П Р И С Ъ Д А    4956

 

Номер   4956

Година   25.11.2014

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Албена Момчилова

Секретар:

Антония Белчева

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20121240200460

по  описа  за

2012

година

 

Признава подсъдимият П.Г.Н. - роден на 06.04.1976 г., в Г.Р., живущ в Г.Р., у.„А.С.”№62, българин, български гражданин, ЕГН*, със средно образование, безработен, осъждан ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.07.2011 г. около 16,00 часа по пътя С., О.Р.-Г.Р., четвъртокласен път” BLG-1194”, в района на 1,6 км П. управление на МПС лек автомобил марка”Х.”, модел ”Е.к.”, с регистрационни британски табели - №* нарушил правилата за движение, установени със ЗДвП: ЧЛ.21, АЛ.1:”П. избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.. за ППС от категория В… извън населено място – 90 км/час…” като П. ограничение на скоростта от 90 км/ч се движел със скорост от около 140 км/час, загубвайки контрол върху автомобила предизвикал удар на лекия автомобил в дърво, встрани от пътя и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно Л., а именно на две лица – на П.Ф.Л., от С. о.Р. причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на дясна подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник, и на А.Т.К., от С., О.Р., причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на пет фронтални зъби - 11 /първи, първи/, 12 /първи, втори/, 13 /първи, трети/ 14 /първи, четвърти/ и 21 /втори, първи/, без който трайно се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл.343, ал.3, пр.ІІ, алт.1, б.”а”, пр.І, алт.2, вр. с ал.1, б.”б”, пр.ІІ от НК, вр. с чл.342, ал.1, пр.ІІІ от НК, вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.343, ал.3, пр.ІІ, алт.1, б.”а” /редакция преди изм. от ДВ, бр.60 от 2012г./, пр.І, алт.2, вр. с ал.1 б.”б”, пр.ІІ от НК, вр. с чл.342, ал.1, пр.ІІІ, във вр.чл.2, ал.2, вр.чл.54 от НК, вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.303, ал.2 от НПК, го ОСЪЖДА И МУ НАЛАГА наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 Г. И 6 МЕСЕЦА, като на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА деянието да е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта му - 2,08 на хиляда и да е нарушил чл.15, ал.1 от ЗДВП: „На пътя водачът на ППС се движи възможно най-вдясно от платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най дясната свободна лента”.

На основание чл.57, ал.1, вр.чл.60, ал.1, вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС, определя строг Р. за изтърпяване на така определеното наказание "лишаване от свобода" в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

ОСЪЖДА подсъдимият П.Г.Н., с установена по-горе самоличност, да заплати разноски по делото от 2`338,40 лева разноски по делото, от който 675,00 лева разходи за експертизи, вносими по сметката на ОД на МВР-Б., сумата от 1`663,40 лева, разходи по нохд№725/11 г. и по нохд№460/2012 г. по описа на РРС, вносими по сметката на РС-Разлог, както и 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.

Осъжда на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият П.Г.Н., с установена самоличност по-горе, да заплати на частните обвинители П.Ф.Л. и А.Т.К., сумата от 150.00 лева на всеки един от тях, в общ размер на 300.00 лева, направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист.

Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 28.12.2015 г.

към ПРИСЪДА №4956 от 25.11.2014 г.

по НАК.Д. №460 от 2012 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на ГЛАВА 20-ТА от НПК.Образувано е въз основа на внесен в РС-Разлог Обвинителен акт срещу П.Г.Н. за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, алт.1 и пр.2, алт.1, б.”а”, пр.1, алт.2, вр. ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.15, ал.1 от ЗДВП, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 09.07.2011г. около 16.00ч. по пътя С., о.Р. – Г.Р., четвъртокласен път „BLG-1194” в района на 1.6км. П. управление на МПС лек автомобил „Х.”, модел „Е.к.” с регистрационни британски табели №* нарушил правилата на движение, установени в ЗДВП 7, чл.21, ал.1 „П. избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните скорости в км/ч… за ППС от категория В …извън населено място – 90км./ч. и чл.15, ал.1: „На пътя водачът на ППС се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”, като пр ограничение на скоростта от 90км/ч се движел със скорост от около 140км/ч, навлязъл в лявата лента за движение, след което навлязъл в левия банкет, предизвикал удар на лекия автомобил в дърво и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно Л., а именно на П.Ф.Л. от С. о.Р. изразяващо се в счупване на костите на дясна подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен карйник и на А.Т.К. от С., о.Р. изразяваща се в избиване на пет фронтални зъби – 11 /първи, първи/, 12 /първи, втори/, 13 /първи, трети/, 14 /първи, четвърти/ и 21 /втори, първи/, без които трайно се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта му – 2.08 на хиляда.

В съдебно заседание представителя на РП-Р. - прокурор Ч., счита същото за доказано по безспорен начин и пледира за осъдителна присъда, като предлага на подс. Н. да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер, като същото да бъде изтърпяно ефективно.

В производството съдът уважи искането на пострадалите Л. и К. и конституира двамата в качеството на частни обвинители по делото, като същите се представляват от А.К. и А.б. с пълномощно по делото. Повереникът на частните обвинители А.К. също пледира за осъдителна присъда, като счита че престъплението е доказано по несъмнен начин, установена пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия и установените телесни увреждания на доверителите му, като счита, че наказанието по отношение на подсъдимия Н. следва да бъде определено над средния размер, моли също за присъждане на направените разноски от доверителите му. Частният обвинител К. поддържа казаното от повереника си.

Защитникът на подсъдимия Н. – А.Д. пледира изцяло за оправдаване на подзащитният му, като счита, че доказателстата са изключително противоречиви, и не се установявало по несъмнен начин, че подс.Н. е управлявал автомобила по време на осъщственото ПТП, напротив, установявало се че това бил ЧО Л., показанията на свидетелите били протворечиви, поради и което моли съда да го признае изцяло за невиновен по внесеното обвинение.

Подсъдимият Н. в хода на съдебното следствие заявява, че разбира обвинение, не дава обяснения като се възползва от правото си на това. В хода на съдебните прения поддържа защитникът си, като заявява, че спомена му е да се качва в колата да спи. В последната си дума моли да бъде оправдан, както си е.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият П.Г.Н. е роден на 06.04.1976г. в Г.Р., живее в Г.Р., У.”Ал.С.”№62, българин, български граждани, неженен, със средно образование, безработен, с ЕГН*. Същият е с отрицателни характеристични данни, многократно наказван за административни нарушения по ЗДВП, осъждан многократно за различни престъпления, включително и за такива по транспорта, като са му налагани различни по вид и размер наказания. Подс.Н. е и неправоспособен водач.

Подсъдимият Н. и св.Л. на 09.07.2011г. през деня били заедно и употребили алкохол в различни заведения в С. и Г.Р., като до различните селища се придвижвали с лек автомобил марка „Х.”, модел „Е.к.” с регистрационни британски табели №*, и автомобила бил управляван от подсъдимия. Автомобилът бил с волан разположен от дясно.

Около 16.00ч. на 09.07.2011г. подсъдимият Н., св.Л. и св.К. влезли в заведение „Д.” в С., взели галон с бира и се насочили към автомобила, паркиран близо до заведение, когато били забелязани от св.Д. – служител в РУ”П”-Р.. Тримата се качили в автомобила, като на задната седалка седнала св.К., св.Л. се качил от лявата страна на автомобила, а подсъдимия седнал на мястото на водача в дясно и с автомобила потеглили в посока от С. към Г.Р. по четвъртокласен път BLG -1194, като в района на 1.6км. от пътя на около 100 метра от изградено северозападно от пътя стрелбище на Ловно-рибарско дружество Г.Р., пътят преминавал от изкачване към наклон с около 2%, пътното платно било от дребнозърнест асфалт, сух и без неравности, с две ленти за движение, надлъжната маркировка била с положена „Единична линия МЗ”, като липсвали други знаци за регулиране на движението, и ограничението на скоростта съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДВП, за този участък бил 90 км/ч. за извън населено място. В посочения участък подс.Н. се движел с около 140 км/ч. и поради високата скорост не успял да овладее автомобила и същият се отклонил наляво, като навлязъл в насрещната лента за движение, подсъдимият се опитал да овладее автомобила като натиснал спирачната система, но не успял, и автомобила продължил движението си с висока скорост в лявото платно и излязъл от пътното платно, навлязъл в левия банкет край пътя и се ударил в намиращото се край пътя дърво.

В следствие на удара по превозното средство настъпили множество деформации, като св.Л., който бил без предпазен колан П. удара в дървото се ударил вътре в купето на автомобила, св.К., която също била без предпазен колан се блъснала в седалката на подсъдимия, която П. удара в дървото се откъснала от мястото си, П. което изтласкала подсъдимият напред и подсъдимият се ударил във волана.

Непосредствено след настъпването на удара на автомобила в дървото на място дошли св.К. и М., които възприели инцидента и се опитали да окажат помощ на пострадалите, тъй като подсъдимият бил в безсъзнание, успокоили другите двама пострадали. На място пристигнал и екип на РУ”П”-Р. – св. Д. и В., както и екипи на Бърза помощ и тримата пострадали били транспортирани в М.-Р.. Бил извършен и оглед на местопроизшествие в присъствието на св.М. и С., в качеството им на поемни лица за което бил съставен и оглед на местопроизшествие, изготвен е и фотоалбум.

От заключението на СМЕ по писмени данни изготвена в ДП се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на П.Ф.Л. от С. о.Р. е причинено счупване на костите на дясна подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник /л. 41-44/, което осъществява по своята същност средна телесна увреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

От заключението на СМЕ /л.50 ДП/ по писмени данни изготвена в ДП се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на А.Т.К. от С., о.Р. изразяваща се в разкъсно-контузни рани на меки устни, избиване от горна челюст на твърди зъбни тъкани - избиване на пет фронтални зъби – 11/първи, първи/, 12/първи, втори/, 13 /първи, трети/, 14 /първи, четвърти/ и 21 /втори, първи/, без които трайно се затруднява дъвченето и говоренето, което осъществява по своята същност средна телесна увреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

От заключението на СМЕ /л.57-58 ДП/ по писмени данни изготвена в ДП се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на подсъдимия Н. са причинени масивен хематом с двустранен периорбитален хематом, контузии и охлузвания на двете колена, които по своята същност са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тежка лицево челюстна травма, изразяваща се в счупване на две места на долната челюст – областта на брадичката и в област на десния ставен израстък, двустранно счупване на яблъчните кости тип Ле Форт II, както и избиване на 4-ти долен десен зъб, като всяко едно от тези счупвания е довело до счупване на челюст, трайно затруднение на дъвченето и говореното, което осъществява по своята същност самостоятелни средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, сътресение на главния мозък, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От заключението на ХЕ /л.61 ДП/ в кръвта на подс.Н. било установено наличие на алкохол в кръвта 2.08 на хиляда.

От заключението на ХЕ /л.65 ДП/ в кръвта на св.Л. било установено наличие на алкохол в кръвта – 1.59 на хиляда.

От заключението на ХЕ /л. 65 ДП/ в кръвта на св.К. не било установено наличие на алкохол в кръвта.

От заключението на автотехническата експертиза назначена в ДП /л. 29-37/ се установява, че скоростта на движение на автомобила преди настъпването на ПТП е била около 140 км/ч, като П. това движение опасната зона е била около 207м., като подсъдимият не у успял да овладее автомобила и същият се е отклонил наляво и въпреки задействаната спирачна система поради високата скорост автомобила не е успял да намали скоростта, а е продължил да се движи, отклонявайки се от пътя и е настъпил удар в дървото, като удара е бил непредотвратим.

От заключението на допусната КСМАТЕ по нохд №725/2011г. /предходното разглеждане на делото в съда/, приета по делото се установява, че в момента на удара на автомобила в крайпътното платно е около 70 км./ч, като след удара, водача и пътниците, които са били без поставени предпазни колани са полетели и са се ударили в различни части на купето, като посоката на движение е напред и на ляво, като и деформациите на автомобила са в същите посоки, като не е било възможно тялото на пътника от ляво на предната седалка да се придвижи към мястото на водача, и деформациите на автомобила не са позволявали тялото на пътника от ляво да бъде извадено от дясната страна на автомобила, като не е имало никаква пречка пътника от ляво да излезе през лявата врата, тъй като макар и деформирана, в следствие на тези деформации тя се е отворила без допълнителна външна намеса. Заключението сочи още, че П. челен удар с рязко спиране на автомобила, ако водача и пътниците са без предпазни колани в момента на сблъсъка от инерцията тялото се изтласква напред и нагоре, в конкретния случай и наляво, като според описаните деформации, нанесените увреждания на пътниците и водача, вещите лица са дали заключение че най-вероятно подсъдимият Н. е седял на мястото на водача, св.К. на задна седалка на автомобила, а св.Л. в предната част на автомобила в ляво.

От заключението на допусната допълнителна КСМАТЕ се установява, че не се налагат промени вр. с установените в самостоятелните и КСМАТЕ увреждания на подсъдимия, св.К. и св.Л., като от представените допълнителни писмени документи и ренгенографии не се установяват и допълнителни травматични увреждания по отношение на св.Л., като травматичните увреждания на тримата са причинени в резултат на действие със значителна травмираща сила на твърди тъпи предмети, като според наличните увреждания най-вероятен механизъм за причиняване на уврежданията на подсъдимия е силен удар на предната част на лицето във волана; П. св.Л. е в резултат на директен удар или притискане с голяма травмираща сила и получаването му може да се обясни именно с притискане от деформиращите се части на лявата предна част на автомобила, П. липса на такива деформации от дясната част, като посоката на действие врата на травматичния агент е отпред – назад, а П. св.К. би могло да се обясни с удар на устните й в задния ръб на седалката на автомобила, като с оглед на тези констатации най вероятното положение на тримата е подсъдимия –водач в дясно, св.Л. пътник в лявата част на автомобила, а св.К. на задната седалка.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – показанията на св.Л., св.А.К., М., К., С., Д., В., К., Л., Л., Ш., Т., К., В., З., Д., Д., Р., Е.К., заключенията на съдебно-медицинските, протоколите от химическите експертизи, заключенията и автотехническата експертиза, комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, допълнителна комплексна съдебномедицинска автотехническа експертиза, както и приетите и приобщени по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства от ДП - протокола за оглед, скица на автопроизшествието, албум за посетено пътнотранспортно произшествие, протокол за оглед, история на заболяването на подсъдимия, св.Л., медицински документи, справки за съдимост, бюлетини, справки от Сектор „П.” и Гд”ИН” за изтърпени наказания за подсъдимия, както и. протокол за оглед на местопроизшествие от 09.07.2011 г., фотоалбум, скица, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, талон за медицинско изследване на П.Л., протокол за медицинско изследване на П.Л., талон за медицинско изследване на А.К., протокол за медицинско изследване на А.К., писмени доказателства на английски език за собствеността на автомобила, медицинско свидетелство за пред съда на А.К., писмо с изх №63-03-57/ 08.09.2011 г. на М.Г.Б. - история на заболяването на П.Л., температурен лист на П.Л., хематологични изследвания, фиш за имунохематологично изследване, резултати от образно изследване, лист за преглед на пациент в спешно отделение,етапна или предоперативна епикриза, оперативен протокол №383/10.07.2011 г., епикриза на П.Л., справка за съдимост на П.Н., характеристика на П.Н., удостоверение за семейно положение и членове на семейството, удостоверение за декларирани данни, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, писмо до Н-ка на Р. Г.Р., приемо предавателен протокол и писмените доказателства по нохд 725/2011 г. по описа на РРС – удостоверение от Ц., протокол на медицинска комисия, амбулаторен лист №1461/29.12.2011 г., амбулаторен лист №000510, амбулаторен лист №000511, препис извлечение от акт за смърт на Н.Г.К., медицинско направление, медицинско свидетелство на П.Н., етапна епикриза на П.Н., епикриза на П.Н., експертно решение на В.К., експретно решение на Г.К., справка за съдимост на П.Н..

Макар да кредитира показанията на св.Д., Ш. и Т. същите не допринасят за изясняване на предмета на доказване, доколкото техните показания касаят собствеността и прехвърлянето на автомобила, с който е осъществено ПТП.

Съдът кредитира показанията на св.Л. и К. като непротиворечиви, последователни и логични, макар и същите да са конституирани и в качеството на частни обвинители по делото, и в този смисъл да се явяват и заинтересовани от изхода на делото. Показанията на двамата свидетели обаче в случая се подкрепят категорично от показанията на св.Д., които ги е възприел в С. преди да настъпи ПТП - като непосредствено е възприел, че именно подсъдимият се е качил на мястото на шофьора, а св.Л. от другата страна, и непосредствено след това е позвънил на дежурния в полицейското управление за да докладва, че са тръгнали към Р. и има съмнение, че водача е употребил алкохол. Категорично се подкрепят и от заключенията на автотехническата експертиза, комплексната съдебномедицинска и автотехническа, и допълнителната комплексна съдебно-медицинска експертизи, които изясняват както механизма на настъпилото ПТП, така и на установените увреждания на тримата, както и потвърждават обстоятелството, че именно подсъдимия Н. е управлявал автомобила, поради и което съдът не намери основание да се съмнява в достоверността им, както и че инцидента се е развил по начина по който свидетелстват двамата пострадали.

Съдът кредитира показанията на св.Д., В., К., които изясняват обстоятелства преди и след инцидента, доколкото първия е именно лицето, което е видяло тримата да се качват в автомобила и за това е уведомил дежурната част на полицейското управление, след което в рамките на няколко минути е разбрал, че е настъпило ПТП, посетил е същото и на място е установил колегите си св.К. и В., както и местоположението на всеки един от пострадалите, а именно св.Л. извън автомобила, св.К. в автомобила отзад, а подс.Н. от дясната страна на автомобила на земята върху седалка, която била извън автомобила. Нормално е също с оглед спецификата на работата им да не си спомнят и за конкретни лица, които да са присъствали на място, още повече, че както св.М. се изрази в един момент е имало много хора, „панаир”.

Съдът кредитира показанията на св.С. досежно обстоятелството, че е присъствал на огледа на местопроизшествието в качеството на поемно Л., доколкото същия е възприел действията на разследващите по измерване на пътя, както и е подписал протокола. Логично е свидетелят да не помни в детайли с оглед изтеклия две годишен период какво точно е възприел.

Съдът кредитира показанията на св.К. и М., които на практика са възприели непосредствено движението на автомобила с висока скорост, като първия е бил задминат от автомобила на подсъдимия, а св.М. е наблюдавал същия тъй като се е движел пред автомобила на подсъдимия, как автомобила навлиза в насрещното платно, след което в банкета се блъска в дърво, и непосредствено са спрели за да окажат помощ на лицата, които са били в автомобила. Показанията им са последователни, непосредствени, взаимно допълващи се макар и с известни противоречия, които обаче съдът намира за несъществени, доколкото с оглед ситуацията, настъпило тежко ПТП с трима пострадали, единия от които тежко и в безсъзнателно състояние е съвсем нормално и логично да не можеш да възпроизведеш в категорични детайли кой от двамата е отишъл пръв, кой кого е извадил и на кого е помогнал, въпреки, че и двамата заявиха, категорично, че подсъдимия Н. се е намирал от дясната страна на автомобила и именно от там е бил изваден и положен на седалката, която от удара се е изместила от местоположението си в него и са я изнесли извън колата, като са го положили на нея, св.Л. е бил извън автомобила в задната му част, а св.К. е била в шок, викала вътре в автомобила. Съдът не намери основания да приеме, че показанията им са заинтересовани, пристрастни или необективни, поради което ги кредитира с доверие.

Съдът кредитира частично и показанията на св.Л. и Л. по отношение на обстоятелството, че са били в района на местопроизшествието, по повод осъществявана от тях паша на животни, възприели са като са чули шум от удар и сблъсък, че е станал проблем на пътя, и последователно всеки един от тях е бил на мястото на инцидента, както и св.Л. е помагала като е държала главата на подсъдимия върху изнесената извън автомобила седалка до идването на линейката, доколкото в тази им част показанията им са непротиворечиви, подкрепят се частично и от показанията на св.Х., който потвърждава, че двамата са ходили до мястото на катастрофата, а св. В. пък има известни спомени, че е имало такива лица, наречени от него „пастири”, но не кредитира с доверие заявеното от свидетеля Л., че той лично сам е изнесъл първо св.Л. извън автомобила, седалката и подсъдимия също от една и съща врата, а именно дясната, тъй като същите са противоречиви, непоследователни и нелогични, а и се оборват от показанията на св.К. и М., В., Д. и К., които съдът кредитира с доверие. Действително съдът приема, че св.Л. са били на мястото на произшествието, но по-логично е св.К. и М. да са се намирали по-близо до катастрофата, имайки предвид, че са били с автомобили и непосредствено са възприели удара в дървото, а св.Л. да е дошъл в последствие минути след тях, както и да е участвал в изваждането на подсъдимия Н. от автомобила, доколкото св.К. заявява, че му е помагало друго момче, не св.М., който П. идването си е отишъл в задната част на автомобила откъдето са се чули викове на друго момче, в случая св.Л. и е помагал на него. От своя страна св.М. възприел подсъдимия от дясната част вътре в автомобила под волана и съответно видял, как св.К. го изважда, като в тази връзка съдът прочете показанията на св. М. на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, дадени в ДП пред разследващ орган на л.21 от ДП, в които е заявил, че е имало още едно момче, което е помагало на св.К.. тези показания съдът кредитира с доверие, доколкото бяха потвърдени от св. М. в съдебно заседание, още повече, че са дадени и непосредствено дни след настъпилото ПТП и е нормално да има по-пресни спомени за случая. Възможно е свидетелят Л. да е участвал в изваждането на подсъдимия Н. от автомобила заедно със св.К., но житейски неправдоподобно звучи заявеното от него, че след като е видял удара на автомобила е ходил спокойно към него, след което е отворил вратата и започнал да ги изважда последователно първо св.Л., който влачел и го оставил зад автомобила, след което седалката и накрая подсъдимия Н., който поставил върху нея, тъй като тези всички действия технически изискват доста време, и е нелогично през цялото това време имайки предвид положението на св.М. и К. на пътя, същите да не са стигнали до автомобила на пострадалите. Още повече, че и самата св. Л. заявява, че е отишла вече когато полицията са били на място малко преди да дойде линейката, както и заявява, че мъжът й св.Л. пък се е върнал обратно, което от своя страна води едва ли не до извода, че единствено св.Л. е участвал в спасяването на пострадалите, без участието на никой друг, което категорично се опровергава от показанията на св.К., В., които заявяват, че П. тяхното пристигане на място са заварили св.М. и К. имало и други лица, непосредстевно след това е дошла и първата линейка. В същото време от история на заболяването се установява, че подс.Н. е приет в 16.30ч. в М.-Р., което от своя страна означава, че действията по тяхното изваждане от автомобила следва да са се развили в много кратък период от време, имайки предвид разстоянието между С. и Г.Р., и технически необходимото време да бъде транспортиран подс.Н. до болницата. Обстоятелствата, че двамата са получили помощи във вид на хранителни продукти и с тях е разговаряно за случилото се, е ирелевантно доколкото се установи, че родственици и на двете страни /майката на подсъдимия и майката на св.К./ са им отправили благодарности за осъществената от тях помощ.

Съдът не кредитира с доверие заявеното от св.К., че й е било споделено от пострадалата К., че брат й е карал автомобила по време на катастрофата, тъй като в тази им част съдът намира, че същите са дадени единствено и само в желанието й да защити сина си, макар и под страх от наказателна отговорност. От друга страна имайки предвид, че същата е родител, който в кратък срок преди настъпилата злополука е загубил едното си дете – син, който е починал млад, и е останал само подсъдимия, който живее П. тях и той е в тежко здравословно състояние след настъпилото ПТП, то съвсем естествено е да положи неимоверни усилия не само да защити сина си, но и да се опитва да разкрие сама според нея истината за случилото се, и в този смисъл са донякъде човешки /не и юридически/ оправдани и действията й на собствено разследване което е провела, като в случая очевидно, че за нея всяка казана една дума, израз, изречение, всеки един жест или слух би могъл да бъде разтълкуван превратно, или съответно интерпретиран неточно. Именно това според съда е станало доколкото се установява, че св.К. е провеждала разговори с пострадалата К., св.Р., св.Е.К., свидетелите Л., Х., най-вероятно и други лица, единствено в желанието си да установи, че не синът й е управлявал автомобила, а св.Л., така както се изрази и св.Е.К., че „ не е вярвала синът й да е карал”.

В тази връзка съдът кредитира показанията на св.Е.К., с известни условности доколкото от показанията й се установява, че действително е чула караници между брат и сестра – пострадалите К. и Л., като от страна на К. са били отправяни думите „Да не те кажа, че ти си карал”, което като израз би могло да се интерпретира двуяко, а именно че поради някаква причина вр. със спора, който са водели в момент свидетелката се е опитвала да постигне своя цел или да се наложи, съответно действително е заявявала, че ще огласи този факт, и може да бъде разбран превратно както от едната страна, така и от другата. Още повече, че както и самата св.К. заяви, са извикали св.А.К., като е присъствала и св.Е.К. за да удостовери каква е казала и да няма после противоречия, което от своя страна води до извода, че св. К., която не отрича тази среща е съвсем естествено да се почувства притисната, притеснена и уплашена, а и от друга страна е възможно и да е споделила, че и брат й е управлявал автомобила преди това вр. със споделения случай за блъсната жена по-рано през деня, и това обстоятелство да е интерпретирано по друг начин, а именно, че автомобила е бил управляван от св.Л. и по време на настъпилото ПТП. Този извод се потвърждава и от заявеното от св.Е.К., която заяви в съдебно заседание, че точните думи казани от св.А.К. са „Аз зная, че П. е карал”, т.е тя е отговорила за случай в който не е присъствала като участник. В този смисъл св.Е.К. съдът намира, че чистосърдечно и непосредствено разкри пред съда какво е чула П. проведената среща с майката на подсъдимия, като цитира точните изрази, които както посочи по-горе съдът биха могли да се тълкуват превратно и по различен начин, поради и което не би могло да се приеме, че св.Е.К. излага факти, които не е възприела или свидетелства единствено и само в стремеж да защити подсъдимия.

Безспорно са установени от заключенията на самостоятелните съдебно-медицински експертизи, заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза и допълнителната такава вида и характера на телесните увреждания на подсъдимия Н., св.Л. и св.К., като съдът ги кредитира спдоревие изцяло и не намира основания да се съмнява в тяхната обективност, както и да ги обсъжда в детайли.

Приетите и описаните травматични увреждания по отношение на подсъдимия, св.Л. и св.К. съгласно заключенията на самостоятелните съдебно-медицински експертизи, заключението на комплексната съдебно-медицинска автотехническа експертиза и допълнителната такава дават и категоричен отговор за механизма на получаването им, а именно удари със значителна травмираща сила със или върху твърди тъпи предмети, като вещите лица за категорични, че най-вероятно оглед установените увреждания на тримата, спецификата на автомобила с волан от дясно, деформациите вътре в купето му, съответно липсата на косвени колани и на тримата са липса на и със значителна сила. Носят белези на прижизнено получени и отговарят да са получени П. условията на станалото ПТП и травма в автомобил. Вещото Л. е категорично,че смъртта е настъпила в резултат на горната травма и е била неизбежна.

От извършената съдебно-автотехническа експертиза се установява и причината за настъпилото ПТП. Видно от заключението на вещото Л. инженер, което съдът възприема като дадено обективно и безпристрастно, причината за настъпване на произшествието е движението на водача с превишена скорост от 140 км.ч. и неовладяването на автомобила П. навлизането му в насрещното платно Ч. натискане на спирачната система, като автомобила поради високата скорост е продължил движението си наляво и излязъл извън пътното платно, в следствие на което настъпил удар в дървото.В заключението си вещото Л. уточнява, че на практика пътно транспортното произшествие е било неизбежно. Опасната зона на спиране П. поддържаната от подсъдимия скорост е по голяма от разстоянието, с което е разполагал за спиране преди настъпване на удара. Съдът не кредитира заключението на вещото Л. единствено в частта досежно втората причина, която вещото Л. е приело да ев причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а именно, че е налице пияно състояние, което е допринесло за невъзможността подсъдимия Н. да не успее да овладее автомобила

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият П.Г.Н. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна елементите от фактическия състав на престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, алт.2 б.„б”, вр. чл.343, ал.1, б."б", във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на 09.07.2011г. около 16.00ч. по пътя С., о.Р. – Г.Р., четвъртокласен път „ BLG-1194” в района на 1.6км. П. управление на МПС лек автомобил „Х.”, модел „Е.к.” с регистрационни британски табели №* нарушил правилата на движение, установени в ЗДВП - чл.21, ал.1 „ П. избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните скорости в км/ч… за ППС от категория В …извън населено място – 90км./ч., като П. ограничение на скоростта от 90км/ч се движел със скорост от около 140км/ч, загубил контрол върху автомобила навлязъл в лявата лента за движение, след което навлязъл в левия банкет, предизвикал удар на лекия автомобил в дърво и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно Л., а именно на П.Ф.Л. от С. о.Р., изразяващо се в счупване на костите на дясна подбедрица, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен карйник и на А.Т.К. от С., о.Р., изразяваща се в избиване на пет фронтални зъби – 11 /първи, първи/, 12 /първи, втори/, 13 /първи, трети/, 14 /първи, четвърти/ и 21 /втори, първи/, без които трайно се затруднява дъвченето и говоренето.

В пряка причинна връзка със съставомерния резултат са следните нарушения на подсъдимия: превишената скорост, с която се е движел – около 140 км./ч. П. максимално разрешена 90 км./ч., за извън населено място, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДВП, подсъдимия е управлявал ППС, участващо в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, като е бил и неправоспособен водач. П. констатираното несъобразяване със съответните разпоредбите на ЗДвП подсъдимият е изгубил управление над автомобила, в резултат на което превозното средство се е забило в крайпътното дърво.

Налице е и съставомерност по смисъла на чл.343, ал.3, пр.2, алт.2 от НК, а именно причиняване на телесни повреди на повече от едно Л., доколкото са причинени в следствие на осъщественото ПТП средни телесни повреди на две лица – св. К. и св.Л., като обстоятелството, че е неправоспособен водач в случая не би могло да му бъде вменено като кавилифициращо обстоятелство по смисъла на см. 343, ал.3 от НК, тъй като към момента на деянието 2011г. не е било криминализирано като такова, а това е станало с измененията през 2012г.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, като подсъдимият Н. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Бил е длъжен и е могъл да предвиди, че в конкретната пътна обстановка, доколкото се установява, ме преди мястото на произшествието макар и същото да е в прав участък има завой на известно разстояние, издигане и наклон на пътя, две ленти за движение П. максимално допустима скорост 90 км/ч за извън населено място, превишаването й с повече от 50 километра в час, може да доведе до загуба на управление над управляваното от него МПС и ще застраши живота и здравето, както на себе си, така и на пътниците, който в нарушение на закона превозвал.

По отношение на вмененото нарушение на правилата за движение, указани в разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДВП: „ На пътя водачът на ППС се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”, то съдът намира ,че същата е неотносима към извършеното деяние от страна на подсъдимия, като не се установяват такива негови действия, а именно П. управлението на автомобила да се е движел в насрещното платно за движение, а оттам и да е налице съставомерност и причинна връзка между настъпилото ПТП и това негово поведение на пътя. В тази връзка съдът намери, че по отношение на това правило за поведение на пътя подсъдимият Н. следва да бъде оправдан.

По отношение на поддържаното от страна на държавното обвинение съставомерност на деянието, извършено от пострадалия в пияно състояние П. установено наличие на алкохол в кръвта 2.08 на хиляда, съдът намери за недоказано по следните съображения:

Макар да не съставлява експертно заключение по смисъла на НПК, протоколът за химическа експертиза по чл.17 от Наредба №30/2001 г., съдържащ данни за извършеното химическо изследване и резултатите от него е годно писмено доказателство, което несъмнено следва да бъде ценено в доказателствената съвкупност и съдът го прие по делото като такова Ч. прочитането му, но не и като резултат, от който да изведе категоричен извод за установените с него резултати, тъй като са налице нарушения на разпоредбите на Наредба №30/2001 г. за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, свързани със законосъобразното установяване на употребата на алкохол и концентрацията на алкохола в кръвната проба на водача.

Действително съдът безспорно прие за установено, че вследствие на настъпилото ПТП подсъдимият е пострадал сериозно и изпаднал в безсъзнателно състояние, вследствие на което е откаран от екип на спешна помощ в М.-Р., бил е неадекватен и неконтактен, в травматологичен шок, близо до коматозното състояние, където е била взета кръвна проба от св.Д.Д.. Вярно е и това, че в конкретиката на казуса е приложима разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №30/2001 г. за реда за установяване на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на МПС, съгласно която употребата на алкохол от водач, чието физическо състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство, се установява с лабораторно изследване. Все в същата хипотеза е предвидено в чл.5 от Наредбата, че проба кръв за лабораторно изследване се взема от лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което е транспортиран за помощ или настанен участника в ПТП. В тези случаи не се попълва талон за медицинско изследване, какъвто все пак е бил попълнен от св.В.. В същото време обаче самото медицинско Л. в протокола за медицинско изследване освен, че не е изпълнил задължението си да попълни реквизите му съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата, каквито на практика изобщо липсват, тъй като не са описани дори данни за мирис на алкохол, съзнание, контакт, изрично е посочил, че поради тежкото състояние на пациента не е възможно обективно изследване и е взето оскъдно количество кръв за алкохол, което от своя страна, макар и пробата да е взета от компетентно медицинско Л. е в нарушение на чл.11, ал.2 от Наредбата, а от там поставя под обосновано съмнение и компрометиране на представения с протокола за химическо изследване резултат, доколкото цитираната разпоредба изиска конкретно минимално количество 10мл., а съгласно разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредбата анализът следва да бъде направен най-малко двукратно, като резултатът от отчетната крайна концентрация не трябва да се различава с повече от 0.2 на хиляда. С оглед използваната формулировка от страна на Д. Д. в попълнения от него протокол за медицинско изследване съдът намира, че в случая не е изпълнено изискването за конкретното количество кръв, самият той заяви в съдебно заседание, че е било технически невъзможно да се вземе проба за кръв, взел минимално и е невъзможно да бъде изследвано, което се подкрепя и от показанията на св.В., който в пряк текст заявява, че са се мъчили да му вземат кръв, но не са успели, поради и което съдът намира, че П. така нарушените разпоредби резултата от проведеното изследване е компрометиран и не е установен по законоустановения ред предвиден в наредбата. На следващо място обвинението поддържа, че настъпилото ПТП е около 16.00ч., а кръвната проба, която е била взета в 17.40ч., а точното определяне на съдържанието на алкохол в кръвта на дееца е от съществено значение за характера на отговорността и тази величина следва да бъде установена по несъмнен начин с предвидените в закона средства (Решение №215/2011 г. на ІІІН.О. на ВКС). Съобразно трайната съдебна практика (Решение №566/09 г. на ІІІ Н.О. на ВКС, Решение 603/2012 г. на ІН.О. на ВКС) концентрацията на алкохол в кръвта на дееца трябва да е установена в момента, в който деецът е управлявал моторното превозно средство. С оглед изложеното съдът намери, че поддържаното от държавното и частно обвинение,че деянието е извършено в пияно състояние е недоказано по несъмнен и безспорен начин. В този смисъл и на тези основания не кредитира както посочи по-горе и заключението на вещото Л. изготвило САТЕ в частта досежно приетото пияно състояние като една от причините, която е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б.”а” /ред. преди изм.ДВ. бр.6/2012г./ пр.1, алт.2, вр. ал.1, б.”б”, пр.2 от НК, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр.чл.2, ал.2 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 5 години. При индивидуализацията на наказанието съдът намира, че следва да определи размера на наказанието в условията на чл.54 от НК П. смегчаващи вината обстоятелства – здравословното му състояние, наличието на тежко семейно положение и смърт на негов родственик, обстоятелството, че пострадалите са били без предпазни колани, което до голяма степен е допринесло за съпричиняването на установените им увреждания и отегчаващи - високата степен на обществена опасност на подсъдимия с оглед предишните осъждания и степента, в която е осъществил съставомерното нарушение по ЗДП разрешената скорост е превишена с почти 50 км./ч., множеството му наказания по адм. ред за нарушения по ЗДВП.

При този баланс на обстоятелствата от двете групи съдът намира, че адекватно наказание се явява лишаване от свобода от 1 Г. И 6 МЕСЕЦА. В този си размер наказанието е справедливо и би обслужило целите, както на специалната, така и на генералната превенция по смисъла на чл.36 от НК.

С оглед обстоятелството, че подсъдимият Н. е осъждан, включително и са му налагани наказания лишаване от свобода, които е изтърпявал ефективно           , то съдът намери, че така определеното му наказание лишаване от свобода за срок от 1 г. и 6 месеца на основание чл.57, ал.1, вр. чл.60, ал.1, вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът не наложи кумулативно определеното наказание по смисъла на чл.343г от НК „лишаване от право да управлява МПС” по отношение на подсъдимия Н., доколкото същият от справката на С„ПП” П. ОДМВР-Б. се установява, че не е правоспособен водач на МПС /рег.№111600-3760 от 17.11.2014г./, поради и което това наказание не би могло да бъде наложено.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че съдът намери подс.Н. за виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1, б.”а”, /ред. преди изм.ДВ. бр.6/2012г./ пр.1, алт.2, вр. ал.1, ч.4б”, пр.2 от НК, вр. чл.342, ал.1, пр.3, вр.чл.2, ал.2 от НК, то на основание чл.189, ал.3 от НК, осъди същия да заплати разноските по делото, от които 675.00 лева за вещи лица по сметка на ОД МВР-Б., сумата от 1`663.40 лева за вещи лица и разходи по НОХД №725/2011г. и НОХД №460/2012г. по описа на РС-Разлог, по сметка на РС-Разлог, както и 5.00 лева за издаване на всеки изпълнителен лист.

Осъди също подсъдимият да заплати направените разноски по делото от частните обвинители П.Ф.Л. и А.Т.К. от 150.00 лева за всеки един от тях, за заплатено адвокатско възнаграждение на повереник, както и 5.00 лева за издаване на всеки изпълнителен лист.

По изложените съображения от фактическо и правно естество съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………….