Р Е Ш Е Н И Е    701

 

Номер   701

Година   13.02.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20141240200531

по  описа  за

2014

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.П.П. подадена срещу НП №678/28.07.2014 г., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 200.00 лв., на основание чл.273, ал.1 ЗГ вещите, предмет на нарушението, както и вещта, послужила за извършване на нарушението – микробус „Ф.т.” с рег. №*, се отнемат в полза на държавата, затова, че на 01.04.2014 г., в 15.50 часа на пътя Г.-Р., местност „С.“, транспортира с микробус „Ф.т.” с рег. №*, 2.07 пр. Куб. М. иглолистни дърва от бял бор, немаркирани с КГМ – нарушение по чл.213, ал.1, т.1 ЗГ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, основаващи се на допуснати нарушения на материални и процесуално-правни норми. Сочи се, че не е извършено визираното в акта нарушение, като се оспорва установената фактическа обстановка.

Представени са писмени доказателства.

Жалбоподателя, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуален представител – адвокат Д., който оспорва НП, като излага подробни съображения.

Ответника - редовно призован, представител не се явява. За него се явява процесуален представител – ст. юрисконсулт П.. Оспорва жалбата, като излага подробни съображения.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.04.2014 г., в 15.50 часа, свидетелите В.Д. и М.М., служители на Р.Б., както и П.К., служител на ТП“ДГС-Р.”, спрели за проверка на пътя Г.-Р., в местността „С.“, микробус „Ф.т.” с рег. №*, управляван от жалбоподателя М.П.П.. Свидетелите установили, че превозното средство е натоварено с иглолистни дърва от бял бор, немаркирани с КГМ. Водача на автомобила заявил, че дървата не са маркирани и няма документи за тях. След това микробуса с дървата били откарани в двора на ТП„ДГС-Р.”, в Г.Р., където свидетелите измерили последните, и установили, че са 2.07 пр. Куб. М.

Веднага след това свидетелите съставили КП, а след това в присъствието на нарушителя и АУАН №013355/01.04.2014 г., затова, че на 01.04.2014 г., в 15.50 часа на пътя Г.-Р., местност „С.“, транспортира с микробус „Ф.т.” с рег. №*, 2.07 пр. Куб. М. иглолистни дърва от бял бор, немаркирани с КГМ – нарушение по чл.213, ал.1, т.1 ЗГ. След това акта бил връчен на нарушителя, като отказа му да го подпише бил удостоверен с подписа на свидетеля К.К..

Микробуса и дървата били задържани от ТП“ДГС-Р.”, като свидетелите не установили, превозното средство чия собственост е.

Въз основа на този акт, е издадено НП №678/28.07.2014 г., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 200.00 лв., на основание чл.273, ал.1 ЗГ вещите, предмет на нарушението, както и вещта, послужила за извършване на нарушението – микробус „Ф.т.” с рег. №*, се отнемат в полза на държавата, затова, че на 01.04.2014 г., в 15.50 часа на пътя Г.-Р., местност „С.“, транспортира с микробус „Ф.т.” с рег. №*, 2.07 пр. Куб. М. иглолистни дърва от бял бор, немаркирани с КГМ – нарушение по чл.213, ал.1, т.1 ЗГ.

НП е връчено на жалбоподателя на 06.08.2014 г., а е обжалвано на 12.08.2014 г.

Видно от Справка от АИС„Регистрация на ППС“, микробуса е собственост на Д.М.П..

Тези обстоятелства се доказват, както от показанията на свидетелите, така и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира безпротиворечивите показания на свидетелите. Тези свидетели са незаинтeресовани от изхода на делото и са изпълнявали служебните си задължения. Показанията им се подкрепят и от писмените доказателства.

В производството, развило се пред адм. орган, не се констатираха нарушения на процедурата, които на собствено основание да пораждат отмяната на акта като незаконосъобразен. При издаването на наказателното постановление, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока, ето защо намира постановлението за законосъобразно. Актът е връчен на нарушителя, като както АУАН, така и НП съдържат описание на обстоятелствата при които е извършено нарушението.

От друга страна, не са допуснати нарушения, опорочаващи издаденото НП. Наказващият орган, осъществявайки правомощията си в пределите на своята компетентност, е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на субекта на АНО. С описаните в НП действия нарушителят  е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, за което е санкциониран с налагане на адм. наказание.

Фактическите констатации са доказани в хода на съдебното следствие при разпита на свидетелите на наказващия орган.

Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 ЗГ съдържа фактически състав на отделно адм. нарушение, който изисква забрана за транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка. Същия състав е възпроизведени и в обстоятелствената част на атакуваното НП и фактите изложени в него съответстват на установеното от съда. В случая се установи безспорно от показанията на свидетелите на АНО, че нарушителят е транспортирал с микробус дървесина, немаркирана с КГМ. По този начин, Ч. действията си същия е извършил административно нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на чл.213, ал.1, т.1 ЗГ. Ето защо правилно АНО е приел, че следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на санкционираният. Елемент от състава на нарушението е единствено липсата на КГМ, което обстоятелство  води до извършване на нарушение при транспортирането на дървесината. От друга страна субекта на извършване на нарушението е правилно установен, доколкото и самия жалбоподател е управлявал автомобила.

Органът е квалифицирал това деяние като нарушение на чл.213, ал.1, т.1 ЗГ, което кореспондира с посочената от него санкционна норма - чл.266, ал.1 ЗГ. Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав - чл.266, ал.1 НК, индивидуализирани в размер около минимума предвиден в разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО е отчел всички релевантни за отговорността обстоятелства, а именно обема на превозваната дървесина, времето и мястото на извършване на нарушението, както и поведението на нарушителя, което е мотивирало и наказващия орган да определи размер на глоба като достатъчен с оглед осъществяване на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Размерът на глобата, от друга страна, съответства и е съотносим и със стойността на предмета на нарушението. За постигане на целите на назанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, съдът счита, че ще изиграе именно определеният от административно-наказващия орган размер на глобата.

Отнемането на вещите предмет на нарушението в полза на държавата, също е законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл.273, ал.1 ЗГ и доказаността на нарушението, предвид задължителната законна последица за това.

Отнемането обаче на микробуса е незаконосъобразно. Видно е, че стойността на предмета на престъплението е твърде ниска и не съответства на стойността на превозното средство, като стойността на последния явно не съответства на характера и тежестта  на нарушението.

Според чл.273, ал.1 от ЗГ - вещите, послужили за извършване на нарушението се отнемат в полза на държавата, независимо, чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика. Предвид на това административно-наказващият орган е следвало да събере доказателства доколко е налице предпоставката, визирана в чл.273, ал.1 от ЗГ, а именно как е станало използването на микробуса - независимо и/или против волята на собственика /дори при изявление на жалбоподателя за знание на собственика/ и едва след като установи Ч. събиране на такива доказателства, че не е налице такова използване, да постанови отнемане и на вещта, послужила за извършване на нарушението. Като не е събрал такива доказателства и процедирал по посочения начин органа, наложил административното наказание, е постъпил незаконосъобразно. При липса на такива доказателства към момента на налагане на санкцията по чл.273, ал.1 от ЗГ настоящия състав счита, че няма възможност да извърши и контрол за законосъобразност, а доколкото в закона /чл.63, ал.1 от ЗАНН/ липсва разписано правомощие по връщане на наказващия орган за ново произнасяне, следва отмяна на НП в посочената част.

Наказателното постановление се издава, когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Административно-наказващият орган е задължен да обсъди и приложи при наличие на данни, че извършеното деяние е маловажен случай по см. на чл.11 от ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 от НК /която преценка е по законосъобразност и подлежи на С. контрол - ТР №1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. №1/2005 г., на ВКС/ и да приложи евентуално чл.28, б"а" от ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа дефиниция за "маловажен случай", поради което и предвид разпоредбата на чл.11 последната препраща към общата част на НК. Съгласно чл.93, т.9 от НК маловажен е случаят, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Следователно, един от критериите за определяне на едно деяние като "маловажен случай" е липсата или незначителността на вредните последици. Деянието не представлява "маловажен случай", независимо, че няма настъпили вредни последици, защото по естеството си деянието не представлява по - ниска степен на обществена опасност /чл.11 от ЗАНН вр. с чл.10 от НК/. По изложеното деянието не следва да се дефинира като "маловажен случай" по см. на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.93, т.9 от НК.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.З ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №678/28.07.2014 г., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.266, ал.1 ЗГ е наложено адм. наказание „глоба” от 200.00 лв. и на основание чл.273, ал.1 ЗГ вещите, предмет на нарушението се отнемат в полза на държавата.

ОТМЕНЯ НП №678/28.07.2014 г., издадено от Директора на Р.Б., с което на жалбоподателят на основание чл.273, ал.1 ЗГ вещта, послужила за извършване на нарушението – микробус „Ф.т.” с рег. №*, се отнема в полза на държавата, като незаконосъобразно.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………….