Р Е Ш Е Н И Е    684

 

Номер   684

Година   12.02.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Албена Момчилова

Секретар:

Елка Пръкова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20141240200530

по  описа  за

2014

година

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от М.П.П. срещу НП №677 от 28.07.2014г., издадено от Директор на Р.-Б., с което на жалбоподателя, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, е наложена глоба от 200.00 лева за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

Жалбоподателят твърди, че не е доволен от атакуваното НП и моли същото да бъде отменено. В жалбата се сочи, че при съставяне на процесният АУАН и при издаването на атакуваното НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Процесуалният представител на жалбоподателя – А.И.Д. – Бл.АК поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага доводи за несъставомерност на нарушението, допуснати съществени нарушения на правилата при съставяне на АУАН и недоказаност на нарушението, като моли съда да го отмени изцяло.

Въззиваемата страна – Р.-Б., Ч. процесуалния си представител юрисконсулт Панкова, моли атакуваното НП да бъде изцяло потвърдено като законосъобразно.

РС-Разлог., като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С акт за установяване на адм. нарушение №036086 от 01.04.2014г. на горски инспектор при Р.-Б. е прието за установено, че на 01.04.2014г., в 15,50 часа, на пътя Г.-Р., местността „С.” транспротира с бял микробус „Ф.Т.” с рег.№* иглолистни дърва от бял бор в общ размер 2.07 пр.м3, непридружени с превозен билет. В акта е отразено, че е прието, че е била нарушена разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

Въз основа на акта е издадено НП №677 от 28.07.2014г., издадено от Директор на Р.-Б., с което на М.П.П. на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, е наложена глоба от 200.00 лева за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

Съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

На първо място, за да е налице извършено нарушение по реда на чл.213, т.2 от ЗГ, е необходимо да се касае за дърва със законен произход. ИАГ и съответните му териториални поделения издават превозен билет, който по своето съдържание се явява разрешително за транспортиране, в който се вписва вида и кубатурата на съответните дърва, номера на производствената или контролната горска марка, данни за превозното средство, с което ще се извърши транспорта, отправната и крайната точка и имената на лицето, което ще извърши превоза. От така изложеното следва, че не е възможно да бъде издаден превозен билет за материал, който няма ПМ или КГМ (или ако бъде издаден такъв, се поставя въпроса за наличието на длъжностно престъпление). В тази връзка следва да се посочи, че нарушението по чл.213, т.1 от ЗГ не може да се осъществи кумулативно с това по чл.213, т.2 от ЗГ и винаги, когато се касае за немаркиран материал е осъществен съставът само на нарушението по чл.213, т.1 от ЗГ.

От изложеното следва, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, не е съставомерно. /в тази вр.вж. Решение №1785 по кнахд №646/2013г. на АС-Б., Решение №686 по кнахд №141/2014г. на АС-Б./.

На следващо място, съдът намира за нужно да посочи, че методическите указания на прокуратурата не са нормативен акт и не могат да допълват и изменят закона, а още повече да подменят наказателно правната теория за множество престъпления, приложима и по отношение на множество деяния – административни нарушения по смисъла на ЗАНН. Деянието по чл.213, т.2 от ЗГ е осъществимо само и единствено при наличието на законна дървесина, т.е. такава, добита по надлежния ред, респективно с поставена контролна горска марка, съответно с производствена такава.Ако се приеме, че в настоящия случай се касае за дървесина без КГМ, то повече от ясно е, че не е възможно за нея да бъде издаден превозен билет, респективно няма как да бъде осъществен съставът на това нарушение. Законодателят е формулирал различни форми на изпълнително деяние с оглед многообразието от възможни хипотези, като случаите, в които маркирана дървесина се превозва без превозен билет. Това обаче не означава, че се касае за реална съвкупност. За да е налице такава съвкупност е необходимо с едно деяние да се осъществят съставите на двете нарушения, което както беше посочено е невъзможно, и направените възражения от страна на процесуалният представител на жалбоподателя са основателни.

В конкретния случай безспорно се установява от писмените и гласни доказателства, че жалбоподателят П. е осъществил нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, като на конкретната дата, време и място е транспортирал дървен материал, който не е бил маркиран с КГМ, и същият е част от ДГФ, като в тази насока възраженията направени от защитата са неоснователни. Показанията на св.К. са изключително подробни, непротиворечиви и обстоятелствени досежно възприетото от него непосредствено, че именно жалб.П. в отдел „66” е натоварил отсечения то него дървен материал и е потеглил в посока г.Р., за което е информирал колегите си да го пресрещнат и спрат, което са и направили св.М. и Д.. За това нарушение всъщност жалбоподателят има издаден АУАН, доколкото това обстоятелство се установи от показанията на св.Д., М., К. и К., че на П. са съставени два АУАН, единият за транспортиране на дървен материал, немаркиран с КГМ и друг за транспортиране без превозен билет, и именно за първото е следвало да бъде санкциониран от наказващия орган по реда на чл.213, ал.1, т.1 вр.чл.266, ал.1 от ЗГ.

На следващо място съдът намира, че е допуснато нарушение и при съставянето и предявяването на процесния АУАН. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Видно от ал.2 на посочения чл.43 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява Ч. подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. При подписването на акта на нарушителя, се връчва препис от него срещу разписка, като се отбелязва датата на неговото подписване. От този момент за него започва да тече тридневният срок по чл.44, ал.3 от ЗАНН, за писмени възражения пред АНО. В случая предвид липсата на подпис и на разписка за връчване на копие от акта от страна на жалбоподателя, както и такъв на разписката удостоверяваща, че на нарушителя е било разяснено правото на писмени възражения против акта в 3-дневен срок пред въззиваемата страна, освен тези, които може да направи по време на съставянето му, лисват доказателства, че процесуалните формалности са били спазени. Това е ограничило правото на жалбоподателя за защита, тъй като го лишава от възможността да използва всички законови способи да атакува акта - нарушение по чл.44, ал.3, а също така и на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като административно-наказателната преписка е била изпратена на наказващия орган без да се осигури възможност на нарушителя да посочи своите възражения и доказателствата, които иска да ангажира във връзка с тях и наказващият орган в преценката си по законосъобразността на акта, не е имал в предвид възраженията и доказателствата, които жалбоподателят би могъл да представи, в случай че му беше разяснено правото на възражения в 3-дневен срок.

По тези съображения съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение – невръчване на препис от акта на нарушителя, което е пречка за издаване на законосъобразно НП, като в конкретния казус не може да бъде приложен чл.53, ал.2 от ЗАНН. Административно-наказващият орган съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН е следвало да върне акта и да се увери, че копие от същия е било връчено на нарушителя, като същевременно му е разяснено и правото на писмени възражения в 3-дневен срок от това връчване. Допуснатото нарушение е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като се отнася за основен реквизит на акта за установяване на адм. нарушение и засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството. От показанията на св.М., Д., К. и К. се установява, че жалб.П. е отказал да подпише акта за установяване на нарушението, но не се установява да му е бил връчван препис от него и да е отказал да го получи. Св. М. заяви в съдебно заседание, че след като жалб.П. е отказал да подпише акта, не са му връчили препис. Обстоятелството, че лицето е отказало да подпише съответния акт, не освобождава контролните органи от задължението им да разяснят на лицето правото му да напише възражение в акта, или да депозира такива в тридневен срок от съставянето и предявяването му, съответно да връчат препис на лицето.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №677 от 28.07.2014г., издадено от Директор на Р.-Б., с което на М.П.П., ЕГН*, от г.Р., У.”Х.Ч.”№7, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, е наложена глоба от 200.00 лева за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО.

Настоящето Решение подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от съобщението за изготвено Решение до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………