Р Е Ш Е Н И Е    3070

 

Номер   3070

Година   01.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Елка Пръкова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20151240100225

по  описа  за

2015

година

 

Производството пред първоинстанционният съд е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н.Б.С., ЕГН*, с адрес: г.Д., о.Б., О.Б., У.„А.Т.”№24, против П. за П.Д.П.„.Б.“ЕАД, с адрес: г.С., б.„К.М.Л.”№1., ЕИК*, П. от Директор на ППД П.„.Б.“ЕАД – Х.Г..

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „Управител, П. база" в ПВЦ Д. на П. за П.Д.П.„.Б.”ЕАД. Трудовото му правоотношение възникнало по силата на сключен Трудов договор №188 от 04.10.2013 г. Договорът бил сключен за срок до завръщане на титуляра на заеманата длъжност. На 12.02.2014 г. било подписано допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение на ищеца, с което трудовият му договор бил трансформиран в договор за неопределено време, като бил уговорено срокът на предизвестие П. прекратяване на трудовия договор да е еднакъв и за двете страни - 30 дни. Твърди се, че П. сключване на трудовия договор и подписването на допълнителното споразумение на ищеца била връчена и длъжностна характеристика за длъжността „управител, П. база". Посочената длъжност заемал и изпълнявал в продължение на г. и четири месеца.

Сочи се, че на 20.01.2015 г. на ищеца било връчено Предизвестие №7/20.01.2015 г., с което Д. на ППД П.„.Б.”ЕАД го уведомил, че след изтичане на законоустановения 30-дневен срок ще прекрати трудовия му договор на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ - П. промяна на изискванията за изпълнение на длъжността. Заедно с предизвестието ми била връчена и Заповед №7/20.01.2015 г. на Д. на ППД П.„.Б.“ЕАД, с която на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, поради липсата на професионален опит, било прекратено трудовото му правоотношение. Тъй като ищецът смятал, че причините за прекратяване на трудовото му правоотношение били предимно личностни и налице недобросъвестност от страна на работодателя, отказал да подпише и двата документа. Ищецът, сочи, че не е съгласен с така издадената заповед за прекратяване на трудовият му договор и счита същата за незаконосъобразна. В тази връзка се твърди, че П. подписване на трудовия му договор, като изискване за заемане на длъжността управител, П. база" се предвиждало средно-специално образование и трудов опит - до една г.. В последствие на 25.11.2014 г. от новия Директор на ППД П.„.Б.”ЕАД била утвърдена нова длъжностна характеристика, която наложила като изискване за заемане на длъжността лицето да притежава висше или средно - специално образование с направление „Туризъм" и професионален опит - минимум 5 години на подобна длъжност или 3 години в туристическия бранш. Видно от представеното свидетелство за полувисше образование и учителска правоспособност, ищецът притежавал техническо образование.

Твърди се, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, на негово място, на длъжността „управител, П. база" било назначено друго лице, което притежава същото по степен образование, няма образование с направление „туризъм" и не притежавал предвидения в длъжностната характеристика професионален опит за заемане на длъжността „управител, П. база". С оглед на посоченото, ищецът счита, направените изменения в изменения в длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност са самоцелни, поради което е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, водеща до незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Това обстоятелство, според ищеца, водило до извода, че изменението на длъжностната характеристика е фиктивно и е имало за цел прекратяване на трудовият ми договор за заеманата от него длъжност. Излагат се съображения, че работодателят по никакъв начин не бил мотивирал обективната необходимост от промяната на образователния ценз за длъжността по длъжностна характеристика. От сравнението на двете длъжностни характеристики - старата, по която е станало назначаването на ищеца и новата, в която е отразено новото изискване за образование и професионален опит, не се установявали различия по отношение на трудовите функции за длъжността, напротив, те били идентични. Единствено било променено начина на записване. Въз основа, на изложените съображения, ищецът сочи, че промяната на изискването за образование и професионален опит за заеманата от него длъжност не била наложена от обективни причини и не можело да се приеме, че тази промяна съответства на променени условия за изпълнението на трудовите функции за длъжността.

Отделно от гореизложеното, според ищеца така издадената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение била немотивирана. Според ищеца П. прекратяване на договора на посоченото в заповедта основание работодателят бил длъжен да мотивира своята заповед, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.11 от КТ е обективно и безвиновно. Мотивите следвало да съдържат два основни елемента: посочване на промяната в изискванията за изпълнение на длъжността и посочване на кои изисквания работникът или служителят не отговаря, като липсата на който и да е от елементите правила заповедта немотивирана. В случая, в процесната заповед като основание било изписан цифрово чл.328, ал.1, т.11 от КТ, а като причини за прекратяване на трудовия договор текстово било изписано „поради липса на професионален опит". Според ищеца, ответникът не бил посочил мотиви, защо, счита, че не притежава нужния професионален опит, нито пък му била дадена възможност да представи доказателства за своето образование и професионален опит. Даже напротив заповедта за прекратяване на трудовия му договор, била връчена на ищеца заедно с предизвестието, в което изрично било посочено основанието – промяна на изискванията за заемане на длъжността и реално била отнета възможността на ищеца да представи доказателства за професионалния си опит.

На следващо място, ищецът твърди, че до връчването му на заповедта за прекратяване на трудовия му договор, брутното му трудово възнаграждение съгласно Допълнително споразумение №84 от 11.04.2014 г. е 795.00 лв. Ищецът излага твърди, че от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника до настоящия момент е безработен.

Позовавайки се на визираните в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед №7/20.01.2015 г. на Д. на ППД П.„П.Б.“ЕАД, с която е прекратена трудовото правоотношение с ищеца Н.Б.С. като незаконосъобразна, както и да възстанови ищеца на длъжността, която е заемал преди уволнението „управител, П. база“, както и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа от 4`770.00 лв. /формирано на база брутното му трудово възнаграждение/, което получава за месеца, предхождащ месеца на уволнението му – 795.00 лв., за период от 6 месеца след уволнението му/, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва по основание и размер предявените искове.

В писменият отговор се сочи, че ответникът не оспорва,  следните обстоятелства:

Ищецът е работил в П. за П.Д., като трудовият му договор е бил за неопределено време и е заемал длъжността „Управител, П. база" в ПВЦД., поради което безспорно е имал качеството на служител на П. за П.Д. към „.Б.”ЕАД.

Трудовото правоотношение на ищеца  е възникнало на основание сключен Трудов договор №188/04.10.2013 г. с П. за П.Д. към „.Б.”ЕАД, със срок до завръщане на титуляра на заеманата длъжност.

С допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение №7I10.02.2014 г. сключено между П. за П.Д. и ищеца, на основание чл.119 и чл.67. ал.1. т. I от КТ, същия е преназначен на длъжност „Управител, П. база" в ПВЦ Д. на П. за П.Д.П.„.Б.”ЕАД.

С допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение №7I 10.02.2014 г.. срокът на предизвестие П. прекратяване на трудовия договор е еднакъв за двете страни - 30 дни.

П. сключване на трудовия договор и П. подписването на горепосоченото допълнително споразумение към него на ищеца е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „управител, П. база".

Трудовият договор на ищеца е прекратен със Заповед №7/20.01.2015 г. на Д. на П. за П.Д. към „.Б.”ЕАД. считано от 21.01.2015 г. на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, като преди това на същата дата на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с П. за П.Д..

По същество се оспорват твърденията на ищеца за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. В тази връзка се сочи, че с въвеждането на по-високи изисквания за заемане на длъжността в длъжностната характеристика, връчена на Н.Б.С. на 20.01.2015 г., се установявало, че ищецът не притежавал необходимия стаж от минимум пет години на подобна длъжност. От представеното към исковата молба свидетелство за полувисше образувание и учителска правоспособност се установявало, че същия не притежава искания от работодателя професионален опит и не отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Сочи се, че съгласно списъка на длъжностите в националният класификатор на професиите и длъжностите кодът по НКПД на заеманата от ищеца до уволнението му длъжност е №14113002 - Ръководители в хотелиерството, търговията и други услуги. Националния класификатор на професиите и длъжностите е определил длъжността като ръководна. Това можело да бъде установено и от представения трудов договор и длъжностната характеристика на ищеца, според които, той ръководи, организира, контролира и отговаря за цялостната административна и стопанска Д. на почивната станция. С оглед на посоченото, ответникът счита, че заповед №7/20.01.2015 г. с която на основание чл.328, ал.1, т.11 е прекратено трудовото правоотношение с Н.Б.С., издадена от Д. на П. за П.Д. за правилна и законосъобразна, тъй като според изложените доводи работодателят може по своя преценка да въведе нови по-високи изисквания за заемане на дадена длъжност, когато прецени, че това е целесъобразно.

Твърди се, че от представените към посения отговор длъжностни характеристики връчени на ищеца на 07.10.2013 г. и на 20.01.2015 г. е видно, че няма прибавени нови функции, които да изменят съществено нейното съдържание. В новата длъжностна характеристика основната функция на длъжността продължава да бъде: „да ръководи, организира, контролира и отговаря за цялостната административна, стопанска и възстановителна Д. на почивната база". Въведено е само ново по-високо изискване за заемане на длъжността, свързана с притежавания професионален опит - минимум пет години на подобна длъжност, на което изискване ищеца не отговарял. Ответникът, сочи, че трудовото правоотношение правилно е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, като са спазени всички изисквания на закона. Заповедта е издадена от носител на работодателска власт, налице е посоченото в същата основание за прекратяване на трудовото правоотношение- чл.328, ал.1, т.II от КТ, а именно лицето не отговаря на новите по- високи изисквания за заемане на длъжността. За да е налице това основание за уволнение е необходимо да не се променя трудовата функция на ищеца, характера на неговата работа, самата длъжност, а единствено работодателят да въвежда нови, по-високи изисквания за заемане на същата, заемана и до този момент от ищеца длъжност, която да оставала непроменена.

На следващо място, се оспорват твърденията на ищеца, че след прекратяване на трудовото му правоотношение, работодателят е назначил друго лице на длъжността „управител, П. база”. В тази връзка се сочи, че от датата на прекратяване на трудовия договор на Н.Б.С. до настоящия момент, длъжността „Управител, П. база" в ПВЦ Д.П.П. за П.Д. е незаета. Твърди се, че посоченото от ищеца лице, като заемащо понастоящем тази длъжност - В.Г.Х., заемал длъжността ”Н-к хранителен склад, пазач, огняр" в ПВЦ Д. П.П. за П.Д. към „.Б.”ЕАД.

Оспорват се твърденията на ищеца, че направените от работодателя изменения в длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност са самоцелни. Сочи се, че от представената от ответника дължностна характеристика, връчена на ищеца на 20.01.2015 г. било видно, че работодателят с оглед по-доброто и качествено изпълнение на задълженията, описани в длъжностната характеристика е поставил по-високо изискване за професионален опит и образование. Волята на работодателя да постави дадени изисквания за определени длъжности е въпрос на целесъобразност и не нарушавало никакви императивни законови норми. Той е поставил изискването за професионален опит и образование в длъжностната характеристика, с оглед по-добро и качествено изпълнение на задълженията посочени в нея. Според ответника, не е налице пречка работодателят да предвиди по-висока степен образование и изисквания за професионален опит ако прецени, че нуждите на Поделението за П.Д. към ..Х.БДЖ”ГАД го налагат. С оглед на което счита, че заповед №7/20.01.2015 I.с която на основание чл.328, ал.1, т.11 е прекратено трудовото правоотношение с Н.Б.С., издадена от Д. на П. за П.Д. е правилна и законосъобразна, тъй като работодателят можел по своя преценка да въведе нови изисквания за заемане на дадена длъжност, когато прецени, че това е целесъобразно.

На следващо място, се излагат възражения срещу твърденията на ищеца, че издадената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение е немотивирана. В тази връзка е посочено, че с обжалваната заповед №7/20.01.2015 г. на Д. на П. за П.Д.П.„.Б.”ЕАД, правилно и законосъобразно е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.II от КТ - „поради промяна на изискванията за заемане на длъжността, свързани с професионален опит", трудовото правоотношение на Н.Б.С. за длъжността..Управител, П. база" в ПВЦ Д. П.П. за П.Д., считано от 21.01.2015 г. В процесната заповед точно били посочени мотивите въз основа на които е прекратен трудовия му договор, а именно изискването за притежаване на професионален опит минимум 5 години, какъвто ищеца не притежава. Заповедта е връчена на ищеца на 20.01.2015 г. П. условията на отказ, което е удостоверено от подписалите се: връчител на заповедта В.Г.Х. и двама свидетели.

По гореизложените съображения, ответникът счита, че няма основание за отмяна обжалваната заповед и за възстановяването на ищеца на длъжността, заемана преди прекратяване на трудовия договор.

Отделно от посоченото, се възразява и срещу  предявения иск по чл.344, ал.1,т.З от КТ за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Посочено е, че в исковата молба не е посочен конкретен период, за който се претендирал обезщетението. Според ответника, тъй като искът за отмяна на заповедта се явявал недоказан и неоснователен, неоснователни се явявали и другите два иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.I от КТ.

На следващо място, П. условията на евентуалност, ответникът е направил възражение за прихващане за сумата от 795,00 лева, представляваща изплатеното на ищеца обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ, като моли, съдът да уважи възражението за прихващане П. условие, че предявеният от ищеца иск бъде уважен и на лицето се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и П. условията на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, по който факт и страните на спорят, че по силата на сключен с ответника Трудов договор №188 от 04.10.2013 г., ищецът е приел да изпълнява длъжността „Управител, П. база” в ПВЦ Д., код по НКПД 14113001. Уговорен е срок на договора „до завръщане на титуляра на заемната длъжност”.  По делото е приложена длъжностна характеристика на Управител, П. база ПВЦ„Д.”, в сила от 01.10.2013 г., подписана от ищеца П. сключване на трудовия договор. В посочената длъжностна характеристика като изискване за заемане на длъжността е посочено средно специално образование, до една г. трудов опит и като специални умения е посочено – компютърна грамотност.

Видно от приложеното по делото допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение е, че ищецът е преназначен на длъжност „Управител, П. база" в ПВЦ Д.П. за П.Д.П.„.Б.”ЕАД, код по НКПД 14113002 като трудовото правоотношение било трансформирано за неопределено време. Срокът на предизвестие П. прекратяване на трудовия договор е еднакъв за двете страни - 30 дни.

Към исковата молба е приложена длъжностна характеристика с дата 25.11.2014 г., утвърдена с подпис на Д. на П. за П.Д.. Няма данни същата да е била връчена срещу подпис на ищеца по делото. В посочената длъжностна характеристика от 25.11.2014 г., като изисквания за заемане на длъжността е посочено висше или средно специално образование с направление „туризъм” и минимум пет години опит  на подобна длъжност  или 3 години в туристическия бранш.

Към личното трудово досие на ищеца, изискано по реда на чл.190 от ГПК и приложено в оригинал е представена трета длъжностна характеристика за длъжността „управител, почивно възстановителен център с дата 20.01.2015 г., утвърдена с подпис на Д. на П. за П.Д.. В същата е отразено, че лицето отказва да подпише длъжностната характеристика, което е потвърдено с подписа на двама свидетели. Като изискване за заемане на длъжността в длъжностната характеристика от 20.01.2015 г.  е отразено висше или средно специално образование с направление „туризъм” и минимум 5 години професионален опит.

Представена е и Заповед №63 от 26.11.2014 г. на Д. на П. за П.Д.към „.Б.”ЕАД, във връзка с изготвените и връчени по email нови длъжностни характеристики на управителите на почивни бази на “ППД” към „.Б.”ЕАД. С посочената заповед е наредено в срок до 02.12.2014 г. да бъдат изпратени в Централното управление на „ППД” към „.Б.”ЕАД необходимите документи за заемане на длъжността управител. В същата е отразено, че лицето Н.Б.С. отказва да подпише заповедта, което е удостоверено с подписа на двама свидетели.

По делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства дали на ищеца е била връчена нова длъжностна характеристика за заеманата длъжност управител на П. база на “ППД” към „.Б.”ЕАД, упомената в горецитираната заповед.

С предизвестие от 20.01.2015 г., ответникът е предизвестил ищеца, че на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, след изтичане на 30-дневен срок, предвиден в чл.326, ал.2 от КТ, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено. В същото е отразено, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден от датата на връчване, като П. неспазен срок на предизвестието ще му бъде изплатено обезщетение на основание чл.220, ал.1 от КТ.

От приложената по делото Заповед №7 от 20.01.2015 г., се установява, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, поради промяна на изискванията за заемане на длъжността, свързани с притежавания професионален опит. В същата е отразено, че лицето отказва да подпише заповедта, което е удостоверено с подписа на двама свидетели.

Като писмени доказателства по делото са приложени график за работното време на персонала в ПВЦ-Д. за м.02.2015 г. и график за работното време на персонала в ПВЦ-Д. за м.04.2015 г., в които срещу името на лицето В.Г.Х. е посочена длъжността „управител”. По делото е представена Заповед №6 от 16.01.2015 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Д.З.З. /служител в ПВЦ-Д./, като връчил заповедта, в същата е отразено като временно изпълняващ длъжността управител – В.Х..

По делото е приложено в оригинал личното трудово досие на В.Г.Х., от което се установява, че същият е бил назначен на длъжността „началник, хранителен склад, пазач, огняр” в ПВЦ Д. към П. за П.Д. към „.Б.”ЕАД. В личното трудово досие не се съдържат документи за преназначаване на посоченото лице на длъжността отразена в горепосочените графици за работното време на персонала в ПВЦ-Д. за м.02.2015 г. и за м.04.2015 г.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ - за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и признаването му за незаконно. Този иск е съединен с исковете по чл.344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „управител, П. база“ в ПВЦ Д. на П. за П.Д.П.„.Б.“ЕАД и по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ - за заплащането на обезщетение за оставане без работа от 4`770.00 лв. поради незаконното уволнение.

Предявените искове са допустими, предявени от лицето, на което принадлежи правото- уволнения работник, срещу оспорващия работодател, като са спазени изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането им.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

С разпоредбата на чл.328 от КТ е регламентирано субективното преобразуващо право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор. Неговото съдържание се състои в предоставената му възможност да прекрати трудовия договор със служителя П. наличието на определените в посочения текст основания. Основанията от своя страна представляват изрично определени от закона юридически факти, възникнали след сключването на трудовия договор, П. наличието на които уволнението може да бъде извършено. Установи се по настоящото дело, че със Заповед №7 от 20.01.2015 г. на Д. на П. за П.Д.П.„.Б.“ЕАД, трудовото правоотношение на Н.Б.С., е било прекратено, считано от 21.01.2015 г., на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, поради това, че „са променени изискванията за заемане на длъжността, свързани с притежавания професионален опит“. Безспорно е възприето от доктрината и съдебната практика, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ е безвиновно, обективния характер на отговорността, предпоставя задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение, тъй като само в рамките на изложената в нея фактическа обосновка, съдът може да извърши преценка за законност. Пропускът заповедта за уволнение да бъде подробно мотивирана, не може да бъде преодолян чрез навеждане на доказателства в съдебната фаза, П. оспорване на заповедта за уволнение. П. преценката отговора на въпроса налице ли е мотивиране на заповедта и съответствието на описаното с приложения и квалифициран от работодателя фактически състав на съответната прекратителна норма по чл.328, ал.1 от КТ, следва да се изхожда от фактическото описание /мотивите/ сочени в уволнителната заповед, а не от цифровото й обозначение. Мотивите следва да съдържат два основни елемента: посочване на промяната в изискванията за изпълнение на длъжността и посочване на кои от изискванията работникът или служителят не отговаря. В случая в заповедта е посочено, че трудовото правоотношение на ищеца се прекратява „поради промяна на изискванията за заемане на длъжността, свързани с притежавания професионален опит“. В заповедта по никакъв начин не се сочи на кои точно изисквания, свързани с неговия професионален опит не отговаря служителят. П. прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, следва работодателят изрично да посочи на какви точно нови изискания не отговаря служителят, и липсата на уточнения по този въпрос прави заповедта за уволнението незаконна /В този смисъл Решение №131/2005 на ІІІ г.о. на ВКС, Решение №254/2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В настоящия случай заповедта за уволнение не съдържа посочване на каквото и да е било изискване за изпълнение на длъжността, за да бъде направен извода дали ищецът отговаря на него. Тъй като законосъобразното уволнение по т.11 предполага кумулативното наличие на двата елемента от състава на този текст – конкретно посочване на променено изискване и извод, че ищецът не отговаря на него, а липсва конкретно посочване на промененото изискване, прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Мотивирането на заповедта за уволнение се изисква както с оглед организиране на защитата на работника или служителя П. незаконно уволнение, така и с оглед осъществяване на съдебен контрол за законност на уволнението. Следователно уволнението на ищеца на основанието, посочено в заповедта – чл.328, ал.1, т.11 от КТ е незаконно, защото е извършено от работодателя в нарушение на закона П. упражняване на самото материално право на уволнение – излагането в заповедта на конкретните обстоятелства какви са променените изисквания за изпълнение на длъжността /извън образование и квалификация/ и на кои от тях не отговаря ищецът. И тъй като предпоставките за законност на уволнението се преценяват към датата на издаване на уволнителната заповед, а в конкретната не са посочени никакви предпоставки и основания освен формалното позоваване на текста на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, само на това основание прави заповедта за уволнение незаконосъобразна /Решение №346 от 23.07.2010 г. на ВКС по г.д. №468/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б./.

Немотивирането на заповедта на уволнение по чл.328, ал.1, т.11 КТ е достатъчно основание за отмяната и като незаконосъобразна като съдът няма задължение да извършва проверка, която стои извън данните в уволнителната заповед и да преценява законността на уволнението чрез събиране на доказателства, неотносими към конкретния състав на уволнението. В противен случай ще се наруши изискването за равнопоставеност на страните в процеса, тъй като ще се затрудни защитата на работника или служителя. Той трябва да знае обстоятелствата, на които се основава безвиновното му уволнение, за да има възможност да ги обори П. оспорването на законността му пред съда.

По изложените съображения съдът намира, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и процесната заповед следва да се отмени, както и, че е безпредметно да обсъжда останалите наведени от страните доводи, касаещи законосъобразността на заповедта за уволнение.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:

С оглед изхода от спора по главния иск, основателен е и съединеният и обусловен от него – за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „Управител, П. база“ в ПВЦ Д. на П. за П.Д.П.„.Б.“ЕАД.

По иска с правно основание с чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ:

Основателността на иска предпоставя наличието на няколко предпоставки – отмяна на уволнението като незаконно, оставането без работа като негова последица и пропусната полза за работника от брутното му трудово възнаграждение за не повече от 6 месеца. В настоящия случай уволнението е признато за незаконно по гореизложените съображения. От приложената по делото служебна бележка, изх. №24 от 23.03.2015 г., безспорно се установи, че ищецът не е работил след прекратяването на трудовото му правоотношение. Последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е 795.00 лв.. Съгласно нормата на чл.225, ал.1 от КТ, П. незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя от брутното му трудово възнаграждение за времето през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече от 6 месеца. Общият размер на претендираното от ищеца обезщетение  по чл.344, ал.1, ал.3, във вр. чл.225, ал.1 от КТ изчислено върху получаваното от него брутното трудово възнаграждение / от 795.00 лв./, за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение възлиза на сумата от 4`770.00 лв. Поради което иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му размер. По арг. на чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението, в частта, с която е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

По отношение на заявеното от ответната страна възражение за прихващане:

Ответникът е направил, П. условията на евентуалност, и П. уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, възражение за прихващане с вземането си към ищеца от сумата от 795.00 лв., представляваща изплатено на ищеца обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ. Искането е допустимо - заявено е своевременно в срока за отговор по чл.131 ГПК и е за насрещно облигационно вземане за пари, надлежно индивидуализирано. В процесния случай обаче липсват доказателства, които да установят по безспорен начин извършено плащане на визираното обезщетение. Самото посочването в заповедта за прекратяване на трудовия договор, че на служителя се следва обезщетение за предизвестие не е достатъчно, за да бъде доказан фактът на неговото плащане.

С оглед на горепосоченото, направеното от ответника възражение за прихващане следва да бъде оставено без уважение.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 550.00 лв., съставляващи сторените от него деловодни разноски, включващо заплатено адвокатско възнаграждение.

Също така ответникът П. за П.Д.П.„.Б.“ЕАД, следва да заплати по сметка на РС-Разлог в полза на Държавата, сумата от 290.80 лв., съставляващи дължимата държавна такса, съобразно уважените искове.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Н.Б.С., ЕГН*, с адрес: г.Д., о.Б., О.Б., У.„А.Т.”№24, извършено със заповед №7 от 20.01.2015 г. на Д. на П. за П.Д.П.„.Б.“ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, на Н.Б.С., ЕГН*, с адрес: г.Д., о.Б., О.Б., У.„А.Т.”№24 на работата, която е заемала преди уволнението си на длъжността „управител, П. база“ в ПВЦ Д. на П. за П.Д.П. Х.Б.“ЕАД.

ОСЪЖДА П. за П.Д.П.„.Б.“ЕАД, с адрес: г.С., б.„К.М.Л.”№1., ЕИК*, П. от Директор на ППД П.„.Б.“ЕАД – Х.Г., да заплати на Н.Б.С., ЕГН*, с адрес: г.Д., о.Б., О.Б., У.„А.Т.”№24, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. чл.225, ал.1 от КТ, сумата от 4`770.00 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа, вследствие незаконното уволнение за шест месеца, изчислено върху последното получавано от него брутно трудово възнаграждение в  размер на 795.00 лв., както и законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба 18.03.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ без уважение като НЕОСНОВАТЕЛНО възражението за прихващане направено от П. за П.Д.П.„.Б.“ЕАД, с адрес: г.С., б.„К.М.Л.”№1., ЕИК*, П. от Директор на ППД П.„.Б.“ЕАД – Х.Г., на присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, с изплатената на ищеца сума за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ от 795.00 лв.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА Предварително изпълнение на Решението, в частта му относно присъдения размер обезщетение по чл.225, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА П. за П.Д.П.„.Б.“ЕАД, с адрес: г.С., б.„К.М.Л.”№1., ЕИК*, П. от Директор на ППД П.„.Б.“ЕАД – Х.Г., да заплати на Н.Б.С., ЕГН*, с адрес: г.Д., о.Б., О.Б., У.„А.Т.”№24,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 550.00 лв., съставляващи сторените от ищеца деловодни разноски, включващо заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П. за П.Д.П.„.Б.“ЕАД, с адрес: г.С., б.„К.М.Л.”№1., ЕИК*, П. от Директор на ППД П.„.Б.“ЕАД – Х.Г., да заплати по сметка на РС-Разлог в полза на Държавата, сумата от 290.80 лв., съставляваща дължима държавна такса съобразно уважените искове, както и 5.00 лв. – държавна такса, за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бл.ОС, чрез РС-Разлог в двуседмичен срок, считано от днес – 01.07.2015 г.                             

 

Районен съдия:…………………………………………..