Р Е Ш Е Н И Е    606

 

Номер   606

Година   10.02.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20131240200556

по  описа  за

2013

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г.М.Ф., подадена срещу НП №4/14.01.2013 г., издадено от н-к РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП - глоба от 10.00 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП - глоба от 10.00 лв., чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП - глоба от 10.00 лв. и на основание чл.174, ал.3 ЗДвП - глоба от 2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети за наказанието по чл.174, ал.3 ЗДвП - общо 12 контролни точки, затова, че на 30.12.2012 г., около 04.00 часа, в Г.Р., на у.„Х.Б.“, управлява лек автомобил с рег. №*, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство, не носи свидетелство за У. от съответната категория, КТ към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява - нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗДвП и по чл.174, ал.3 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП.

Жалбоподателя се явява лично. За него се явява процесуален представител - адвокат П., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Излага подробни съображения.

Ответника - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.12.12 г., около 04.00 часа, свидетелите Р.Ю., Т.В., В.К. и П.Н. – служители в Р.-Р., изпълнявайки служебните си задължения спрели за проверка на у.„Х.Б.“ в Г.Р. лек автомобил с рег. №*, управляван от жалбоподателя Г.М.Ф., и в който автомобил пътувал и свидетеля И.Д.. Веднага на място служителите на полицията поканили жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство, но той отказал, като заявил че е употребил алкохол. Жалбоподателя не носил, съответно не представил на проверяващите изисканите му от тях свидетелство за У. от съответната категория, КТ към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Веднага след това, в присъствието на жалбоподателя, свидетеля Р.Ю., в присъствието и на свидетелите В.К., Т.В. и П.Н. му съставил АУАН № 4/30.12.2012 г., за това, че на 30.12.2012 г., около 04.00 часа, в Г.Р., на у.„Х.Б.“, управлява лек автомобил с рег. №*, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство, не носи свидетелство за У. от съответната категория, КТ към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява - нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗДвП и по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Актът бил връчен на нарушителя при отказ. Заедно с акта, на същия от свидетелите бил съставен и връчен и талон за медицинско изследване.

Жалбоподателя не се явил, за да даде кръвна проба.

На основание АУАН било издадено НП № 4/14.01.2013 г., издадено от началник РУ„П.“-Р., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП - глоба от 10.00 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП - глоба от 10.00 лв., чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП - глоба от 10.00 лв. и на основание чл.174, ал.3 ЗДвП - глоба от 2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети за наказанието по чл.174, ал.3 ЗДвП - общо 12 контролни точки, затова, че на 30.12.2012 г., около 04.00 часа, в Г.Р., на у.„Х.Б.“, управлява лек автомобил с рег. №*, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство, не носи свидетелство за У. от съответната категория, КТ към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява - нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗДвП и по чл.174, ал.3 ЗДвП.

НП е връчено на нарушителят на 15.07.2013 г., а е обжалвано на 17.07.2013 г.

Тези обстоятелства се доказват, както от обясненията на жалбоподателя и свидетелските показания на свидетелите, така и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира показанията на свидетелите на АНО, дадени в качеството им на длъжностни лица, в рамките на службата им и при изпълнение на служебните им задължения, без лични, частни отношения с жалбоподателя. Показанията са последователни, еднопосочни и кореспондиращи с обстоятелствата около извършване на проверката и констатиране на вменените на жалбоподателя нарушения, поради което съдът не намира причини да се съмнява в съдържанието и обективността им. Показанията им се подкрепят и от писмените доказателства. Същите оборват обясненията на нарушителя и показанията на свидетеля И.Д., че АУАН не е съставен на мястото на проверката, а в последствие, както и че не е връчен на жалбоподателя.

Съдът намира, че АУАН е редовен, поради което следва да намери приложение в конкретната хипотеза презумпцията, въведена в чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и касатора е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти. Такова по делото не е проведено успешно, поради което първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка е правилна.

Разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, изисква в акта за установяване на административно нарушение да се съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния казус съдът е на мнение, че административно наказващият орган е формулирал точно и достатъчно обстоятелствено т. нар. административно-наказателно обвинение. В производството, развило се пред адм. орган, не са допуснати нарушения, опорочаващи издаденото НП. Органът, осъществявайки правомощията си в пределите на своята компетентност, е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на субекта. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

За нарушението по т.1:

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно.

Извършеното деяние представлява административно нарушение по см. на чл.174, ал.3 ЗДвП, тъй като нарушителят е управлявал МПС- лек автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Посочената норма въвежда задължение по отношение на водачите на МПС, да им бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което настоящият жалбоподателя не е спазил. По този начин е извършил административно нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на на чл.174, ал.3 ЗДвП.

Освен че НП е законосъобразно издадено и е правилно в тази му част, наложеното наказание съответствува на тежестта на нарушението, доколкото са му наложени фиксирани наказания.

Доколкото се установи, че нарушителят е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, за което в Наредба №-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, е предвидено отнемането на общо 12 контролни точки, следва НП да бъде потвърдено и в тази му част.

За нарушението по т.2, т.3 и т.4:

Съдът намира, че НП в тази му част също е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. От събраните от доказателства става ясно, че всяко от адм. нарушения, за които жабоподателя е санкциониран е извършено.  И тук безспорно се установи, че нарушителят не носил със себе си и не е представил на служителите на полицията свидетелство за У. от съответната категория, КТ към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. По този начин е извършил административно нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на чл.100, ал.1, т.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗДвП, доколкото водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за У. на МПС от съответната категория, КТ към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Извършените от жалбоподателя деяния са съставомерни и са основания за реализирането на административно-наказателната му отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице.

От субективна страна, деянията са извършени при пряк умисъл.

От обективна страна, осъществените деяния съдържат признаците на адм. нарушения на транспортното законодателство.

Преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът намира, че не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията са с висока степен на обществена опасност.

По гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №4/14.01.2013 г., издадено от н-к РУ„П.“Р., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП - глоба от 10.00 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП - глоба от 10.00 лв., чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП - глоба от 10.00 лв. и на основание чл.174, ал.3 ЗДвП - глоба от 2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети за наказанието по чл.174, ал.3 ЗДвП - общо 12 контролни точки затова, че на 30.12.2012 г., около 04.00 часа, в Г.Р., на у.„Х.Б.“, управлява лек автомобил с рег. №*, като отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство, не носи свидетелство за У. от съответната категория, КТ към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява - нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗДвП и по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..................................................