С., родена на 27.03.1995г. Твърди се, че отношенията им постепенно са охладнели, като въпреки, че живеят в една къща, духовно са разделени. Поддържа, че бракът е формален, изпразнен от съдържание, поради което да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата.

В съответствие с разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК, ищецът е съединил с конститутивния иск за развод и иск за ползването на семейното жилище за издръжката между съпрузите и за промяна на фамилното й име.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, не е взела становище по исковете, не е направила възражения и не е посочила и представила доказателства. Редовно призована за участие в съдебно заседание се явява лично и чрез пълномощника си взема становище по иска, като оспорва изцяло фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Предявява  претенции по отношение ползването на семейното жилище, находящо се в г.Б., У.„А.К.“№1А.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:

Ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 28.10.1990г. в Г.Б., като ответницата е била с предбрачно фамилно име К. и е приела за свое фамилно име, фамилното име на своя съпруг – С., както се установи от приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за граждански брак № 044540/28.10.1990г., издадено въз основа на акт №48 от 28.10.1990г. на О.Б..  Установи се от събраните писмени доказателства /Удостоверение за раждане №050158/07.06.1991г. и Удостоверение за раждане № 051644/27. В.Л.С., родена на 07.06.1991г. и П.Л.С., родена на 27.03.1995г., които към момента на предявяването на настоящия иск са навършили пълнолетие.

След сключването на граждански брак страните заживели като нормално семейство в семейното си жилище в г.Б.. Според твърденията в исковата молба по делото, двамата съпрузи са живели добре първоначално, но постепенно между тях се настанило отчуждение един към друг. Съпругата се променила – започнал да пренебрегва ищеца, отчуждила се от него демонстрирала превъзходство и неуважение както към ищеца, така и към близките му. Твърди се в исковата молба, че  чувствата между тях са изчерпани и понастоящем брака им съществува само формално.

Разпитаните по делото свидетели  М.К., Б.К., А.К. и П.С. по никакъв начин категорично не установиха поведение, което да се дефинира като провинение на някоя от двете страните, което да се определи като виновно такова на някой от съпрузите във връзка със съпружеските им задължения във връзка с дестабилизиране на съпружеските отношения. В този смисъл не се доказа изключителна вина само на една от страните. Не се установи от свидетелските показания, че ответницата е проявявала пренебрежително отношение към ищеца и го е унизявала, не се установи същата да е вдигала скандали и да е проявявала неуважение към ищеца и неговите близки. Напротив установи се, че до м.12.2014г. отношенията между съпрузите са били нормални – отношения между членове на едно здраво и сплотено семейство. Установи се, че до м.12.2014г., тъй като ищецът е работил първоначално като военен, а впоследствие като охрана, ответницата  изцяло е поела грижите за семейството. Не се установи какви са причините през м.12.2014г. ищецът да ограничи достъпа на ответницата до семейното жилище.

В хода на процеса нито от ищцовата, нито от ответната страна бяха представени нови доказателства, които да подкрепят твърденията на ищеца в исковата молба по делото.

При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:

Предявените искове макар и допустими, не бяха подкрепени от никакви доказателства в настоящия процес. Не се събраха доказателства, които да обосновават наличието на правно релевантни факти, даващи основание за съда да счете, че бракът е изчерпан и изпразнен от съдържание и че са налице от обективна страна основания за извода, че той е дълбоко и непоправимо разстроен. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи по категоричен начин, че брачните отношения между тях са дълбоко и непоправимо разстроени и че са разкъсани всички духовни и физически връзки помежду им. Не се доказа и наличието на вина на ответницата за влошаване на отношенията им.

На база на гореизложеното съдът намира, че са налице временни затруднения между съпрузите, които биха могли да се преодолеят и не са основание за прекратяване на брака.

С оглед гореизложеното основният иск за прекратяване на брака между Л.П.С. и Н.К.С. поради дълбоко му и непоправимо разстройство по вина на ответницата като недоказан следва да се отхвърли. Предвид отхвърляне на основната искова претенция следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за промяна на фамилното име на ответницата.

При този изход на делото, съдът намира, че на основание чл.329, ал.2, вр. с чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи сторените от ответника разноски, които съобразно списъка по чл.80 от ГПК, са в размер на 940.00 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените пред съда искове, които Л.П.С., ЕГН*,  от г.Б., У.„А.К.”№1 е предявил срещу Н.К.С., ЕГН* от г.Б., У.„А.К.”№1 и с които моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна нейна вина, като постанови след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име – К., както и да осъди ответницата да заплати сторените по делото разноски, като НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Л.П.С., ЕГН*,  от г.Б., У.„А.К.”№1 да ЗАПЛАТИ на Н.К.С., ЕГН* от г.Б., У.„А.К.”№1, сумата от 940.00 лв., представляваща сторени разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Бл.ОС. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..................................................