Р Е Ш Е Н И Е    3079

 

Номер   3079

Година   01.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Велина Полежанова

Секретар:

Елка Пръкова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20141240100828

по  описа  за

2014

година

 

Производството e образувано е по  искова молба с правно основание чл.108 от ЗС, предявена от Р.В.Б., ЕГН*, от г.П., У.„К.Ч.”№10 и Б.В.В., ЕГН*, от г.Р., О.С.З., б.„Г.Д.”№312, в.„В“, .1, а.3, и двете Ч. А.И.П., със С.А. г.Р., У.„Я.С.”№32, против Т.Х.С., ЕГН*, от г.С., Ж.„Л.”Г, Б.6, а.14, с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК. Твърдят, че заедно с ответника имат общ наследодател – Б.Н.Я., б.ж. на с.Б., починал през 1954г. Страните са наследници на В.Я.С., б.ж. на с.Д.. Ищците твърдят, че са собственици по наследство на 1/4 ид. част от недвижим имот и сгради в него, а именно: ПИ с пл. №351, кв.37 по ПУП на с.Д., с площ от 560.0 кв.м., включен в УПИ VІ, в кв.37 по ПУП на с.Д., при съседи за имота: УПИ VІ - 350, УПИ V-353, 352, УПИ ХІІ – 347 и улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 110.0 кв.м., състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна на първия етаж, съответно две стаи, коридор и тераса на втория етаж и таван. Твърди се, че въпреки висящо съдебно производство срещу ответницата с правно основание чл.108 от ЗС, вр. с чл.33, ал.3 от ЗС за описания недвижим имот през 2013 г. Т.С. се снабдила с нотариален акт за собственост на 1/4 ид. част от имота.

Твърди, че гореописания недвижим имот се владее от ответницата, поради което за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Молят на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съдът да отмени Нотариален акт №41, том ІІІ, рег. №2800, дело №333/2013г. по описа на нотариус К.М., с рег. №061 в регистъра на НК с район на действие – РС-Разлог, вписан в службата по вписванията – Р. под в.рег. №4517/29.10.2013г., акт. №131, том ХІІІ, дело №1571/2013г.

В съдебно заседание ищците, Ч. процесуалния си представител, поддържат иска, направените доказателствени искания и молят за уважаването му.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК, ответникът изразява становище по съществото на спора, като е сочи, че исковата претенция е неоснователна. Твърди, че е придобил собствеността върху процесния имот  на основание давностно владение.

В съдебно заседание, Ч. процесуалния си представител поддържа направените възражение с отговора на исковата молба и моли депозирания иск да бъде отхвърлен.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: 

От приетите като писмени доказателства по делото Удостоверения за наследници е видно, че ищците са преки наследници на В.Я.С., бивш жител на с.Д., о.Р., починал на 26.07.1997 г.. Ответникът Т.Х.С. и наследодателят на ищците – В.Я.С.  са съпрузи.

С нотариален акт №№69, том І, дело №160 от 1983 г. по описа на РС-Разлог, Т.С. е призната за собственик на основание наследство и делба на 1/2 ид. част от парцел Х, пл. №394, кв.37 по плана на с.Д., о.Р., с площ от 880 кв.м., при съседи: улица; блок на АПК; Л.Б. и П.Б..

С нотариален акт №103, том I, дело №236/1984 г. по описа на Разложки районен съд И.К.П.  и Т.С. сключват  договор, с който П. отстъпва беззъвзмездно и безсрочно на С. правото да застрои собствена жилищна сграда върху западната половина на съсобствения им парцел Х, пл. №394, кв.37 по плана на с.Д.. 

От удостоверение №345/ 26.09.2014 г. на О.Р., се установява, че 1/2 ид. част от парцел Х, пл. №394, кв.37 по плана на с.Д., одобрен със Заповед №735/1936 г. по нотариален акт №103, том I, дело №236/1984 г. е идентичен с имот пл. №351, вкл. в УПИ VІ, кв.37 по плана на с.Д., одобрен със Заповед №19-0229/1991 г.

С нотариален акт №8, том ІV, рег. №3595, дело №570 от 2011 г., по описа на нотариус С.В., вписана с рег. №498 в НК на РБ, с район на действие РС-Разлог, Т.Х.С., с ЕГН*, е призната въз основа на представени от същата писмени доказателства за собственик на следните недвижими имоти, а именно: ѕ ид. части от имот с пл. №351, в кв.37 по плана на с.Д., о.Р., целия с площ от 560.00 кв.м., включен в УПИ VІІ, в кв.37 по ПУП на с.Д., о.Р., при съседи на имота по скица: УПИ VІ, пл. №350; УПИ V, с пл. №353; пл. №352; УПИ ХІІ, пл. №347 и улица, ведно с ѕ ид. части от построената жилищна двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 110.00 кв.м., състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна на първи етаж, съответно две стаи, коридор и тераса на втори етаж и таван.

Цитираният нотариален акт с решение №1267/15.03.2013 г., постановено по г.д. №903/2011 г. по описа на РС-Разлог, изменено с Решение №129/13.01.2014г., постановено по в. г.д. №597/2013г. по описа на Бл.ОС е отменен за размера над 5/8 ид. ч. от описаните недвижими имоти.

Ответницата с нотариален акт №41, том ІII, рег. №2880, дело №333 от 2013 г., по описа на нотариус К.М., вписан с рег. №061 в НК на РБ, с район на действие РС-Разлог, е призната за собственик Ч. давностно владение на 1/4 ид. ч. от недвижим имот, представляващ ПИ с пл. №351, в кв.37 по плана на с.Д., о.Р., с площ от 560.00 кв.м., включен в УПИ VІІ, в кв.37 по ПУП на с.Д., о.Р., при съседи на имота по скица: УПИ VІ, пл. №350; УПИ V – 353, 352; УПИ ХІІ - 347 и улица, ведно с 1/4 ид. част от построената върху описания недвижим имот  двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 110.00 кв.м., състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна на първи етаж, съответно две стаи, коридор и тераса на втори етаж и таван.

По делото е прието като доказателство заверено копие от решение №4542/04.01.2010 г., постановено по г.дело №171 по описа на РС-Разлог за 2009 г., с което съдът е прогласил нищожността на договор за дарение, сключен между Я.В.С. и М.С.Г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим  имот №122, том VІІІ, рег. №7165, дело №1419/ 2008 г. по описа на нотариус К.М..

По делото са представени жалба от ищците, адресрана до РП-Р., с която искат съдействие, за да влязат в съсобствения си наследствен имот, предмет на настоящия иск, както и нотариална покана от М.Г. до ответницата С. за предоставяне ан ключове от имота и достъп до същия.

Съдът по искане на страните допусна разпит на свидетели, а именно св.  В.И.В., В.И.С. и П.Н.Т., доведени от ищците и св. Г.Б.К., К.Х.П. и Н.И.С., доведени от ответника.

Свидетелят В. /съпруг на втората ищца/ заяви, че Тъста му сключил брак с ответницата и се преместили да живеят в с.Д., където построили къща.След смъртта на В.С. ответницата останала да живее в къщата не повече от 1-2 години, след което отишла да живее при дъщеря си. Свидетелят твърди, че той и съпругата му са плащали през целия този период данъците си. Твърди, че до 2010 г. са идвали редовно в къщата в с.Д.. През 2010г. започнали съдебни дела във връзка с ограничен достъп по процесния имот.

Св. В.С. заяви, че чичо му В.С. притежавал от 1985-1986 г. имот в с.Д., където ходел със семейството си. Твърди, че посещавал къщата до 2008 – 2009 г., но Т.С. „… не е била там, може да е била по улиците, но не съм я виждал в къщата и не мога да кажа дали е била там.“

Св. П.Т. заяви, че Т.С. имала парцел в с.Д., на който със съпруга й построили къща. След смъртта на В.С. ответницата живела в имота две-три години. Дъщерите му са идвали след смъртта на баща си, но не знае кога точно. Виждал е две-три пъти да идва и зетя на Т.С..

Св. Г.К. потвърди, че ответницата и В.С. са сключили брак през 80-те години и построили къща в с.Д.. След смъртта на съпруга си ответницата продължила да живее в къщата, като вписледствие се преместила да живее в С.. Свидетелят заяви, че не е виждал децата на В.С. да идват в къщата, но дъщерите на Т.С. са идвали често.

Св. К.П. заяви, че В. и Т.С. построили къща върху имот, собственост на Т.. След смъртта на съпруга й продължила да живее в къщата, като от около две години живее в С.. Св. заяви, че не е виждал децата на В.С. да идват в къщата след неговата смърт, но е виждал на Т.С. дъщерята Н. и зетя Н., често да идват и се грижат за имота. Св. Заяви, че и другата дъщеря, която живее в К., всяка г. идва със съпруга си в с.Д..

Св. Н.С. /зет на ответницата/ заяви, че Т.С. е била омъжена за В.С.. Първоначално живеели в г.Р., а впоследствие се преместили в с.Д., където построили върху имот на ответницата  къща. Ответницата продължила да живее в имота и след смъртта на съпруга си и едва през 2009-2010 г. по здравословни причини се преместила да живее при тях в г.С.. Оттогава той се грижи за имота, който посещава често и задължително с преспиване.

Други относими към спора доказателства по делото не са ангажирани.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Ищците Р.В.Б. и Б.В.В. на основание наследствено правоприемство са предявили иск по чл.108 от ЗС относно 1/4 ид. част от ПИ с пл. №351, кв.37 по ПУП на с.Д., с площ от 560.0 кв.м., включен в УПИ VІ, в кв.37 по ПУП на с.Д., при съседи за имота: УПИ VІ - 350, УПИ V-353, 352, УПИ ХІІ – 347 и улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 110.0 кв.м., състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна на първия етаж, съответно две стаи, коридор и тераса на втория етаж и таван.

На първо за тях е налице правен интерес от водене на ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ч. ревандикационния иск се постига защита на вещните субективни материални права правото на собственост и ограничените вещни права право на строеж (суперфиция), надстрояване, пристрояване, право на ползване - Решение №19/2000 г., IV г. о. ВКС. В случая те целят да защитят правото си на собственост.

Не може да се проведе успешно иск по чл.108 ЗС за обект на твърдяно вещно право, който изобщо не съществува като такъв в реалната действителност (ТР 114/63 г. ОСГК). Може обаче да се ревандикира ид. част от недвижим имот, каквато е и претенцията срещу ответницата С..

Предмет на иска по чл.108 ЗС е спорното материално право на собственост.

Отнемането на фактическата власт върху вещта обективира наличието на спор относно правото на собственост и целта на производството по иска по чл.108 ЗС е преди всичко да разреши този спор със сила на пресъдено нещо. В случая с извършените действия ответницата отнема 1/4 ид. ч. от имота.

Активно легитимиран да води иска по чл.108 от ЗС е собственикът на вещта. Придобивният способ, от който е възникнало вещното право, не се отразява на вида и характеристиката на защитата. Всеки собственик, независимо на какво основание е придобил вещта, може да се защитава Ч. иска по чл.108 ЗС. Ревандикационен иск може да се води и от съсобственик, независимо каква е квотата му в съсобствеността - Решение №584-60-П г.о., Решение №139-85-ОСГК.. "

Активната си легитимация от водене на иск по чл.108 ЗС ищците позовават на две обстоятелства - от една страна теса собственици на имота, от друга са лишени от владението върху този имот.

В конкретният случай черпят правата си на собственици /съсобственици/ по отношение на процесния недвижим имот, вследствие на наследствено правоприемство - чл.5 от ЗН. Видно от приложеното към настоящата удостоверение за н-ци те са преки, низходящ наследници на покойния си баща В.Я.С., който, както се твърди в исковата молба е бил съсобственик /в режим на СИО/ на процесният недвижим имот.

В чл.108 ЗС законодателят е предвидил кумулативната наличност на три материалноправни предпоставки за уважаване на ревандикационен иск – ищецът да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на ответника, който да го владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС, а ответникът следва да доказва основанието, на което владее или държи имота.

Недоказването на една от предпоставките от главното доказване по иска води до недоказаност, а от там и до неоснователност на иска по чл.108 от ЗС.

С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива Ч. правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Ищците претендират, че са придобили правото на собственост върху процесния имот по наследство от техния наследодател В.С. (така е прието и в проекто-доклада по делото, включен в определението от 01.02.2015 г. и доклада на делото в съдебното заседание от 24.02.2015 г.), поради което съдът изследва наличието на това придобивно основание.

С оглед твърдяното придобивно основание – наследяване - в процеса ищците следваше да докажат, че имат качеството наследници по закон на В.Я.С., основанието, на което техният наследодател е придобил правото на собственост върху процесния имот и обстоятелството, че правото на собственост върху този имот е принадлежало на наследодателя им В.С. към момента на неговата смърт.

В настоящия случай съдът намира, че не се установи от страна на ищците правото им на собственост върху процесния недвижим имот, а от тук и основателността на исковата им претенция.

От представеното удостоверение за наследници №14 3123/30.05.2014 г. на О.П. се установи единствено качеството на наследници на ищците по отношение на В.Я.С. и датата на откриване на наследството – 28.07.1997 г. По делото не бяха ангажирани доказателства за притежанието на правото на собственост върху процесния имот на наследодателя В.Я.С. към момента на неговата смърт. С други думи по делото липсват доказателства за първичния начин на придобиване на процесния имот от наследодателя на ищците, въз основа на което те да черпят права.

По делото е представен нотариален акт №69, т.1, дело:160/83г., с който ответинцата Т.С. е призната за собственик по наследство и делба само на Ѕ  ид. част от процесния имот, след което с нотариален акт №103, том I, дело №236/1984 г. е учредено право на строеж на отново на Т.С.. Следователно по делото по никакъв начин не се доказа от събраните доказателства праводателят на ищците да е бил собственик на процесния имот. Единствено е представено, освен цитираните нотариални актове, удостоверение за наследници, което не е достатъчно за доказване правата на ищците.

При липсата на една от предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС, същият се явява неоснователен и недоказан по изложените вече съображения.

Независимо от изложеното по-горе, съдът счита за доказано направеното в писмения ни отговор възражение, че Т.С. е придобила имота по давност, като се е снабдила в тази връзка с нотариален акт по обстоятелствена проверка, представен като доказателство по делото- нотариален акт №41, том ІII, рег. №2880, дело №333 от 2013 г., по описа на нотариус К.М., вписан с рег. №061 в НК на РБ, с район на действие РС-Разлог.

Безспорно се установи по делото, че ответницата и нейния съпруг-наследодател на ищците са живели в имота, а след неговата смърт през 1997г., ответницата С. е продължила да владее имота, като е установила трайна фактическа власт върху същия- владяла е имота постоянно до 2009г. лично, а след това Ч. нейната дъщеря и зет. Владението е било непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. От смъртта на общия наследодател В.С. - 1997г. до 2007г. безспорно е била изтекла десетгодишна давност. В резултат на което впоследствие ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт №41, том ІII, рег. №2880, дело №333 от 2013 г., по описа на нотариус К.М., вписан с рег. №061 в НК на РБ, с район на действие РС-Разлог.

В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите на ищците В., С. и К., тъй като същите освен, че са заинтересовани от изхода на делото, не кореспондират с останалите доказателства по делото. Видно от представеното от страна на ищците удостоверение от кмета на с.Д., е че С. не живее в с.Д. от 2009г., а свидетелите твърдят, че тя не живее от 1-2г. от смъртта на наследодателя В.С., а ищците в исковата молба твърдят, че до средата на 2010г. са ползвали имота заедно с ответницата. Ищците не доказаха от смъртта на наследодателя им-1997г. да са ползвали имота, а от събраните писмени и гласни доказателства се доказа, че Т.С. единствено е владяла същия.

От показанията на разпитаните свидетели е видно, че те са в пълно противоречие както с твърденията на ищците, така и с писмените доказателства, представени от същите.

Съдът кредитира показанията на свидетели П., С. и К., които по безспорен начин установяват, че Т.С. е владяла трайно процесния имот и е установила трайна фактическа власт върху имота, като това е продължило до 2009г. лично от нея, когато вече е изтекла десетгодишната придобивна давност - към 2007г., а след това и Ч. нейната дъщеря и нейния зет. Показанията на тези свидетели напълно кореспондират с представеното от ищеца удостоверение от кмета, а именно-че до 2009г. Т.С. е владяла имота лично, а след това Ч. нейните близки-дъщеря и зет.

Фактът, че имотът е придобит по давност се установява и от представения нотариален акт №41, том ІII, рег. №2880, дело №333 от 2013 г., по описа на нотариус К.М., вписан с рег. №061 в НК на РБ, с район на действие РС-Разлог и от всички събрани по делото доказателства-писмени и гласни. Давността е изтекла към момента на издаване на акта и владението на Т.С. върху процесния имот е било явно и необезпокоявано. Десетгодишната давност е изтекла към 2007г., следователно давността е изтекла към момента на издаване на нотариалния акт и владението на Т.С. върху процесния имот е било явно и необезпокоявано, а самият иск по чл.108 ЗС е предявен в един по-късен момент. Нотариалният акт, от който черпи ответницата, макар и оспорен, съгласно TP №11/21.03.201Зг. на ОСГК на ВКС по търг. дело 11/2012г. на ОСГК изисква да се констатира неустановяване, съответно опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание - придобивна давност, поради това, че оспорването не се развива по правилата на чл.193 ГПК, което обаче по настоящото дело не бе сторено.

С оглед на изложеното съдът намира предявения ревандикационен иск срещу Т.Х.С., ЕГН*, за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Като естествена последица от неуважаването на ревандикационен иск срещу ответниците, като неоснователен и по аналогия на разпоредбата на чл.537, ал.2, изр. последно от ГПК, не следва да се уважава и акцесорната претенция за отмяна на Нотариален акт № 41, том ІІІ, рег. №2800, дело №333/2013г. по описа на нотариус К.М., с рег. №061 в регистъра на НК с район на действие – РС-Разлог, вписан в службата по вписванията – Р. под в.рег. №4517/29.10.2013г., акт. №131, том ХІІІ, дело №1571/2013г, предвид претендираното от Р.В.Б.  и Б.В.В.а право на собственост. 

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата и направените в производството разноски. Съгласно представения списък те възлизат на сумата от 1`500.00 лева.

Мотивиран от така изложените съображения,

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Р.В.Б., ЕГН*, от г.П., У.„К.Ч.”№10 и Б.В.В., ЕГН*, от г.Р., О.С.З., б.„Г.Д.”№312, в.„В“, .1, а.3, срещу Т.Х.С., ЕГН*, от г.С., Ж.„Л.”Г, Б.6, а.14,  иск с правно основание чл.108 ЗС, да бъде признато по отношение на тях, че са собственици по наследство на 1/4 ид. част от ПИ с пл. №351, кв.37 по ПУП на с.Д., с площ от 560.0 кв.м., включен в УПИ VІ, в кв.37 по ПУП на с.Д., при съседи за имота: УПИ VІ - 350, УПИ V-353, 352, УПИ ХІІ – 347 и улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 110.0 кв.м., състояща се от три стаи, коридор, баня и тоалетна на първия етаж, съответно две стаи, коридор и тераса на втория етаж и таван и да бъде осъдена да им предаде владението върху описания имот, както и искането по чл.537, ал.2 от ГПК – за отмяна нотариален акт №41, том ІІІ, рег. №2800, дело №333/2013г. по описа на нотариус К.М., с рег. №061 в регистъра на НК с район на действие – РС-Разлог, вписан в службата по вписванията – Р. под в.рег. №4517/29.10.2013г., акт. №131, том ХІІІ, дело №1571/2013г. 

ОСЪЖДА Р.В.Б., ЕГН*, от г.П., У.„К.Ч.”№10 и Б.В.В., ЕГН*, от г.Р., О.С.З., б.„Г.Д.”№312, в.„В“, .1, а.3, да заплатят на Т.Х.С., ЕГН*, от г.С., Ж.„Л.”Г, Б.6, а.14, сумата от 1`500.00 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………