Р Е Ш Е Н И Е    530

 

Номер   530

Година   03.02.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Албена Момчилова

Секретар:

Антония Белчева

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20141240200691

по  описа  за

2014

година

 

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба от З.И.С., ЕГН*, адрес с.Б., о.Р., У.”К.К.”№18, срещу НП №14-0331-001200 от 30.09.2014г. на Н-ка на РУ”.-Р., с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП - "глоба" от 500.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП;  като са отнети и на основание Наредба №І-2539 на МВР - 10 контролни точки.

В жалбата се оспорва фактическата обстановка, като се твърди, че не е извършено нарушение на ЗДВП, сочи се също, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят С. - редовно уведомен, не се явява. Представлява се от упълномощен адвокат – адв.И.Д. – Бл.АК. Последният поддържа жалбата на доверителя си, като в хода на съдебните прения излага доводи за допуснати нарушения на чл.57 от ЗАНН, оспорва фактите и моли съда да отмени НП изцяло.

В съдебно заседание административно-наказващият орган Н-к на РУП на МВР-Р. - редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РРС формално е посочено, че молбата следва да бъде оставена последствия, а НП потвърдено.

От събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното следствие, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на С. срещу атакуваното НП е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На жалбоподателят С. е съставен Акт за установяване на адм. нарушение №1200 от 15.09.2014г. /бланков №596737/ от св.Ц. – авто-контрольор при РУ”П”-Р. в присъствието на свидетеля по акта и нарушението св.П. за това, че жалб.С. на 15.09.2014г. около 21.52ч. в с.Б. по У.“А.С.“ в посока от кафе „Д.“ към изхода на с.Б. управлява собственото си МПС – „Ф.Г.“ с рег.№* с концентрация на алкохол 0.60 промила в издишания от водача въздух, установено с техническо средство „Дрегер 7510“ с инв.№ARDM 0190. Актът бил връчен на жалб.С., който го подписал, без възражение. След това му бил връчен талон за медицинско изследване №0442613, като последният дал кръвна проба, видно от протокол за медицинско изследване /л.45/..

Въз основа на посочения АУАН на 30.09.2014г. било издадено НП №14-0331-001200 от Н-ка на РУ”П”-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП - "глоба" от 500.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на адм. нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на адм. нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на адм. нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, има значение единствено и само в процедурата по налагане на адм. наказания пред наказващия орган / вж.Постановление №10/1973г. на Пленума на ВС/.

Съдът установи, че АУАН е съставен от св.Ц., а НП издадено от Н-ка на РУП-Р., които съгласно Заповед №Із-1745 от 28.08.2012г. издадена от министъра на ВР са оправомощени да съставят и издават съответните актове, поради което съдът намира, че същите са издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на службата им.

От друга страна за да бъдат използвани показанията на техническото средство съгласно разпоредбата на чл.6 от Наредба №30/2001г. следва да са налице следните предпоставки - отказ на лицето да получи талон за медицинско изследване, неявяване на лицето в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество. Само при тези императивно определени хипотези показанията на техническото средство могат да бъдат ползвани от наказващия орган за удостоверяване на концентрацията на алкохол у водача, съответно да служат като доказателство при образувано административно - наказателно производство. В конкретния случай тези предпоставки не са били налице, тъй като жалбоподателят не е отказал да получи талон за медицинско изследване, не е отказал да даде и кръвна проба, като от доказателствата се установява, че се е явил и в лечебното заведение, определено от контролните органи и е дал такава. С оглед обаче обстоятелството, че наказващия орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДВП, като е приел, че концентрацията на алкохол е установена с техническо средство, то в случая последният е допуснал нарушение на Наредба 30/2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, съответно е издал НП в нарушение на закона. Това е така, доколкото както вече посочи по-горе съдът, информацията получена чрез техническо средство може да бъде използвана за ангажиране на административно наказателна отговорност само при определени предпоставки, и когато същите не са налице, то следва да бъде установена концентрацията чрез провеждане на лабораторно изследване, съответно данните от него, ако субсимират състав на нарушения да се посочат от наказващия орган като факти, обуславящи извода за ангажиране на отговорност по чл.174 ал.1 от ЗДвП за конкретното лице. В настоящия случай наказващия орган е приел показанията на техническото средство, като ангажиращи отговорността на жалбоподателя, без да е имал право на това с оглед разпоредбите на чл.2 и чл.6 от Наредба №30/2001г., като в същото време дори е посочил, че е бил издаден и талон за медицинско изследване на водача, без да посочи конкретните резултати от него и съответно дали същите обосновават ангажиране на административно-наказателна отговорност на конкретното лице.

Съдът в това производство не може да изменя фактическите положения, приети за установени от страна на наказващия орган, нито да въвежда нови такива станали му известни във хода на съдебното следствие от приобщения доказателствен материал, тъй като единственото му задължение и правомощие е да провери законосъобразността и правилността на действията на АНО при издаването на атакувания от санкционираното лице акт.

По изложените съображения съдът намира, че по отношение на нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДВП, наказващия орган неправилно и в нарушение на закона е издал НП, поради което следва да бъде отменено.

Наказващия орган е извършил и нарушение и на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като в неговите задължения е да провери законосъобразността и обосноваността на акта, като когато е необходимо следва да извърши и разследване по спорните обстоятелства, респективно ако има нередовност да я отстрани чрез вменените му правомощия. Доколкото нарушението е допуснато в самото НП, то пороците не могат да бъдат санирани от съда.

По отношение на разноските за извършената повторна съдебно-химическа експертиза, независимо, че същата е била допусната от съда по искане на защитника, както и обстоятелството, че съдът намери издаденото НП за незаконосъобразно, с оглед разпоредбите на чл.21 от Наредба 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства следва да бъдат присъдени на жалбоподателя. Нормата е императивна и указва, че повторно изследване на кръвната проба се заплаща от санкционираното лице, като в случая същата не е обвързана с нормите на чл.190 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.63, изр.1, пр. І и ІІІ от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ НП №14-0331-001200 от 30.09.2014г. на Н-ка на РУ”.-Р., с което на З.И.С., ЕГН*, адрес с.Б., о.Р., У.”К.К.”№18, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, са наложени адм. наказания "глоба" от 500.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; като са отнети и на основание Наредба №І-2539 на МВР - 10 контролни точки, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Осъжда З.И.С., ЕГН*, адрес с.Б., о.Р., У.”К.К.”№18, на основание чл.21 от Наредба №30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства да заплати сумата от 30.00 лева по сметка на УМБАЛ„С.А.“-С.я в И.б. - клон С.-М., IBAN*, BIC*.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаването му от страните пред АС-Б..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………….