Р Е Ш Е Н И Е    3063

 

Номер   3063

Година   01.07.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Искра Трендафилова

Секретар:

Елка Пръкова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от гражданско дело

 

номер

20151240100339

по  описа  за

2015

година

 

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М.Б.О., с ЕГН*, с постоянен А. Г.Я., о.Я., У.„Г.Д.”№21, в.А, чрез пълномощника си А.П.Б., от АК-Б., с посочен С.А. Г.Р., У.„Я.С.”№3, О.1, против „.И.г.“, ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№24а, П. от Н.Г.К., с посочено правно основание чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че от 31.05.2012 г., ищецът е работел в ответното дружество с предишно наименование „.“, като е бил назначен на длъжността „склададжия“. След извършени промени по партидата на ответника в Търговския регистър, било променено фирменото наименование на дружеството на „.И.г.“. Ищецът, сочи, че между страните е бил подписан трудов договор №4583/31.05.2012 г., на основание чл.70, ал.1, вр чл.67, ал.1 от КТ, при договорено основното му трудовото възнаграждение от 550,00 лв. Сочи, се, че трудовото правоотношение било прекратено на 04.11.2013 г. на основание чл.325, ал.1 от КТ - по взаимно съгласие. При прекратяване на трудовия договор на М.О. не била връчена заповед за прекратяване на трудовите правоотношения. Твърди се, че към момента на предявяване на иска ответното дружество не е изплатило полагаемото на ищеца брутно трудово възнаграждение общо от 3`300.00 лв., за периода: м.03.2013 г. до м.10.2013 г. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения общо от 568.97 лв. В обстоятелствената част на исковата молба са посочени по месеци дължимите трудови възнаграждения в брутен размер, както и размера на претендираните мораторни лихви.

Позовавайки се на гореизложените фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, с което да осъди „.И.г.“, Г.Р., с ЕИК*, да заплати на ищеца М.Б.О., сумата от 3`868,97лв., представляваща полагаемото му се основно трудово възнаграждение по чл.128 от КТ, както и законна лихва за забава, за периода както следва:

за м.03.2013 г. - 330,00 лв., плюс законна лихва за забава, от 68.54 лв., считано от деня на забавата - 01.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2015 г., или общо за м.03.2013 г., сумата от 398,54 лв.;

за м.04.2013 г.- 220,00 лв., плюс законна лихва за забава, от 43.85 лв., считано от деня на забавата - 01.05.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2015 г., или общо за м.04.2013 г., сумата от 263,85 лв.;

за м.05.2013 г.- 275.00 лв., плюс законна лихва за забава, от 52.44 лв., считано от деня на забавата - 01.06.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2015 г., или общо за м.05.2013 г., сумата от 327,44 лв.;

за м.06.2013 г.- 275,00 лв., плюс законна лихва за забава, от 50.14 лв., считано от деня на забавата - 01.07.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2015 г., или общо за м.06.2013 г., сумата от 325.14 лв.;

за м.07.2013 г.- 550.00 лв., плюс законна лихва за забава, от 95.54 лв., считано от деня на забавата - 01.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2015 г., или общо за м.07.2013 г., сумата от 645,54 лв.;

м.08.2013 г.- 550,00 лв., плюс законна лихва за забава, от 90.80 лв., считано от деня на забавата - 01.09.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2015 г., или общо за м.08.2013 г., сумата от 640,80 лв.;

м.09.2013 г.- 550,00 лв., плюс законна лихва за забава, от 86.20 лв., считано от деня на забавата - 01.10.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2015 г., или общо за м.09.2013 г., сумата от 636,20 лв.;

за м.10.2013 г.- 550,00 лв., плюс законна лихва за забава, от 81.46 лв., считано от деня на забавата - 01.11.2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2015 г., или общо за м.03.2013 г., сумата от 631,46 лв.;

Изпратено е съобщение до ответното дружество в изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, като отговор от ответника в определения от закона срок е постъпил по делото. С отговора, ответното дружество оспорва предявения иск с правно основание чл.128 КТ по размер твърдейки, че искът е неоснователен за претендираната сума над 2`505.00 лева, позовавайки се на приложената справка за дължимите възнаграждения по месеци. В подкрепа на възражението сочи, че дължимото се от работодателя трудово възнаграждение е общо от 2`505.00 лева, съответно за месеците, както следва: за м.05.2013 г. сумата от 431.15 лв., за м.06.2013 г. сумата от 433.21 лв., за м.07.2013 г. сумата от 433.74 лв., за м.08.2013 г. сумата от 433.73 лв., за м.09.2013 г. сумата от 433.73 лв. и за м.10.2013 г. сумата от 339.44 лв. Посочено е, че за месеците м.03.2013 г. и м.04.2013 г. дължимото трудово възнаграждение било от 431.14 лв., за всеки от месеците, които суми били изплатени от ответника. Отделно от посоченото, ответното дружество оспорва и акцесорните искове с правно основание чл.86 ЗЗД.

В съдебно заседание по делото, ищецът се представлява от процесуален представител, който подържа исковете по основание и размер. По същество, иска, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца на основание чл.128 от КТ, неизплатеното му трудово възнаграждение, съобразно посочения в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза размер от 2`505.00 лв., както законната лихва за забава върху неизплатените главници в общ размер на 427.00 лв. Претендират се и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по делото, ответника редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира процесуален представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото заверени копия от трудов договор №4583 от 31.05.2012 г., сключен между ищеца и ответното дружество (с предишно наименование „.”, както и трудова книжка на ищеца М.Б.О., е, че през процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение.

От представената по делото Заповед №6 от 04.11.2013 г., се установява, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 04.11.2013 г., поради взаимно съгласие на страните.

Съдът, след служебно направена справка в електронната система на Търговски регистър, установи, че по партидата на ответника е направена промяна, като е променено фирменото наименование на дружеството-ответника от „.” на „.И.Г. .

Видно от приложените по делото фишове за начислени трудови възнаграждения на ищеца М.Б.О., за месеците м.03.2013 г. и м.04.2013 г., е, че в същите фигурира подпис на ищеца за получил сумите. В останалите приети по делото фишове за начислено трудово възнаграждение за месеците м.06.2013 г. – м.10.2013 г., не е положен подпис от страна на ищеца за получил посочените в тях суми.

По делото назначена и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на вещото лице, по която, се установи, че начисленото брутно и нетно трудово възнаграждение за м.03.2013 г. и м.04.2013 г. в ответното дружество се отчита като изплатено. Вещото лице констатира, че във ведомостите за заплати за тези месеци има положен подпис за получател от страна на ищеца. Въз основа на горното вещото лице в графичен вид е изчислило размера на неизплатеното трудово възнаграждение за месеците от м.03.2013 г. до м.10.2013 г., включително, което според констатациите на експертизата в брутен размер е общо 3`195.58 лв., а в нетен размер общо 2`505.00 лв. В констативно-съобразителната част, вещото лице, сочи, че основното трудово възнаграждение на ищеца, съобразно приложения по делото трудов договор е от 550.00 лв., плюс допълнително възнаграждение за ТСПО. В табличен вид (стр.2 от експертизата, л.24 от делото са посочени по месеци размерите на начислените, осчетоводени, изплатени и неизплатени трудови възнаграждения за процесния период, като неизплатените са както следва: за м.05.2013 г. БТВ от 550.01 лв. и в нетен размер 431.15 лв., за м.06.2013 г. БТВ от 552.64 лв. и в нетен размер 433.21 лв., за м.07.2013 г. БТВ от 553.31 и в нетен размер 433.74 лв., за м.08.2013 г. БТВ от 553.30 и в нетен размер 433.73 лв., за м.09.2013 г. БТВ от 553.30 лв. и в нетен размер 433.73 лв. и за м.10.2013 г. БТВ от 433.02 и в нетен размер на 339.44 лв.

Размерът на дължимата мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, вещото лице е изчислило в общ размер на 544.79 лв., начислена върху брутния размер на трудовите възнаграждения и в общ размер на 427.06 лв., начислена върху нетния размер на трудовите възнаграждения. В графичен вид, вещото лице е  посочило размерът на дължимите лихви за забава върху всяка от неизплатените главници.

Съдът, кредитира заключението на вещото лице, като пълно, ясно и припокриващо се с останалия приложен по делото доказателствен материал, в тази част и представените от ответника фишове за начислени и изплатени трудови възнаграждения на ищеца за процесния период.

При така установената, на база визираните доказателства, фактическа обстановка, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. чл.242 от с.з. Основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение съгласно чл.128 КТ, е заплащането в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа. В случая е безспорно, че между страните за процесния период е съществувало трудово правоотношение. Няма данни ищецът да не е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, а този факт не се оспорва и от ответника, поради което следва да се приеме, че е изправна страна по него. За ответното дружество в качеството му на работодател е възникнало задължение за заплащане на уговореното трудово възнаграждение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила /чл.128 вр. чл.242 КТ/. Законодателят е регламентирал реда за изплащане на трудовите възнаграждение в чл.270, ал.1 и 3 КТ. Установените от вещото лице данни сочат неизпълнение на основното задължение на ответника–да заплаща на ищеца престирания по трудовото правоотношение труд. Доказателствената тежест за установяване на заплащането на трудово възнаграждение е възложена на работодателя,като допустимите за този факт доказателства са посочени в чл.270, ал.3 КТ. Плащането става по ведомост или срещу разписка лично на работника, или на негови близки, ако е направено искане за това. В случая, от заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответникът не е изпълнил основното си задължение да заплати на ищеца полагащото му се трудово възнаграждение за месеците м.05.2013 г., м.06.2013 г., м.07.2013 г., м.08.2013 г., м.09.2013 г. и м.10.2013 г., чиито размер е формиран от основната заплата договорена между страните и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер, също така договорен между страните, намалено с публичните задължения на работника да заплаща данък общ доход и здравни и социални осигуровки, които работодателят  - осигурител е длъжен да удържа преди заплащането на трудовото възнаграждение. Размерът, според съда на дължимото и неизплатено нетно трудово възнаграждение, което следва да заплати ответника, съобразно предявените искови претенции за посочения период м.05.2013, м.06.2013 г., м.07.2013 г., м.08.2013 г., м.09.2013 г. и м.10.2013 г. е 2`190.64 лв..

Съдът достигна до този извод, съобразявайки заключението на вещото лице, приложените по делото фишове за начислени и изплатени трудови възнаграждения, както и заявеният петитум от страна на ищеца в исковата молба. Исковите претенции за заплащане на трудово възнаграждение за месеците м.03. и м.04.2013 г. в общ размер на 550.00 лв., от които сумата от 330.00 лв. за м.03.2013 и 220 лв. за м.04.2013, съдът счита, че следва да бъде отхвърлени като неоснователни, тъй като безспорно бе установено по делото, че за посочените месеци, ищецът е получил срещу подпис по ведомост полагащото му се трудово възнаграждение.

От заключението на вещото лице по назначената от съда, съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установи, че за м.05.2013 г., нетното трудово възнаграждение на ищеца е от 431.15 лв., а за м.06.2013 г., нетното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сумата от 433.21 лв. При определяне на дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца, което следва да бъде осъден да заплати ответника, съдът, обаче съобрази петитума на исковата молба, в която същите се претендират за м.05.2013 г. от 275.00 лв., ведно със законната лихва за забава, от 52.44 лв., считано от деня на забавата – 01.06.2013 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.04.2015 г. и за м.06.2013 г. сумата от 275.00 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на забавата  - 01.07.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г. Предвид посоченото, съдът, счита, че нетното трудово възнаграждение за посочените месеци – м.05. и м.06.2013 г., следва да бъде присъдено до размера претендиран от ищеца с петитума на исковата молба.

За останалите месеци – юли, август, септември и октомври 2013 г., нетното трудово възнаграждение, следва да бъде присъдено в размерите установени в съдебно-счетоводната експертиза, както следва: за м.07.2013 г. от 433.74 лв., за м.08.2013 г. от 433.73 лв., за м.09.2013 г. от 433.73 лв. и за м.10.2013 г. от 339.44 лв.

С оглед на гореизложеното, съдът, счита, че искът при правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. чл.242 от КТ, следва да бъде уважен в установения размер от 2`190.64 лв., като за разликата до пълно предявения размер от 3`330.00 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска с правно основание чл.245, ал.2, във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД - иска за мораторна лихва:

В чл.245, ал.2 КТ е установено, че при забава в плащането на пълния размер на трудовото възнаграждение се дължи законната лихва. Съгласно чл.270, ал.2 от КТ, възнаграждението е дължимо ежемесечно, поради което и работодателят е изпаднал в забава за всяко от месечните възнаграждения, считано от първо число на месеца, за който възнаграждението е дължимо, до датата на исковата молба, без да е необходима покана от страна на работника. Общата разпоредба на чл.86 ЗЗД вменява в задължение на длъжника плащането на обезщетение при забава на парично задължение, което се определя по размера на законната лихва.

Изводът за основателност на основните искове в уважената част обуславя уважаването на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Същата следва да бъде уважена, съобразно предявения в исковата молба петитум и констатациите на вещото лице, а именно:

- 52.44 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението за м.05.2013 г. от 275.00 лв. – за периода от 01.06.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г.

- 50.14 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението за м.06.2013 г. от 275.00 лв. – за периода от 01.07.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г.

- 75.46 лв.  – мораторна лихва върху възнаграждението за м.07.2013 г. от 433.74 лв. – за периода от 01.06.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г.

- 71.71 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението м.08.2013 г. от 433.73 лв. – за периода от 01.09.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г.

- 68.09 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението м.09.2013 г. от 433.73 лв. – за периода от 01.10.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г.

- 50.36 лв. - мораторна лихва върху възнаграждението за м.10.2013 г. от 339.44 лв. – за периода от 01.10.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г.

За тази сума /368.20 лева/ искът следва да бъде уважен, като за разликата до предявения размер – 538.97 лева, бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските:

Съдът намира, че причина за завеждане на исковата молба е виновното поведение на ответника, поради което той дължи съответните съдебни и деловодни разноски, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 330.69 лв., съставляващи сторени по делото разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи заплащане по сметка на РС-Разлог, на държавна такса от 102.35 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове и сумата от 66.14 лв., съставляваща изплатеното от бюджетната сметка на съда възнаграждение на вещото лице, съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл.242, ал.1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението за присъдените суми по  чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ и мораторна лихва, по отношение на която не са налице предпоставките по чл.242, ал.1 ГПК, за допускане на предварително изпълнение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „.И.г.“, ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№24 а, П. от Н.Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.О., с ЕГН*, с постоянен А. Г.Я., о.Я., У.„Г.Д.”№21, в.А, следните суми:

- сумата от 2`190.64 лв. представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците м.05.2013 г. от 275.00 лв., м.06.2013 г. от 275.00 лв., м.07.2013 г. от 433.74 лв., м.08.2013 г. от 433.73 лв., м.09.2013 г. от 433.74 лв. и м.10.2013 г. от 339.44 лв., като в останалата част до пълно предявения размер от 3`330.00 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен;

- сумата от 368.20 лв., представляваща общия размер на обезщетенията за забава върху всяко едно от неплатените на ищеца месечни трудови възнаграждения, считано от 1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г., както следва: 52.44 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението за м.05.2013 г. от 275.00 лв. – за периода от 01.06.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г.; 50.14 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението за м.06.2013 г. от 275.00 лв. – за периода от 01.07.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г.; 75.46 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението за м.07.2013 г. от 433.74 лв. – за периода от 01.06.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г.; 71.71 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението м.08.2013 г. от 433.73 лв. – за периода от 01.09.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г.; 68.09 лв. – мораторна лихва върху възнаграждението м.09.2013 г. от 433.73 лв. – за периода от 01.10.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г.; 50.36 лв. - мораторна лихва върху възнаграждението за м.10.2013 г. от 339.44 лв. – за периода от 01.10.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 17.04.2015 г., като за разликата до предявения размер – 568.97 лева, ОТХВЪЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението за уважения размер от предявения иск с правно основание  чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ, като УКАЗВА да се издаде изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „.И.г.“, ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№24 а, П. от Н.Г.К., да заплати на основание  чл.78, ал.1 от ГПК на М.Б.О., с ЕГН*, с постоянен А. Г.Я., о.Я., У.„Г.Д.”№21, в.А, сумата от 330.69 лв., съставляващи сторени по делото разноски за адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „.И.г.“, ЕИК*, с адрес: Г.Р., У.„Г.Д.”№24 а, П. от Н.Г.К., да заплати по сметка на РС-Разлог в полза на Държавата, сумата от 102.35 лв., представляваща държавна такса и сумата от 66.14 лв., представляваща изплатено от бюджетната сметка на съда възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист за горните суми.

Страните могат да обжалват настоящото съдебно решение пред Бл.ОС чрез РС-Разлог в двуседмичен срок, който, на основание чл.315, ал.2 от ГПК, ще започне да тече от 01.07.2015 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………