Р Е Ш Е Н И Е    3314

 

Номер   3314

Година   10.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Димитър Думбанов

Секретар:

Ваня Миланова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20121240101372

по  описа  за

2012

година

 

Производството по делото е образувано по иск, предявен от С.А.Т., ЕГН*, с адрес в г.Р., У. „Е. Й.” №1. В. А Ч. процесуалния пълномощник А. М. А., със С.А.г.Б., У. „Т. А.” №4. . 3, оф. 3, против М. Б. Т., ЕГН*, с адрес в г.Р., У. „. М. №3, Н. К. Т., ЕГН*, с адрес в г.Р., У. „. М. №3 и Б. К. Т., ЕГН*, с адрес в г.Р., ж. к. „. №2, бл. 2, . 5.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на основание договор за дарение, сключен с А.С.Т. и М.П.Т. и обективиран в нотариален акт №55, том ІІ, нотариално дело №631 по описа за 1993 г. на РС-Разлог на следните недвижим имот: къща с дворно място, представляващо имот с пл. №1872, кв. 11. парцел ХV с площ от 272 кв. м. по КРП на г.Р., одобрен със заповед №РД 0051 от 21.02.1990 г., при съседи: Г.А.Т., Г.Н.Т., Н.О. и улица. А.С.Т. и М.П.Т. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност къща с дворно място, представляващо имот с пл. №1 200 в кв. 130 по плана на г.Р. от 1967 г., при съседи: Г.А.Т., Г.Н.Т., Н.О. и улица въз основа на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №108, том І, дело №255 по описа за 1968 г. на РС-Разлог, продавач по който договор е С.А.Т.. Последният е признат за собственик на гореописания имот на основание давностно владение с нотариален акт №170, том І, нотариално дело №225 по описа за 1967 г. на РС-Разлог.

Претендира се с исковата молба, че при одобряването на регулационния и кадастрален план на г.Р. от 1990 г., който регулационен план е действащ и към момента, е допусната грешка, като част от имот с пл. №1200, отреден за парцел ХV в кв. 130 по плана от 1967 г. с площ от 51 кв. м., находяща се в северната част на имот, неправилно е заснета като част от собствения на ответника парцел ІХ, имот с пл. №№1891, 2461, който по действащата КК представлява имот с идентификатор 61813.761.161, а не като част от имота, притежаван от ищеца, който по действащата кадастралната карта е имот си идентификатор 61813.761.168.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците М. Т., Н. Т. и Б. Т., Ч. надлежно упълномощения си представител, представят писмен отговор. В него излагат, на първо място, становище за недопустимост на предявения установителен иск с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР. Първият аргумент, на който ответниците основават становището си за липса на правен интерес на ищеца от воденето на специалния установителен иск е липсата на доказателства за провеждане на административна процедура за промяна на кадастралната карта и/или на плана на г.Р. от 1990 г. Вторият ответников довод за недопустимост на иска се базира на твърдението, че ищецът е придобил собствеността върху парцел ХV, имот пл. №1972 в кв. 112 през 1993 г. т.е. след одобряването на плана от 1990 г., в който се е претендира да е налице грешка в заснемането на кадастралната основа.

По същество, ответниците оспорват иска като неоснователен. Отново излагат доводи, че С. Т. е придобил на основание договор за дарение поземлен имот с площ и в граници, съобразно плана от 1990 г., в който имот не са включени спорните 51 кв. м., поради което той не се легитимира като техен собственик. Същевременно, ответниците твърдят, че са собственици на процесната площ като наследници на К. Н. Т..

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от съдържанието на представеното заверено копие от нотариален акт №44 от 11.11.1932 г. за публично завещание наследодателят А.Г.Т. завещава на синовете си Г.А.Т. и С.А.Т. построената къща, двор и плевня в г.Р. от около 240 кв.м., парцел XV, kb. 84 по КРП на г.Р., одобрен през 1922 г., при съседи: И.Т., собствена къща, улица и Г.Л.. В разписната книга към плана от 1922 г. срещу имот с пл. №1355, отреден за парцел ХV, кв. 81, първоначално е записан като собственик (стопанин) завещателя А.Г.Т., което име е зачертано и под него е записано Б. Г. и С.А.Т..

Изчислено по мащабно отчетени данни от плана, одобрен през 1922 г. площта на парцел XV, за имот с пл.№1355 е около 384 кв.м. Отразените по плана от 1922 г. имот пл.№1355 и съседните му са били в граници от съществуващата улица от югоизток до новопроектирана улица от север. В първоначалното заключение по назначената експертиза, вещото лице сочи, че в Об.А.Р. не е запазен плана от 1922 г., но има изчертано копие, като позовавайки се на графическо отчетените данни сочи, че площта на парцел ХV, с пл. №1355 е 385. 22 кв.м. Според експертът, дворищно-регулационната линия в дъното минава по имотната граница -съществуващите стопански постройки (плевня със сигнатура 2ПС), която имотна граница съответства на местоположението на регулационната линия в дъното на парцел XV, кв. 81 по плана от 1922 г., от което следва, че планът от 1922 г. е приложен. В разписната книга към следващият КРП на г.Р., одобрен със Заповед №457/ 12.05.1961 г., имота е отразен като УПИ ХV, кв. 130, пл. №1200 и пл. №1201. В разписния лист към посочения план, срещу пл. №1200 е записан А.С.Т., в който от северната страна е отразена стопанска постройка със сигнатура 2 ПС, а срещу пл. №1201 е записано – двор на К. Г. Т.. С нотариален акт №170, том І, дело №224/ 1967 г., издаден на основание обстоятелствена проверка С.А.Т., роден на 02.06.1906 г. е признат за собственик по давностно владение на къща с дворно място в г.Р., което по плана е отразено с пл. №1200, кв. 130, при съседи: Г.А.Т., К.Н.Т., Г.Н.Т. и улица. Видно от нотариален акт за покупко-продажба №108, том І, дело №255/ 1968 г., на 01.04.1968 г., С.А.Т. е продал на сина си А.С.Т., ЕГН* следния недвижим имот, а именно: къща с дворно място, отразено като имот с пл. №1200, кв. 130 по плана на г.Р., при съседи: Г.А.Т., К.Н.Т., Г.Н.Т. и улица. Към момента на сключване на въпросния договор е действащ КРП, одобрен със Заповед №2717/30.12.1967 г., при който според експерта няма промяна в означенията на кварталите и парцелите, като за имот с пл. №1200 е отреден парцел XV, кв.130. В плана от 1967 г., в дъното (в северния край) на парцел XV, за имот с пл. №1200 е отразена стопанска постройка със сигнатура ,,2ПС" на калкан с подобна „2ПС" в имот с пл. №1201 от изток и сключено застроена южната половина на „2 ПС" с „2ПС" от запад. Със заповед №РД-19-00-51/21.02.1990 г. е одобрен следващият КРП на г.Р.. В същият според експерта, процесната стопанска постройка е изключена от УПИ – ХV, пл. №1872, в кв. 112 /по плана от 1990 г./, като регулационната линия е прекарана по южната фасада на сградата. Вещото лице твърди, че в трасировъчния карнет това отразяване е различно и сградата попада в УПИ – ХV, пл. №1871, в кв. 113, като регулационната линия минава по западната и северната фасада на сградата. Експертът сочи също така, че квадратурата на УПИ – ХV, пл. №1872, в кв. 112 е 272. кв.м. отчетена графично, което кореспондира с площта на имота, предмет на договор за дарение, материализиран в нотариален акт №55, том ІІ, дело №631/ 1993 г. по описа на РС-Разлог. С цитираният договор, сключен при действието на плана от 1990 г., лицата А.С.Т. и М.П.Т. са дарили на сина си С.А.Т., собствената си къща с дворно място, представляващо имот с пл. №1872, кв. 11. включващ парцел XV по КРП на г.Р. от 1990 г., с площ от 272 кв.м. В заключението си вещето лице сочи, че в Об.А.Р. няма документи за изменение на регулацията по действащите за времето нормативни актове, включително и за проведена процедура за отчуждаване и придаваеми места към УПИ – ІХ, пл. №1891. От страна на ответниците също така не се ангажираха доказателства установяващи проведена и окончателно приключила такава процедура съгласно изискванията на ЗТСУ, с уреждане на регулационни сметки за придадените части от парцел XV към съседния от север парцел ІХ-1891, 2461. Въпреки въпросното изменение в регулацията, в показанията си разпитаните свидетели, включително и на ответниците са категорични, че процесната стопанска постройка се е владяла през визираните от същите периоди, включително и по настоящем се владее от ищците. Последното като възможност за достъп до сградата от страните е констатирано при извършения оглед. Площта на въпросната стопанска постройка според експерта е около 51 кв. м. /50. 60 кв.м./ В плана от 1990 г. същата е заснета с площ от 51 кв.м., с каквато площ е отразена и в КК. В становището си пред съда, вещото лице сочи, че съобразно регулационните граници по плана от 1990 г., цялата площ на стопанската постройка попада в УПИ ІХ на ответниците.

Със заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. е одобрена кадастралната карта на г.Р., в която имотът, собственост на ищеца е заснет като ПИ №61813.761.168, с площ от 195 кв.м., записан на С.А.Т.. При съпоставка на отразеното в КК, одобрена през 2006 г. с КРП, одобрен през 1967 г. се установява, че в кадастралната карта стопанската постройка е извън границите на ПИ №61813.761.168, като същата е включена в границите на съседния от север ПИ №61813.761.161.

За процесния казус, съдът приема за безспорно установен факта, че към датата на подаване на исковата молба по отношение на регулацията е в сила плана за г.Р., одобрен през 1990 г.

Като доказателство в подкрепа на възражението касаещо основателността на иска ответниците са представили писмени доказателства:

Видно от представеното удостоверение за наследници №1536 от 26.09.2011 г. по описа на О.Р., ответниците са наследници на б.ж. на г.Р., К. Н. Т., починал на 14.01.2011 г. Правото на собственост последните черпят от наследствените правоотношения от посочения наследодател, който приживе е бил собственик на ПИ 61813.761.161 по ККР от 2006 г., съответстващ със стар пл. №1891, УПИ ІХ, кв. 112 по КРП от 1990 г. въз основа на нотариален акт №173, т. ІІ, дело №748 от 30.10.1962 г., включително и на факта на осъществявано владение и ползване на имота по необезпокояван начин.  

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съдът, приема предявеният иск при правна квалификация чл.53, ал.2, за процесуално допустим. Искът за имуществено право по чл.53, ал.2 от ЗКИР предполага винаги наличност на два съседни имота, които към момента на заснемане на кадастралната основа на действащия подробен устройствен план са били собственост на различни лица. Активната материалноправна легитимация по този установителен иск предполага ищецът да е бил собственик на имота или да е правоприемник на собственика на този имот към същия момент. Във всички случаи, ищецът следва да основава иска си на обстоятелства, от които извежда своето /или на праводателя си/ право на собственост към момента на заснемане на кадастралната основа. Правилното формулиране на петитума на исковата молба по чл.53, ал.2, изр. второ от ЗКИР включва не само искане за установяване непълнота или грешка в кадастралната основа, но и искане за установяване съществуването на спорното имуществено право в полза на ищеца /респ. праводателя му/ към момента на одобряване на действащия подробен устройствен план. В тази насока решаващия С. състав е възприел съдебната практика на ВКС в Решение №113 от 10.03.2009 г. по г.д. №933/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С.П..

В случая, ищецът претендира права на собственост на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт №55, том ІІ, нотариално дело №631 по описа за 1993 г. на РС-Разлог, по силата на който А.С.Т. и М.П.Т. са дарили на сина си С.А.Т., собствената си къща с дворно място, представляващо имот с пл. №1872, кв. 11. включващ парцел XV по КРП на г.Р. от 1990 г., с площ от 272 кв.м., както и че при одобряването на регулационния и кадастрален план на г.Р. от 1990 г., който регулационен план е действащ и към момента, е допусната грешка, като част от имот с пл. №1200, отреден за парцел ХV в кв. 130 по плана от 1967 г. с площ от 51 кв. м., находяща се в северната част на имот, неправилно е заснета като част от собствения на ответника парцел ІХ, имот с пл. №№1891, 2461, който по действащата КК представлява имот с идентификатор 61813.761.161, а не като част от имота, притежаван от ищеца, който по действащата кадастралната карта е имот си идентификатор 61813.761.168.

При тези данни, съдът не приема изложените от ответника възражения, че искът се явява за процесулано недопустим, поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяването му. Интересът от иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР е налице, доколкото ищецът претендира, че неправилно 51 кв.м. от имота са били заснети като част от имота на ответниците в действащия кадастрален план. Предмет на доказване е правото на собственост и начина му на отразяване по действащия и предходните планове с оглед изследване имало ли е правно основание за промяна на правото на собственост и начина, по който е отразена тази промяна. Кадастралния план следва да отразява пространствените предели на правото на собственост, а решението, с което е установено това право към момента на одобряване на плана е основание за изменение на влезлия в сила кадастрален план - чл.53, ал.1, т. 2 от ЗКИР. С оглед на гореизложеното, съдът счита така предявения иск при правна квалификация чл.53, ал.2 от ЗКИР за допустим.

Разгледан по същество, съдът приема иска за основателен и доказан, като съображенията за това са следните:

Безспорно, иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР е за установяване право на собственост към момента на влизане в сила на действащия кадастрален план върху площ, за която се твърди, че не е заснета, или че е неправилно заснета.

Позовавайки се на събрания по делото доказателствен материал съдът приема за безспорно установено наличието на право на собственост в патримониума на ищеца върху следните недвижими имоти, представляващи: къща с дворно място - имот с пл. №1872, кв. 11. включващ парцел XV по КРП на г.Р. от 1990 г., с площ от 272 кв.м., придобити въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №55, том ІІ, нотариално дело №631 по описа за 1993 г. на РС-Разлог. Проследявайки през годините на база ангажираните като доказателства титули за собственост, касаещи процесния имот, същите според съда сочат дарителите, в лицето на родителите на ищеца като еднолични собственици на поземления имот в обем и площ посочени в разпоредителната сделка. 

По отношение на установеността на следващото основание от фактическия състав на приложимия материално правен институт, съдът кредитира изготвените заключения на вещото лице, като пълни и компетентно изготвени. Според вещото лице изчислено по мащабно отчетени данни от плана, одобрен през 1922 г. площта на парцел XV, за имот с пл.№1355 е 385. 22 кв.м., като дворищно-регулационната линия в дъното е минавала по имотната граница-съществуващите стопански постройки (плевня със сигнатура 2ПС), която имотна граница съответства на местоположението на регулационната линия в дъното на парцел XV, кв. 81 по плана от 1922 г., от което следва, че планът от 1922 г. е приложен. В разписната книга към следващият КРП на г.Р., одобрен със Заповед №457/ 12.05.1961 г., имота е отразен като УПИ ХV, кв. 130, пл. №1200 и пл. №1201. В разписния лист към посочения план, срещу пл. №1200 е записан А.С.Т., в който от северната страна е отразена стопанска постройка със сигнатура „2 ПС”, а срещу пл. №1201 е записано – двор на К. Г. Т.. С нотариален акт №170, том І, дело №224/ 1967 г., издаден на основание обстоятелствена проверка С.А.Т., роден на 02.06.1906 г. е признат за собственик по давностно владение на къща с дворно място в г.Р., което по плана е отразено с пл. №1200, кв. 130, при съседи: Г.А.Т., К.Н.Т., Г.Н.Т. и улица. Към момента на сключване на договора за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт за покупко-продажба от 01.04.2968 г. №108, том І, дело №255/ 1968 г., на 01.04.1968 г., е действащ КРП, одобрен със Заповед №2717/30.12.1967 г., при който според експерта няма промяна в означенията на кварталите и парцелите, като за имот с пл. №1200 е отреден парцел XV, кв.130. В плана от 1967 г., в дъното (в северния край) на парцел XV, за имот с пл. №1200 е отразена стопанска постройка със сигнатура ,,2ПС" на калкан с подобна „2ПС" в имот с пл. №1201 от изток и сключено застроена южната половина на „2 ПС" с „2ПС" от запад. Със заповед №РД-19-00-51/21.02.1990 г. е одобрен следващият КРП на г.Р.. В същият според експерта, процесната стопанска постройка е изключена от УПИ – ХV, пл. №1872, в кв. 112 /по плана от 1990 г./, като регулационната линия е прекарана по южната фасада на сградата. Вещото лице твърди, че в трасировъчния карнет това отразяване е различно и сградата попада в УПИ – ХV, пл. №1871, в кв. 113, като регулационната линия минава по западната и северната фасада на сградата. Експертът сочи също така, че квадратурата на УПИ – ХV, пл. №1872, в кв. 112 е 272. кв.м. отчетена графично, което кореспондира с площта на имота, предмет на договор за дарение, материализиран в нотариален акт №55, том ІІ, дело №631/ 1993 г. по описа на РС-Разлог. В заключението си вещото лице сочи, че в Об.А.Р. няма документи за изменение на регулацията по действащите за времето нормативни актове, включително и за проведена процедура за отчуждаване и придаваеми места към УПИ – ІХ, пл. №1891. От страна на ответниците също така не се ангажираха доказателства установяващи проведена и окончателно приключила такава процедура съгласно изискванията на ЗТСУ, с уреждане на регулационни сметки за придадените части от парцел XV към съседния от север парцел ІХ-1891, 2461. Въпреки въпросното изменение в регулацията, в показанията си разпитаните свидетели, включително и на ответниците са категорични, че процесната стопанска постройка се е владяла през визираните от същите периоди, включително и по настоящем от ищеца. Последното като възможност за достъп до сградата от страните е констатирано и при извършения оглед. Площта на въпросната стопанска постройка според експерта е около 51 кв. м. /50. 60 кв.м./ В плана от 1990 г. същата е заснета с площ от 51 кв.м., с каквато площ е отразена и в КК. В становището си пред съда, вещото лице сочи, че съобразно регулационните граници по плана от 1990 г., цялата площ на стопанската постройка попада в УПИ ІХ на ответниците.

Горното според съда налага извода, че с плана от 1990 г. е допусната грешка в отразяването на кадастралните граници на съседните имоти, съответно с пл. №1872, парцел XV, квартал 112 и УПИ ІХ, с пл. №1891, 2461, в кв. 11. като 51 кв.м. от имот с пл. №1200, парцел XV, квартал 130 по КРП на г.Р. от 1961 г. и от 1967 г., като част от парцел ІХ, отреден за имоти с пл. №№1891, 2461, квартал 112. посочената грешка е повторена и в изготвената КК на г.Р., одобрена със заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. при отразяване на границите на ПИ №61813.761.168, като същата е включена в границите на съседния от север ПИ №61813.761.161.

Имотът по плана на г.Р. от 1990 г. неправилно е заснет с по-малка от действителната площ от УПИ ХV, кв. 130, пл. №1200 по плана от 1961 г. и от 1967 г. При заснемането на кадастралната основа на плана на г.Р. от 1990 г. площта на процесния имот, полагаща се на родителите на ищеца е била отразена с 51.00 кв.м. по-малко от неговата северна страна и неправилно същите са били отразени като част от имота на ответниците. В този смисъл и по сега действащата КК на г.Р. 51.00 кв.м. от собственият на ищеца поземлен имот №61813.761.168, идентичен с УПИ ХV, кв. 130, пл. №1200 по плана от 1961 г. и от 1967 г., са заснети като част от поземлен имот 61813.761.161, идентичен с имот с УПИ ІХ, с пл. №1891, 2461, в кв. 112 по плана на г.Р. от 1990 година, идентичен с имот с УПИ ХV, кв. 130, пл. №1201 по плана от 1961 г. и от 1967 г. - собственост на ответниците. По делото също така липсват данни процесните 51.00 кв. м. да са отчуждавани по действието на ЗБНМ, на ЗПИНМ, на ЗТСУ, или на ЗУТ, тъй като в плана от 1990 г. не са отразени верните кадастрални граници на имота. Същите освен, че не са били отнемани по някой от отчуждителните закони, на ищеца, както и на неговите праводатели, не е изплащано и обезщетение за тях. За частта от имота на ищеца, която е придадена към съседния парцел не е изплащано обезщетение нито от Община Р. (ОНС), нито пък от собствениците на парцела, към който процесиите 51.00 кв.м. са придадени. Горното налага извода, че липсват данни за това да са настъпили условията, при които да се приеме, че регулационните граници са били трансформирани в кадастрални такива и за заснемане на собствените на ищците 51.00 кв.м. като част от съседния парцел.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците М. Б. Т., ЕГН*, Н. К. Т., ЕГН* и Б. К. Т., ЕГН*, следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца С.А.Т., ЕГН* направените по делото разноски. Въпреки, претенцията формулирана в списъка по чл.80 ГПК в размер на 2`000.00 лева, включващи и заплатено адвокатско възнаграждение, по делото не са ангажирани доказателства установяващи посочения разход. Единствено приложените към делото платежни нареждания и квитанции установяват сторените от ищеца разноски в размер на 910.00 лева, включващи заплатени съответно първоначална държавна такса, разноски за вещо лице, държавни такси за обжалване на постановени в хода на производството съдебни актове и преписи от документи.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА за установено по отношение на ответниците М. Б. Т., ЕГН*, Н. К. Т., ЕГН* и Б. К. Т., ЕГН*, че ищецът С.А.Т., ЕГН* е собственик на 51 кв.м., върху които е разположена стопанска постройка със сигнатура „2ПС” и които се намират от северната страна, в дъното на собствения му парцел XV, отреден за имот с пл. №1200, кв. 130 по КРП на г.Р., одобрен със Заповед №2717/30.12.1967 г., както и че площта от 51 кв.м., върху която е построена стопанската постройка в северната част на имота неправилно е заснета по КРП, одобрен със Заповед №РД-19-00-51/21.02.1990 г. като част от собствения на ответника парцел IX, отреден за имоти с пл. №№1891, 2461 и по кадастралната карта на г.Р., одобрена със Заповед №РД-18-33/1.5.05.2006 г. на ИД на АГКК-Б. като част от ПИ №61813.761.161, вместо като част от собствения на ищеца ПИ с идентификатор №61813.761.168.

ОСЪЖДА М. Б. Т., ЕГН*, с А. г.Р., У. „. М. №3; Н. К. Т., ЕГН*, с А. г.Р., У. „. М. №3 и Б. К. Т., ЕГН*, с А. г.Р., ж. к. „. №2, бл. 2, . 5 да заплатят на С.А.Т., ЕГН*, с адрес в г.Р., У. „Е. Й.” №1. В. А сумата от 910.00 лева, представляващи направени по делото разноски за заплатена дължима държавна такса, разноски за вещо лице, държавни такси за обжалване на постановени в хода на производството съдебни актове и преписи от документи.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградски окръжен съд, Ч. Разложки районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

 

Районен съдия:……………………………………………