Р Е Ш Е Н И Е    882

 

Номер   882

Година   25.02.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Антония Белчева

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20141240200735

по  описа  за

2014

година

 

ПРИЗНАВА обвиняемия М.М.А. - роден на 31.07.1992 г. в г.Р., жител и живущ в с.К., О.Б., О.Б., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, ЕГН*, за виновен в това, че на 18.06.2013 г. в с.К., О.Б., О.Б., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно А.М.А., 14-годишна от с.К., О.Б., О.Б. – престъпление по чл.191, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК, във вр. с чл.191, ал.1 от НК, го освобождава от наказателна отговорност, като с оглед обстоятелството, че е последвал брак между двамата, не му налага наказание.

Решението на съда подлежи на обжалване и протестиране от страните в 15-дневен срок от днес, пред Бл.ОС.

 

Районен съдия: …………………………………….

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 06.03.2015 година

към РЕШЕНИЕ №882 от 25.02.2015 г.

по НАК.Д. №735 от 2014 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесено постановление от РП-Р., с което обвиняемия М.М.А., е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.191, ал.1 от НК, затова, че на 18.06.2013 г. в с.К., О.Б., О.Б., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно А.М.А., 14-годишна от с.К., О.Б., О.Б..

Представени са и доказателствени материали /ДП №274/2014 г., по описа на РУ„П”-Р./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Обвиняемия - редовно призован, се явява лично. В хода на съдебното следствие не дава обяснения, като не оспорва посочената в постановлението фактическа обстановка. В последната си дума моли за по-лека присъда.

Защитника му адвокат П. също не оспорва установената в постановлението фактическа обстановка, като твърди, че същата се установява от събраните доказателства. Моли да не се налага наказание на подзащитния и с оглед разпоредбата на чл.191, ал.4 НК, тъй като е последвал брак между обвиняемия и свидетелката.

Прокурор Ч. поддържа постановлението на РП-Р., като навежда доводи, че установената в него фактическа обстановка, се доказва от събраните доказателства, писмени и гласни. Твърди, че обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК. Пледира за признаване на виновен на обвиняемия, но да не му се налага наказани, защото е последвал брак между двамата.

По делото са събрани писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

М.М.А. е роден на 31.07.1992 г. в г.Р., жител и живущ в с.К., О.Б., О.Б., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, ЕГН*. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по административен ред.

Свидетелката А.М.А. е родена на 25.06.1998 г. Двамата се познавали отдавна, защото живеели в едно и също село. Започнали да се срещат, като постепенно станали приятели. По това време, обвиняемият знаел, за възрастта на свидетелката. Независимо от обстоятелството, че все още последната нямала навършени 16 години, той и предложил да отиде да живее при него в жилището му, където живеел с майка си и баща си. След като същата се съгласила на 18.06.2013 г., се нанесла в дома му в с.К., О.Б., О.Б.. Няколко дни По-късно семействата на двамата направили годеж.

На 05.02.15 г., двамата сключили граждански брак.

От приетата по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че  личностното и интелектуално развитие на свидетелката А.М.А., отговаря на календарната и възраст, като е годност правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите А.М.А., Д.Т., М.А. и Р.А., дадени в хода на съдебното следствие, писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, вр. чл.378, ал.2 НПК, доказателства събрани в наказателното производство.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А.М.А., Д.Т., М.А. и Р.А.. Всички те са възприели механизма на извършване на престъплението, като показанията им са логични и последователни и кореспондират помежду си.

Свидетелката А.М.А. си спомня, че живее в жилището на обвиняемия от 18.06.2013 г., като двамата съжителстват на съпружески начала. Към тази дата обвиняемия е знаел възрастта и, а именно че е на 15 години. За това обстоятелство не са знаели родителите на двамата, като не са били съгласни това да се случи. Въпреки това, няколко дни По-късно са направили и честито.

В подкрепа на нейните показания са и показанията на свидетелите Д.Т., М.А. – нейни родители. Същите са живели заедно до датата на извършване на деянието. В този ден дъщерята на последните двама е напуснала жилището им, като не се е прибрала вечерта, а отишла да живее при обвиняемия. И двамата свидетелстват, че не са били съгласни, но дъщеря им е отказвала няколко последователни дни до честитото, да се върне при родителите си.

Свидетелката Р.А. пък е майка на обвиняемия. Спомня си, че една вечер са пристигнали родителите на А.М.А., като са питали къде е дъщеря им. След това са и казали, че тя е избягала със сина и. На следващия ден разбрала, че последния и свидетелката А.М.А. са се били скрили в къщата и, и че са се оженили. След няколко дни са правили годеж.

Вътрешната непротиворечивост в показанията на изброените по-горе свидетели, съвкупният им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство обвиняемия и тези свидетели, дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност.

Изложената фактическата обстановка се подкрепя и от писмените доказателства по делото, които съдът кредитира, защото кореспондират напълно с показанията на свидетелите. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установи по несъмнен начин, че обвиняемия М.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК.

От обективна страна: установява се, че обвиняемия М.М.А. на 18.06.2013 г. в с.К., О.Б., О.Б., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16- годишна възраст, а именно А.М.А., 14-годишна от с.К., О.Б., О.Б.. Тези обстоятелства се установява от показанията на свидетелите, както и приетите писмени доказателства, от които се установява, че между двамата към този момент е нямало сключен граждански брак.

На следващо място, от доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението по чл.191, ал.1 от НК, е подсъдимия М.М.А., което се потвърждава от показанията на свидетелите.

От друга страна, субективно, деянието е  извършено при пряк умисъл, като  подсъдимият е разбирал  характера  на деянието  си, желаел е настъпването на последиците. От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл у извършителят, т. е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал намеренията си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - ниското правосъзнание на подсъдимия и несъобразяването и с установения в страната правов ред.

При гореизложеното съдът намира, че обвиняемия М.М.А., следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.191, ал.1 от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност. Преценявайки всичко това, съдът не наложи наказание на обвиняемият защото преди постановявана на решението е сключен граждански брак между него и свидетелката А.М.А..

 По изложените съображения съдът постанови решението си.

 06.03.2015 г.

Районен съдия: ……………………………………….