Р Е Ш Е Н И Е    3465

 

Номер   3465

Година   22.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Елка Пръкова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20141240100786

по  описа  за

2014

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба на В.Б.Ш., ЕГН*, от с.Я., О.П., чрез А.И.Р. против „.Т.Е.ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Ф.”№17, П. от С.Р..

Ищецът е предявил обективно съединени искове, с които претендира заплащане на трудовото му възнаграждение за м.01., 2014г. в размер 414.00 лева, обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ от 414.00 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 220.00 лв., сумата от 2`341.00 лева, представляваща командировъчни за м. октомври, м. декември 2013г., м.01., м.02. и м.03.2014г., сумата от 336.82 лева, представляваща разноски за самолетен билет, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 202.93 лева, представляваща мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД, считано датата на възникване на задължението за заплащане на сумите до датата на завеждане на исковата молба – 21.08.2014г. С исковата молба, ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. С него оспорва обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ, чл.220 от КТ, чл.224 от КТ и чл.31 от Наредба за служебните командировки и специализации, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

В хода на производството по делото ищецът се явява лично, представляван от адвокат В., като изразява становище, с което поддържа предявените искове.

В хода на производството по делото ответникът, чрез пълномощника си, поддържа направеното в писмения отговор оспорване на предявените искове.

По делото са приети множество писмени доказателства, изслушани са основно и допълнително заключения по назначена съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.220, ал.1 КТ.

Не е спорно между страните по делото, че същите са били в трудови правоотношения. Не е спорно и че през м.02.2014 г от страна на ищеца е отправено предизвестие до работодателя-ответник за едностранното прекратяване на договора от страна на Ш.. Същото е в писмен вид /по ел. поща/ и е получено веднага от ответника. В този смисъл е налице изрично изявление от ищеца в исковата молба и признание на ответника в отговора на същата. По съществото си твърдението на Ш. в иска за изпращане на предизвестие за едностранно прекратяване на договора през м. 02.2014 г., е изявление за неизгодни за тази страна факти и има доказателствена стойност в процеса.

С оглед на горното и съгласно константната практика на съдилищата, вкл. TP №№2 от 23.10.2012 г. по тълк. д. №2/2012 г. на ОСГК на ВКС, с изтичане на срокът на предизвестие трудовото правоотношение се счита прекратено, като за целта не е необходимо издаването на нарочен акт от страна на работодателя. В конкретния случай и по реда на чл.326 КТ, прекратяването е настъпило още през м. 03.2014 г., тъй като съгласно сключения между страните договор, срокът на предизвестието е 30 дневен. С оглед на това други издадени по-късно актове на работодателя, нямат конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение и издадената на 01.04.2014 г. заповед за прекратяване на трудовия договор с ищеца няма правно значение и не е основание за заплащане на обезщетение в полза на Ш. по реда на чл.220 КТ. Това е така, защото при наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано, а безспорно срокът на предизвестие е изтекъл най-късно в края на м. 03.2014 г., т.е. преди издаването на Заповедта от 01.04.2014 г. /Определение №654 от 15.05.2014 г. по Г.Д. №533/2014 г. на III г.о. на ВКС, Решение №203 от 30.05.2011г. по Г.д. №832/2010г. III г.о. ВКС/. Доколкото разпоредбата на чл.220, ал.1 от КТ, по реда и на основание на която е заявен искът за заплащане на обезщетение, изисква неспазване на срока за предизвестие от отправилата го страна, то и искът се явява неоснователен. Същевременно работодателят не е дължал предизвестие вр. със заповедта от 04.2014 г., тъй като към този момент договорът е бил вече прекратен, поради което и на това основание няма неспазен срок на предизвестие и заявената претенция се явява неоснователна.

По иска по чл.224 КТ.

Този иск също е неоснователен, тъй като ищецът няма неползван отпуск за времето на действие на трудовия договор, поради което не му се дължи и заплащане на обезщетение затова. В тази връзка доказателствена стойност отново имат изявленията на ищеца в исковата молба, че за времето от 23.12.2013 г. до 17.01.2014 г. същия за празниците си е бил вкъщи, т.е. почивал е, тъй като те са неизгодни за него факти. От друга страна - по делото са представени и неоспорени от Ш. писмени доказателства, установяващи ползването на отпуск и в други дни, което също сочи на липса на неизползван отпуск, респ. на недължимост на претендираното от него обезщетение.

По иска по за заплащане на трудови възнаграждения и командировъчни

Същите са неоснователни, поради следното:

Не се спори между страните по делото, че плащанията на суми, свързани със заплати и командировъчни, както и на други суми, необходими за изпълнение на трудовите задължения на ищеца, са извършвани както на ръка /в брой/, така и по банков път. В тази насока има изрични твърдения и изявления на самия ищец в исковата му молба, както и в хода на делото. В с.з., проведено на 04.09.2014 г., вр. с изрично поставен му въпрос по реда на чл.176 ГПК, Ш. призна и обстоятелството /потвърдено и от разпитаните по делото свидетели- М.Р. и И.М./, че плащанията по банков път от ответното Дружество са извършвани както по личната му сметка, така и по тази на съпругата му – П.М. в „Ц.", като според свидетелите това е правено по искане на ищеца по делото. По този начин и съобразно представените от ответника платежни нареждания за преводи по банков път, на Ш. са преведени /по личната му сметка и тази на съпругата му/ общо 11`683,05 лв. В последното с.з. по делото и от обясненията и разясненията на вещото лице се установи и че тези платежни нареждания съответстват изцяло на сумите, които са осчетоводени в ответното дружество като разплатени в полза на ищеца и които експерта е посочил в колони 5 и 6 от таблиците на стр. 4 и 5 от експертизата и въз основа на които са направени изводите за недължимост на суми от работодателя на работника. С оглед на което допълнителното заключение на в.л., с което е установено наличие на задължение на ответника, е неотносимо към предмета на спора и същото не установява верни факти, които да са от значение за делото. При преценка на същото по реда на чл.202 ГПК и съобразно останалите доказателства по делото /писмени, гласни и изявления на ищеца, имащи доказателствена стойност/ се налага извод, че платените суми в полза на Ш. не са само тези, отразени в допълнителната експертиза, а посочените в основната такава. Това е така, защото допълнителното заключение гради изводи само на база платежни нареждания за превод на суми по сметката само на ищеца, но не и по тази на съпругата му. Доколкото финансовите отношения между страните са се уреждали чрез преводи и по сметката на М. /съпруга на ищеца/ в „Ц.", то безспорно същите следва да се вземат предвид при решаване на спора и вр. с извода налице ли са неуредени взаимоотношения между страните, свързани със заплащането на заплати и командировъчни. Тъй като всички платежни са описани в основното заключение на вещото лице, същото е това, на база на което съдът прави изводи по делото, а те са за липса на задължение от ответника към ищеца и респ. неоснователност на исковете на последния.

Съобразно основното и допълнително заключение на вещото лице, неоспорени от ищеца по делото, на същия, ако Ш. е работил през целия процесен период от време, за заплати и командировъчни дължими биха били общо 7`415.62 лв. или 10`056.01 лв., в зависимост от начина на изчисляване на командировъчните дни. И в двата случая обаче и само с оглед на представените платежни документи, установяващи преводи на суми на обща стойност 11`683.05 лв., следва че исковете за заплати и командировки са неоснователни, тъй като дори е налице надплащане на суми. Това е така и защото част от заплатите са платени в брой, за което ищецът се е подписал и на ведомостите при ответника. Т.е. размерът на платените суми надхвърля сумите, претендирани от Ш. за заплати и командировки, поради което исковете му са недоказани по размер.

В тежест на ищеца по делото беше да установи, че за целия период, посочен в исковата молба, същия е работил и то в чужбина, поради което на него му се дължат командировки за общо 119 работни или 169 календарни дни. В тази връзка не се събраха доказателства, напротив - твърденията на Ш. бяха опровергани. В хода на делото от ответното дружество бяха представени доказателства, че ищецът е командирован не за целия твърдящ от него период, а за много по-малко време и това не беше оспорено от Ш..

На следващо място приложените към исковата молба писмени доказателства - ЧМР, карти и др., не доказват сами по себе си, че ищецът е имал престой или е работил в чужбина за времето, посочено в тях. Това е така, защото в по-голяма част от тези документи изобщо не се споменава името на Ш., нито дори името на ответното дружество. Не се споменава и МПС, за което от страна на работодателя е издадена заповед за управлението му от Ш.. Същевременно в част от документите е посочено името на Ш., но фирмите, за които е извършен превоза по тях, са напълно различни от „.Т.ООД. С оглед на изложеното именно ищецът е този, в чиято тежест бе да установи, че в рамките на твърдените от него 119 работни дни или 169 календарни дни е бил в чужбина, както и че е работил за ответника на основание сключения с него трудов договор, а такива доказателства по делото няма.

На следващо място от разпита на свидетелите се установи, че и до момента ищецът не е представил на ответника отчет за извършеното от него вр. с трудовия му договор, когато е бил в чужбина - не са представени тахошайби, др. вид отчети, вкл. разходооправдателни документи и др. А съгласно формираната задължителна съдебна практика - Решение №142 от 06.07.2012 г. по Г.Д. №1324/2011 г. на ВКС, работникът във всички случаи дължи на работодателя отчет за извършеното от него и тези отчети могат да служат като доказателства за извършвана работа. Такива обаче по делото безспорно няма.

Не на последно място липсват каквито и да било доказателства, които да установяват твърденията на ищеца, че от преведените му по банков път суми са заплащани разходи, свързани с поддръжка на камион, такси за фериботи и др. В тази връзка ищецът се позовава на документи, приложени към исковата молба, но към тях не са приложени разходооправдателни документи, които да установяват, че именно ищецът е заплатил суми вр. с издаването им. Точно обратното -установи се от гласните доказателства, че за тази цел всички работници в ответното дружество, вкл. ищецът, е разполагал с отделна карта, от която е разплащал непредвидено възникнали разходи /каквито по вече изложените съображения изобщо не се установява да са извършвани/, както и че суми за горива и такси за фериботи се поемат от възложителите на превоза, т.е. дори не от „.Т.ООД. С други думи ищецът не установи при условията на пълно главно доказване, че е извършвал разходи, свързани с твърдените от него поддръжки на камион, такси и др., които да са направени от преведените му суми по личната му сметка и тази на съпругата му. Следователно тези плащания от страна на работодателя са именно вр. със заплати и командировки и те доказват недължимост на претендираните от ищеца суми.

По иска за заплащане на разходи за билет.

В случая липсват доказателства, че ищецът е закупил билет, както и че плащането е извършено с лични негови средства, а също и че касае пътуване, свързано с връщането му от командировка. Ето защо и този иск е недоказан и като следва да бъде отхвърлен.

По исковете по чл.86 ЗЗД.

Като последица от неоснователността на основните искове, неоснователни са и исканията за заплащане на обезщетения за забава върху неплатените според ищеца суми. Както основанието, така и размерът по тях е недоказан, като липсва и покана, която да е основание за изпадането на ответника в забава.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски от 800.00 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Деловодните разноски досежно депозираните искове ще останат за сметка РС-Разлог, съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.Б.Ш., ЕГН*, от с.Я., О.П., против „.Т.Е.ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г. Ф.”№17, П. от С.Р. искове за заплащане на трудовото му възнаграждение за м.01.2014г. в размер 414.00 лева, обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ от 414.00 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 220.00 лв., сумата от 2`341.00 лева, представляваща командировъчни за м. октомври, м. декември 2013г., м.01., м.02. и м.03.2014г., сумата от 336.82 лева, представляваща разноски за самолетен билет, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 202.93 лева, представляваща мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД, считано датата на възникване на задължението за заплащане на сумите до датата на завеждане на исковата молба – 21.08.2014г.

ОСЪЖДА В.Б.Ш., ЕГН*, от с.Я., О.П. да заплати на”.Т.Е. ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Ф.”№17, П. от С.Р. направените по делото разноски, от 800.00 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………………………………..