Р Е Ш Е Н И Е    528

 

Номер   528

Година   03.02.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Албена Момчилова

Секретар:

Антония Белчева

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20141240200689

по  описа  за

2014

година

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.Г.М., ЕГН*, от г.Р., У.“А.С.”№89, против НП №14-0331-000332 от 10.04.2014г. издадено от Н-ка на РУ“П“-Р., с което са му наложени следните адм. наказания:

1. За адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказания „глоба“ от 10.00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП;

2. За адм. нарушение по чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказания „глоба“ от 10.00 лева, на основание чл.185 от ЗДвП;

3. За адм. нарушение по чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказания „глоба“ от 10.00 лева, на основание чл.185 от ЗДвП;

4. За адм. нарушение по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложено адм. наказания „глоба“ от 10.00 лева, на основание чл.185 от ЗДвП;

5. За адм. нарушение по чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено адм. наказания „глоба“ от 10.00 лева, на основание чл.185 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка, като жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на правилата за движение, и НП е издадено при съществени нарушения на правилата на ЗАНН

В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, не се явява. За него надлежно упълномощен процесуален представител – адв.И.Д. - БлАК, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество в съдебните прения излага мотивирано становище за недоказаност на нарушението и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производството. Моли съда да отмени атакуваното НП изцяло.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява законен или упълномощен представител, не ангажира становище по жалбата. В съпроводителното писмо се сочи, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено.

Съдът след като се запозна със събраните писмени и гласни доказателства, и обсъди наведените доводи, прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2014г. около 13.40 часа в г.Р., на У."Ш." св.Г. и К. осъществявали дежурство по безопасност на движението. Около 13.40ч. спрели за проверка лек автомобил „С.В.“ с рег.№*, като изискали от водача да представи документи за самоличност, документ, удостоверяващ правото му да управлява МПС и документи на автомобила, като такива не били представени. Свидетелите направили справка по мобилна връзка с ОДЧ за водача, като данните за имената му били съобщени от самия водач, който заявил, че се казва Н.М.. Водачът на автомобила бил познат поо физиономия на контролните органи, но същите не знаели личните му данни – имена и ЕГН, поради и което ги изискали от него. След проверката с ОДЧ било установено, че Н.М. е правоспособен водач. С оглед подадена оперативна информация, че в този автомобил може да се държат акцизни стоки без бандерол св.Г. и К. помоли водача да отвори багажника на автомобила за проверка, при което не установили наличие на забранени стоки, но установили, че в багажника липсва техническото оборудване на автамобила – обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлоотразителна жилетка. Жалбоподателят казал също, че автомобила не е оборудван с такива. Въз основа на констатираното св.К. съставил акт за установяване на нарушение, в който описал констатациите си и квалифицирал действията му като нарушения по чл.100, ал.1, 1 от ЗДвП, чл.139, ал.2, т.1,2,3,4 от ЗДвП. Актът бил подписан от св.Г. и от водача без възражение.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не били направени и депозирани други възражения.

Въз основа на акта за установяване на адм. нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата съдебна инстанция НП, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта, а именно че на 21.03.2014г. около 13.40 часа в г.Р., по У."Ш.", жалбоподателят управлявал МПС без да носи СУМПС и КТ към него, няма техническо оборудване на МПС – обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Била възприета и правната квалификация на нарушенията - чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.139, ал.2, т.1; чл.139, ал.2, т.2, чл.139, ал.2, т.3 и чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП. За всяко едно от тях били наложени и съответните наказания-на основание чл.185, пр.1 от ЗДП- "Глоба" от 10.00 лв. за всяко едно от нарушенията по чл.139 от ЗДвП и „глоба“ от 10.00 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното следствие са разпитани св.Г. и К., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно и пълно, с необходимата конкретика, непротиворечивост и последователност. От показанията им се установява, че лицето, което е управлявало автомобила не е представило документ за самоличност, СУМПС и КТ към него, като при извършената проверка в багажника на автомобила не е установено наличие на техническо оборудване в цялост, съгласно изискванията на чл.139, ал.2 от ЗДвП. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказания, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от правоимащо лице, поради което е процесуално допустима.

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган- от Н-ка на РУП-Р., съгласно заповед № -1745/28.08.2012 г. на Министъра на ВР. То е било издадено в 6-месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателят нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. При предявяване на акта, а и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е направил или депозирал възражения, които да бъдат разглеждани от наказващият орган.

В същото време обаче съдът намира, че атакуваното НП е издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващия орган не е извършил проверка на установените от контролните органи факти и обстоятелства, а именно дали същите са осъществени от субекта, срещу който е съставен процесния АУАН..

Основателни се явяват направените възражения от страна на процесуалният представител на жалбоподателя, в насока, че не е доказано, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила по време на проверката, тъй като контролните органи не са установили самоличността му по безспорен начин.

Съгласно чл.6 от ЗБДС, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност, като при непредставяне на такъв на компетентните органи лицата подлежат на санкция, съгласно чл.80 т.5 от ЗБДС. Разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административно-наказателно производство да установяват самоличност. Полицейските органи могат да издават устни или писмени разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции съгласно чл.64, ал.1 от ЗМВР. В ал.4 на чл.64 от същия закон е посочено, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето (чл.70, ал.2 от ЗМВР). Действително когато едно лице не носи документи, удостоверяващи самоличността му, контролните органи могат да установяват същата чрез данни на граждани, с установена самоличност или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. В конкретния случай от показанията на свидетелите се установява, че водачът на автомобила е бил сам и не е имало граждани, които да потвърдят неговата самоличност, а данните са били взети от водача, и проверени чрез справка с дежурния в РУ“П“-МВР, който е удостоверил, че лице с имена Н.Г.М. и съответното ЕГН е правоспособен водач. Тази проверка сама по себе си така извършена не е достатъчна за да обоснове хипотезата на чл.70, ал.1, пр.3 от ЗМВР - начин, годен за събиране на достоверни данни, тъй като хипотетично всяко лице може да посочи недобросъвестно данни на трето лице, които са му били известни, с цел избягване ангажиране на негова лична отговорност. В конкретния случай контролните органи е следвало да изпълнят задълженията си по чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР като задържат лицето и отведат същото в полицейското У. за установяване на самоличността му, или да съпроводят лицето до полицейското У. и след съпоставка на лицето със предоставена справка от БДС и съхраняваната там информация по снимка да установят самоличността на проверяваното от тях лице, т.е дали същият е действително посоченото от него самия лице, което не е сторено в настоящия случай. Още повече самите свидетели заявиха, че не са съставили акт по ЗБДС на лицето за нарушение на чл.6 от ЗБДС, съответно са се доверили на информацията, която е дало лицето за личните данни. И в административно-наказателното производство важи в пълна сила принципа заложен в чл.303, ал.1 от НПК, че „присъдата не може да почива на предположения“, и всяко съмнения следва да бъде тълкувано в полза на обвиняемото лице. В случая обстоятелствата, че контролните органи са проверили информация, дадени им от водач на МПС за конкретни имена и лични данни, след като същите не са проверени по законоустановения в ЗМВР и БДС ред, и се оспорват от лицето с тези данни, то и действията, вменени на конкретното лице се явяват недоказани по несъмнен и безспорен начин.

Наказващият орган е следвало след като се запознае със съставения акт и констатира, че проверката е извършена след справка с ОДЧ да постанови допълнителна проверка, като лицето Н.М. бъде призован и бъде установено от контролните органи, че действително той е лицето, което същите са проверили при извършената от тях проверка, или съответно ако това не е така, да изискат информация от същия кое е лицето, което е управлявало автомобила, и едва след като бъде установено, че именно той е нарушил правилата за движение да бъде ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. След като тази проверка не е извършена, то за жалбоподателят М. е била ограничена и възможността да възрази на така съставения акт пред наказващия орган в процедурата по започналото административно-наказателно производство, респективно е нарушено правото му на защита изначално в производството.

С оглед горното съдът намира, че макар и доказани по безспорен начин извършени нарушения на правилата на ЗДвП, то не е установено по несъмнен начин субекта на административно-наказателната отговорност в лицето на жалбоподателя М., поради и което същото следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП №14-0331-000332 от 10.04.2014г. издадено от Н-ка на РУ“П“-Р., с което на Н.Г.М., ЕГН*, от г.Р., У.“А.С.”№89 са наложени следните адм. наказания – за адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказания „глоба“ от 10.00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП; за адм. нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказания „глоба“ от 10.00, лева на основание чл.185 от ЗДвП; за адм. нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказания „глоба“ от 10.00 лева, на основание чл.185 от ЗДвП; за адм. нарушение по чл.139, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено адм. наказания „глоба“ от 10.00 лева, на основание чл.185 от ЗДвП; за адм. нарушение по чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено адм. наказания „глоба“ от 10.00 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Б..

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………………………..