Р Е Ш Е Н И Е    3196

 

Номер   3196

Година   03.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Димитър Думбанов

Секретар:

Ваня Миланова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20141240101006

по  описа  за

2014

година

 

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Е. И. Д. ЕГН *, Г. Б., О. Б.. У."Ф.", № 27, в К. си на М. и З. П. на К. М. Д., ЕГН *, роден на 27.02.2011г. в Г.А.Т.. Р.И., живущ в Г.Б., О.Б., У."Ф.", № 27 чрез процесуалния П. А. Т.Г.К., вписан в АК-Б., с посочен С. А. Г. Р., У. "О." № 16 против М. К. Д., ЕГН *, Г. Р., общ. Р., О. Б., Ж. „И.", Б.2, В.Б, .7, А.20.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са живели на съпружески начала, от което съжителство е роден К. М. Д., ЕГН-*, роден на 27.02.2011г. в Г.А.Т.. Р.И.. Сочи се, че от средата на м. юни 2014 год., бащата напуснал семейното жилище оставяйки детето при майката, която и към настоящия момент полага единствено грижи за неговото отглеждане и възпитание. Според ищцата, бащата се е дезинтересирал изцяло от своето дете, както по отношение на дължимите грижи и в осигуряването на необходимите финансови средства, така и по отношение на личните контакти с него. Последното поставя в затруднение майката при обезпечаването на всички нужди с оглед възрастта на децата, ведно с факта, че същите са ученици.

Позовавайки се на изложените в исковата молба фактически и правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с което да осъди О. М. К. Д., ЕГН * да заплаща месечна издръжка на детето К. М. Д., ЕГН * в размер на по 150. 00 /сто и петдесет/ лева, чрез майката Е. И. Д. ЕГН *, като родител и З. П..

Иска се също така, съдът да постанови решение, с което да осъди О. М. К. Д., ЕГН * да заплати издръжка на детето К. М. Д., ЕГН * за минал период в общ размер на 1 800. 00 /хиляда и осемстотин/ лева, считано от м. юни 2014 год. до настоящия момент, ведно със законната лихва върху главницата, представляваща всяка една от месечните вноски за издръжка, както и разноски за адвокатско възнаграждение.

Иска се съдът да осъди О. да заплати на ищцата сторените по делото разноски.

С представеният в едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на назначения особен П. писмен отговор, последния не оспорва допустимостта и основание на предявените искове. Същият възразява срещу размера на претенциите. В проведеното първо по делото открито съдебно заседание, ответникът се явява лично, поради което и съдът с нарочно протоколно определение постановено на 16.03.2015 год. е отменил Определение № 4970 от 29.11.2014 год. за допускане на правна помощ на последния. В посоченото съдебно заседание съдът е предоставил възможност на отв. Д. да се запознае с исковата молба, ведно с приложените доказателства, включително и да изрази становище по отношение на същите най-късно в следващото открито съдебно заседание. Също така последния е сезирал съда с искане за ангажиране на доказателства в подкрепа на твърдението за осъществени от него страна плащания.    

Съдът след като обсъди становищата на страните, прецени събраният по делото доказателствен материал приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от съдържанието на приложеното към делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на кат за раждане № 6 от 07.10.2011 год. по описа на О.Б., Е. И. Д. ЕГН * и М. К. Д., ЕГН * са родители на ненавършилото пълнолетие дете К. М. Д., ЕГН *.

По делото е представена служебна бележка с изх. № 45 от 08.10.2014 год. по описа на ОДЗ – Б., от която се установява, че детето К. М. Д., ЕГН * редовно посещава детското заведение. В документа е посочен размера на месечната такса – 38. 00 лева. В подкрепа на твърденията посочени в исковата молба касаещи необходимостта от претендираната издръжка, ищцата е представила заверено копие от регистрационна карта, издадена на името на последната, съдържаща информация за графика на посещения в БТ, с последно отбелязано посещение 09.10.2014 год. и декларация, относно притежавани движими, недвижими имущества, включително и доходи от наем и аренда.

Други доказателства, въпреки предоставена от съда възможност не се ангажират от ищцата.

По отношение на необходимостта от издръжка ищцата не ангажира доказателства за семейно положение и имуществено състояние, включително и доказателства за получавани доходи, от приравнени към трудови доходи правоотношения, свободни професии, занаятчийски дейности, граждански договори и доходи от земеделски производства.

Представеният социален доклад не се оспорва от страните. В доклада, социалният работник е посочил в детайли всички обстоятелства, свързани с членовете на семейството на страните, жилищните условия,  родителския капацитет на майката, включително и подкрепящата среда за детето в лицето на своята М..

От страна на О., че не сочат доказателства относно семейният статус, наличието на други не навършили пълнолетие деца, притежавано движимо и/или недвижимо имущество, както и доказателства установяващи обстоятелства свързани с евентуално полагане на грижи по отношение на друг член от семейството. Ответникът не сочи доказателства относно получавани доходи от трудови и приравнени към тях правоотношения, свободни професии, занаятчийски дейности, граждански договори и доходи от земеделски производства. 

Съдът констатира също така, че страните, че не сочат доказателства относно факта кой от двамата родители получава месечните детски надбавки в полза на детето, включително и периода на получаването им.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:

При така посочените в обстоятелствената част фактически и правни твърдения и петитум на исковете, съдът приема, че са въведени няколко предмета на делото - по първия иск въведеното спорно материално право е на ненавършилото пълнолетие дете да получава парична издръжка от своите родители, която правна квалификация е чл.143, ал.2 от СК; по втория иск - това е спорното материално право на ненавършилото пълнолетие дете да получава парична издръжка от своите родители за минал период, която правна квалификация е чл.149 от СК.

Съдът приема предявените искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК за процесуално допустими.

Налице е и правен интерес за ненавършилото пълнолетие дете да иска издръжка от своите родители, породен от алиментният характер на задължението на родителите за издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, регламентирано в разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК.

При разглеждането на предявените искове по същество, съдът излага следните съображения:

Единственото доказателство за съществуването на твърдяната в исковата молба фактическа раздяла между родителите е социалния доклад, който като съдържание и констатации не е оспорен от страните. В доклада социалния работник е отразил, че от раждането до м. юни 2014 год., детето е отглеждано от двамата родители. Отразено е, че в последствие след раздялата, родителите са правили неуспешни опити за събиране, не конкретизирайки окончателния момент на раздяла между същите. Страните не ангажират доказателства в тази насока. В изготвения доклад социалния работник е категоричен в констатацията си, че към осъществяването на социалната анкета грижи за малкия Константино полагат единствено майката, подпомогната от бабата и дядото по майчина линия. В доклада, социалния работник позовавайки се на данните предоставени от майката на детето сочи, че връзката между детето и бащата е прекъсната бащата не е виждал сина си, както и че проявява незаинтересованост към неговото развитие.       

По отношение на иска с правно основание чл.143, ал.2 от СК, съдът визира следните съждения:

Издръжката на малолетни и непълнолетни деца е свързана с конституционните принципи за полагане на особени грижи към децата. Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение. Моралната повеля за издръжка на децата е закрепена от Закона, в чл.143, ал.1 от СК, съгласно който всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Това задължение е алиментно и има безусловен характер и за двамата родители по аргумента на ал.2 на чл.143 от СК. Изхождайки от цитираните разпоредби в настоящия случай, както ответникът, така и майката на детето, в К. им на родители, дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат в предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

Безспорен е за съда факта, че родители на ненавършилото пълнолетие дете К. М. Д., ЕГН * са Е. И. Д. ЕГН * и М. К. Д., ЕГН *. последният се установява от съдържанието на приложеното към делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на кат за раждане № 6 от 07.10.2011 год. по описа на О.Б., кредитиран от съда като официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страните. 

Единствения източник като доказателство, съдържащо данни установяващи факта при кого от двамата родители живее детето, включително и кой полага грижи за неговото отглеждане, и възпитание, както и момента на установеност на посочените факти е социалния доклад, приобщен към доказателствения материал.Последния като съдържание и констатации не се оспорва от страните, поради което и съдът го кредитира по отношение на отразените в него като безспорни, пълни и обективно непротиворечиви констатации на социалния работник. Позовавайки се на въпросния доклад, съдът приема, че към момента на осъществяване на социалното проучване ненавършилия пълнолетие Константино живее заедно със своята М. в дома на родителите на последната в Г. Б.. Също така съдът приема, че към посочения момент грижи за малкия Константино полагат единствено майката, подпомогната от бабата и дядото по майчина линия. Отразените в доклада факти касаещи отношението на бащата към своето дете, в частност – прекъснатата връзка между детето и бащата, както и проявената незаинтересованост към неговото развитие, съдът не кредитира имайки предвид източника на данни сочен от социалния работник. Последното съдът приема като релевантно към преценката на обстоятелствата относно необходимостта, в частност размера на необходимата издръжка. В тази връзка имайки предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, съдът следва да определи размера на дължимата издръжка, в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. По отношение на доходите на родителите, същите не ангажират доказателства в тази насока. Представеното от ищцата заверено копие от регистрационна карта, издадена на името на последната, съдържаща информация за графика на посещения в БТ, с последно отбелязано посещение 09.10.2014 год. не установява по категоричен начин трудовия статус на ищцата, като безработна. По отношение на представената декларация, подписана лично от ищцата съдът преценявайки същата като частен свидетелстващ документ, изразява следното становище по отношение на доказателствената и сила. Въпросната декларация притежава формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в нея, са направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, т. е. има доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление”. С оглед на гореизложеното, съдът не кредитира документа касаещ изявлението досежно притежавано движимо и недвижимо имущество, включително и не наличието на доходи от наем и аренда, възприемайки посочените факти като изгодни за декларатора. Съдът приема за безспорно установено, чрез представената служебна бележка с изх. № 45 от 08.10.2014 год. по описа на ОДЗ – Б., че детето К. М. Д., ЕГН * редовно посещава детското заведение, включително и размера на месечната такса за учебното заведение – 38. 00 лева.

В унисон с гореизложеното, следва да се отбележи, че страните не ангажират доказателства по отношение на имущественото си състояние, включително и доказателства за получавани доходи, от приравнени към трудови доходи правоотношения, свободни професии, занаятчийски дейности, граждански договори и доходи от земеделски производства

При разпределението на издръжката между родителите следва да намери приложение общото правило на чл.142, ал.1 от СК, т.е. разпределението следва да се извърши съобразно възможностите им, като същевременно се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето през процесния период, полагани от майката. Усилията и ангажираността в тази насока трябва да се имат в предвид при определяне на дължимото участие в издръжката. Страните не ангажираха и доказателства, който от двамата родители получава месечните детски надбавки за детето.

Имайки предвид горните съждения съдът, анализирайки събраните в хода на производството доказателства, установяващи нуждите на детето и от възможностите на родителя, дължащ издръжка, счита, че бащата следва да бъде осъден да изплаща на детето си месечна издръжка в минимално нормативно регламентиран в чл.142, ал.2 СК размер.  С Постановление № 139 от 04.06.2015 год. на МС е определена минимална месечна работна заплата, считано от 01.07.2015 год. в размер на 380. 00 лева. В случая, прилагайки цитираната разпоредба минимума на месечната издръжка е в размер на 95. 00 лева.

За бащата като родител, съдът приема посочената сума за реална като възможност за осигуряването им.

По отношение на иска с правно основание чл.149 СК, съдът визира следните съждения:

Имайки предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, съдът следва да определи размера на дължимата издръжка за минал период отново, в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя към процесния период. Съгласно чл.149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. В настоящия случай процесния иск е предявен на 22.10.2014 год., от което следва, че началния период за издръжка по чл.149 от СК е 22.10.2013 год.

Въпреки предоставената от съда възможност, родителите на детето не ангажират доказателства установяващи по категоричен начин при кого от двамата родители е живяло детето, и кой е полагал грижи за отглеждането и възпитанието му през посочения период. Както бе отразено по-горе, единственото доказателство за съществуването на твърдяната в исковата молба фактическа раздяла между родителите е социалния доклад, който като съдържание и констатации не е оспорен от страните. В доклада социалния работник е отразил, че от раждането до м. юни 2014 год., детето е отглеждано от двамата родители. Отразено е, че в последствие след раздялата, родителите са правили неуспешни опити за събиране, не конкретизирайки окончателния момент на раздяла между същите. От своя страна, родителите на детето не ангажират доказателства в тази насока, с оглед и на което съдът намира иска за издръжка за минал момент за неоснователен и не доказан.     

По отношение на искането с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на направените от ищцата деловодни разноски и адвокатски хонорар, съдът намира същият за основателен съобразно уважените искови претенции.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата сумата за дължимата държавна такса в размер на 137. 00 /сто тридесет и седем/ лева, както и сумата в размер на 300. 00 лева, съставляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за назначения особен П..

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН *, Г. Р., общ. Р., О. Б., Ж. „И.", Б. 2, В. Б, . 7, А. 20 да заплаща на основание чл.143, ал.2 от СК на малолетното дете К. М. Д., ЕГН *, чрез майката Е. И. Д. ЕГН *, Г. Б., О. Б.. У."Ф.", № 27, в К. на родител и З. П. месечна издръжка в размер на 95. 00 /деветдесет и пет/ лева, считано от датата на влизане в сила на настоящето решение до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейната промяна или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания, като неоснователен.

ДОПУСКА  на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки, за което следва да се издаде изпълнителен лист.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. И. Д. ЕГН *, Г. Б., О. Б.. У."Ф.", № 27, в К. на родител и З. П. на К. М. Д., ЕГН *, роден на 27.02.2011г. в Г.А.Т.. Р.И., живущ в Г. Б., О. Б., У."Ф.", № 27 против М. К. Д., ЕГН *, Г. Р., общ. Р., О. Б., Ж. „И.", Б. 2, В. Б, . 7, А. 20 иска за осъждане на О. М. К. Д., ЕГН * да заплати издръжка на детето К. М. Д., ЕГН * за минал период в общ размер на 1 800. 00 /хиляда и осемстотин/ лева, считано от м. юни 2014 год. до настоящия момент, ведно със законната лихва върху главницата, представляваща всяка една от месечните вноски за издръжка, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН *, Г. Р., общ. Р., О. Б., Ж. „И.", Б. 2, В. Б, . 7, А. 20 да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Е. И. Д. ЕГН *, Г. Б., О. Б.. У."Ф.", № 27, в К. на родител и З. П. на малолетното дете К. М. Д., ЕГН *,  сумата в размер на 145. 00 /сто четиридесет и пет/ лева, съставляващи съдебни разноски, включващи заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН *, Г. Р., общ. Р., О. Б., Ж. „И.", Б.2, В.Б, .7, А.20 да заплати по сметката на Районен съд – Р. в полза на Държавата сумата от 137. 00 /сто тридесет и седем/ лева, представляваща дължимата държавна такса съобразно уважената част на предявените искове за издръжка и сумата от 300. 00 /триста/ лева, съставляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за назначения особен П..  

УКАЗВА препис от настоящето решение да се изпрати на страните.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б. ОС в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

 

Районен съдия:………………………………………