Р Е Ш Е Н И Е    4922

 

Номер   4922

Година   24.11.2014

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от адм. наказателно дело

 

номер

20141240200314

по  описа  за

2014

година

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.Д.М., подадена срещу НП №933/04.12.2013 г., издадено от н-к РУ„П”-Р., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП - глоба от 10.00 лв., на основание чл.174, ал.3 ЗДвП - глоба от 2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание чл.175, ал.1, т.4  ЗДвП - глоба от 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, и кумулативно с това на основание Наредба №-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети за наказанието по чл.174, ал.3 ЗДвП - общо 12 контролни точки, затова, че на 15.11.2013 г., около 23.40 часа, в Г.Б., на у.„В.П.“, управлява лек автомобил с рег. №*, не спира плавно в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, не носи свидетелство за У. от съответната категория и отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство - нарушение чл.103 ЗДвП, чл.100, ал.1, т. 1, ЗДвП и по чл.174, ал.3 ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП.

Жалбоподателката се явява лично. За него се явява процесуален представител - адвокат К., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения.

Ответника - редовно призован, не се явява. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда се изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

Районният съд, като обсъди наведените от страните основания и след преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2013 г., около 23.40 часа, свидетелите В.Б. и К.Д. – служители в РУП-Р., се намирали до служебния си автомобил, паркиран на изхода на Г.Б., на у.„В.П.“, срещу работеща бензиностанция. Мястото било осветено. В посоченото време от града се появил лек автомобил с рег. №*. Свидетеля В.Б. подал сигнал със стоп-палка на водача на автомобила, като в този момент се намирал на пътното платно. Последния не спрял автомобила и продължил с висока скорост. Свидетелите се качили в служебния си автомобил и го последвали с включен светлинен и звуков сигнал.След като го настигнали след около 500 метра, автомобила завил по черен път. След като и служителите на Полицията го последвали с автомобила си, първия спрял след около 100 метра от главния път. Свидетелите също спрели автомобила си до вече спрелия такъв и след като излезли от него, установили, че водач на другия автомобил е В.Д.М.. Последния заявил, че е употребил алкохол, и че не е спрял, защото се уплашил, че ще му вземат СУ. Веднага на място служителите на Полицията поканили жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство, но той отказал.

След това двата автомобила със свидетелите и нарушителя, потеглили, след което паркирали на мястото срещу бензиностанцията, където  преди това свидетеля В.Б. бил подал сигнал със стоп-палка на нарушителя. Служителите на Полицията отново поканили жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство, но той отново отказал.

Веднага след това, в присъствието на последния, свидетелите му съставили АУАН №933/15.11.2013 г., за това, че на 15.11.2013 г., около 23.40 часа, в Г.Б., на у.„В.П.“, управлява лек автомобил с рег. №*, не спира плавно в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, не носи свидетелство за У. от съответната категория и отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство - нарушение чл.103 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Актът бил връчен на нарушителя. Заедно с акта, на същия от свидетелите бил съставен и връчен и талон за медицинско изследване.

Жалбоподателя не се явил, за да даде кръвна проба.

На основание АУАН било издадено НП №933/04.12.2013 г., издадено от н-к РУ„П”-Р., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП - глоба от 10.00 лв., на основание чл.174, ал.3 ЗДвП - глоба от 2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание чл.175, ал.1, т.4  ЗДвП - глоба от 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месец, и кумулативно с това на основание Наредба №-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети за наказанието по чл.174, ал.3 ЗДвП - общо 12 контролни точки, затова, че на 15.11.2013 г., около 23.40 часа, в Г.Б., на у.„В.П.“, управлява лек автомобил с рег. №*, не спира плавно в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, не носи свидетелство за У. от съответната категория и отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство - нарушение чл.103 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и по чл.174, ал.3 ЗДвП.

НП е връчено на нарушителят на 28.04.2014 г., а е обжалвано на 07.05.2014 г.

Тези обстоятелства се доказват, както от обясненията на жалбоподателя и свидетелските показания на свидетелите, така и от приетите по делото писмени доказателства.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира показанията на свидетелите на АНО, дадени в качеството им на длъжностни лица, в рамките на службата им и при изпълнение на служебните им задължения, без лични, частни отношения с жалбоподателя. Показанията са последователни, еднопосочни и кореспондиращи с обстоятелствата около извършване на проверката и констатиране на вменените на жалбоподателя нарушения, поради което съдът не намира причини да се съмнява в съдържанието и обективността им. Показанията им се подкрепят и от писмените доказателства. Същите оборват обясненията на нарушителя, че не е видял подаден сигнал със стоп-палка, и че не направил проба с техническото средство, защото полицаите са се държали с него подигравателно.

Съдът намира, че АУАН е редовен, поради което следва да намери приложение в конкретната хипотеза презумпцията, въведена в чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното". В случая е разместена доказателствената тежест в процеса и касатора е този който следва да извърши обратно доказване на установените с АУАН факти. Такова по делото не е проведено успешно, поради което първоинстанционният съд, намира, че отразената в АУАН фактическа обстановка е правилна.

Разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН изисква в акта за установяване на адм. нарушение да се съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния казус съдът е на мнение, че административно наказващият орган е формулирал точно и достатъчно обстоятелствено т. нар. административно-наказателно обвинение. В производството, развило се пред административния орган, не са допуснати нарушения, опорочаващи издаденото НП. Органът, осъществявайки правомощията си в пределите на своята компетентност, е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на субекта. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си.

За нарушението по т.1:

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно.

Извършеното деяние представлява адм. нарушение по см. на чл.174, ал.3 ЗДвП, тъй като нарушителят е управлявал МПС - лек автомобил, като е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство. Посочената норма въвежда задължение по отношение на водачите на МПС, да им бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което настоящият жалбоподателя не е спазил. По този начин е извършил адм. нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на на чл.174, ал.3 ЗДвП.

Освен че НП е законосъобразно издадено и е правилно в тази му част, наложеното наказание съответствува на тежестта на нарушението, доколкото са му наложени фиксирани наказания.

Доколкото се установи, че нарушителят е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, за което в Наредба №-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, е предвидено отнемането на общо 12 контролни точки, следва НП да бъде потвърдено и в тази му част.

За нарушението по т.2:

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно.

От събраните от доказателства става ясно, че административното нарушение, за което жабоподателя е санкциониран е извършено. Безспорно е установено, че на посочената в акта дата същия не е спрял на подаден сигнал със стоп - палка, което осъществява състава на чл.103 от ЗДвП, съгласно който "При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания". За извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП може да бъде наложена глоба в размер от 50.00 до 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец до 6 месец съгласно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Съдът намира, че правилно наказанието е в минимума, доколкото не са посочени отегчаващи вината обстоятелства.

За нарушението по т.3:

Съдът намира, че НП в тази му част също е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. И тук безспорно се установи, че нарушителят не носил със себе си и не е представил на служителите на Полицията СУМПС от съответната категория. По този начин е извършил адм. нарушение, тъй като виновно е осъществил състава на чл.100, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП, доколкото водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за У. на МПС от съответната категория.

Извършените от жалбоподателя деяния са съставомерни и са основания за реализирането на административно-наказателната му отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административно-наказателно отговорното лице.

От субективна страна, деянията са извършени при пряк умисъл.

От обективна страна, осъществените деяния съдържат признаците на адм. нарушения на транспортното законодателство.

Преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. Съдът намира, че не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията са с висока степен на обществена опасност.

По гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №933/04.12.2013г., издадено от н-к РУ„П”-Р., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: на основание чл.183, ал.1, т. 1 ЗДвП - глоба от 10.00 лв., на основание чл.174, ал.3 ЗДвП - глоба от 2`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание чл.175, ал.1, т.4  ЗДвП - глоба от 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месец, и кумулативно с това на основание Наредба №-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети за наказанието по чл.174, ал.3 ЗДвП - общо 12 контролни точки, затова, че на 15.11.2013 г., около 23.40 часа, в Г.Б., на у.„В.П.“, управлява лек автомобил с рег. №*, не спира плавно в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, не носи свидетелство за У. от съответната категория и отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство - нарушение чл.103 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………………………………