П Р И С Ъ Д А    860

 

Номер   860

Година   23.02.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Албена Момчилова

Секретар:

Ваня Миланова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20141240200787

по  описа  за

2014

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимата А.М.М. - родена на 19.10.1981 г. в Г., с постоянен адрес Г., У."О.”№6, и настоящ адрес в г.С., ж.”Н.”, б.239, В.В, .3, А.76, българка, българска гражданка, С. средно образование, разведена, живее на семейни начала с И.Б., с четири деца, осъждана, безработна, с ЕГН*, за НЕВИНОВНА в това, че при условията на реална съвкупност, съгласно чл.23, ал.1 от НК:

1. За периода от м.01.2014г. до м.10.2014 г. /включително/ в Г.Я., о.Я., о.Б., след като с влязло в сила на 09.05.2013г. решение №2195/ 07.05.2013г. по гр. дело №413/2013 г. по описа на РС-Разлог е била осъдена да заплаща на свой низходящ - дъщеря си Р.А.З., ЕГН*, родена на 27.07.1999 г. месечна издръжка от 80.00 лева, платими Ч. нейния баща и законен П. А.М.З., ЕГН* от г.Я., съзнателно не е изпълнила задължението си от повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски, в общ размер на 800.00 лева.

2. За периода от м.01.2014 г. до м.10.2014 г. /включително/ в Г.Я., о.Я., о.Б., след като с влязло в сила на 09.05.2013 г. решение №2195/07.05.2013 г. по гр. дело №413/2013 г. по описа на РС-Разлог е била осъдена да заплаща на свой низходящ - дъщеря си С.А.З., ЕГН*, родена на 28.07.2001 г., месечна издръжка от 80.00 лева, платими Ч. нейния баща и законен П. А.М.З., ЕГН* от г.Я., съзнателно не е изпълнила задължението си от повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски, в общ размер на 800.00 лева.

3. За периода от м.01.2014г. до м.10.2014 г. /включително/ в г.Я., о.Я., о.Б., след като с влязло в сила на 09.05.2013 г. решение №2195/07.05.2013 г. по гр. дело №413/2013 г. по описа на РС-Разлог е била осъдена да заплаща на свой низходящ - дъщеря си М.А.З., ЕГН*, родена на 01.02.2009 г. месечна издръжка от 80.00 лева, Ч. нейния баща и законен П. А.М.З., ЕГН* от г.Я. съзнателно не е изпълнила задължението си от повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски, в общ размер на 800.00 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК  Я ОПРАВДАВА по внесеното и поддържано обвинение за извършени три престъпления по чл.183, ал.1 от НК, при реална съвкупност по чл.23, ал.1 от НК.

Присъдата не е окончателна и подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Благоевград.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 12.03.2015 г.

към ПРИСЪДА №860 от 23.02.2015 г.

по НАК.Д. №787 от 2014 г. по описа на РС-Разлог

 

Съдебното производство е образувано въз основа на внесен в РС-Разлог Обвинителен акт срещу А.М.М. за това, че при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК

1. За периода от м.01.2014г. до м.10.2014г. включително в Г., след като с влязло в сила на 09.05.2013г. Решение №2195/07.05.2013г. по г.д.№413/2013г. по описа на РС-Разлог е била осъдена да заплаща на свой низходящ – дъщеря си С.А.З., с ЕГН*, месечна издръжка от 80.00 лв., Ч. нейния баща и законен П. А.М.З., ЕГН* от Г., съзнателно не изпълнила задължението си от повече от две месечни вноски, а именно 10месечни вноски по 80.00 лева в общ размер на 800.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

2. За периода от м.01.2014г. до м.10.2014г. включително в Г., след като с влязло в сила на 09.05.2013г. Решение №2195/07.05.2013г. по г.д.№413/2013г. по описа на РС-Разлог е била осъдена да заплаща на свой низходящ – дъщеря си Р.А.З., с ЕГН*, месечна издръжка от 80.00 лв., Ч. нейния баща и законен П. А.М.З., ЕГН* от Г., съзнателно не изпълнила задължението си от повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 80.00 лева в общ размер на 800.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

3. За периода от м.01.2014г. до м.10.2014г. включително в Г., след като с влязло в сила на 09.05.2013г. Решение №2195/07.05.2013г. по г.д.№413/2013г. по описа на РС-Разлог е била осъдена да заплаща на свой низходящ – дъщеря си М.А.З., с ЕГН*, месечна издръжка от 80.00 лв., Ч. нейния баща и законен П. А.М.З., ЕГН* от Г., съзнателно не изпълнила задължението си от повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 80.00 лева в общ размер на 800.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Производството по делото се разгледа по реда на глава 20-та от НПК, като по делото са конституирани в качеството на частни обвинители  С.А.З. и М.А.З., Ч. техния законен П. А.З., като бе оставено без уважение искането на законния им П. да ги конституира и в качеството на граждански ищци по делото, доколкото искането не бе прецизирано като размер и основание.

Навършилата 14годишна възраст пострадала Р.З. не се е възползвала от правото си С.С. на законния си П. да иска конституиране като страна в процеса.

В хода на съдебните прения представителят на РП-Р. – прокурор К. пледира, че от доказателствата по делото се установява по безспорен и несъмнен начин деянията извършени от подсъдимата, като моли съда да я признае за виновна и да наложи наказание за всяко едно от тях ,”пробация” около средния размер задължителните пробационни мерки.

Подсъдимата М. в хода на съдебното следствие заявява, че разбира обвинението, ще се защитава сама и не желае адвокат, дава кратки обяснения по обвинението, че дъщеря й Р.З. към момента на провеждане на делото живее при нея, като за случая е уведомен О„ЗД”, дъщеря й С.З. също я посещава и живее при нея, както и е полагала грижи за здравето й при постъпване в болница за оперативно лечение, дъщеря й М. също пребивава при нея през половината от всеки месец, като се грижи и за трите, и на двете по-големи момичета е предоставила дебитни карти, за да разполагат С. необходимите им суми, закупувала им е необходими за тях неща, закупила им е телефони, като заплаща сметките им, има още едно малко дете, за което се грижи, като чака друго дете от мъжът с когото живее на семейни началА.Заявява, че желае да се грижи и полага такива грижи за всичките си деца, като е завела и дело за промяна на родителските права и предоставянето им на нея. В хода на съдебните прения предоставя на съда да реши, а в последната си дума заявява, че е невинна и се грижи за децата си, докато баща им не.

Частните обвинители С.З. и М.З., както и техният законен П. А.З. не се явяват в съдебно заседание, когато съдът е дал ход на съдебните прения, за което са били редовно призовани, не сочат уважителни причини, и не изразяват становище.

След като обсъди доводите на страните и анализира събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата А.М.М. е родена на 19.10.1981г., има постоянен адрес: г.С., ж.Н., б.239, В.В, .3, А.76., българка, българско гражданство, с основно образование, разведена, безработна. Подсъдимата е млад човек, с добри характеристични данни. Има родени четири деца, като последното живее с нея и мъжът, с когото е във фактическо съжителство, чака и друго дете, като е в напреднала бременност. Осъждана е за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, с Присъда №5091 от 02.12.2014г. постановена по нохд №168/2014г., влязла в законна сила от 17.12.2014г.

Подсъдимата М. и св.З. сключили граждански брак на 05.09.1998г., като от брака си имат 3 деца – Р.А.З., родена на 27.07.1999г., С.А.З., родена на 28.07.2001г. и М.А.З., родена на 01.02.2009г. През 2013г. отношенията между съпрузите се влошили и настъпила раздяла, като подс.М. напуснала св.З.. Бракът между двамата бил прекратен с Решение №2195 от 07.05.2013г. постановено по г.д.№413/2013г. по описа на РС-Разлог, като било постигнато споразумение между двамата, при което родителските права за трите деца се предоставяли на св.З., а за подс.М. била определена да изплаща издръжка за всяко едно от децата от 80.00 лева месечно, Ч. баща им св.З.. Решението на съда влязло в законна сила на 09.05.2013г.

За периода м.05.2013г. до м.12.2013г. подсъдимата не изплащала задълженията си за всяко едно от децата си, и с влязъл в сила съдебен акт от 17.12.2014г. /Присъда №5091 от 02.12.2014г. постановена по нохд №168/2014г. по описа на РС-Разлог/ била призната за виновна и осъдена за престъпление по чл.183, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК, като за всяко едно от деянията й е наложено наказание „глоба” от 100.00 лева, и определено едно общо-най-тежко наказание „глоба” от 100.00 лева. В периода м.01.2014г. м.10.2014г. подсъдимата М. не изпълнила задължението си за всяко едно от децата повече от две месени вноски за всяко едно от тях, като не изпълнила задължението частично, тъй като през целия период от време е изпращала парични суми – 20.00 лева /разписка на л.34 лице и гръб, л.35/, 150.00 лв. /л.35 гръб/, 200.00 лева /разписка л.36/ 100.00 лв./л.36 гръб/, 30.00 лева /разписка л.37/, 20.00 лв. /разписка л.37 гръб/, 40.00 лева /л.38/, 240.00 лева /л.38 гръб/, 30.00 лева /разписка л.39/, 40.00 лева /л.39 гръб/, 60.00 лева /разписка л.40/ 60.00 лева /л.40 гръб/, които са били предавани на децата, или лично взимани от св.Р.З. и С.З., но не са постъпвали по сметката на законния им П. св.А.З..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка се установи от всички събрани по делото доказателства - обясненията на подсъдимата М., показанията на св.А.З., С.З., Р.З., Р.С.З. М.М., и приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства  от ДП -  жалба от А.З. с №1418/23.09.2014г., лист 10 – Справка за съдимост от 24.09.2014г., решение от лист 27 до лист 29 – решение №2195/09.05.2013г. от РС-Разлог, лист 31 – Писмо от ДСИ №64/17.10.2014г., разписки от лист 34 до лист 42 включително и гръб – разписка *1230/08.01.2014; №*7062/29.05.2014; №*9822/31.05.2014; №*1715/21.2014; №*1200/21.03.2014; №*4799/24.03.2014; №*6010/27.03.2014; №*0342/06.02.2014; №*6308/03.09.2014; №*5280/17.04.2014; №*1348/07.10.2014; №*8252/07.07.2014; №*6170/10.10.2014; №*6600/05.09.2014; №*4981/29.11.2013; №*7255/05.12.2013; №*2709/09.12.2013., Лист 45 – Писмо от Д„БТ” №10-01-07-235#1/10.11.2014г., Лист 46 – Писмо от НАП с №363/17.11.2014г. Лист 47 до 54 – Информация за сметка за периода 01.01.2014-24.10.2014г., Лист 56 – Протокол за доброволно предаване, лист 58 – Писмо  с изх. №11-01-84/26.11.2014г. от „БП”ЕАД, Лист 59 – Справка за периода 01.01.2012г. до 20.11.2014г., Лист 60-63 – Справка платежни от 21.11.2013г. от УКБ, Лист 69 – Служебна бележка от 02.12.2014г., Лист 65-66 – Справка, Лист 68 – Справка за съдимост рег. №851/28.10.2014г., Лист 70 – Автобиография от А.М.М..

Съдът при изграждане на вътрешното си убеждение и формиране на изводите си прецени събраните доказателства, а именно гласни доказателства – показанията св.С.З., Р.З., Р.С.З., М.М., А.З., обясненията на подсъдимата М. и писмените доказателства, изброени по-горе.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С.З., Р.З., М.М., А.З., Р.С.З., като непротиворечиви в основните си части, последователни, които по недвусмислен начин установяват, че подсъдимата М. не е заплатила дължимите издръжки в цялост и в срок, но същата е заплащала периодични суми, както Ч. св.Р.С.З., така и Ч. св.М.М..

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата М., отчитайки обстоятелството, че същите освен доказателствено средство, са и израз на нейната защитна позиция по делото. Същите обаче се подкрепят от показанията на св.М., С.З., Р.З., поради и което съдът ги прие с доверие.

Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, налагат следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата М. не е осъществила от обективна състава на чл.183, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК.

За да е съставомерно от обективна страна деянието по чл.183 от НК, следва субекта да е осъден с влязло в сила съдебно решение да изплаща издръжка на свои низходящи, да не изпълнява изцяло това свое задължение повече от две вноски, и това бездействие да е съзнателно. От тук следва извода, че за да може да бъде отговорно лицето, трябва да е налице пълно неизпълнение на задължението. Установява се по делото, че действително подсъдимата не изпълнява задължението си като не превежда сумата, която е осъдена да плаща за всяко едно от децата си в пълен размер и Ч. законния П. на децата, но в същото време тя периодично дава малки суми на децата на ръка, както и превежда такива през целия период на обвинението на името на св.Р.С. /баба на децата по бащина линия/ и св.М. /дядо на децата по майчина линия/, както и закупува и необходими им принадлежности – дрехи, обувки, неща от които децата имат нужда, заплаща сметките на св.Р. и С.З. за ползваните и закупени от подсъдимата М. Мобилни телефони, грижи се за тях през времето когато децата са при нея, като дори по-малката М. през половината от всеки месец през периода пребивава при подсъдимата в г.С.. Макар и законът да изисква плащането да се осъществява Ч. законния П. на децата, то съдът в случая намира, че тези плащания и закупуване на вещи, явяващи се необходими за децата, не могат да обосноват от обективна страна състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като е налице частично изпълнение на задължението на подсъдимата за всяко едно от децата. От друга страна дори и да се приеме, че тези частични плащания и закупуване на дрехи и пособия не могат да покрият изискването на закона за изпълнение на задължението да се заплаща издръжка, т.е от обективна страна да е налице формално неизпълнение на това задължение, то съдът намира, че деянията включени от обвинението в съвкупността по чл.183, ал.1 от НК са несъставомерни от субективна страна.

Престъплението по чл.183 от НК, засягащо обществените отношения в семейството като форма на изпълнителното деяние, се осъществява Ч. бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка, от две или повече месечни вноски. За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо обаче инкриминираното неизпълнение да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл.183, ал.1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка. В настоящия казус се установи, че подс. М. е безработна и не получава доходи от трудово правоотношение; има още едно малолетно дете, което живее с нея и за което полага грижи, както и очаква пето дете, тъй като е в напреднала бременост / макар и да не са налице писмени доказателства по делото за този факт, то за съдът няма съмнение доколкото установи видимо физическото състояние на подсъдимата М. в съдебна зала, а и това обстоятелство бе заявено и от св.С.З. и Р.З./; полага усилия част от дължимата сума да отива при децата, било Ч. даване на суми на ръка, било Ч. изпращане на суми на св.Р.С. и св.М., които суми са били взимани от децата лично; закупуване на дрехи, обувки, вещи, които са им необходими; не получава помощи и обезщетения; няма движимо и недвижимо имущество, с което да обезпечи вземането изцяло, поради и което съдът намира, че е налице обективна невъзможност същата да заплаща дължимата издръжка на децата си в цялост и в срок, а не поради съзнателно желание за това. Още повече, че пострадалото лице има всички основания да се възползва от дадените му законови възможности съгласно СК държавата да изплаща присъдената издръжка на непълнолетни лица /български граждани/ за сметка на неизправния длъжник в лимитирания от съдебното решение размер, когато изплащането се дължи, по образувано изпълнително дело и се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение, и се осъществява по предписания ред в Наредба за изплащане от държавата на присъдената издръжка /обн. ДВ, бр. 77/26.10.2009 г, изм. ДВ бр. 48/2011 г./, каквито действия законния П. А.З. не е предприел.

Действително престъплението по чл.183 от НК, е престъпление на просто извършване и за осъществяването му според съдебната практика е достатъчно да е налице бездействие при възведено от съдебно решение задължение за изплащане на издръжка на низходящи, но в същото време за да е налице съставомерност и неизправния субект да е носител на наказателна отговорност следва да е налице и съзнателно неизпълнение, каквото в случая съдът не установи от събрания доказателствен материал.Тежките условия на финансова криза, липсата на доходи, съответно голямата безработица, наличието и на друго дете за което се грижи, пребиваването и на тези три деца през една част от инкриминираните периоди при подсъдимата, полаганите грижи за тях, следва да бъдат преценявани и обсъдени много внимателно при определяне на субективната страна на деянието тъй като те оказват влияние върху същото, доколкото макар и на лицето да е известно, че с влязъл в сила съдебен акт има задължение, което не изпълнява, съответно за това освен граждански, е и наказателно отговорен, то при наличието на посочените обстоятелства това е обективно невъзможно, а не поради желано и пряко целене на бездействието, като наказателната репресия не е решение на проблема, свързан с неплащане на издръжка на децата.

По изложеното от правна страна съдът намери, че подсъдимата М. не е виновна в извършване на деянието по чл.183, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК, поради и което я призна за невиновна.

По така изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………………..