Р Е Ш Е Н И Е    3216

 

Номер   3216

Година   06.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Димитър Думбанов

Секретар:

Ваня Миланова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20141240101073

по  описа  за

2014

година

 

Производството пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на искова молба депозирана от Г. Н. О. ЕГН *, с постоянен А. гр. Р., общ. Р., о.Б., У. „П.С." № 28 Ч. процесуалния пълномощник А. Р. Х. – АК – Я., с посочен С. А. гр. С. Р. „В.”, З.  Б. Б. 1. В. А, . 1. А. 37 срещу  „. - Р., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. Р., общ. Р., о.Б.. У. „Г. Д. " № 24А, П. от И. В. П. – ИД на дружеството.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е работил в дружеството-ответник по силата на трудов договор № 284 от 01.12.2013 год., където е изпълнявал длъжността „Ръководител направление „А. и механизация”. Сочи се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 1 от 01.07.2014 год., считано от 01.07.2014 год. на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. Според ищецът, към настоящия момент ответното дружество му дължи неизплатено трудово възнаграждение общо в размер на 5 364. 00 лева за месеците, както следва: м.02.2014 год. – 399. 00 лева; м.03.2014 год. – 1 655. 00 лева; м.04.2014 год. – 1 655. 00 лева и м.05.2014 год. – 1 655. 00 лева, за което е издадена от ответника Справка за дължими възнаграждения. Твърди се от ищеца, че във въпросната справка за м.03.2014 год. е погрешно посочена дължимата сума /в размер съгласно документа 1 544. 00 лева/, тъй като в изчисляването и не е отразен клас прослужено време.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска съдът да осъди  „. - Р., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. Р., общ. Р., о.Б.. У. „Г. Д. " № 24А, П. от И. В. П. – ИД на дружеството да заплати на ищеца Г. Н. О. ЕГН *, с постоянен А. гр. Р., общ. Р., о.Б., У. „П.С." № 28 сумата от 5 364. 00 /пет хиляди триста, шестдесет и четири/ лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 02.2014г. - 05.2014г., от които: за м.02.2014 год. – 399. 00 лева; за м.03.2014 год. – 1 655. 00 лева; за м.04.2014 год. – 1 655. 00 лева и за м.05.2014 год. – 1 655. 00 лева, ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, от деня на забавата, ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми.

С исковата молба се претендират и сторените по делото разноски. 

С отговора, ответното дружество признава исковата претенция по основание и размер само за сумата от 150. 00 лева. Твърди се, че между страните в производството е подписана спогодба на 24.11.2014 год., по силата на която ищецът се е съгласил плащанията на неплатените трудови възнаграждения да се извърши по вноски и падежи договорени между страните. Дружеството ответник не оспорва обстоятелството, че през посочения в исковата молба период, ищецът е бил в трудово правни отношения.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът след като обсъди становището на страните, прецени събраният по делото доказателствен материал, и след като се съобрази със заключението на вещото лице, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът приема за безспорно установен факта, че ищецът е бил в трудово правоотношение в дружеството-ответник по силата на трудов договор № 284 от 01.12.2013 год., където е изпълнявал длъжността „Ръководител направление „А. и механизация”, ведно от съдържанието на цитирания трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ, със Заповед № 1 от 01.07.2014 год., считано от 01.07.2014 год., което се установява от приложената и приобщеното към доказателствения материал като писмено доказателство заверено копие от трудова книжка.

По делото с исковата молба е представена Справка за дължими възнаграждения на ищеца за положен труд в дружеството-ответник, издадена от ответното дружество, в която същите са посочени по месеци и размер. Представени са и следните писмени доказателства: трудова книжка на ищеца; Справка за дължимите възнаграждения на ищеца; Справка за социално осигуряване на името на ищеца и Справка актуално състояние на всички трудови договори на името на ищеца. По отношение на представения с отговора от ответника като заверено копие РКО от 19.12.2014 год. за сумата от 750. 00 лева, представляващи първо плащане по Договор за спогодба от 24.11.2014 год., ищеца не оспорва същия като доказателство удостоверяващо осъщественото действие.

Страните представят по делото Договор спогодба от 24.11.2014 год., с която дружеството-ответник признавайки задълженията по основание и размер, предмет на настоящето производство е поел задължение за разсрочено плащане по суми и периоди. Същото не е с нотариална заверка на подписите. Като писмено доказателство не се оспорва от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни изводи:

По отношение на процесуалната допустимост на предявените искове:

Съдът намира предявените осъдителни искове за процесуално допустими.

Претенциите за заплащане на трудово възнаграждение са предявени от работника по трудовото правоотношение, за когото е налице правен интерес от осъждането на пасивно легитимираното търговско дружество-работодател да му заплати дължимото трудово възнаграждение.

По делото не се установи наличието на отрицателни или липсата на положителни процесуални представки за воденето на предявените от ищеца искове.

Разгледани по същество, съдът намира същите за основателни, имайки предвид следните съображения:

По отношение на основателността на кумулативно предявените при условията на обективно съединяване искове за неизплатено, месечно, трудово възнаграждение за процесните месеци, с правно основание чл.128, т. 2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ;

В настоящия случай, съдът обуславя своите съждения въз основа на ангажираните писмени доказателства, обсъждайки същите по отделно и в цялост, систематично, включително съобразявайки се с безспорните за страните факти от значение за правилното решаване на делото.

Съдът приема за безспорно установено в хода на производството, че ищецът е бил в трудово правоотношение в дружеството-ответник по силата на трудов договор № 284 от 01.12.2013 год., където е престирал своя труд на длъжността „Ръководител направление „А.”. Трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ, със Заповед № 1 от 01.07.2014 год., считано от 01.07.2014 год., което се установява от приложените и приобщени към доказателствения материал като писмени доказателства заверени копия от цитираната заповед и трудова книжка. По силата на сключения между страните трудов договор за работника е възникнало задължението да престира труд срещу насрещното корелативно задължение на работодателя, в лицето на дружеството-ответник да заплаща уговореното възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на чл.128, т. 2 от КТ.

В тежест на ответника е да установи изпълнението на задължението си по трудовото правоотношение. Единственото доказателство ангажирано от работодателя в тази насока е заверено копие РКО от 19.12.2014 год. за сумата от 750. 00 лева, представляващи първо плащане по Договор за спогодба от 24.11.2014 год., установяващо частично плащане на задължението. Същото не се оспорва от ищеца. Релевантно като доказателство за посочения факт е и приложената с исковата молба от ищеца Справка за дължими възнаграждения на последния за положен труд в  „. Р., гр. Р., издадена от ответното дружество, в която дължимите вземания са посочени по месеци и размер. Същата като частен свидетелстващ документ не се оспорва от дружеството ответник, както по отношение на материалната, така и по отношение на формалната доказателствена сила. Същата като съдържание кореспондира с данните съдържащи се в останалите писмени доказателства, в частност: трудова книжка на ищеца; Справка за дължимите възнаграждения на ищеца; Справка за социално осигуряване на името на ищеца и Справка актуално състояние на всички трудови договори на името на ищеца.

По отношение на доказателствената сила на Договор спогодба от 24.11.2014 год., съдът приема следното:

С въпросната спогодба дружеството-ответник признавайки факта на дължимост на вземанията посочени в същото по основание и размер, които са предмет на настоящето производство е поел задължение за разсроченото им плащане по суми и периоди. Спогодбата не е с нотариална заверка на подписите и не съставлява изпълнително основание относно поетите с него задължения. До колкото не се оспорва от страните, съдът го кредитира в частта на изявлението на ответното дружество по отношение на вида и размера на задълженията дължими на ищеца, като извънсъдебно признание на факти, чиято доказателствена сила не може да се пренепрегне. То е материализирано върху хартиен носител, представляващ писмен, частен свидетелстващ документ, не е оспорен от страната чиито подпис носи, и материалната му доказателствена сила за неизгодните за автора твърдения не е надлежно оборена. Така според съда това изявление по отношение на наличието на задължения, вида и размера на същите като неизгодни за страната факт доказва установеността им.      

Анализа на гореизложените доказателства сочат на извода за основателност на претенциите за трудови възнаграждения до размера на 4 614 лева, отчитайки заплатената сума от 750 лева, като факт настъпил след предявяване на иска от значение за спорното право по аргумента на чл.235, ал.3 ГПК.

С исковата молба, ищецът претендира присъждане на сторените по делото разноски, в частност заплатено адвокатско възнаграждение. Искането се явява основателно в размер на 600. 00 лева, отчитайки факта, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на делото.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК дружеството - ответник дължи заплащане по сметка на Районен съд – Р. държавна такса в размер на 186. 00 /сто осемдесет и шест/ лева, съставляваща дължимата се държавна такса съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА  „. - Р., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. Р., общ. Р., о.Б.. У. „Г. Д. " № 24А, П. от И. В. П. – ИД на дружеството да заплати на Г. Н. О. ЕГН *, с постоянен А. гр. Р., общ. Р., о.Б., У. „П.С." № 28 на основание чл.128, т. 2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ сумата в размер на 4 614. 00 /четири хиляди, шестстотин и четиринайсет/ лева, представляваща сбор от неизплатено трудово възнаграждение за периода м. 02.2014 год. – м. 05.2014 год., за следните месеци: за м.02.2014 год.; за м.03.2014 год.; за м.04.2014 год. и за м.05.2014 год., ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважените от съда размери до претендираните, като неоснователни.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта по отношение на присъденото трудово възнаграждение, произтичащо от валидно трудово правоотношение, като УКАЗВА да се издаде изпълнителен лист.

ОСЪЖДА  „. - Р., ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. Р., общ. Р., о.Б.. У. „Г. Д. " № 24А, П. от И. В. П. – ИД на дружеството да заплати на Г. Н. О. ЕГН *, с постоянен А. гр. Р., общ. Р., о.Б., У. „П.С." № 28 на основание чл.78, ал.1 от КТ сумата в размер на 600. 00 /шестстотин/ лева, съставляваща сторени от ищеца деловодни разноски, включващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА  „. - Р., с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. Р., общ. Р., о.Б.. У. „Г. Д. " № 24А, П. от Й.И.К. – ИД на дружеството да заплати по сметка на Районен съд – Р. в полза на Държавата сумата в размер на 186. 00 /сто осемдесет и шест/ лева, съставляваща дължимата се държавна такса съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок считано от дата на обявяването му – 06.07.2015 год.

Указва препис от решението да се връчи на страните.

 

Районен съдия:……………………………………………..