Р Е Ш Е Н И Е    601

 

Номер   601

Година   09.02.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Самарова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20131240200850

по  описа  за

2013

година

 

ПРИЗНАВА обвиняемият М.Г.В., роден на 24.12.1944 г., в Г.Т.,  жител и живущ в Г.Р., У.„Е.Й.”№5, В.„..1, А.1, българин, български гражданин, женен неосъждан, с висше образование, ЕГН*, за ВИНОВЕН в това, че на 07.10.2012 г. около 16,30 часа в Г.Р. по У.„Е.Й.”, непосредствена близост до входа на ТП„ДГС-Р.”-Р., при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „Т.А.” с ДК №*, нарушил правилата за движение по пътищата, установени по ЗДвП:

Чл.5, ал.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата:

1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

Чл.5, ал.2 от ЗДвП „Водачът на ППС е длъжен:

1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“;

Чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Ал.2 Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността със състоянието на пътя и на превозното средство с превозвания товар, с характера и интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”,

като се движел със скорост около 40 км/час и ударил пешеходец, пресичащ уличното платно на нерегламентирано с пешеходната пътека място и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.М.Д. от Г.Р., изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв долен крайник /счупване на двете кости на лява подбедрица в горната и вътреставната част и налагане на шев на менискус/ - престъпление по чл.343, ал.1, б„Б”, пр.ІІ, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.78 „. ал.1 от НК, вр. с чл.343, ал.1, б„Б”, пр.ІІ, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП  го освобождава от наказателна отговорност като му налага адм. наказание „Глоба” от 2`000.00 лева.

ОСЪЖДА обвиняемият М.Г.В., със снета от По-горе самоличност да заплати по сметката на ОД на МВР - Б., сумата от 750,00 лева.

ОСЪЖДА обвиняемият М.Г.В., със снета от по-горе самоличност, да заплати по сметката на РРС сума от 1`298.95 лв., представляваща разноски за вещи лица и свидетели.

Решението на съда подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от получаване на съобщението за обвиняемите и Р.П., пред Бл.ОС.

 

Районен съдия: ……...................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 24.02.2015 г.

към РЕШЕНИЕ №601 от 09.02.2015 г.

по НАК.Д. №850 от 2013 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесено постановление от РП-Р., с което обвиняемия М.Г.В. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б„Б”, пр.ІІ, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, затова, че на 07.10.2012 г. около 16,30 часа в Г.Р. по У.„Е.Й.”, непосредствена близост до входа на ТП„ДГС-Р.”-Р., при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „ТА” с ДК №*, нарушил правилата за движение по пътищата, установени по ЗДвП:

Чл.5, ал.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата:

1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

Чл.5, ал.2 от ЗДвП „Водачът на ППС е длъжен:

1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“;

Чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Ал.2 Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността със състоянието на пътя и на превозното средство с превозвания товар, с характера и интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”,

като се движел със скорост около 40 км/час и ударил пешеходец, пресичащ уличното платно на нерегламентирано с пешеходната пътека място и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.М.Д. от Г.Р., изразяваща се в трайно затрудняване движението на ляв долен крайник /счупване на двете кости на лява подбедрица в горната и вътреставната част и налагане на шев на менискус/.

Представени са и доказателствени материали /ДП №567/2012 г., по описа на РУ„П”-Р./, които според прокуратурата установяват посочените обстоятелства.

Обвиняемия - редовно призован, се явява лично, като оспорва установената в постановлението фактическа обстановка. Не дава обяснения. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Защитникът му - адвокат Д. излага, че съдебното производството следва да бъде прекратено и делото върнато на държавното обвинение. Излага доводи, че са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в непълноти в постановлението на държавното обвинение относно фактите. Твърди още, че е налице и нова фактическа обстановка, която също налага прекратяване на производството и връщане на делото на прокурора.

На следващо място поддържа, че подзащитният му е невиновен по така повдигнатото обвинение и моли да бъде оправдан. Излага доводи, че повдигнатото обвинението не е доказано, доколкото се установява, че обвиняемия не е нарушил правилата за движение по пътищата. От заключението на вещите лица се установява, че обвиняемия не е имал физическата възможност да спре, предвид скоростта на движение на автомобила и разстоянието между превозното средство и пострадалата, когато последната е стъпила на пътната лента, за да пресече уличното платно.

Прокурор Джембазка поддържа постановлението на РП-Р., като навежда доводи, че установената в него фактическа обстановка, се доказва от събраните доказателства, писмени и гласни. Излага, че обвиняемия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б„Б”, пр.ІІ, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Пледира за налагане на наказание "глоба" в размер в рамките на закона.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

М.Г.В. е роден на 24.12.1944 г., в Г.Т.,  жител и живущ в Г.Р., У.„Е.Й.”№5, В.„..1, А.1, българин, български гражданин, женен неосъждан, с висше образование, ЕГН*. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано наказание по административен ред. Правоспособен водач е на МПС.

На 07.10.2012 г. около 16,30 часа свидетелката М.Д. се намирала на тротоара на улица „Е.Й.” в Г.Р., в непосредствена близост до входа на ТП„ДГС-Р.”-Р.. Времето било сухо, ясно и слънчево. Самата улица била с две ленти за движение, по една във всяка посока, с дребнозърнесто асфалтово покритие без надлъжна маркировка, без надлъжен и напречен наклон с обща широчина на платното за движение – 8.10 м. В посоченото време свидетелката М.Д. се огледала в двете посоки на улицата. След като установила, че от дясната и страна в срещуположната лента няма приближаващ се автомобил, а идващият от лявата и страна в лентата за движение пред нея е далеч и може да премине, предприела пресичането на улицата на необозначено за пресичане място, като стъпила на пътното платно, движейки се по лек диагонал, на дясно, считано от мястото от което се била огледала за идващи превозни средства.

В момента в който пресичайки пътното платно се намирала на предната част на шахта с капак, разположени на средата на платното, била ударена от лявата си страна – странично, в областта на лява подбедрица на левия си крак с лявата част /в зоната на левия преден фар/ на лек автомобил марка и модел „ТА” с ДК №*, управляван от обвиняемия М.Г.В.. В този момент автомобилът минал покрай нея, като раницата, която носела на гърба си се остъргала в купето на автомобила. След това пострадалата паднала на асфалта по гръб в срещуположната лента за движение, почти до средата на пътното платно, успоредно на тротоара с глава към изхода на Г.Р.. Междувременно обвиняемия спрял управлявания от него автомобил, поради задействана от него преди удара спирачна уредба на автомобила. След това слязъл и отишъл при пострадалата.

Станалото ПТП било наблюдавано от свидетеля Г.К., който в този момент се намирал на около 50 метра от мястото.

Шума от удара бил чут от свидетелите Г.П., Е.Р. и А.Б., които се намирали близо до мястото на деянието, но които в този момент били с гръб към него. След това свидетелката Е.Р. се обадила на тел. 112, за да съобщи за случилото се.

Веднага след това при пострадалата дошли и свидетелите М.Б. и Р.Т., нейни познати, които отишли да помогнат, след като видели, че има струпване на хора там.

Малко след това на мястото на деянието пристигнали с линейка свидетелката Р.Б., фелдшер във ФСМП-Р., при ЦСМП-Б., както и свидетеля В.К., водач на линейката.

След това пострадалата била транспортирана от свидетелите Р.Б. и В.К.във ФСМП-Р., където и бил извършен преглед. Същия ден, била транспортирана и настанена за лечение в П..

След потеглянето на линейката на мястото на деянието пристигнали и свидетелите К.М. и А.Ц., служители в РУ„П“-Р..

По-късно същия ден бил извършен оглед на местопроизшествието, като извършените измервания и констатации са фиксирани в надлежен протокол и фотоалбум.

На 25.04.2013 г. бил извършен нов оглед на местопроизшествието, което процесуално-следствено действие било обективирано в протокол.

В деня на деянието от обвиняемия, била взета кръвна проба, като от протокол за химическа експертиза, се установява, че в кръвта, иззета от него не е констатирано наличие на етилов алкохол.

На 14.11.2012 г. бил извършен оглед на местопроизшествието, като извършените измервания и констатации са фиксирани в надлежен протокол и фотоалбум. Фиксирано е местоположението и характеристиките на: района на настъпване на ПТП /вкл. състоянието на пътното платно/.

Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Ц.Г., на пострадалия М.Д. е било причинено трайно затрудняване движението на ляв долен крайник /счупване на двете кости на лява подбедрица в горната и вътреставната част и налагане на шев на менискус/, което увреждане по своите медико-биологични признаци, представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК.

Видно от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице М.М., водача е реагирал, когато пострадалата е стъпила на асфалта. В този момент автомобила се е движел със скорост от около 40 км. час, намирал се е на около 23-24 м. от последната, като опасната зона за спиране е около 29 метра.

Видно от приетата по делото комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещото лице И.Т. и вещото лице Ц.Г., травмата на пострадалата е получена при директен удар с голяма кинетична енергия, като може да се обясни добре с установения механизъм на ПТП. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре преди удара, движейки се с 39 км. час, защото опасната му зона за спиране е 24 метра, а отстоянието на което са се намирали пострадалата /когото е слязла на пътното платно/ и водача на автомобила е 28 метра. Така водача не е задействал своевременно спирачната уредба на автомобила. Удара е на разстояние на около 3.5 метра в ляво от десния бордюр по посока на движение на автомобила.

Видно от приетата по делото тройна допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица С.М., М.М.и Н.Н., скоростта на автомобила преди задействане на спирачната уредба е 48.3 км./ч., а в момента на удара 25.2 км./ч. Скоростта на пострадалата е 3.8 км./ч. Мястото на удара е на 2.15 м. в дясно от ръба на бордюра пред сградата на ТП„ДГС-Р.”-Р..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите М.Д., Г.П., Е.Р., Г.К., А.Б., М.Б., Р.Т., Р.Б., В.К., К.М. и А.Ц., писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, вр. чл.378, ал.2 НПК доказателства събрани в наказателното производство, както и заключенията по съдебно-медицинска, комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза и съдебно-автотехническа и тройна допълнителна съдебно-автотехническа експертиза.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и последователни.   Свидетелите са възприели последователно различни фази от развитието на процесният случай, като разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.

Показанията на свидетелите М.Д., Г.К., Г.П., Е.Р., А.Б., М.Б. и Р.Т., подробно възпроизвеждат случилото се на инкриминираните място и време. Налице е унисон между показанията на тези свидетели за основните факти на случилото се – за мястото и времето на деянието, пострадалия и дееца.

Така свидетелят М.Д. си спомня, че на 07.10.2012 г. около 16,30 часа се намирала на тротоара на улица „Е.Й.” в Г.Р., в непосредствена близост до входа на ТП„ДГС-Р.”-Р., където се огледала в двете посоки на улицата. След като установила, че от дясната и страна в срещуположната лента няма приближаващ се автомобил, а идващият от лявата и страна в лентата за движение пред нея е далеч и може да премине, предприела пресичането на улицата, като стъпила на пътното платно, движейки се по лек диагонал. В момента в който се намирала на шахта с капак, разположени на средата на платното, била ударена от лявата си страна – странично, в областта на левия си крак с лек автомобил, управляван от обвиняемия М.Г.В.. След това пострадалата паднала на асфалта по гръб в срещуположната лента за движение, почти до средата на пътното платно, успоредно на тротоара с глава към изхода на Г.Р.. Междувременно обвиняемия спрял управлявания от него автомобил, след това слязъл и отишъл при нея.

Показанията на пострадалата се подкрепят и от показанията на свидетеля Г.К., който твърди, че в този момент се намирал на около 50 метра от мястото. Същия е видял пострадалата да се оглежда, да изчаква преминаването на два автомобила, след което да предприема пресичане на пътното платно, в момент, в който идващия към нея автомобил се е намирал далеч от нея. Когато същата стигнала около средата на платното, автомобила я ударил с лявата си предна част. След това този свидетел се прибрал в дома си, пред който се намирал до този момент. Свидетеля си спомня, че времето е било слънчево, което според него е попречило на водача да забележи пострадалата.

В подкрепа на показанията на свидетелите М.Д. и Г.К. са и показанията на свидетелите Г.П., Е.Р. и А.Б..

Свидетелят Г.П. си спомня, че е седял с гръб към мястото на инцидента, близо до него. След като е чул шума от удара се е обърнал и е видял спрелия автомобил и лежащата до него пострадала, като автомобила е бил до шахтата на уличното платно.

Свидетелите Е.Р. и А.Б. също си спомнят, че са се намирали близо до мястото на ПТП-то, когато са чули шума от удар, като в този момент са били с гръб към това място. След това са се обърнали и са видели ситуацията, видяна и от свидетеля Г.П.. След това първата от тях се е обадила на телефон 112 и е съобщила за инцидента.

В този смисъл са и показанията на свидетелите М.Б. и Р.Т.. Първата твърди, че живее до мястото, където е станало произшествието, като е излязла от блока си, когато е видяла лежаща на асфалта жена. Отишла е да и помогне. Малко след това е пристигнала линейка, която я е транспортирала.

Свидетелката Р.Т. пък си спомня, че е отивала до магазин, за да пазарува, когато е видяла струпване на хора. Същите и обяснили, че е станало катастрофа с пострадалата, като я помолили да отнесе раницата на последната на дъщеря и.

Показанията на свидетелите Р.Б. и В.К., служители във ФСМП-Р., при ЦСМП-Б., както и на свидетелите К.М. и А.Ц., служители в РУ„П“-Р., също са последователни и непротиворечиви, като същите подробно възпроизвеждат случилото се след пристигането им на мястото на инцидента. Първите двама са пристигнали на инкриминираното място, за да окажат помощ на пострадалата. Възприели са състоянието и, мястото където се е намирала, както и местоположението на автомобила на обвиняемия. Свидетелите К.М. и А.Ц. в служебното си качество са посетили мястото на деянието, след като пострадалата вече е била транспортирана за оказване на първа помощ. Същите са установили, че инкриминирания автомобил е паркиран лентата на около 50 см. от десния тротоар.

Изложената фактическата обстановка се подкрепя и от писмените доказателства по делото, които кореспондират напълно с показанията на свидетелите. Съдът кредитира  писмените доказателства, като непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира и заключението по съдебно-медицинска и комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза. Експертизите са изготвени съгласно процесуалните правила, безпристрастно и непротиворечиво, а заключенията са пълни и обосновани, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът не кредитира заключението по съдебно-автотехническа и тройна допълнителна съдебно-автотехническа експертиза изцяло. Експертизите са необосновани и възниква съмнение в тяхната правилност, доколкото се установи от доказателствата по делото, че мястото на удара е непосредствено до средата на платното за движение, а не на мястото, приетото от вещите лица, изготвили тези заключения.

Съдът счита, че в обстоятелствената част на постановлението са очертани всички факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него, поради което не са налице основанията на чл.288, т.1 НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установи по несъмнен начин, че обвиняемият М.Г.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б„Б”, пр.ІІ, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

На първо място съдът е приел, че обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта и здравето на гражданите.

От обективна страна - на 07.10.2012 г. около 16,30 часа в Г.Р. по У.„Е.Й.”, непосредствена близост до входа на ТП„ДГС-Р.”-Р. обвиняемия управлявал МПС – лек автомобил марка и модел „ТА” с ДК №*, което е безспорно установено от показанията на свидетелите.

От друга страна, същият е нарушил правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП    чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно:

като участник в движението по пътищата не е изпълнил задължението си с поведението си да не да създава опасности и пречки за движението, и да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди /Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП/; като водач на ППС не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства /Чл.5, ал.2, т.1, пр.1 от ЗДвП/; като водач, не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато ППС, което е управлявал /Чл.20, ал.1 от ЗДвП/; като водач на ППС не е изпълнил задължението си при избиране скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността със състоянието на пътя и на превозното средство с превозвания товар, с характера и интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението /Чл.20, ал.2 от ЗДвП/.

Тези обстоятелства се установяват от приетата комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, показанията на пострадалата, както и на останалите свидетели, присъствали на инкриминираното място.

В резултат на това е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на М.М.Д., изразяваща се в счупване на двете кости на лява подбедрица в горната и вътреставната част и налагане на шев на менискус, което и е причинило трайно затрудняване движението на ляв долен крайник

По този начин, обвиняемият  е осъществил от обективна страна, всички елементи от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б„Б”, пр.ІІ, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

На трето място, от съвкупния анализ на доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението е обвиняемият М.Г.В.. Това се потвърждава отново от показанията на свидетелите.

От субективна страна деянието е  извършено по непредпазливост - налице е умишлено нарушаване на правилата за движение от обвиняемия при управлението на автомобила. Обвиняемия при извършването на тези действия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си - причиняването на средна телесна повреда на пострадалата, но в конкретния случай е бил длъжен и е могъл да ги предвиди - обвиняемия е в състояние в предвиди нарушаване на правилата за движение, да предвиди причиняването на телесно увреждане при нарушението на тези правила, бил е длъжен да стори това предвид допуснатите от него нарушения на правилата за движение.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - несъобразяване на обвиняемия с изискванията на ЗДвП и ППЗДвП. Обществената опасност на този вид престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане.

При гореизложеното, съдът намира, че обвиняемия М.Г.В., следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б„Б”, пр.ІІ, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

При определяне на наказанието съдът е счел, че са налице основанията на  чл.78а НК, за освобождаване на обвиняемият от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б„Б”, пр.ІІ, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. с чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, с налагането на адм. наказание, защото извършеното от него престъпление се наказва с лишаване от свобода до 5 г., същото е извършено непредпазливо, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинили съставомерни имуществени вреди.

При индивидуализация на наказанието на обвиняемия М.Г.В. съдът обсъди като смекчаващи отговорността обстоятелства, това че е оказал адекватна помощ на пострадалата. Отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът не отчете.

Преценявайки всичко това, съдът освободи обвиняемият от наказателна отговорност, като му определи наказание  глоба от 2`000.00 лева.

Съдът поради опущение не е наложил на основание чл.343 г от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б„Б”, пр.ІІ, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, на обвиняемият М.Г.В. наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

Обвиняемия беше осъден да заплати на ОД на МВР-Б. направените по делото разноски в хода на ДП от 750,00 лв.

Обвиняемия беше осъден да заплати на РС-Разлог и направените по делото разноски за експертизи от 1`298.95 лв.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у обвиняемият на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

 По изложените съображения съдът постанови решението си.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, като се посочи, че в 7-дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

24.02.2015 г.

Районен съдия: ………………………………………….