П Р И С Ъ Д А    4898

 

Номер   4898

Година   24.11.2014

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20131240200493

по  описа  за

2013

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимата А.Ю.Х. – родена на  15.11.1954 г. в С.К., жител и живущ в С.К., ул. „И.р.”№9, О.Б., българка, български гражданин, вдовица, неосъждана, с ЕГН*, за ВИНОВНА в това, че: на 24.06.2013 г. за времето около 19,15 часа - 19,30 часа в местността „С.”, землището на С.К., чрез нанасяне на удар с дървен кол по главата на Ф.М.Х., с ЕГН*, от С.К., и причинила лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78„а”, ал.1 от НК, вр. с чл.130, ал.1 НК, я освобождава от наказателна отговорност, като и налага адм. наказание „Глоба” от 1`000.00 лева.

ОСЪЖДА подсъдимата А.Ю.Х., с ЕГН*, със снета по-горе самоличност, да заплати на гражданския ищец Ф.М.Х., с ЕГН*, с адрес: С.К. на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 400.00 лева, съставляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието.

ОТХВЪРЛЯ гражданският иск предявен от Ф.М.Х., с ЕГН*, с адрес: С.К., в качеството й на пострадала, против А.Ю.Х., с ЕГН*, от С.К., със снета по-горе самоличност, за сумата над приетата от съда за основателна, до претендирания с депозираната молба размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА подсъдимата А.Ю.Х., с ЕГН*, със снета по-горе самоличност, да заплати на гражданския ищец Ф.М.Х., с ЕГН*, с адрес: С.К. сумата от 250.00 лева, съставляващи направени по делото разноски за вещо лице, сума от 12.00 лв., държавна такса за образуване на делото, както и сума от 200.00 лв., възнаграждение за повереник.

ОСЪЖДА подсъдимата А.Ю.Х., с ЕГН*, със снета по-горе самоличност, да заплати по сметката на РС-Разлог сумата от 50.00 лв., държавна такса върху уважения граждански иск.

Присъдата на съда подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес пред ОС – Б..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……….....................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 27.11.2014 г.

към ПРИСЪДА №4898 от 24.11.2014 г.

по НАК.Д. №493 от 2013 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесена частна тъжба, с която подсъдимата А.Ю.Х. е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Подсъдимата - редовно призована, явява се лично. В хода на съдебното следствие не дава обяснения.

А.Д. в качеството си на договорно упълномощен защитник, поддържа, че от събраните доказателства, се установява по безспорен начин, че подзащитната му не е извършила деянието, за което е предадена на съд и моли да бъде оправдана. Излага доводи, че не са събрани преки доказателства за авторството на деянието. Налице са единствено косвени такива, които обаче са противоречиви и въз основа на тях не може да се направи обоснован и единствено възможен извод, както за лицето извършило деянието, начина на извършването му, така и за мястото на същото. На следващо място поддържа, че от съдебно-медицинската експертиза също не се установява механизма на причиняване на телесната повреда. 

Поддържа, че така и гражданския иск на частния тъжител се явяват неоснователен.

Повереника на частният тъжител – А.К., поддържа частната тъжба, като навежда доводи, че установената в нея фактическа обстановка, се доказва от събраните доказателства, писмени и гласни. Излага за установено, че на инкриминираната дата подсъдимата е причинила лека телесна повреда на пострадалата.

Частният тъжител не се явява в последното по делото заседание.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

А.Ю.Х. е родена на  15.11.1954 г. в С.К., жител и живущ в С.К., ул. „И.р.”№9, О.Б., българка, български гражданин, вдовица, неосъждана, с ЕГН*.

Пострадалата Ф.М.Х. е майка на починалия съпруг на подсъдимата А.Ю.Х.. Двете живеят в къща, намираща се в края на С.К., от където започва местността „С.”. Отношенията между двете не са добри, като често подават жалби в полицията една срещу друга. На около 50 метра от къщата им в същата местност има ливада, стопанисвана от подсъдимата. На 24.06.2013 г., следобед, свидетеля И.Х., със собствената си моторна сенокосачка, започнал да коси тревата по ливадата на подсъдимата. Малко след това при него пристигнала пострадалата, като му казала да престане с косенето и да си върви. Тогава същия отишъл да коси на собствената си ливада, която се намирала на около 500 метра от косената до този момент такава. След известно време при него пристигнала подсъдимата, като му казала да отиде да окоси ливадата и, която бил спрял да коси същия ден. Малко по-късно, около 19,15 часа - 19,30 часа, свидетеля И.Х. отново отишъл на ливадата от която бил изгонен от пострадалата и отново започнал да коси. Отстрани до ливадата стояла подсъдимата. Тогава към нея се приближила пострадалата и двете започнали да се карат. След това подсъдимата нанесла удар по главата на пострадалата с дървен кол. Последната паднала, а подсъдимата и нанесла още няколко удара. В този момент при двете пристигнал свидетеля М.Х., който е син на пострадалата. Същия се обадил на телефон 112. Малко след това на мястото пристигнали свидетелите М.Г. и М.Ш., служители в РУ “П”-Р.. След като първия от двамата разговарял с пострадалата, същата му обяснила, че е била ударена с кол по главата от подсъдимата. След това полицейските служители намерили и последната, която си била тръгнала от мястото на инцидента, като им казала, че имат спорове с пострадалата.

След това пострадалата била закарана в болница, за да и бъде извършен медицински преглед.

На следващия ден била прегледана и издадено медицинско свидетелство.

Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещото лице Я.З., на частния тъжител, били причинени разкъсно-контузна рана в дясна теменна област и два отока двустранно теменно-тилно по окосмената част на главата, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, които увреждания по своите медико-биологични признаци, представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Вещото лице посочва още, че травматичните увреждания на частния тъжител могат да бъдат получени и от удари с или върху твърди, тъпи предмети, като отговарят да са получени по начина посочен от частния тъжител в тъжбата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите М.Х., С.К., И.Х., Х.Д., М.Г. и М.Ш., и писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, доказателства събрани в наказателното производство, както и заключението по съдебно-медицинска експертиза.

Гореизложеното и така изяснената и възприета фактическа обстановка се потвърждават от съвпадащата част на показанията на разпитаните свидетели М.Х., И.Х., Х.Д., М.Г. и М.Ш., които са възприели последователно различни фази от развитието на процесния случай. Показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са логични, последователни и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.

От показанията на свидетеля М.Х., се установява, че е син на пострадалата и се намирал пред къщата си, когато е видял, че подсъдимата и пострадалата започнали да се карат на висок глас, след което първата ударила последната с кол по главата. Пострадалата паднала, а подсъдимата и нанесла още няколко удара с кола. Тогава свидетеля М.Х. отишъл при тях и се обадил на телефон 112. Малко след това пристигнали служители на полицията, а той откарал майка си на преглед при лекар в болница. Показанията в тази им част се потвърждават и от останалите свидетели.

Свидетеля Х.Д. си спомня, че прибирайки се от работа, е бил извикан на портата от свидетеля М.Х., който му е казал, че майка им е била ударена по главата от подсъдимата, след като двете са се скарали. Тогава същия е видял майка си в автомобил, като тя е била бинтована и с кръв по нея. След това около седмица последната е имала замайване и главоболие.

От показанията на свидетелите М.Г. и М.Ш., служители в РУ“П”-Р., се установява пък, че са посетили мястото на деянието, като първия от двамата разговарял с пострадалата, която му обяснила, че е била ударена с кол по главата от подсъдимата. След това намерили последната, която им казала, че имат спорове с пострадалата.

Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля И.Х., който си спомня, че със собствената си моторна сенокосачка, е косял трева на подсъдимата в местността „С.”, землището на С.К.. Малко след това при него пристигнала пострадалата, като му казала да престане с косенето и да си върви. Тогава същия отишъл да коси на собствената си ливада, която се намирала на около 500 метра от ливадата на подсъдимата. Там при него пристигнала подсъдимата, като му казала да отиде да окоси ливадата и. Малко по-късно свидетеля И.Х. отново отишъл на ливадата от която бил изгонен от пострадалата и отново започнал да коси, като подсъдимата стояла отстрани до ливадата, близо до къщата си, в която живеела и пострадалата. Тогава при първата пристигнала пострадалата и между двете започнал разговор. Този свидетел твърди, че не е видял двете да се удрят една друга, като след като окосил си тръгнал. Съдът дава вяра изцяло на показанията му, които опровергават показанията на свидетеля М.Х., в частта, в която последния твърди, че до ливадата е стояла майка му, а подсъдимата се е приближила към нея. Съдът намира, че е доказано по безспорен начин, че подсъдимата е стояла да ливадата, а пострадалата се е приближила до нея, едва след което първата е нанесла ударите по последната, след като са се скарали. Очевидно е, че конфликта е възникнал заради ливадата, а не заради откраднати дърводелски инструменти, както твърди свидетеля М.Х..

Относими към предмета на доказване в настоящото производство са показанията и на свидетеля С.К. - служител в РУ“П”-Р., който свидетелства за влошените взаимоотношения между страните по делото, както и, че подсъдимата и пострадалата, често са подавали жалби в полицията една срещу друга.

Изложената фактическата обстановка се подкрепя и от писмените доказателства по делото, които кореспондират напълно с показанията на свидетелката. Съдът кредитира  писмените доказателства, като непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира и заключението по съдебно-медицинската експертиза. Тази  експертиза е изготвена съгласно процесуалните правила, безпристрастно и непротиворечиво, а заключението е пълно и обосновано, поради което съдът го кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата А.Ю.Х., е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.

На първо място, съдът е приел, че обект на престъплението са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите.

От обективна страна – на 24.06.2013 г. за времето около 19,15 часа - 19,30 часа в местността „С.”, землището на С.К., подсъдимата А.Ю.Х., нанесла удар с дървен кол по Ф.М.Х.. Тези обстоятелства са безспорно установени от показанията на свидетеля М.Х..

От приетите по делото съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ударите, на пострадалата били причинени разкъсно-контузна рана в дясна теменна област и два отока двустранно теменно-тилно по окосмената част на главата, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, които увреждания по своите медико-биологични признаци, представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК.  Несъмнена е пряката причинно-следствена връзка между действията на подсъдимата - нанасяне на удар с дървен кол по главата на пострадалата и констатираните със съответните медицински документи увреждания на пострадалата. Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, получените от пострадалата увреждания се дължат на действие на твърд, тъп предмет и могат да се получат по механизъм, описан от пострадалата.

По този начин, подсъдимата А.Ю.Х. е осъществила от обективна страна, всички елементи от състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. За престъпление по възведената квалификация е достатъчно от обективна страна деецът, да причини лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.

На трето място, от съвкупния анализ на доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението е подсъдимата А.Ю.Х.. Това се потвърждава отново от показанията на свидетеля М.Х..

От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл, т. е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, а именно, че причинява лека телесна повреда. Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимата, обективира отношението и към деянието, т.е. неговата интелектуална и волева насоченост. Подсъдимата е имала представа, че се касае за неправомерно действие - нанасяне на удари по пострадалата. Удряйки ги с кол, подсъдимата е действала логически последователно и показва, че е съзнавала, че нарушава телесната и неприкосновеност. Подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавала обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искала и тяхното настъпване, при което е реализирала намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - несъобразяване на подсъдимата с установения в страната обществен ред и незачитане телесната цялост и неприкосновеност на гражданите.

При гореизложеното, съдът намира, че подсъдимата А.Ю.Х., следва да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието съдът е счел, че са налице основанията на  чл.78а НК, за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК, с налагането на адм. наказание, защото извършеното от нея престъпление се наказва с лишаване от свобода до 3 години, същото е извършено умишлено, подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност, с деянието не са причинили съставомерни имуществени вреди.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимата А.Ю.Х. съдът обсъди като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, както и поведението на самата пострадала, преди инцидента. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете. Преценявайки всичко това, съдът определи наказание  глоба към минимума - от 1`000.00 лева.

Безспорно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява наличието на фактическия състав на непозволено увреждане - налице е извършено от подсъдимата деяние, това деяние е противоправно и виновно извършено, от деянието са причинени вреди на пострадалата и тези вреди са в пряка причинна връзка с действията, извършени от подсъдимата. По-горе съдът излага обстоятелствата, поради които приема за установено, че е извършено противоправно и виновно деяние от подсъдимата, както и относно причинените вредни последици от това деяние. От доказателствата по делото безспорно се установява и наличието на причинна връзка - причинените на пострадалата телесни увреждания са пряко причинени от ударите, нанесени от подсъдимата.

Пострадалата след извършването на деянието е изживяла страдание, предизвикано от действията на подсъдимата. При преценка размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази събраните по делото доказателства относно състоянието на пострадалата след извършването на деянието от подсъдимата, величината на болките и страданията, претърпени от нея в  периода до възстановяването и, затрудненията на пострадалата, продължителността и силата на тези страдания. Отражението на претърпяното върху здравословното състояние на пострадалите е било относително сериозно. Съдът прецени, че по справедливост за обезщетяване на претърпените от пострадалата, конституирана като граждански ищец, неимуществени вреди, предвид изложеното По-горе е необходима сумата от 400.00 лв.

Предвид направеното искане и разпоредбите на ЗЗД съдът присъди посочените По-горе суми, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане на дължимото, а над размера уважен от съда, до размера претендиран по делото иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на пострадалата - сума от 12,00 лева, дължима за държавна такса по делото за неговото образуване, сумата от 250.00 лв. – разноски за вещо лице, както и сумата от 200,00 лева, съставляващо адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото, съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на РС-Разлог, сумата от 50,00 лева, съставляваща дължимата държавна такса по уважения граждански иск.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у подсъдимата на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

27.11.2014 г.

Районен съдия: ………………………………………..