Р Е Ш Е Н И Е    3248

 

Номер   3248

Година   06.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Димитър Думбанов

Секретар:

Ваня Миланова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20151240100289

по  описа  за

2015

година

 

Делото пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на искова молба депозирана от И. Х. Д., ЕГН * от с. Г. Д., О. Р., О. Б., У. „О.” против  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., О. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че от 14.06.2013 год. ищецът е работел в ответното дружество, съгласно трудов договор № 17 от 14.06.2013 год., където е изпълнявал длъжността „охранител”, при договорено основно трудово възнаграждение в размер на 310.00 лева. Сочи се, че трудовото правоотношение е било прекратено, считано от  на 29.05.2014 год. на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ. Твърди се, че към настоящия момент ответното дружество не е изплатило полагаемото се на ищеца брутно трудово възнаграждение общо в размер на 4 080.00 лева, за периода м.06.2013 год. до м.05.2014 год. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения общо в размер на 525. 89 лева. В обстоятелствената част на исковата молба са посочени по месеци дължимите трудови възнаграждения в брутен размер, както и размера на претендираните мораторни лихви.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска съдът да осъди  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., О. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К. да заплати на ищецът И. Х. Д., ЕГН * сумата в размер на 4 605. 89 лева, представляваща полагаемото се трудово възнаграждение по чл.128 от КТ, с включени лихви за забава по чл.86 от ЗЗД дължими за периода м.06.2013 год. – м.05.2014 год.

С исковата молба се претендират и сторените по делото разноски. 

С отговора, ответното дружество оспорва предявения иск с правно основание чл.128 КТ по размер твърдейки, че искът е неоснователен за претендираната сума над 1 544. 27 лева, позовавайки се на приложената справка за дължимите възнаграждения по месеци. В подкрепа на възражението сочи, че дължимото се от работодателя трудово възнаграждение е общо в размер на 1 544. 27 лева, съответно за месеците: ноември 2013 год., декември 2013 год., февруари 2014 год., м.03.2014 год., април 2014 год. и май 2014 год., като за останалите месеци от процесния период трудовото възнаграждение на ищеца е изплатено. Ответното дружество оспорва акцесорните искове с правно основание чл.86 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза с конкретни задачи, по която е представено писмено заключение, което вещото лице в становището си изразено пред съда заявява, че го поддържа.

Съдът след като обсъди становището на страните, прецени събраният по делото доказателствен материал, и след като се съобрази със заключението на вещото лице, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен е за страните и за съда факта, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество от 04.06.2013 год., съгласно трудов договор № 17 от 04.06.2013 год., където е изпълнявал длъжността „охранител”, при договорено основно трудово възнаграждение в размер на 310.00 лева. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 76 от 29.05.2014 год., считано от 29.05.2014 год. на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие, което се установява от съдържанието на цитираната заповед.

По искане на ищецът, съда е допуснал и назначил на основание чл.195 от ГПК съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си, вещото лице сочи, че през процесния период предмет на исковите претенции, през който ищецът безспорно е бил в трудово правоотношение с дружеството-ответник, по ведомости на същият е начислено общо брутно трудово възнаграждение в размер на 3 292. 33 лева, което след приспадане на дължимите се данъци и осигуровки е в нетен размер на 2 583. 65 лева. В заключението си експертът е посочил размера на начислените трудови възнаграждения по месеци. Позовавайки се на ведомостите за заплати, водени в счетоводството на дружеството ответник, експертът твърди, че за въпросния период начисленото трудово възнаграждение е изплатено изцяло за месеците: юни 2013 год.; юли 2013 год., август 2013 год.; септември 2013 год., октомври 2013 год. и януари 2014 год. Вещото лице сочи, че трудовото възнаграждение не е изплатено на ищеца изцяло за месеците: ноември 2013 год.; декември 2013 год.; февруари 2014 год.; март 2014 год., април 2014 год. и май 2014 год., като общата сума в нетен размер за посочените месеци възлиза на 1 268. 87 лева. В заключението експертът е посочил по месеци броя на ползваните от ищеца болнични дни.  

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни изводи:

По отношение на процесуалната допустимост на предявените искове:

Съдът намира предявените осъдителни искове за процесуално допустими.

Претенциите за заплащане на трудово възнаграждение са предявени от работника по трудовото правоотношение, за когото е налице правен интерес от осъждането на пасивно легитимираното търговско дружество-работодател да му заплати дължимото трудово възнаграждение.

По делото не се установи наличието на отрицателни или липсата на положителни процесуални представки за воденето на предявените от ищеца искове.

Разгледани по същество, съдът намира същите за основателни, имайки предвид следните съображения:

По отношение на основателността на предявените при условията на обективно съединяване искове за неизплатено, месечно, трудово възнаграждение за процесните месеци, с правно основание чл.128, т. 2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ;

Съдът приема за безспорно установено в хода на производството, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество от 04.06.2013 год., съгласно трудов договор № 17 от 04.06.2013 год., където е изпълнявал длъжността „охранител”, при договорено основно трудово възнаграждение в размер на 310.00 лева. Трудовото правоотношение е било прекратено, считано от  на 29.05.2014 год. на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ, което се установява от съдържанието на Заповед № 76 29.05.2014 год.

По силата на сключения между страните трудов договор за работника е възникнало задължението да престира труд срещу насрещното корелативно задължение на работодателя, в лицето на дружеството-ответник да заплаща уговореното възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на чл.128, т. 2 от КТ.

В тежест на ответника е да установи изпълнението на задължението си по трудовото правоотношение.

В настоящия случай, съдът обуславя своите съждения въз основа на заключението на вещото лице, възприемайки същото според процесуалното правило на чл.202 от ГПК, обсъждайки го заедно с другите доказателства по делото, включително съобразявайки се с приетите за доказани факти от значение за правилното решаване на делото.

В заключението си, вещото лице сочи, че през процесния период предмет на исковите претенции, през който ищецът безспорно е бил в трудово правоотношение с дружеството-ответник, по ведомости на същият е начислено общо брутно трудово възнаграждение в размер на 3 292. 33 лева, което след приспадане на дължимите се данъци и осигуровки е в нетен размер на 2 583. 65 лева. В заключението си експертът е посочил размера на начислените трудови възнаграждения по месеци. Позовавайки се на ведомостите за заплати, водени в счетоводството на дружеството ответник, експертът твърди, че за въпросния период начисленото трудово възнаграждение е изплатено изцяло за месеците: юни 2013 год.; юли 2013 год., август 2013 год.; септември 2013 год., октомври 2013 год. и януари 2014 год. Вещото лице сочи, че трудовото възнаграждение не е изплатено на ищеца изцяло за месеците: ноември 2013 год.; декември 2013 год.; февруари 2014 год.; март 2014 год., април 2014 год. и май 2014 год., като общата сума в нетен размер за посочените месеци възлиза на 1 268. 87 лева. В заключението експертът е посочил по месеци броя на ползваните от ищеца болнични дни. Горното сочи на извода, че претендираните суми като трудово възнаграждение за посочените месеци, са дължими и изискуеми, поради което исковете за същите, като парични претенции /с изключение на месеците: юни 2013 год.; юли 2013 год., август 2013 год.; септември 2013 год., октомври 2013 год. и януари 2014 год./ се явяват основателни до размера посочен от експерта в заключението, а именно в нетен размер на 1 268. 87 лева.

Основателността на главните искове, включващи претенциите за неизплатени трудови възнаграждения, обосновава и основателността на акцесорните по своя правен характер искове за лихва, представляващи обезщетение за забавено изпълнение. Позовавайки се отново на заключението на вещото лице, съдът приема за основателен иска за обезщетение до размера изчислен от експерта. Според вещото лице дължимата лихва, изчислена върху неизплатените  нетни трудови възнаграждения е общо в размер на 140. 22 лева, в какъвто размер същата следва да бъде уважена.    

С исковата молба, ищецът претендира присъждане на сторените по делото разноски, в частност заплатено адвокатско възнаграждение. Искането се явява неоснователно, отчитайки факта, че ищцовата страна не е ангажирала доказателства установяващи сторени в производството разноски.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК дружеството-ответник дължи заплащане по сметка на Районен съд – Р. държавна такса в размер на 250.00 лева, съставляваща дължимата се държавна такса съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 100.00 лева, съставляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., О. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К. да заплати на И. Х. Д., ЕГН * от с. Г. Д., О. Р., О. Б., У. „О.”, на основание чл.128, т. 2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ и чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 1 268. 87 лева, представляваща сбор от неизплатено нетно трудово възнаграждение за следните месеци: ноември 2013 год. – 243. 01 лева; декември 2013 год. – 236. 48 лева; февруари 2014 год. – 133. 26 лева; март 2014 год. – 266. 53 лева; април 2014 год. – 266. 53 лева и май 2014 год. – 123. 06 лева, като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважените от съда размери до претендираните, като неоснователни.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта по отношение на присъденото трудово възнаграждение, произтичащо от валидно трудово правоотношение, като УКАЗВА да се издаде изпълнителен лист.

ОСЪЖДА  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., О. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К. да заплати на И. Х. Д., ЕГН * от с. Г. Д., О. Р., О. Б., У. „О.” на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 140. 22 лева, съставляваща дължима мораторна лихва, като обезщетение за забавено изпълнение изчислена върху неизплатените нетни трудови възнаграждения за месеците: ноември 2013 год. – 243. 01 лева; декември 2013 год. – 236. 48 лева; февруари 2014 год. – 133. 26 лева; март 2014 год. – 266. 53 лева; април 2014 год. – 266. 53 лева и май 2014 год. – 123. 06 лева, дължими за периода от 1-во число на месеца следващ месеца на начисляване на трудовото възнаграждение до датата на завеждане на исковата молба в съда – 01.04.2015 год., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения от съда размер до претендирания, като неоснователен.

ОСЪЖДА  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., О. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К. да заплати по сметка на Районен съд – Р. в полза на Държавата сумата в размер на 250.00 лева, съставляваща дължимата се държавна такса съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 100.00 лева, съставляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок считано от дата на обявяването му – 06.07.2015 год..

Указва препис от решението да се връчи на страните.

 

Районен съдия:…………………………………………