Р Е Ш Е Н И Е    3412

 

Номер   3412

Година   20.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Антония Белчева

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20151240100380

по  описа  за

2015

година

 

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П.В.Д. с ЕГН*, с адрес: с.Е., О.Р., У.„В.“№15, Ч. А. Н. П., от АК-Б., със служебен адрес: Г.Р., У.„Б.Ю.”№13 против „.И.г.“, ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№24 а, П. от Н.Г.К. с посочено правно основание чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че по силата на сключен трудов договор на основание чл.70, във вр. чл.67, ал.1, т.1 от КТ, ищецът е приел да изпълнява в „.”, ЕИК*, длъжността „строителен работник”, на пълно работно време от 8 часа и с основно месечно трудово възнаграждение от 310.00 лв. Трудовите задължения на ищеца се изразявали в изграждане на къщи на обект „П.г.”, на територията на голф – игрището, в местността „Б.”, в землището на О.Р.. Сочи се, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника било прекратено, поради преминаването му на работа в „.Р.”, ЕИК*. Твърди се, че към настоящия момент ответното дружество не е изплатило полагаемото на ищеца трудово възнаграждение общо от 620.00 лв., за периода: м.10. г. и м.11. 2013 г. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за всяка просрочена неизплатена част, като дължимите суми са както следва:

За м.10.201Зг. ответникът му дължи сума от 310.00 лева, представляваща неизплатеното му трудово възнаграждение за месеца, върху която сума същият му дължи лихва за забава за периода от 01.11.201З г. до датата на предявяване на иска от 46.86лв.

За м.11.2013г. ответникът му дължи сума от 310.00 лева, представляваща неизплатеното му трудово възнаграждение за месеца, върху която сума същият му дължи лихва за забава за периода от 01.12.2013г. до датата на предявяване на иска от 44.27лв.

Позовавайки се на обстоятелствата изложени в исковата молба се иска, съдът да постанови решение, с което да осъди „.И.Г. Г.Р., ЕИК*, да заплати на ищеца П.В.Д. с ЕГН* на основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД сумата от 620.00 лв., съставляващ брутно му трудово възнаграждение за периода, както следва:

на основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 310.00лв., съставляващ брутно му трудово възнаграждение за м.10.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на същата, на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 46.86лв., съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата от 310.00лв. за периода от 01.11.2013г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда.

на основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 310.00лв., съставляващ брутно му трудово възнаграждение за м.11. 2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на същата, на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 44.27лв., съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата от 310.00лв. за периода от 01.12.2013г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

Изпратено е съобщение до ответното дружество в изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, като отговор от ответника в определения от закона срок е постъпил по делото. С отговора, ответното дружество оспорва предявения иск с правно основание чл.128 КТ по размер твърдейки, че искът е неоснователен за претендираната сума над 394.92 лв., позовавайки се на приложена към отговора справка за дължимите възнаграждения по месеци. Сочи, че дължимото от работодателя възнаграждение по месеци е както следва: за м.10.2013 г. сумата от 218.21 лв., за м.11.2013 лв. сумата от 176.71 лв. или общо сумата на неизплатените трудови възнаграждения била от 394.92 лв. Ответникът оспорва изцяло иска с правно основание чл.86 от ЗЗД по размер. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че през исковия период ищецът е престирал труд в „.И.г.“ .

В съдебно заседание по делото, ищецът се представлява от процесуален представител, който подържа предявените искове.

В съдебно заседание по делото, ответника редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира процесуален представител.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание по делото, проведено на 07.07.2015 г., съдът на основание чл.214 от ГПК, е допуснал изменение на предявените искове, досежно размера на същите, а именно: да бъде осъден ответника „.И.г.“, ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№24, П. от Н.Г.К.  да заплати на ищеца П.В.Д. с ЕГН*, с адрес: с.Е.q О.Р., У.„В.“№15 на основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. чл.242 от КТ и чл.86 от ЗЗД сумата от 394.92 лв., съставляваща нетно трудово възнаграждение, както следва:

- на основание чл.28,т.2 от КТ сумата от 218,21 лева съставляваща нетно трудово възнаграждение за м.10.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считана от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на същата, на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 32,98 лева, съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата от 218,21 лева за периода от 01.11.2013 г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда на 27.04.2015 г..

- на основание чл.128, т.2 от КТ, сумата от 176,71 лева, съставляваща нетно трудово възнаграждение за м.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считана от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на същата, на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 25,23 лева, съставляваща дълима лихва за забава, изчислена върху главницата от 176,71 лева за периода от 0112.2013 г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда – 27.04.2015 г..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие от трудов договор на ищеца П.В.Д. е, че през процесния период ищецът е работил в ответното дружество (с предишно наименование „.” ), което обстоятелство не е спорно между страните по делото.

Съдът, след служебно направена справка в електронната система на Търговски регистър, установи, че по партидата на ответника е направена промяна, като е променено фирменото наменование на дружеството – ответника от „.”  на „.И.Г..

По делото, от страна на ответното дружество е приложена и приета като доказателство справка за дължимите възнаграждения на П.В.Д. за м.10.2013 г. и м.11.2013 г. – заверено копие, в която сумите на дължимото нетно трудово възнаграждение е посочена от 394.92 лв.

Видно от приложените по делото фишове за начислени трудови възнаграждения на ищеца П.В.Д. е, че за процесния период, на ищеца е начислено като сума за получаване по месеци нетно трудово възнаграждение в следните размери: за м.10.2013 г. сумата от 218.21 лв. и за м.11.2013 лв. сумата от 176.71 лв. В така представените документи липсва подпис от страна на ищеца за получил сумите.

По делото назначена и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на вещото лице, по която, се установи, че за месеците 10.2013 г. и 11.2013 г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в общ размер 508.46 лв. и нетно трудово възнаграждение в общ размер на 394.92 лв. В констативно-съобразителната част вещото лице, сочи, че при проверка в ответното дружество е установило, че ищеца  е бил назначен с трудов договор в ответното дружество на длъжност „строителен работник”, с основна заплата от 310.00 лв., плюс допълнително възнаграждение за ТСПО, като трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 01.12.2013 г. В графичен вид, вещото лице е посочило сумите на дължимите и неизплатени трудови възнаграждения на ищеца за процесния период в брутен и съответно в нетен размер. Въз основа на така направените констатации, в заключителната част от експертизата е посочено, че неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца е в общ размер от 508.46 лв. в брутен размер и 394.20 лв. в нетен размер, който по месеци е както следва: за м.10.2013 г. неизплатеното БТВ е от 283.04 лв., а в нетен размер 218.21 лв., за м.11.2013 г. неизплатеното БТВ е от 225.42 лв., а в нетен размер 176.71 лв.

Размерът на дължимата мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, вещото лице е изчислило в общ размер на 74.98 лв., начислена върху брутния размер на трудовите възнаграждения и в общ размер на 58.21 лв., начислена върху нетния размер на трудовите възнаграждения.

Съдът, кредитира заключението на вещото лице, като пълно, ясно и припокриващо се с останалия приложен по делото доказателствен материал, в тази част и представените от ответника фишове за начислени и изплатени трудови възнаграждения на ищеца за процесния период.

При така установената, на база визираните доказателства, фактическа обстановка, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. чл.242 от с.з. Основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение съгласно чл.128 КТ е заплащането в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа. В случая е безспорно, че между страните за процесния период е съществувало трудово правоотношение. Няма данни ищецът да не е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, а този факт не се оспорва и от ответника, поради което следва да се приеме, че е изправна страна по него. За ответното дружество в качеството му на работодател е възникнало задължение за заплащане на уговореното трудово възнаграждение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила /чл.128 вр. чл.242 КТ/. Законодателят е регламентирал реда за изплащане на трудовите възнаграждение в чл.270, ал.1 и 3 КТ. Установените от вещото лице данни сочат неизпълнение на основното задължение на ответника да заплаща на ищеца престирания по трудовото правоотношение труд. Доказателствената тежест за установяване на заплащането на трудово възнаграждение е възложена на работодател, като допустимите за този факт доказателства са посочени в чл.270, ал.3 КТ. Плащането става по ведомост или срещу разписка лично на работника, или на негови близки, ако е направено искане за това. В случая, от заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно – счетоводна експертиза се установи, че ответникът не е изпълнил основното си задължение да заплати на ищеца полагащото му се трудово възнаграждение за месеците октомври 2013 г. и м.11.2013 г., чиито размер е формиран от основната заплата договорена между страните и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер, също така договорен между страните, намалено с публичните задължения на работника да заплаща данък общ доход и здравни и социални осигуровки, които работодателят  - осигурител е длъжен да удържа преди заплащането на трудовото възнаграждение. Размерът, според съда на дължимото, неизплатено нетно трудово възнаграждение за посочения период м.10.и м.11.2013 г. е 394.92 лв. Посочения размер на неизплатените трудови възнаграждения за сумата от 394.92 лв., не се и оспорва от страна на ответника по делото, а напротив изрично се признава в писмения отговор на исковата молба.

Настоящия съдебен състав, достигна до този извод имайки предвид и приложените по делото фишове за начислени и неизплатени заплати и справка за дължимите трудови възнаграждения към ищеца, издадена от самия ответник и установяваща неизгодни за същия факти, от които, безспорно се установи, че за процесния период ответникът не е изпълнил основното си задължение по трудовото правоотношение, да заплати на ищеца трудовите възнаграждения за исковия период.

По иска с правно основание чл.245, ал.2, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД - иска за мораторна лихва:

В чл.245, ал.2 КТ е установено, че при забава в плащането на пълния размер на трудовото възнаграждение се дължи законната лихва.Общата разпоредба на чл.86 ЗЗД вменява в задължение на длъжника плащането на обезщетение при забава на парично задължение, което се определя по размера на законната лихва.

Изводът за основателност на основните искове в уважената част обуславя уважаването на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Размерът на дължимото обезщетение за забава е определен от вещото лице в общ размер от 58.21 лв., поради което за тази сума следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Относно разноските:

Съдът намира, че причина за завеждане на исковата молба е виновното поведение на ответника, поради което той дължи съответните съдебни и деловодни разноски, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 300.00 лв., съставляващи сторени по делото разноски за адвокатски хонорар.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи заплащане по сметка на РС-Р., на държавна такса от 50.00 лв. и сумата от 80.00 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове.

На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението за присъдените суми по  чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ и мораторна лихва, по отношение на която не са налице предпоставките по чл.242, ал.1 ГПК, за допускане на предварително изпълнение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „.И.г.”, ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№24 а, П. от Н.Г.К. ДА ЗАПЛАТИ на основание  чл.128 от КТ, във вр. чл.242 от КТ и чл.86 от ЗЗД, на П.В.Д. с ЕГН*, с адрес: с.Е., О.Р., У.„В.“№15, сумата от 394.92 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците октомври 2013 г. и м.11.2013 г., както и сумата от 58.21 лв., представляваща законна лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, както следва:

- на основание чл.28,т.2 от КТ сумата от 218,21 лв., съставляваща нетно трудово възнаграждение за м.10.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считана от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на същата, на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 32,98лв., съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата от 218,21 лева за периода от 01.11.2013 г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда на 27.04.2015 г..

- на основание чл.128,т.2 от КТ, сумата от 176,71 лв., съставляваща нетно трудово възнаграждение за м.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считана от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното изплащане на същата, на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 25,23 лв., съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата от 176,71 лева за периода от 0112.2013 г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда – 27.04.2015 г..

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението за уважения размер от предявения иск с правно основание  чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ, като УКАЗВА да се издаде изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „.И.г.”, ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№24а, П. от Н.Г.К., да заплати на основание  чл.78, ал.1 от ГПК на П.В.Д. с ЕГН*, с адрес: с.Е., О.Р., У.„В.“№15, сумата от 300.00 лв., съставляващи сторени по делото разноски за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА „.И.г.”, ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№24 а, П. от Н.Г.К., да заплати по сметка на РС-Р. в полза на Държавата сумата от 50.00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 80.00 лв., представляваща изплатено от бюджетната сметка на съда възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист за горните суми.

Страните могат да обжалват настоящото съдебно решение пред Окръжен съд Б. Ч. Районен съд Р. в двуседмичен срок, който, на основание чл.315, ал.2 от ГПК, ще започне да тече от 21.07.2015 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………………..