Р Е Ш Е Н И Е    3441

 

Номер   3441

Година   21.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Елка Пръкова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20141240100991

по  описа  за

2014

година

 

Производството е образувано по искова молба от „.Е.Б., с адрес: Г.С., р.С., У.“ Г.С.Р.”№140, ЕИК*, представлявано от К.С.С. и П.Б., чрез пълномощника си Л.М. – юрисконсулт, със С.А. Г.К., У.„П.Н.”№2, против Ц.С.Л., с ЕГН*, от Г.Д., о.Б., У.„Г.Д.”№22.

Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ц.С.Л., с ЕГН*, че дължи сумата от 169.52лева, представляваща главница по фактури за ел. енергия за периода 05.01.2013г. до 29.03.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч.Г.Д. №751/2014г.по описа на РРС - 07.08.2014 г. до изплащане на главницата.  

Претендират се и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата чрез назначения особен представител А.С.П. депозира писмен отговор, с който прави възражение за неоснователност на исковете, като оспорва изцяло всички фактически твърдения в исковата молба. В съдебно заседание поддържа депозирания писмен отговор, като моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч. Г.Д. №751/2014 г. по описа на РС-Разлог в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №3258 от 11.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 539.52 лв. – главница, представляваща ползвана ел.енергия за периода от 05.01.2013г. до 29.03.2014г. и сумата от  70.71 лв. лихва за периода от 01.03.2013г. до 28.07.20141г., както и законната лихва от 07.08.2014г. до изплащане на вземането. Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 20.08.2014г. В срока по чл.414 от ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ведно с вносна бележка  от 18.08.2015г. за сума от 540.00 лв.

На 17.10.2014 г. заявителят по ч. Г.Д. №751/2014 г. е депозирал искова молба в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

За периода 05.01.2013 г. до 29.03.2014 г. на името на Ц.С.Л., ЕГН*, за обект: Д., местност Л., бл. Каравана са издадени от „.Е.Б.  15 бр. фактури за доставена електрическа енергия, както следва: фактура №* от 13.02.2013 г. на стойност 235.14 лв. за периода 05.01.2013 г. до 05.02.2013 г. и срок за плащане до 28.02.2013 г., фактура №* от 13.03.2013г. на стойност 201.14 лв. за периода 06.02.2013 г. до 04.03.2013 г. и срок за плащане до 28.03.2013 г., фактура №* от 12.04.2013г. на стойност 54.13 лв. за периода 06.03.2013 г. до 03.04.2013 г. и срок за плащане до 29.04.2013 г., фактура №* от 14.05.2013г. на стойност 10.39 лв. за периода 04.04.2013 г. до 16.04.2013 г. и срок за плащане до 31.05.2013 г., фактура №* от 14.06.2013г. на стойност 3.76 лв. за периода 04.05.2013 г. до 04.06.2013 г. и срок за плащане до 01.07.2013 г., фактура №* от 09.07.2013г. на стойност 3.40 лв. за периода 05.06.2013 г. до 03.07.2013 г. и срок за плащане до 29.07.2013 г., фактура №* от 13.08.2013г. на стойност 3.86 лв. за периода 04.07.2013 г. до 31.07.2013 г. и срок за плащане до 29.08.2013 г., фактура №* от 13.09.2013г. на стойност 3.52 лв. за периода 06.08.20130 г. до 04.09.2013 г. и срок за плащане до 01.10.2013 г., фактура №* от 12.10.2013г. на стойност 3.40 лв. за периода 05.09.2013 г. до 03.10.2013 г. и срок за плащане до 29.10.2013 г., фактура №* от 13.11.2013г. на стойност 3.64 лв. за периода 04.10.2013 г. до 03.11.2013 г. и срок за плащане до 28.11.2013 г., фактура  №* от 13.12.2013г. на стойност 3.64 лв. за периода 04.11.2013 г. до 04.12.2013 г. и срок за плащане до 30.12.2013 г., фактура №* от 11.01.2014г. на стойност 3.52 лв. за периода 05.12.2013 г. до 29.12.2013 г. и срок за плащане до 30.01.2014 г., фактура №* от 10.02.2014г. на стойност 3.17 лв. за периода 04.01.2014 г. до 30.01.2014 г. и срок за плащане до 24.02.2014 г., фактура №* от 10.03.2014г. на стойност 3.29 лв. за периода 31.01.2014 г. до 27.02.2014 г. и срок за плащане до 24.03.2014 г. и фактура №* от 10.04.2014г. на стойност 3.52 лв. за периода 28.02.2014 г. до 27.03.2014 г. и срок за плащане до 24.04.2014 г.

Ползваната електрическа енергия от Ц.С.Л., ЕГН*, за обект: Д., местност Л., бл. Каравана се отчитала от средство за търговско измерване /електромер/ с №2216401 и била осчетоводявана по счетоводна партида за аб. №*, клиентски №*68.

Като доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „.Е.Б. , одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-059/07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение №ОУ-03/26.04.2010г.

По делото е представена лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена от ДКЕВР на „.Е.Б.  за срок до 13.08.2039 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице се установява, че по партидата на Ц.С.Л., ЕГН*, за обект: Д., местност Л., бл. Каравана са осчетоводени посочените в исковата молба фактури. Същите са отразени в „Дневник продажби“ и в „Справка-декларация за ДДС“, представени са в НАП и за тях дружеството е внесло ДДС. При ответника процесните фактури се отчитат изцяло като неплатени, осчетоводени като „Съдебни вземания“.  Според вещото лице обща стойност на процесните фактури е 539.52 лв., а лихвата за забава общо върху всички вземания, включени в периода, е от 71.71 лв., посочени в разбивка по всяка фактура в констативната част на заключението. В съдебно заседание вещото лице поясни, че след направена устна справка в счетоводството на ищеца в Р. се установило, че задължението по фактура на стойност 235.14 лв. е погасено, а в офиси в Г. Б. и в Г.С. същото задължение е отразено като неплатено.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл.415 от ГПК. Правният интерес на ищеца е обусловен от подаденото възражение против издадената заповед за изпълнение по ч. Г. дело №751/2014 г. по описа на РРС. Разгледан по същество се явява неоснователен и съображенията за това са следните:

В производството по чл.422 ГПК ищецът-кредитор следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът-длъжник – възраженията си срещу вземането.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че между ищеца- „. Е. Б.   и ответника Ц.Л. са налице облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия  на договорите за продажба на електрическа енергия. Съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката тези условия обвързват всички абонати на енергийния снабдител,без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,които не са съгласни с тях,имат право  да внесат заявление,в което да предложат специални условия, като евентуално приетите такива се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Доколкото в случая не се сочат доказателства за наличие на такова допълнително споразумение, то ответната страна  не разполага с възможност за оспорване на общите условия, действали към процесния период. С оглед характера на обществените отношения начинът на договаряне е опростен, като предварително доставчикът е определил съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори, които са типизирани.

Ищецът е изпълнявал точно задълженията си, като за процесния период – 05.01.2013г. до 29.03.2014г. е доставил електрическа енергия до електроснабдения имот, собственост на ответника–абонат на дружеството с  №*, клиентски №*68ИТН *04, находящ се с Д., местност Л., бл. Каравана. За доставеното и потребено количество ел.енергия са издадени фактури 15 броя фактури.

По делото ответникът  е ангажирал доказателства относно изпълнение на задълженията за плащане на фактурираното количество ел.енергия по процесните фактури за размера от 540 лв., но за претендираната сума от 169.89 същият не е ангажирал годни доказателства.

С оглед на изложеното и тъй като чрез надлежни доказателствени средства по делото не се доказа плащане от страна на ответника, съдът намира,  че предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан до претендирания размер на сумата от 169.89 лв. главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода 05.01.2013г. до 29.03.2014г.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Длъжникът - ответник, подавайки възражение срещу заповедта за изпълнение, без да е изплатил изцяло дължимите суми и след като е бил в забава е станал повод за завеждане, както на частно- гражданското, така и на настоящото дело. Не се доказва да е налице забава на кредитора, а именно: ответникът да е бил в готовност да изпълни и да предложи изпълнение, което ищецът да не е приел. Отделно от това,  част дължимата сума е платена в хода на настоящото производство, а именно 540.00 лв., като остатъкът от 169.89 лв. не е заплатена. Ето защо съдът приема, че с действията си – неплащайки в срок задължение, което е просрочено, подавайки възражение, преди да е изплатил вземането, което представлява оспорване на иска, ответникът е станал повод за завеждане на заповедното производство, поради което дължи разноските, както за заповедното производство, така и за настоящото исковото производство. В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в заповедното и настоящото исково производство в общ размер 723.20 лева, от които 25.00 лв. - държавна такса за образуване на заповедно производство, 89.28 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедно производство, 25.00лв. – държавна такса за образуване на исково производство, 133.92лв. – адвокатско възнаграждение по исково производство и 150.00лв. – депозит вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 300.00 лв. – депозит за особен представител.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.С.Л., с ЕГН*, от Г.Д., о.Б., У.„Г.Д.”№22, дължи на „.Е.Б., с адрес: Г.С., р.С., У.“ Г.С.Р.”№140, ЕИК*, представлявано от К.С.С. и и Ж.В.П. сумата от 169.89 лв., представляваща главница по фактури за ел. енергия за периода 05.01.2013г. до 29.03.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч.Г.Д. №751/2014г.по описа на РРС - 07.08.2014 г. до изплащане на главницата.

ОСЪЖДА Ц.С.Л., с ЕГН*, от Г.Д., о.Б., У.„Г.Д.”№22 ДА ЗАПЛАТИ на „.Е.Б., с адрес в Г.С., р.„С.”, У.”Г.С.Р.”№140, ЕИК*, представлявано от К.С.С. и Ж.В.П. сумата от 723.20 лв., представляващи направените по делото разноски.

Решението подлежи на  въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на  страните пред Бл.ОС.

 

Районен съдия:………………………………………………