П Р И С Ъ Д А    718

 

Номер   718

Година   16.02.2015

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Албена Момчилова

Секретар:

Катя Самарова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20131240200789

по  описа  за

2013

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимият А.Р.П. - роден на 26.06.1950 г. в Г.Д., живущ в Г.Д., у.”Я.С.”№2, с ЕГН*, българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, пенсионер, земеделец, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че П. условията на реална съвкупност от престъпления по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, на 30.06.2013 г. около 09:00 часа в м. „С.Н.”, в землището на Г.Д., в съучастие като съизвършител с Ф.П.Г. от Г.Д., Ч. нанасяне на удари с камъни, с ръце и крака по цялото тяло, причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота на И.Г.К. от Г.Д., и

На 30.06.2013 г. около 09:00 часа в м. „С.Н.”, землището на Г.Д., се заканил на И.Г.К. с престъпление против личността му – ще го удуши, ще го хвърли в язовира, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по предявените му обвинения с частната тъжба за престъпление по чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимият Ф.П.Г. – роден на 25.02.1991 г. в Г., живущ в Г.Д., у.„М.П.” с ЕГН*, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, работи като охрана в хотел „Б.”, във фирма ”Е.Е.К.”Г., ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 30.06.2013 г. около 09:00 часа в м. „С.Н.”, в землището на Г.Д., в съучастие като съизвършител с А.Р.П. от Г.Д., Ч. нанасяне на удари с камъни, с ръце и крака по цялото тяло, причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота на И.Г.К. от Г.Д., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по предявеното обвинение с частната тъжба за престъпление по чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

ОТХВЪРЛЯ предявения солидарно граждански иск от 2`500.00 лева срещу подсъдимите А.П. и Ф.Г., представляващ претендирани претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.130, ал.1 от НК, като неоснователен и недоказан по размер и основание

На основание чл.190, ал.1 от НПК, разноските от 250.00 лева за изготвена съдебно-медицинска експертиза остават за сметка на частния тъжител и граждански ищец И.Г.К..

На основание чл.190, ал.1 от НПК, ОСЪЖДА частния тъжител и граждански ищец И.Г.К. да заплати разноски по делото от 70.00 лева за експертиза, и сумата от 100.00 лева, представляваща държавната такса върху отхвърления граждански иск, по сметка на РС-Разлог, както и 5.00 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………………………..

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 16.04.2015 г.

към ПРИСЪДА №718 от 16.02.2015 г.

по НАК.Д. №789 от 2013 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е образувано на основание чл.247, ал.1, т.2 от НПК, по повод депозирана тъжба от И.Г.К., срещу А.Р.П. и Ф.П.Г., като съдията-докладчик в разпоредително заседание от 02.12.2013г. с Разпореждане №5312 от същата дата е квалифицирал деянията както следва:

По отношение на подсъдимия А.Р.П., за това, че П. условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, на 30.06.2013г. около 09.00ч. в м.”С.Н.”, землището на Г.Д. в съучастие като съизвършител с Ф.П.Г. Ч. нанасяне на удари с камъни, ръце и крака по цялото тяло причинил лека телесна повреда на И.Г.К., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и на същата дата, време и място се заканил на И.П.К. с престъпление против личността му – ще го удуши, ще го хвърли в язовира, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

По отношение на подсъдимия Ф.П.Г., за това, че на 30.06.2013г. около 09.00ч. в м.”С.Н.”, землището на Г.Д. в съучастие като съизвършител с Ф.П.Г. Ч. нанасяне на удари с камъни, ръце и крака по цялото тяло причинил лека телесна повреда на И.Г.К., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от тъжителя К. срещу подс. А.П. и подс. Ф.Г. иск с правно основание чл.45 ЗЗД от 2`500.00 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от нанесената му лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на деянието, както и съдебните и деловодни разноски. Тъжителят К. е конституиран и като граждански ищец в съдебното производство.

За деянието по чл.144, ал.1 от НК, предявено срещу подс.А.П. съдът не прие за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от 1`500.00 лв.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител - А.Т.К. от БлАК, пледира, че от събраните гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.144, ал.1 от НК П. условията на съвкупност по чл.23, ал.1 от НК, за подс.П., като това се доказвало от показанията на разпитаните свидетели, назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза. Следвало да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите, поискани от защитата, тъй като същите били противоречиви и заинтересовани от изхода на делото. Моли съда да признае и двамата подсъдими за виновни и да им наложи наказание, като не взима становище по вида и размера му. Моли също да бъде уважен предявеният граждански иск и подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят направените разноски от частния тъжител.

Частният тъжител и граждански ищец К. в хода на съдебните прения поддържа казаното от повереника си, няма какво да добави.

Подсъдимият А.П. се явява лично и с упълномощен защитник А.Л.К.. Заявява, че разбира повдигнатото срещу него обвинение и се възползва от правото си да не дава обяснения. В хода на съдебните прения поддържа защитника си, а в последната си дума моли съда да бъде оправдан.

Подсъдимият Ф.Г. се явява лично и с упълномощен защитник А.Л.К.. Заявява, че разбира повдигнатото срещу него обвинение и се възползва от правото си да не дава обяснения. В хода на съдебните прения поддържа защитника си, а в последната си дума моли съда да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимите – А.К. от Бл.АК пледира, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин извършено престъпление от който ида е от двамата и подзащитни, като излага подробни доводи в тази насока. Моли съда да ги оправдае изцяло по повдигнатите с частната тъжба обвинения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А.Р.П. е роден на 26.06.1950г. в Г.Д., българин, български гражданин, с основно образование, с ЕГН*. Същият е човек на зряла възраст, неосъждан, с чисто съдебно минало, липсват данни за други противообществени прояви и започнати наказателни производства срещу него, с добри характеристични данни, живее със семейството си в Г.Д., У.“Я.С.”№2, занимава се със животновъдство и земеделие, пенсионер.

Подсъдимият Ф.П.Г. е роден на 25.02.1991г. в Г., българин, български гражданин, със средно образование, с ЕГН*. Същият е млад човек, неосъждан, с чисто съдебно минало, липсват данни за други противообществени прояви и започнати наказателни производства срещу него, с добри характеристични данни, живее в Г.Д., У.“М.П.“, работи като охрана в хотел „Б.“, фирма „Е.Е.К.“.

Подсъдият П. и подсъдимият Г. са дядо и внук. Първият се занимава със животновъдство и има ферма извън Г.Д. в местността „С.Н.“, землището на Г.Д.. Частният тъжител К. и семейството на подсъдимите имат конфликтни отношения датиращи от много време преди инцидента, като повода е притежаваните от подс.П. кучета, който той държи във фермата си и които пускал свободно около имота си, като в някои случай кучетата проявявали агресивно поведение към преминаващите хора по пътя.

Частният тъжител К. също притежавал кучета порода „Аляска“.

На 30.06.2013г. около 09.00ч. ч.Т.К. тръгнал с притежавания от него автомобил да разхожда кучетата си към местността „С.Н.“. Пристигайки там спрял автомобила срещу имота на подс.П. и изкарал кучетата от него, като ги пуснал свободно. В същото време от имота на подс.П., където се намирали подс.П., подс.Г., св.М., св.М. и св.П. и извършвали дейност, свързана с отглежданите от подс.П. животни, излезли малки кучета, който започнали да лаят срещу кучетата на ч.Т.К.. Последният възпроизвел изстрели с притежаван от него газов пистолет, П. което кучетата, включително и неговите се разбягали.

Подс.Г. излязъл от имота и тръгнал към ч.Т.К. като влезли в пререкания за кучетата и произведената стрелба, П. което ч.т.К. отново възпроизвел изстрели с газовия си пистолет. В същото време от имота излязъл и подс.П. като се насочил към внука си и тъжителя К., отново влезли в пререкания и подс.П. нанесъл удар върху пръстите на ръката на тъжителя К. за да отнеме пистолета му, последният паднал и подс.Г. го взел. В същото време тъжителя К. извадил железен шиш от автомобила си и го замахнал към подсъдимите с искане пистолета да му бъде върнат, като подс.Г. се обадил на тел.112 за извършената стрелба, като от там го свързали с полицията и казали да изчакат на място, а тъжителя К. прибрал шиша и се обадил в полицията да съобщи за инцидента.

На място пристигнал св.С., който провел разговори с подсъдимите и тъжителя и възприел присъствието на св.М., М., П., както и липсата на кучета, тичащи свободно, и вързани кучета в имота на подс.П.. Св.С. съставил акт за дребно хулиганство срещу частния тъжител К., и протоколи за предупреждение по отношение на подсъдимите.

Частния тъжител К. посетил личния си лекар д-р П. същия ден, която издала удостоверение, че е налице контузия на дясна плешка и дясно рамо.

Съгласно заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза въз основа на издаденото удостоверение, се установява увреждане на ч.т. оток и болка П. пипане, контузия на дясно рамо и плешка, като същите са му причинили временно разстройство на здравето без опасност за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Вещото лице е посочило също, че травмата не е описана като размер, форма, прецизна локализация, степен на изразеност на отока, наличие или липса на кръвонасядане, охлузвания и т.н., поради което не е възможно да се прецизира удрящата повърхност и да се идентифицира самия травмиращ предмет, довел до увреждането, но може да бъде причинено с удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, може да се получи и по начин, съобщен от тъжителя, както и не може да се изключи с оглед установената болка със симптоми на функционално нарушение на ръката в раменната става да се дължи не на контузия, а на навяхване на ставата, което се получава по индиректен механизъм в момент на рязко, надпределно движение на ръката в раменната става, каквито условия се създават и П. движение „размахване на шиш“, както и че може да се получи и с един удар..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Така изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства в хода на съдебното следствие – показанията на свидетелите С., В., М., М., П., заключението на СМЕ, удостоверение от д-р П., амбулаторен лист и писмо, свидетелства за съдимост на подсъдимите, писмо от РУ“П“-Б. изх.№2243 от 10.02.2014г., постановление на РП-Р. за отказ от образуване на наказателно производство,, решение №3236 от 08.07.2013г. по нахд №457/2013г. описа на РС-Разлог, жалба от К. до Р.-Б. от 24.07.2013г., жалба до РП-Р. от 01.07.2013г., писмо от кметство Д., писмо от Р.-Б. с изх.№8173 от 11.08.2014г., писмо от ЦСМП-Р., писмо от РП-Р., писмо от дирекция Национална система 112 и приложен диск, заключението на съдебно техническа експертиза ведно с приложената на хартиен носител информация то диска, писмо от Д НС112, за това, че няма постъпили обаждания от тел. *, *, ползвани от тъжителя К. на 30.06.2013г.

Съдът не гради изводите си въз основа на показанията на свидетеля Б., тъй като същите не дават информация за инцидента станал между подсъдимите и ч.Т.К., тъй като безспорно се установи, че свидетелят не е извършвал проверка по случая и няма възприятия по него. Обстоятелството, че същия е работил по други жалби срещу подс.П. е ирелевантно в конкретния случай, поради и което тези показания няма да бъдат предмет на анализ от съда.

Съдът кредитира с доверие показанията на св.П., М. и М. досежно възприетите от тях непосредствено действия от страна на тъжителя и подсъдимите, като същите са последователни, непротиворечиви в основните си части, и подкрепящи се от останалия доказателствен материал – косвено от показанията на св.С., информацията от национална система 112 и заключението на съдебно техническата експертиза, заключението на СМЕ. Съдът отчете обстоятелството, че св.П. е съпруга на подс.П. и баба на подс.Г., а свидетелите М. и М. техни приятели, и евентуално същите имат интерес от изхода на делото, но съдът не намери основания да се съмнява в достоверността на изложеното от тях, съответно да не приеме, че фактите и събитията са станали именно по начина възприет и пресъздаден от тези свидетели.

Така св.М., М. и П. заявиха непротиворечиво, че са възприели стрелбата на тъжителя по кучетата на подс.П., спора между под.Г. и тъжителя и продължаващата стрелба срещу тях от страна на тъжителя, както и обстоятелството, че подс.П. го е ударил през пръстите на ръката за да му вземе пистолета, като последния е паднал на земята и взет от подс.Г., след което тъжителя е размахал железен шиш срещу тях, но не е успял да ги удари. Действително в първоначалните си показания св.М. заяви, че е видяла подс.Г. да го удря по ръката за да падне пистолета и да го взима след като е паднал на земята, но в допълнителния си разпит допуснат от съда за изясняване на обстоятелствата в коя част на ръката е бил ударен, св.М. заявява, че подс.П. е ударил тъжителя К. през пръстите на ръката, а подс.Г. е взел пистолета, като разяснява причината поради която П. предходния си разпит е заявила различни факти, а именно притеснение, което според съда е нормално имайки предвид и непосредствените си впечатления от свидетелката.Още повече, че показанията дадени от тези свидетели са през изминал голям период от време и съвсем естествено е да не помнят с детайли случая. На следващо място и тримата свидетели съвсем искрено и необвързано потвърждават, че е имало съприкосновение между частния тъжител и подс.П., като последния го е ударил през пръстите на ръката, което за съда е още едно потвърждение за това, че показанията им са достоверни, а противоречието в показанията на св.М. се дължи на притеснение и смущение П. изслушването й от съда. От друга страна се потвърждават и от съдържанието на разговора, проведен от подс.Г. със служител на тел.112, както и от показанията на св.С., и писмо на Р.-Б. за това, че е подаден сигнал за стрелба от подс.Г., че последният е предал газов пистолет, взет от него от тъжителя К., поради и което съдът не намери основания да дискредитира показанията на тези трима свидетели.

Съдът кредитира показанията на св.С. извършил проверката по случая, отивайки на място минути след инцидента. Така св.С. заявява, че е изпратен по сигнал за стрелба, след което му е било съобщено, че и тъжителя К. е звънял, че хвърлят камъни по него, като П. пристигането му на място е установил подсъдимите, тъжителя, св.П., св.М. и М., като от тях е разбрал, че е имало стрелба от тъжителя по кучетата на подс.П., след това срещу подсъдимите, като подс.П. го е ударил по ръката, подс.Г. е взел пистолета, а тъжителя е извадил железен шиш, с който е замахвал срещу подс.П., след което е съставил акт за дребно хулиганство срещу тъжителя, а на подсъдимите протоколи за предупреждение. Показанията на този свидетел по отношение на тези възприети и от съда факти са съпоставими и непротиворечиви на показанията на свидетелите П., М. и М., поради и което макар и да са с косвена характеристика съдът ги кредитира, с оглед подкрепящите ги показанията на свидетелите очевидци на инцидента.

Съдът кредитира показанията на св.В., която заявява, че тъжителя я е посетил и се е оплакал, че е имал инцидент с кучетата на подс.П., след което стрелял с газовия си пистолет, като имал болки в ръката, за което тя му предложила болкоуспокояващи. В тази си част показанията й макар и с косвена характеристика, доколкото това са факти разказани и от тъжителя се подкрепят от останалия доказателствен материал, то съдът ги кредитира с доверие. Не приема за достоверно обстоятелството, че нараняването на тъжителя в областта на рамото е станало Ч. нанасяне на удар с камък от страна на тъжителя, тъй като в тази си част тези показания не се подкрепят от останалия доказателствен материал, и са факти, които свидетелката не е възприела лично и непосредствено, а са и разказани от тъжителя, който има интерес от изхода на делото, респективно да заявява факти пред трети лица, които да ги потвърдят, макар и да не са преки участници в инцидента.

Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза относно характера на получените от тъжителя телесни увреждания, въз основа на издаденото удостоверение, от което се установява увреждане на ч.т. оток и болка П. пипане, контузия на дясно рамо и плешка, като същите са му причинили временно разстройство на здравето без опасност за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Вещото лице е посочило също, че травмата не е описана като размер, форма, прецизна локализация, степен на изразност на отока, наличие или липса на кръвонасядане, охлузвания и т.н., поради което не е възможно да се прецизира удрящата повърхност и да се идентифицира самия травмиращ предмет, довел до увреждането, но може да бъде причинено с удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, може да се получи и по начин, съобщен от тъжителя, както и не може да се изключи с оглед установената болка със симптоми на функционално нарушение на ръката в раменната става да се дължи не на контузия, а на навяхване на ставата, което се получава по индиректен механизъм в момент на рязко, надпределно движение на ръката в раменната става, каквито условия се създават и П. движение „размахване на шиш“, както и че може да се получи и с един удар. Вещото лице е отговорило пълно, ясно, обстойно и обективно както в заключението, така и в направените допълнения в хода на приемането на експертизата в съдебно следствие, не е оспорено от страните, поради което и съдът го кредитира изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира, че повдигнатите с тъжбата срещу подсъдимите А.П. и Ф. Г. обвинения не се доказваха по категоричен, несъмнен и безспорен начин.

За да отговори на един от основните въпроси поставени в чл.301, ал.1 от НПК, а именно:дали подсъдимия е автор на престъпленията, за които е предаден на съд, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства.

В настоящият случай във фактическата обстановка изложена в тъжбата се твърди, че тъжителя е излязъл с кучетата си на разходка, паркирали автомобила си срещу имота на подс.П., като са излезли неговите кучета и са го нападнали, и той за да се отбрани е стрелял срещу тях с притежавания от него газов пистолет, след което подс.П. замахнал срещу него с камък и той да се предпази е стрелял отново с газовия пистолет, а непосредствено след това бил нападнат от подс.П. и Г. в гръб и удрян с камъни, паднал на земята и продължили да го удрят и ритат двамата по цялото тяло, а когато боя приключил подс.П. го заплашил, че ще го убие и ще го хвърли в язовира, ще насъска кучетата си, които ще удушат неговите и него.

На първо място тези факти по никакъв начин не се доказаха, тъй като от 1 страна тъжителят сочи, че той е сигнализирал органите на реда, като е разяснил, че е заплашван с убийство, а такива факти от свидетеля С. не бяха изложени, като последния разясни, че сигнала е бил, че хвърлят камъни по тъжителя, а обаждането е било първоначално от подс.Г. за стрелба с пистолет серщу тях. Тези обстоятелства бяха потвърдени и от св.П., М. и М.. Още повече съмнения в достоверността на изложеното в тъжбата внася и подадената жалба от страна тъжителя в РУ”П”-Б. на 24.07.2013г., където същият не изнася факти, които сочат на нанесени му удари /заявява, че е замахвано срещу него единствено от подс.П., но той успял да се предпази/, както и да са му отправяни закани за нарушаване на телесния му интегритет или имущество. Последните не са били съобщени и на св.С. П. пристигането му на място за извършване на проверка, както и в последствие. Различни обстоятелства е заявил и в подадената жалба до РП-Р. на 01.07.2013г., като там описва, че е ударен един път с камък от подс.П., а подс.Г. е взел пистолета му, но не и че е бил заплашван от когото и да било, както и да е удрян и ритан от двамата. Действително жалбите не са доказателство по делото, но същите могат да служат за извличане на информация, която да бъде съпоставена със събрания доказателствен материал, съответно да бъде ползвана за проверка на изложените обстоятелства в частната тъжба.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че по наказателни дела от частен характер в тежест на тъжителя е да докаже обвинението, повдигнато с тъжбата. Повдигнатото с тъжбата на К. по отношение на подсъдимия Ананас П. за престъпление по чл.144, ал.1 от НК, остана неподкрепено от доказателствения материал.Показанията на всички свидетели обсъдени по-горе, с изключение на св.С. са непротиворечиви по отношение на обстоятелството, че не са чули да са отправяни заплахи към тъжителя. Единствено св.С. заяви, че докато е бил на място П. инцидента е чул подс.П. да заявява, че ако тъжителя К. му докара мутри, той ще го убие ако му посегне на семейството. Тези факти и обстоятелства обаче не са изложени в тъжбата, не бе направено и изменение на фактическите обстоятелства от страна на частния тъжител и неговия повереник по реда на чл.287 от НПК, поради и което съдът не дължи произнасяне, тъй като същите касаят изменена фактическа обстановка, а не тази която е заявена от тъжителя и която подлежи на доказване в настоящето производство. Доказано бе единствено безспорно, че е имало спор между тъжителя и подсъдимите по отношение на кучетатА.П. липсата на убедителни доказателства съдът намира, че обвинението е недоказано и не кореспондира с тезата на обвинението.

Повдигнатото с тъжбата на К. по отношение на подсъдимите П. и Г. обвинение за извършено в съучастие като съизвършители престъпление по чл.130, ал.1 от НК, също остана неподкрепено и недоказано по безспорен и несъмнен начин от доказателствения материал. Съдът положи усилия за разкриване на обективна истина по делото, изяснявайки фактите, поддържани от страна на тъжителя в частната тъжба, но същите с оглед изключително противоречивите данни дадени от самия тъжител в депозираните жалби до Р.-Б.и РП-Р., съпоставено с показанията на св.П., М. и М. и различната интерпретация, която последните дадоха и която бе възприета от съда за достоверна не доказва деянието както от обективна така и от субективна страна, за да мотивира съда да приеме, че подсъдимите са съпричастни към установеното нараняване на тъжителя К..

В тъжбата както посочи по-горе съда са изнесени факти за това, че и двамата подсъдими са удряли тъжителя с камъни в областта на рамото, след което бил удрян и ритан по цялото тяло и от двамата, докато такива факти тъжителя не е посочил в депозираните и цитирани по-горе жалби, предхождащи частната тъжба като време, депозирани непосредствено след инцидента. От друга страна в издаденото удостоверение от д-р П. други наранявания на тъжителя, освен оток и контузия в областта на дясно рамо и плешка не са установени, което внася съмнение в достоверността на изнесеното от тъжителя за множество удари по отношение на него в различни области на тялото. Данни за други наранявания тъжителя не е споделил и със св.В., която преразказа какво е споделил с нея тъжителя. На следващо място вещото лице бе категорично, че нараняването в областта на рамото може да бъде нанесено с един удар, а не с повече, както и с оглед липсата описание на увреждането като размер, форма, прецизна локализация, степен на изразеност на отока, наличие или липса на кръвонасядане, охлузвания и т.н., не е възможно да се прецизира удрящата повърхност и да се идентифицира самия травмиращ предмет, довел до увреждането, но може да бъде причинено с удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, може да се получи и по начин, съобщен от тъжителя, както и не може да се изключи с оглед установената болка със симптоми на функционално нарушение на ръката в раменната става да се дължи не на контузия, а на навяхване на ставата, което се получава по индиректен механизъм в момент на рязко, надпределно движение на ръката в раменната става, каквито условия се създават и П. движение „размахване на шиш“, в каквато насока са потвърждаващите последното показания на свидетелите на защитата и св.С., който ги подкрепя.

Предмета на доказване се определя единствено и само от тъжителя, който поставя фактическите рамки на обвинението, и ги доказва. Подсъдимият се защитава първо по фактите, и едва след това по неговата правна квалификация.

П. липсата на безспорни доказателства, и наличието на доказателства които оборват заявеното в тъжбата съдът намира, че остана недоказано, че нанесеното увреждане е получено от удар /удари от страна на подсъдимите П. и Г. по начина, изнесен от частния тъжител. Нито едно от събраните гласни и писмени доказателства не навежда на единствено възможния извод, че травматичното увреждане на тъжителя е причинено именно от подсъдимите П. и Г., поради и което, съдът счете, че обвиненията срещу подсъдимите не се доказаха по несъмнен начин, поради което и на основание чл.304 НПК, призна подсъдимите П. и Г. за невиновни по обвинението за престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, и подсъдимия П. за престъплението и по чл.144, ал.1 от НК, и ги оправда по повдигнатите им обвинения.

По отношение на предявеният солидарно срещу подсъдимите П. и Г. граждански иск от тъжителя К. за сумата от 2`500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на деянието и съдебните и деловодни разноски, съдът намира, че същите са неоснователни. В случая не са налице основания за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимите, тъй като не се установи тяхното авторство на деянието и съответно тяхно противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. С оглед тези съображения, съдът намира, че предявеният иск на основание чл.45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказани по основание.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Съдът намира, че с оглед изхода на делото тъжителят К. следва да бъде осъден на основание чл.190, ал.1 НПК, за заплати направените разноски по делото от 70.00 лв. за експертиза по сметка на РС-Разлог, както и сумата от 100.00 лева, представляваща държавна такса върху отхвърления граждански иск по сметка на РС-Разлог, както и пет лв. за издаване на изпълнителен лист. Разноските от 250.00 лева за съдебно-медицинска експертиза, внесени като депозит от тъжителя К. също остават за сметка на последния с оглед изхода на делото.

Съдът констатира, че не се е произнесъл по направените от подсъдимите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото същото предвид постановения С. акт също следва да бъде поет от тъжителя, но намира, че няма пречка след влизане в сила на присъдата, да се произнесе допълнително по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………….