Р Е Ш Е Н И Е    3231

 

Номер   3231

Година   06.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Димитър Думбанов

Секретар:

Ваня Миланова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20151240100232

по  описа  за

2015

година

 

Делото пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на искова молба депозирана от И. К. Б., ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Т. А.” № 35 против  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че от 02.06.2014 год. ищецът е работел в ответното дружество, съгласно трудов договор № 18 от 02.06.2014 год., където е изпълнявал длъжността „охранител”, при непълно работно време на 4 часа и договорено основно трудово възнаграждение в размер на 170. 00 лева. Сочи се, че трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 12.01.2015 год. на основание чл.327, ал.1, т. 2 от КТ. Твърди се, че към настоящия момент ответното дружество не е изплатило полагаемото се на ищеца брутно трудово възнаграждение общо в размер на 935. 00 лева, за периода м.06.2014 год., м.07.2014 год., и от м.10.2014 год. до м.01.2015 год. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения общо в размер на 39. 80 лева. В обстоятелствената част на исковата молба са посочени по месеци дължимите трудови възнаграждения в брутен размер, както и размера на претендираните мораторни лихви. Според ищецът, ответното дружество му дължи и обезщетение по чл.221 от КТ, във вр. с чл.327, ал.1, т. 2 от КТ, в размер на 170. 00 лева, както и обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 170. 00 лева за 10 работни дни.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска съдът да осъди  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К. да заплати на ищецът И. К. Б., ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Т. А.” № 35 сумата в размер на 1 314. 80 /хиляда, триста и четиринадесет лева и 80 ст./ лева, представляваща полагаемото се трудово възнаграждение по чл.128 от КТ за процесните месеци, с включени лихви за забава по чл.86 от ЗЗД, както и обезщетения по чл.221 от КТ и чл.224 от КТ.

С исковата молба се претендират и сторените по делото разноски. 

С отговора, ответното дружество оспорва предявения иск с правно основание чл.128 КТ по размер твърдейки, че искът е неоснователен за претендираната сума над 85. 49 лева, позовавайки се на приложената справка за дължимите възнаграждения по месеци. В подкрепа на възражението сочи, че дължимото се от работодателя трудово възнаграждение е общо в размер на 85. 49 лева, съответно за месеците: ноември 2014 год. и м.01.2015 год., като за останалите месеци от процесния период трудовото възнаграждение на ищеца е изплатено. Ответното дружество оспорва акцесорните искове с правно основание чл.86 ЗЗД. С отговора, ответникът не изразява становище по предявените искове с правно основание чл.221 от КТ и чл.224, ал.1 КТ.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза с конкретни задачи, по която е представено писмено заключение, което вещото лице в становището си изразено пред съда заявява, че го поддържа.

Съдът след като обсъди становището на страните, прецени събраният по делото доказателствен материал, и след като се съобрази със заключението на вещото лице, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен е за страните и за съда факта, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, съгласно трудов договор № 18 от 02.06.2014 год., където е изпълнявал длъжността „охранител”, при непълно работно време на 4 чеса и договорено основно трудово възнаграждение в размер на 170. 00 лева. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 12.01.2015 год. на основание чл.327, ал.1, т. 2 от КТ – въз основа на писмено заявление от служителя, поради забавяне на плащането на трудовото възнаграждение, което се установява от съдържанието на цитираната заповед.

По искане на ищецът, съда е допуснал и назначил на основание чл.195 от ГПК съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си, вещото лице сочи, че през процесния период предмет на исковите претенции, през който ищецът безспорно е бил в трудово правоотношение с дружеството-ответник, по ведомости на същият е начислено общо брутно трудово възнаграждение в размер на 873. 81 лева, което след приспадане на дължимите се данъци и осигуровки е в нетен размер на 586. 88 лева. В заключението си експертът е посочил размера на начислените трудови възнаграждения по месеци. Позовавайки се на ведомостите за заплати, водени в счетоводството на дружеството ответник, експертът твърди, че за въпросния период начисленото трудово възнаграждение е изплатено изцяло за месеците: юни 2014 год.; юли 2014 год. и октомври 2014 год. Вещото лице сочи, че трудовото възнаграждение не е изплатено на ищеца изцяло за месеците: ноември 2014 год.; декември 2014 год. и януари 2015 год., като общата сума в нетен размер за посочените месеци възлиза на 238. 96 лева. В заключението експертът е посочил за м.12.2014 год. и м.01.2015 год. броя на ползваните от ищеца болнични дни.  

Според вещото лице, обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, във вр. с чл.327, ал.1, т. 2 от КТ, изчислено на база брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец  е 173. 06 лева, което в нетен размер след приспадане на дължимите се данъци и осигуровки е 155. 75 лева. Същото според експерта не е начислено във ведомостите за заплати, включително не е изплатено.

Експертът твърди, че ищецът в хипотеза на половин работен ден е имал право на 10 работни дни платен годишен отпуск. Пропорционално за времето признато за трудов стаж, а именно от 02.6.2014 год. до 12.01.2015 год. му се полагат 6 дни, платен годишен отпуск. Експертът твърди, че при прекратяване на трудовия договор, неползвания от ищеца платен годишен отпуск е 2 работни дни, което като дължима сума в брутен размер е 17. 14 лева и в нетен размер 15. 43 лева. Същото е начислено във ведомостта за заплати за м.01.2015 год., но не е изплатено.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни изводи:

По отношение на процесуалната допустимост на предявените искове:

Съдът намира предявените осъдителни искове за процесуално допустими.

Претенциите за заплащане на трудово възнаграждение, обезщетение за не ползван платен годишен отпуск, обезщетение при уволнение на други основания са предявени от работника по трудовото правоотношение, за когото е налице правен интерес от осъждането на пасивно легитимираното търговско дружество-работодател да му заплати дължимото трудово възнаграждение и обезщетение.

По делото не се установи наличието на отрицателни или липсата на положителни процесуални представки за воденето на предявените от ищеца искове.

Разгледани по същество, съдът намира същите за основателни, имайки предвид следните съображения:

По отношение на основателността на предявените при условията на обективно съединяване искове за неизплатено, месечно, трудово възнаграждение за процесните месеци, с правно основание чл.128, т. 2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ;

Съдът приема за безспорно установено в хода на производството, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, съгласно трудов договор № 18 от 02.06.2014 год., където е изпълнявал длъжността „охранител”, при непълно работно време на 4 часа и договорено основно трудово възнаграждение в размер на 170.00 лева. Трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 12.01.2015 год. на основание чл.327, ал.1, т. 2 от КТ – въз основа на писмено заявление от служителя, поради забавяне на плащането на трудовото възнаграждение, което се установява от съдържанието на цитираната заповед.

По силата на сключения между страните трудов договор за работника е възникнало задължението да престира труд срещу насрещното корелативно задължение на работодателя, в лицето на дружеството-ответник да заплаща уговореното възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на чл.128, т. 2 от КТ.

В тежест на ответника е да установи изпълнението на задължението си по трудовото правоотношение.

В настоящия случай, съдът обуславя своите съждения въз основа на заключението на вещото лице, възприемайки същото според процесуалното правило на чл.202 от ГПК, обсъждайки го заедно с другите доказателства по делото, включително съобразявайки се с приетите за доказани факти от значение за правилното решаване на делото.

В заключението си, вещото лице сочи, че през процесния период предмет на исковите претенции, през която ищецът безспорно е бил в трудово правоотношение с дружеството-ответник, по ведомости на същият е начислено общо брутно трудово възнаграждение в размер на 873. 81 лева, което след приспадане на дължимите се данъци и осигуровки е в нетен размер на 586. 88 лева. В заключението си експертът е посочил размера на начислените трудови възнаграждения по месеци. Позовавайки се на ведомостите за заплати, водени в счетоводството на дружеството ответник, експертът твърди, че за въпросния период начисленото трудово възнаграждение е изплатено изцяло за месеците: юни 2014 год.; юли 2014 год. и октомври 2014 год. Вещото лице сочи, че трудовото възнаграждение не е изплатено на ищеца изцяло за месеците: ноември 2014 год.; декември 2014 год. и януари 2015 год., като общата сума в нетен размер за посочените месеци възлиза на 238. 96 лева. В заключението експертът е посочил за м.12.2014 год. и м.01.2015 год. броя на ползваните от ищеца болнични дни. Горното сочи на извода, че претендираните суми като трудово възнаграждение за посочените месеци, са дължими и изискуеми, поради което исковете за същите, като парични претенции /с изключение на м. юни, юли и октомври 2014 год./ се явяват основателни до размера посочен от експерта в заключението, а именно в размер на 238. 96 лева.

По отношение на основателността на предявеният иск за присъждане на обезщетение при уволнение на други основания, в частност при съкращаване в щата с правно основание чл.221, ал.1 от КТ във вр. с чл.327, ал.1, т. 2 от КТ;

Разгледан по същество, съдът намира така предявения иск за доказан по основание и частично по размер, имайки предвид следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл.221, ал.1 от ГПК, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите на чл.327, ал.1, т. 2 от КТ, работодателя му дължи обезщетение в размер на брутното трудовото възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. В настоящият случай задължението за заплащане на претендираното обезщетение е породено от наличието на регламентираното в цитираната норма основание – прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без предизвестие в хипотезата на чл.327, ал.1, т. 2 от КТ. Същото е безспорно установено от съдържанието на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищецът. Освен това, страните не оспорват безсрочността на договора, като правно релевантен факт за процесното правоотношение. Последното обосновава размера на обезщетението, а именно в размер на брутното трудовото възнаграждение за срока на предизвестието – един месец. Обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ във вр. с чл.327, ал.1, т. 2 от КТ, изчислено на база брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец е 173. 06 лева, което в нетен размер след приспадане на дължимите се данъци и осигуровки е 155. 75 лева. Същото според експерта не е начислено във ведомостите за заплати, също така не е изплатено.

По отношение на основателността на предявения иск с правно основание чл.224 от КТ.

Съгласно цитираната норма, прекратяването на трудовото правоотношение е първата предпоставка за присъждане на въпросното обезщетение. Следващата се такава, от категорията на отрицателните е работникът или служителя да не е използвал полагащият му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години. В случая съдът прилагайки материалната норма на закона действаща към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е без значение на какво основание отпускът е бил отложен и дали работникът или служителят е искал от работодателя да ползва отпуската си. При посочените предпоставки, размерът на отпуска, за който се полага обезщетение, според изричния текст от закона се съизмерва с времето, което се признава за трудов стаж. Съдът имайки предвид гореизложените съждения, възприемайки заключението на вещото лице намира исковата претенция за частично основателна по отношение на претендирания размер. Пропорционално за времето признато за трудов стаж, а именно от 02.6.2014 год. до 12.01.2015 год. на ищецът му се полагат 6 дни, платен годишен отпуск, като при прекратяване на трудовия договор, неползвания от ищеца платен годишен отпуск е 2 работни дни, което като дължима сума в брутен размер е 17. 14 лева, а в нетен размер 15. 43 лева. Същото според експертът е начислено във ведомостта за заплати за м.01.2015 год., но не е изплатено. 

Основателността на главните искове, включващи претенциите за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл.221 КТ и чл.224 КТ, обосновава и основателността на акцесорните по своя правен характер искове за лихва, представляващи обезщетение за забавено изпълнение. Позовавайки се отново на заключението на вещото лице, съдът приема за основателен иска за обезщетение до размера изчислен от експерта. Според вещото лице дължимата лихва, изчислена върху неизплатените  нетни трудови възнаграждения за месеците ноември, декември 2014 год. и януари 2015 год. е общо в размер на 12. 52 лева, в какъвто размер същата следва да бъде уважена.    

С исковата молба, ищецът претендира присъждане на сторените по делото разноски, в частност заплатено адвокатско възнаграждение. Искането се явява основателно, отчитайки факта, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на делото. При извършването на преценка на искането по размер, съдът констатира, че ищцовата страна е ангажирала доказателства установяващи сторени в производството разноски, включващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250. 00 лева, поради което и на основание чл.78, ал.1 от КТ същите следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК дружеството - ответник дължи заплащане по сметка на Районен съд – Р. държавна такса в размер на 250. 00 /двеста и петдесет/ лева, съставляваща дължимата се държавна такса съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 100. 00 /сто/ лева, съставляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К. да заплати на И. К. Б., ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Т. А.” № 35, на основание чл.128, т. 2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ и чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 238. 96 /двеста тридесет и осем лева и 96 ст./ лева, представляваща сбор от неизплатено нетно трудово възнаграждение за следните месеци: ноември 2014 год. – 116. 28 лева, декември 2014 – 114. 55 лева и януари 2015 год. – 8. 13 лева, ведно със законната лихва изчислена върху главниците считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 20.03.2015 год. до окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважените от съда размери до претендираните, като неоснователни.

ОСЪЖДА  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К. да заплати на И. К. Б., ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Т. А.” № 35 на основание чл.221, ал.1 от КТ сумата в размер на 155. 75 лева, съставляваща обезщетение при уволнение на основание чл.327, ал.1, т. 2 от КТ в нетен размер, ведно със законната лихва изчислена върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 20.03.2015 год. до окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения от съда размер до претендирания, като неоснователен.

ОСЪЖДА  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К. да заплати на И. К. Б., ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Т. А.” № 35 на основание чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 15. 43 лева, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално за времето, което се признава за трудов стаж, а именно от 02.06.2014 год. до 12.01.2015 год. - 2 работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума,  считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 20.03.2015 год. до окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения от съда размер до претендирания, като неоснователен.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта по отношение на присъденото трудово възнаграждение, обезщетението по чл.224 от КТ и обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ, произтичащи от валидно трудово правоотношение, като УКАЗВА да се издаде изпълнителен лист.

ОСЪЖДА  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К. да заплати на И. К. Б., ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Т. А.” № 35 на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 12. 52 лева, съставляваща дължима мораторна лихва, като обезщетение за забавено изпълнение изчислена върху неизплатените нетни трудови възнаграждения за месеците ноември, декември 2014 год. и януари 2015 год., дължими за периода от 1-во число на месеца следващ месеца на начисляване на трудовото възнаграждение до датата на завеждане на исковата молба в съда – 20.03.2015 год., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения от съда размер до претендирания, като неоснователен.

ОСЪЖДА  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К. да заплати на И. К. Б., ЕГН * от Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Т. А.” № 35 на основание чл.78, ал.1 от КТ сумата в размер на 80. 00 лева, съставляваща сторени от ищеца деловодни разноски, включващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА  „. С., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: Г. Р., общ. Р., О. Б., У. „Г.Д." № 24А, П. от Й. И. К. да заплати по сметка на Районен съд – Р. в полза на Държавата сумата в размер на 250. 00 /двеста и петдесет/ лева, съставляваща дължимата се държавна такса съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 100. 00 лева, съставляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок считано от дата на връчването му на страните.

Указва препис от решението да се връчи на страните.

 

Районен съдия:………………………………………….