Р Е Ш Е Н И Е    3264

 

Номер   3264

Година   07.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Елка Пръкова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20151240100081

по  описа  за

2015

година

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. П. А. ЕГН *, от с. Б., общ. Р., У. „А. С.“ № 30, Ч. А. И. Д. със служебен адрес в Г. Р., У. „С. К.О.” № 2, о.1 против „.,  със седалище и адрес на управление Г.Р., У. „Г. Д.” № 24, с ЕИК* П. Н. Г. К..

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове, с които претендира заплащане на трудовото му възнаграждение за периода от месец март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомвре и  м.11.2013 г.,  в размер общо на 3 227.79 лв., обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ  в размер на 1 200.00 лв., както и сумата в размер на 599.32 лева, представляваща мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД, считано датата на възникване на задължението за заплащане на сумите до датата на завеждане на исковата молба – 28.01.2015г.

С исковата молба, ищецът претендира и сторените по делото  разноски. 

В съдебно заседание ищецът, Ч. процесуалния си представител, поддържа иска и направените доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК от страна на ответника  е представен писмен отговор. С писмения отговор на исковата молба представителя на ответното дружество заявява, че оспорва предявените обективно съединени искове с правно основание чл.128  от КТ, чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

С протоколно определение от 09.04.2015г. и повторно с протоколно определение от 11.05.2015г. съдът е задължил ответника да представи личното трудово досие на ищеца, касаещо трудовите правоотношения с ответника „Б.“,  като е предупреден за последиците от непредставянето им съгласно разпоредбата на чл.161 от ГПК. Ответникът не е представил същите, а е представил документи, касаещи трудово правоотношение с „Б. Р.“,  т. е.ответникът е създал пречки за събиране на така поисканите доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание Ч. упълномощения адвокат, страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено по взаимно съгласие на страните. Това обстоятелство не се оспорва от страните по делото, а то се установява и с приетите като доказателства по делото.

По делото е допусната и назначена съдебно–счетоводна експертиза, заключението, по която е прието без оспорване. От същата е видно, че в счетоводството на ответника са начислени работни заплати, както следва: за месец март 2013г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 415.47 лв.; м.04.2013г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 415.47 лв.;  м.05.2013г.- брутно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 415.47 лв.; м.06.2013г.  - брутно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 415.47 лв.; м.07.2013г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 415.47 лв.; м.08.2013г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 415.47 лв.; за месец септември 2013г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 415.47 лв.; за месец октомври 2013г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 530.00 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 415.47 лв. и за месец ноември 2013г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 593.60 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 465.33 лв.  Според вещото лице общият размер на начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за исковия период е 4 833.60 лева и нетно такова  - 3 7869.09 лв.

За исковия период, а именно м. март, м. април, м. май, м. юни, м.08.и м.09.2013г. е изплатено нетно трудово възнаграждение в общ размер на 2 908.29 лв. Според експерта общият размер на неизплатеното нетно трудово възнаграждение на ищеца за исковия период, включващ м.10.и м.  ноември 2013 г. възлиза на 880.80 лева.

Законната лихва според вещото лице върху неизплатените трудови възнаграждения за процесните месеци е в размер на 107.44лв.

Според експерта при прекратяване на трудовия договор на ищеца поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст следва на основание чл.222, ал.3 от КТ да получи обезщетение в размер на две брутни работни заплати, а именно 1187.20 лева. Обезщетението не е начислено и изплатено на ищеца. А размерът на мораторната лихва върху неизплатеното обезщетение е 140.15 лв.

Във връзка с твърденията на ответника за по-особения начин, по който са получавали трудовите си възнаграждения футболистите от футболен клуб Пирин - Р. по делото се допуснаха до разпит и се разпитаха като свидетели посочените от ищеца лица – св. Г. М. и св. Ж.Т.. В показанията си свидетелите потвърдиха, че са се подписвали във ведомостта за заплати, без обаче да четат какво е отразено във тези ведомости.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените осъдителни искове за допустими, а по същество – частично основателни, предвид следните съображения:

Ищецът е бил в трудови правоотношение с ответника. До прекратяване на трудовото му правоотношение е изпълнявал служебните си задължения. Трудовото правоотношение е двустранно, като всяко от страните по него има съответни права и задължения. Едно от основните задължения на работодателя е да заплаща на работника в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. След като работникът е изпълнил задължението си да полага труд, съобразно уговореното по договора, то работодателят е длъжен да му заплаща полагащото му се трудово възнаграждение. В тежест на ответника е да установи изпълнението на задължението си по трудовото правоотношение, но в хода на делото, търговското дружество не доказа това обстоятелство по безспорен и категоричен начин.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на работника дължимото му възнаграждение, чийто размер е формиран от основната заплата договорена между страните и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер, също така договорен между страните, намалено с публичните задължения на работника да заплаща данък общ доход и здравни и социални осигуровки, които работодателят-осигурител е длъжен да удържа преди заплащането на трудовото възнаграждение.

Размерът според съда на дължимото, неизплатено нетно месечно възнаграждение за м.10.и м.11.2013 г. е 880.80 лева, които ответникът следва да заплати на ищеца. Сумата над уважения от съда размер на иска с правно основание чл.128, т. 2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ до претендираните с исковата молба, следва да се отхвърли като неоснователна.

По отношение на иска по чл.222, ал.3 от КТ:

Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ установява право на работника или служителя да получи обезщетение при прекратяване на трудовото му правоотношение, независимо от основанието, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По правната си същност това обезщетение има възнаградителен, а не обезщетителен характер, като размерът му е в зависимост от това какъв период от време работникът или служителят е работил при работодателя, при когото е възникнало това му право на гратификация (чл.222, ал.3 от КТ).

По искане на ищеца, на основание чл.190 от ГПК съдът е задължил ответника да представи личното трудово досие на ищеца, касаещо трудовите правоотношения с ответника „Б.“ . Същото не е представено в указания от съда срок, а това възпрепятства правото на ищеца / арг. на чл.154, ал.1 от ГПК/ да докаже претенцията си. Според чл.190, ал.2 от ГПК непредставянето на документ се преценява съгласно чл.161 от ГПК. Последиците на чл.161 ГПК са неблагоприятни и се прилагат, когато с процесуалните си действия или бездействия страната възпрепятства попълването на делото с относими и необходими доказателства за установяването на релевантни за спора факти. В настоящият случай намиращият се у ответника документ съдържа данни за трудовите правоотношения с ответника и ползва ищеца и ответника. И тъй като не е представен от ответника следва да се приеме, че ответника е създал пречки за събиране та допуснати доказателства и не  е доказал плащане на дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

С оглед горното по делото съдът прие за установено, че съществуващото между страните трудово правоотношение е прекратено на 01.12.2013 г., след като ищецът е придобил вече право на пенсия за осигурителен стаж и  възраст, а при ответния работодател, при когото е възникнало това му право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ - той е работил през последните 9 години от трудовия си стаж. При това положение същият има право на обезщетение от последния в размер на брутното му трудово възнаграждение за 2 месеца (чл.222, ал.3 от КТ). Последното съгласно съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 1 187.20 лева. По делото липсват доказателства същото да е било изплатено изцяло или частично от ответника до приключване на устните състезания.

Поради изложеното, съдът приема, че иска с правно основание чл.222, ал.3 от  КТ е основателен и доказан до размера от 1 187.20 лева, а в останалата част до пълния размер следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Изводът за основателност на основния иск обуславя уважаването на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Размерът на дължимото обезщетение за забава е определен от вещото лице и е в общ размер от 247.59 лева, поради което за тази сума следва да бъде уважен като неоснователен и недоказан.   

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед на направеното в тази насока изрично искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 480.00 лв., съставляващи сторени по делото разноски за адвокатски хонорар.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи заплащане по сметка на Районен съд – Р. на държавна такса в размер на 150.00 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове и сумата в размер на 90.00 лв., съставляваща изплатеното от бюджетната сметка на съда възнаграждение на вещото лице.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „.,  ЕИК* /сега „Б.И.Г.“ /, със седалище и адрес на управление Г.Р., У. „Г. Д.” № 24, П. управителя Н. Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.128 от КТ, във вр. чл.242 от КТ на Г. П. А. ЕГН *, от с. Б., общ. Р., У. „А. С.“ № 30 сумата в размер на  880.80 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.10.и м.11.2013 година; сумата от 1 187.20 лв., съставляваща неизплатено обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковете - 28.01.2015г., до окончателното им изплащане; сумата общо от 247.59 лв., съставляваща лихва по чл.86 от ЗЗД за периода от датата на падежа до датата на завеждане на исковата молба – 28.01.2015г., като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважения размер.

ОСЪЖДА „.,  ЕИК* /сега „Б.И.Г.“ /, със седалище и адрес на управление Г.Р., У. „Г. Д.” № 24, П. управителя Н. Г. К. да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Г. П. А. ЕГН *, от с. Б., общ. Р., У. „А. С.“ № 30 сумата в размер на 480.00 лв., съставляващи сторени по делото разноски, за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковете. 

ОСЪЖДА „.,  ЕИК* /сега „Б.И.Г.“ /, със седалище и адрес на управление Г.Р., У. „Г. Д.” № 24, П. управителя Н. Г. К. да заплати по сметка на Районен съд – Р. в полза на Държавата сумата в размер на 150.00 лева, съразмерно с уважената част от предявените искове и сумата в размер на 90.00 лева, съставляваща изплатеното от бюджетната сметка на съда възнаграждение на вещото лице.

Решението подлежи на  въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на  страните пред БлОС.

 

Районен съдия:……………………………………