Р Е Ш Е Н И Е    3408

 

Номер   3408

Година   20.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Елка Пръкова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20151240100189

по  описа  за

2015

година

 

Производство по реда на глава 26-та от ГПК. Образувано е по молба с правно основание чл.49 от СК, депозирана от Д.И.Р., ЕГН*, от Г.Б., У.„П.”№1 против Х.Г.Б.-Р., ЕГН*,  от Г.Б., У.„М.”№2, Б.3, В.Д, .2, А.5.

В молбата се твърди, че съпрузите се сключили граждански брак  на 26.02.2000г. Твърди се, че първоначално съпрузите живеели много добре, като от брака им се родени две деца – И.Д.Р., родена на 27.06.2001г. и В.Д.Р., родена на 30.08.2005г. Твърди се, че отношенията им постепенно са охладнели, като от 2012 г. са във фактическа раздяла. Поддържа, че бракът е формален, изпразнен от съдържание, поради което да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответницата.

В съответствие с разпоредбата на чл.322, ал.2 от ГПК, ищецът е съединил с конститутивния иск за развод и искове за упражняване на родителските права, иск за личните отношения и издръжката на родените от брака непълнолетни деца, иск за ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и за фамилното й име.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, не е взела становище по исковете, не е направила възражения и не е посочила и представила доказателства. Редовно призована за участие в съдебно заседание не се явява и не взема становище по иска.

О“ЗД” при ДСП-Р., в писмено становище по делото поддържат, че е в интерес на децата упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, като майката осъществява редовни срещи с тях.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:

Ищецът Д.И.Р. и ответницата Х.Г.Б.-Р. са съпрузи, сключили граждански брак с акт №5 от 26.02.2000г. на О.Б., като от брака си имат две ненавършили пълнолетие деца – И.Д.Р., родена на 27.06.2001г. и В.Д.Р., родена на 30.08.2005г. От изготвения социален доклад е видно, че детето И.Р. през учебната 2015/2016г. ще е ученичка в осми клас в СОУ„Н.Р.”-Б., а В.Р. ще бъде ученик в 4-ти клас в същото училище.

Семейното жилище на съпрузите е било в Г.Б., У.„П.”№1, където са живеели до фактическата раздяла.

Ищецът работи като военнослужещ във военно формирование *, Г.Б. и получава трудово възнаграждение от 800.00 лева.

По делото няма данни за доходите на ответницата. Няма данни последната да има други малолетни или непълнолетни деца, за които да полага грижи и да дава издръжка.

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани гласни доказателства.

От разпита на свидетеля В.Б. – майка на ответницата, чиито показания съдът възприема и цени при условията на чл.172 от ГПК и непротиворечащи на останалите доказателства по делото, се установява че от началото брачното съжителство между съпрузите протичало добре; семейството живеело в Г.Б., ответницата напуснала преди три години и заминала да живее и работи в А.. От тогава не поддържат никакви контакти помежду си, не са се виждали и не са разговаряли дори и по телефона. Свидетелят заявява, че децата живеят при баща си, той грижи за отглеждането и възпитанието на децата, но може винаги на разчита както на неговата майка, така и на нея като баба на внуците си.

От приетия по делото социален доклад от Д”СП”, О”ЗД”-Р., се установява, че децата живеят с баща си на втори етаж от двуетажна къща,  състоящ се от четири стаи и санитарен възел. На децата са осигурени подходящи условия и самостоятелна стая. След раздялата ответницата постепенно не спряла контактите със съпруга си и с децата си, не проявява никакъв интерес относно развитието, възпитанието, образованието и здравето на децата си.

При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:

Налице са елементите от състава на разпоредбата на чл.49, ал.1 СК. Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържанието, което закона и добрите нрави влагат в понятието брак и съпружески отношения – на взаимност, доверие, взаимопомощ. Брачната връзка между страните съществува само формално, семейната общност е изцяло и напълно унищожена без възможност за възстановяването й, с оглед на което, съдът намира, че следва да постанови решение, с което да допусне прекратяването на брака с развод.

Вината за това дълбоко и непоправимо, по смисъла на закона, разстройство на брака е на ответницата. Нейното поведение – нежелание за  полагане на необходимата грижа за запазване и издържане на семейството и извънбрачната връзка, в крайна сметка са довели до разстройството на брака и фактическата раздяла. С оглед на това вина за прекратяването на брака носи единствено и само ответницата по делото.

По отношение на родителските права върху родените от брака деца, с оглед на обективните обстоятелства – възраст и пол на същите, среда, към която същите до голяма степен са привикнали, както и възможността и желанието на ищеца да упражнява тези права, които по своя характер са едновременно и задължения, и с оглед становището на О“ЗД” при ДСП-Р., съдът намира, че упражняването на същите следва да бъде присъдено на ищеца - баща. По отношение на режима на лични контакти, по разбиране на съда и с оглед претенцията на ищеца, майката-ответник следва да осъществява личен контакт с непълнолетните деца всяка първа събота от месеца за времето от 11.00 ч. до 17.00 ч., 10 дни през м.08. и по три дни през зимната  и пролетната ваканция на децата, несъвпадащи с отпуската на бащата.

По отношение на иска за определяне на текуща издръжка на родените от брака деца – И. на 14 г. и В. на 10 г., съдът намира, че същият е основателен и доказан в пълния претендиран размер от 200.00лв. месечно за И. и 150.00 лева месечно за В.и следва да се уважи в претендирания от ищеца размер.

Законът вменява на родителите задължението да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си - чл.143, ал.2 от СК, като размерът на издръжката се определя като справедливо житейско съотношение между нуждите на лицето, което има това право и възможностите на лицето, което я дължи - чл.142, ал.1  от СК.

Справедливо и правно обосновано е най - напред, с оглед принципа за равенство пред закона в упражняване на родителските права и изпълнение на родителските задължения между двамата им носители - чл.122, ал.2 от СК, чл.140, ал.3  от СК, чл.6, ал.2 от КРБ, издръжката за децата да се поема поравно от родителите, освен ако обективно възможностите на последните са съществено /икономически значимо/ неравни. В случая няма сигурни данни те да са реално такива /неравни/, нито какви са източниците на  доходи за препитание на ответницата. Анализът на всички конкретни обстоятелства: възрастта на децата  -  на 14 и на 10 години, нормалният факт, че са ученици съответно в осми и в четвърти клас, сочи, че за издръжката им, ако родители им живееха заедно и с общи усилия им осигуряваха препитание, на месец биха били необходими понастоящем най-малко 300.00 лева за всяко дете - една относителна парична оценка на  текущите,  обичайни потребности   на всяко дете - за храна, дрехи, обувки, пътни  и т.н.   Безсъмнено те не биха могли да бъдат адекватно удовлетворени, ако са запази неправомерното положение на „изключено” участие на ответницата в обема на алиментно  П.. В случая съдът не разполага с никакви сигурни данни за доходите и имуществото на ответницата, но поради безспорните обстоятелства, че тя е относително млада и в работоспособна възраст, няма наведени от нея данни да страда от някакво сериозно заболяване, изискващо разходи за системно лечение и намаляващо трудоспособността й, да има  задължение да издържа други деца, да заплаща наем, то нейното алиментно задължение към  децата й  следва да бъде  измерено парично в размер съответно на 200.00 лева и 150.00 лева. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът взе предвид обстоятелството, че основните грижи по отглеждането и възпитаването на децата се полагат от бащата, поради което майката ще следва да поеме част от издръжката им.

Относно семейното жилище.

По делото няма предявен иск за ползването на семейното жилище, но с оглед интересите на ненавършилите пълнолетие деца, съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.

От представените гласни доказателства и социалния доклад е видно, че жилището, в което е живяло и продължава да живее семейството е собственост на родителите на ищеца, намира се в Г.Б., представлява двуетажна сграда, като бащата и децата обитават втория етаж от къщата. Ответницата е напуснала същото доброволно. При тези обстоятелства, съдът приема, че семейното жилище по смисъла на закона следва да се предостави за ползване на ищеца и децата.

По иска с правно основание чл.53, ал.1 от СК:

Предвид искането на ищеца, съдът намира, че жената - ответница след прекратяване на брака следва да носи предбрачното си фамилно име Б..

Ищецът няма претенции към ответницата за заплащане на издръжка.

Предвид изхода на спора ответницата следва да внесе допълнителна държавна такса по сметка на РРС от 25.00 лева, държавна такса от 4% върху уважения иск по чл.143, ал.2 от СК, а именно - 504.00лв., на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъдените издръжки.

Водим от изложеното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Д.И.Р., ЕГН* и Х.Г.Б.-Р., ЕГН*, сключен с акт за граждански брак №5 от 26.02.2000г. на О.Б., поради ДЪЛБОКОТО МУ И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, по вина на съпругата  Х.Г.Б.-Р..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца – И.Д.Р., родена на 27.06.2001г., с ЕГН* и В.Д.Р., роден на 30.08.2005г., ЕГН* на бащата Д.И.Р., ЕГН*, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на децата с майката Х.Г.Б.-Р., както следва: всяка първа събота от месеца за времето от 11.00 ч. до 17.00 ч., 10 дни през м.08. и по три дни през зимната  и пролетната ваканция на децата, несъвпадащи с отпуската на бащата.

ОСЪЖДА М.Ж.И., с ЕГН*, ДА ЗАПЛАЩА на И.Д.Р., родена на 27.06.2001г., с ЕГН*., чрез нейния баща и законен представител - Д.И.Р., месечна издръжка по 200.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.03.2015г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, както и на В.Д.Р., роден на 30.08.2005г., ЕГН*, чрез неговия баща и законен представител - Д.И.Р., месечна издръжка по 150.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.03.2015г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, намиращо се в Г.Б., У.„П.”№1 на Д.И.Р..

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Х.Г.Б.-Р., ЕГН*, да носи предбрачното си фамилно име Б..

Допуска предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените издръжки.

ОСЪЖДА Х.Г.Б.-Р., ЕГН*, да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт допълнителна държавна такса за развода в размер 25.00 лв., държавна такса върху присъдената издръжка в размер 504.00 лв., както и 5.00 лева такса при издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………..