Р Е Ш Е Н И Е    4957

 

Номер   4957

Година   25.11.2014

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Яна Димитрова

Секретар:

Катя Самарова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20141240200498

по  описа  за

2014

година

 

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба от К.Н.Н. с ЕГН* срещу НП №14-0331-000416 от 1.г., издадено от Н-ка на РУ"П”-Р. при ОД на МВР-Б., с който на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП - "глоба" от 100.00 лева за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателя - редовно уведомен, се явява и се представлява се от  адв.М. с пълномощно по делото. Последният от името на доверителят си поддържа жалбата и иска отмяна на процесното НП.

В хода на съдебните прения, адв.М. иска отмяна на процесното НП, като излага съображения за противоречие в гласните доказателства, водещи на извод за заинтересованост на св.С. да бъдат репарирани, причинените му вреди от застраховката „ГО” на жалбоподателя.

На следващо място се сочат процесуални нарушения при изготвяне на АУАН, които са били пренесени и в НП, а именно: пропуски в протоколите от настъпило ПТП, като е записано в един от тях, че пътят на мястото на ПТП е двулентов, а в протокол с №1384721 за причинител на ПТП с лек автомобил м. „А.” е отбелязан Н., чийто автомобил не е имал физически контакт с този лек автомобил.Адв.М. счита, че по този начин в АУАН е изложена невярна фактическа обстановка. Също така към протоколите, в които е отразено самото ПТП липсвала тотална схема на пътя, а тази, отразена в тях нямала нищо общо с кръстовището, лентите за движение, островите и маркировката, като е отразено само Т-образно кръстовище без  ускорителни и забавителни ленти.

Акцентира се и върху обстоятелството, че АНО не е ползвал при произнасянето си снимковия материал, като този материал не е бил предоставен и на съда. Това само по себе си е квалифицирано, като нарушение на чл.60, ал.2 от ЗАНН.

На следващо място се излагат фактически твърдения за наличието на обстоятелства за отвод на актосъставителя, изразяващи се в особено отношение с жалбоподателя.

Адв.М. счита, че технически и физически няма как жалбоподателят да е  извършил твърдяното адм. нарушение и да е причинил виновно ПТП. Според него лек автомобил м. „А.” е навлязъл в зоната на изчакване на кръстовището, където е бил спрял автомобил марка „Ф.Б.” с превишена скорост и това се потвърждавало от показанията на св. С.. От показанията на св.В.Н. и св. С. се установявало още, че управлявания от жалбоподателя автомобил  в момента на удара е бил в покой. От горното се прави извод, че няма как удара в автомобила на жалбоподателя да настъпи в тази зона, в която е документирано в случай, че същият е бил навлязъл в кръстовището, т.е. е бил пресякъл главния път, тъй като тогава удара за него е щял да настъпи в областта на предна лява врата, преден калник и задна лява врата.

Сочи се и процесуално нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя.

В заключение адв.М. иска отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно и издадено в отклонение на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.

В съдебно заседание административно-наказващият орган Н-к на РУ”.-Р. - редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка, моли съдът да потвърди НП.

От събраните гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на  К.Н.Н. с ЕГН* срещу НП №14-0331-000416 от 1.г., издадено от Н-ка на РУ"П”-Р. при ОД на МВР-Б., е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 05.05.2014г. св.К.К. управлявал л.а.“А.“ с ДК №* по главен път II-19 в посока от м.“П.“ към Г.Р.. По същото време св.П. С. управлявал л.а.“А.“ с ДК №* по главен път II-19 в посока от Г.Р. към м.“П.“.

Около 11.30ч. св.С. се приближил към „Т“ образно кръстовище, образувано от главен път II-19 и път в ляво (по неговата посока на движение), водещ към м.“Б.“, подал светлинен сигнал за завой на ляво и спрял в обособената лента за ляв завой, тъй като възприел, движещия се в насрещната пътна лента л.а.“А.“. В този момент от пътя за м.“Б.“ излязъл л.а.“Ф.Б.“ с ДК №*, управляван от жалбоподателя Н. и се опитал да завие на ляво по главен път II- 19. Последвал сблъсък между л.а.“А.“ с ДК №* и л.а.“ Ф.Б.“ с ДК №* в следствие, от който л.а.“А.“ с ДК №* се отклонил в ляво по посоката си на движение и се блъснал в спрелия л.а.“А.“ с ДК №*.

По повод настъпилото произшествие на място бил изпратен АП в състав св.П. и Н.Х. - двамата служители на РУ”.-Р.. Двамата извършили проверка на документите на водачите на автомобилите и след снети обяснения от тях, св.П. съставил Акт за установяване на адм. нарушение  бланков №869232/05.05.2014г. в присъствието на свидетеля Х. срещу К.Н. за нарушение по чл.50 от ЗДвП. Актът бил връчен на Н., който го подписал, като изложил възражения, че не е имало видимост поради „реклама, изградена от каменен дувар на “P.G.““, както и, че веднага след рекламата е спрял, като в момента на ПТП не се  е движел.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл.53 от ЗАНН било издадено НП №14-0331-000416 от 1.г., издадено от Н-ка на РУ"П”-Р. при ОД на МВР-Б., с който на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП - "глоба" от 100.00 лева, за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на адм. нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда по който то е наложено. Процедурата по установяването на адм. нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на адм. нарушение фактически констатации  нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството  беше безспорно установено, че жалбоподателят Н. е нарушил правилата за движение, установени в чл.50, ал.1 от ЗДвП. Без правно значение за извършване на нарушението е дали автомобилът на жалбоподателя е бил в покой в момента на настъпване на ПТП или се е движел, доколкото ударът е настъпил в лентата за движение на, движещия се по път с предимство л.а.“А.“ и все пак счита за доказано, че л.а.“ Ф.Б.“ с ДК №* е бил в движение в момента на сблъсъка. В тази насока съдът цени показанията на св.С., който е възприел опита на л.а.“ Ф.Б.“ с ДК №*  да навлезе в кръстовището. Съдът не кредитира показанията на св.Н., че съпругът й е спрял преди кръстовището за да осигури предимство и именно на това място е настъпил удара между л.а.“ Ф.Б.“ и л.а.“А.“. Ако показанията на тази свидетелка бяха правдиви, то л.а.“А.“ е следвало да премине през разделителния остров на пътя към м.“Б.“ и тогава да се удари в л.а.“Ф.Б.“. Самият жалбоподател е приложил по делото снимки от местопроизшествието, от които е видно, че нито процесната каменна реклама на „П.Г.“ (посочена във възражението), нито нещо друго е препятствало спирането му преди кръстовището. Видно е, че самата реклама свършва поне 2 метра преди кръстовището, а пътният остров, разделящ платното на две, свършва на линията с главен път II-19. Възраженията на жалбоподателят, че е бил препятстван да възприеме, движещия се л.а.“А.“, а когато го е възприел е било късно да реагира са неоснователни. От показанията на св.Н. се установява, че и тя и съпругът й са възприели посочения автомобил, а даже и да не са, това не променя факта, че на път с предимство се е намирал и л.а.“А.“ с ДК№*. Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е пропуснал пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В настоящият случай жалбоподателят е бил длъжен да изчака л.а.“А.“ да извърши маневра „завой на ляво“ и едва след това да навлезе в кръстовището.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че поради липсата на физическо съприкосновение между л.а.“А.“ и автомобилът на доверителя му, последният не може да носи отговорност за настъпило ПТП с този автомобил. По делото е установено, че поради виновно извършеното от Н. нарушение на ЗДвП е настъпил удар между неговия автомобил и този, управляван от св.К.. Установено е, че в следствие от този удар л.а.“А.“ с ДК №* се отклонил в ляво по посоката си на движение и се блъснал в спрелия л.а.“А.“ с ДК №*. От посоченото следва, че е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на Н. и настъпилото физическо съприкосновение между л.а.“А.“  и л.а.“А.“.

Съдът намери, че не са допуснати процесуални нарушения в процедурата по съставяне на АУАН. Последният е съставен от оправомощено за това лице в кръга на неговата компетентност. Това обстоятелство се установява от приетото по делото копие от  Заповед №-1745/28,08,2012 г. на Министъра на ВР. На следващо място е налице единство между АУАН и НП, както от фактическа, така и от правна страна.                                                                       

Наложеното наказание съответства на предвиденото в закона по вид.АНО е наложил към среден размер на наказанието „глоба”.

Несъстоятелни са твърденията за наличие на основания за отвод на контролния орган. Няма данни, същият да се намира в особени отношения със жалбоподателя, а отношенията му с бащата на последния на плоскостта „преподавател“ – „студент“ не са основание да се счита за предубеден от изхода на АдНП.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да потвърди НП.

ВОДИМ  от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП НП №14-0331-000416 от 1.г., издадено от Н-ка на РУ"П”-Р. при ОД на МВР-Б., с който на К.Н.Н. с ЕГН*, е наложено адм. наказание на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП - "глоба" от 100.00 лева за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, като  ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Настоящето Решение подлежи на касационно обжалване пред АС-Благоевград в 14-дневен срок от съобщението за изготвено Решение до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………………