Р Е Ш Е Н И Е    538

 

Номер   538

Година   04.02.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Яна Димитрова

Секретар:

Катя Самарова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20141240200692

по  описа  за

2014

година

 

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба от Ц.С.Г., ЕГН* и адрес в Г.Б., У."Г.А.”№2 срещу НП №719 от 23.08.2013г. на Н-ка на РУП на МВР-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания на основание чл.175, ал.1, т.3, пр.2 от ЗДвП - "глоба" от 50.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец, за нарушение на чл.103, пр.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП - "глоба" от 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно уведомен, се явява и се представлява от А.К.. В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си поддържа жалбата. Сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Излага аргументи, че на икриминираната дата, процесният автомобил е управляван от св.Гърбева. Наред с това, А.К. навежда доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя.

 В съдебно заседание административно-наказващият орган Н-к група "ОП" при РУ"П”-Р. при ОД на МВР-Б. - редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка, моли съдът да потвърди Наказателното постановление.

От събраните гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата от Ц.С.Г., ЕГН* и адрес в Г.Б., У."Г.А.”№2, срещу НП №719 от 23.08.2013г. на Н-ка на РУП на МВР-Р., е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

На 14.08.2014г. св.Г. и св. Д. – двамата служители на РУ“П“ на МВР-Р. били на работа като АП. Двамата извършвали обход с патрулен автомобил и около 01.10ч. се движели по У.Д.Х.“, когато забелязали срещу тях да се движи л.а.“А.“, управляван от жалбоподателя Г.. Св.Д., който управлявал патрулния автомобил забелязал, че л.а.“А.“ криволичи по пътя и изказал предположение, че Г. вероятно е употребил алкохол. При това положение свидетелите решили да извършат проверка на Г.. За целта св.Д. обърнал посоката на движение на патрулния автомобил, последвал л.а.“А..“ и подал звуков и светлинен сигнал на водача да спре. Последният не се подчинил на подадения сигнал и увеличил скоростта. Свидетелите се отказали да го следват ,като се опасявали да не настъпи ПТП. В последствие Г. бил призован да се яви в РУ“П“ на МВР-Р.. Последният се явил в управлението на 17.08.2014г., където в негово присъствие и в присъствието на св.Д., св.Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение бланков №129404/17.08.2013г. и №719 по регистъра. Актът бил връчен на Г., който го подписал, като посочил в графата за възражения, че не е видял светлинния сигнал и не е чул звуковия такъв.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл.53 от ЗАНН, било издадено НП №719 от 23.08.2013г. на Н-ка на РУП на МВР-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания на основание чл.175, ал.1, т.3, пр.2 от ЗДвП - "глоба" от 50.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец за нарушение на чл.103, пр.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП - "глоба" от 10.00 лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на адм. нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено. Процедурата по установяването на адм. нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, административно-наказващият орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП касае единствено и само административно-наказателното производство пред административно-наказващия орган. Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството се установи по безспорен начин, че нарушението по чл.103 от ЗДВП е извършено. От показанията на св.Д. и св.Г., обсъдени в съвкупност със съдържанието на АУАН бланков №129404/17.08.2013г. се установяват всички релевантни за състава на нарушението обстоятелства.

Съдът намери също, че по безспорен начин се установен и субекта на нарушението.Св.Г. и св.Д. са категорични, че са възприели водача на процесното МПС и са разпознали в него жалбоподателя Г., когото и двамата познават от преди. Съдът не намери основание да дискредитира показанията на тези свидетели. В делото не се съдържат доказателства, от които да се направи извод, че двамата свидетели са заинтересовани от изхода на делото, както и данни, от които да се направи извод, че имат причини да сочат Г. за нарушител, ако той не е. В тази връзка съдът е длъжен да посочи, че не кредитира показанията на св.Г., като намира същите за недостоверни.На първо място св.Г. сочи факти за движението на патрулния автомобил, които не съответстват на установеното по делото, от което следва, че същата не е присъствала при извършване на нарушението. На следващо място съдът намери и за житейски недостоверна версията на св.Г. за това, че след като съпругът й не си вдигнал телефона, тя оставила малолетното си дете само и тръгнала, без документи да издирва св.Г. по заведенията. Съдът отдава решението на св.Г. да дава неверни показания на желанието й да изгради защитна теза на съпруга си, но следва да се посочи, че поведението й е освен съставомерно, но и твърде необмислено с оглед възможните последици.

По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя – същото е недоказано в хода на настоящето производство. Св.Д. и св.Г. заявиха в съдебно заседание, че при явяването си в РУ“П”-Р. на 17.08.2014г. жалбоподателят Г. не е носил в себе си СУМПС.За съда е неизвестно от къде произтича задължение за Г. да носи посочения документ, когато не управлява МПС. Още повече в настоящият случай той е санкциониран за липсата на СУМПС при У. на МПС на 14.08.2014г., когато реално проверка не му е извършена, тъй като не е спрял.От изложеното следва, че липсва основание да се приеме, че на 14.08.2014г. Г. е управлявал МПС, като не е носел в себе си СУМПС.

Съдът не установи нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и процесното НП. Същите са съставени от компетентни длъжностни лица в кръга на правомощията им. Съдържанието на АУАН съответства на изложеното в НП, а наложените наказания за нарушението по чл.103 от ЗДвП, съответстват на предвиденото в закона по вид и размер.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че НП следва да бъде отменено в частта, с която Г. е санкциониран за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и потвърдено в останалите части.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №719 от 23.08.2013г. на Н-ка на РУП на МВР-Р. в частта с която на Ц.С.Г., ЕГН* и адрес в Г.Б., У."Г.А.”№2, са наложени адм. наказания на основание чл.175, ал.1, т.3, пр.2 от ЗДвП - "глоба" от 50.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец за нарушение на чл.103, пр.2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ НП №719 от 23.08.2013г. на Н-ка на РУП на МВР-Р. в частта, с която на Ц.С.Г., ЕГН* и адрес в Г.Б., У."Г.А.”№2 е наложено адм. наказание на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП - "глоба" от 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Преписи от решението, протоколите от проведените съдебни заседания, АУАН и НП да се изпратят на РРП по компетентност с оглед данни за извършено престъпление по чл.290 от НК.

Настоящето Решение подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщението за изготвено Решение до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………………..