П Р И С Ъ Д А    4893

 

Номер   4893

Година   24.11.2014

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20131240200873

по  описа  за

2013

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ш.А.Ш., роден на 15.02.1975 г. в Г.Б., О.Б., жител и живущ в Г.Б., У.„Г.И.”№1, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, ЕГН* за ВИНОВЕН в това, че на 18.07.2012 г., около 11:30 часа в Г.Б., на площад „И.”№2, чрез нанасяне на удари с ръце, причинил на Г.А.Н. от Г.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до затрудняване на дъвченето – престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 НК, вр. чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр. с ал.1 от НК, му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца;

ОТЛАГА на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложеното на подсъдимият Ш.А.Ш., със снета по-горе самоличност, за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимия Ш.А.Ш. със снета по-горе самоличност да заплати по сметката на ОД на МВР-Б. сумата от 120,00 от ДП, а на РС-Разлог сума от 75.15 лева, сторени разноски по делото за вещо лице.

Присъдата подлежи на обжалване пред Бл.ОС в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Районен съдия:………………………………………..

Съдебни заседатели:

1(Т.М.)......................................

2(Л.Т.).......................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 27.11.2014 г.

към ПРИСЪДА №4893 от 24.11.2014 г.

по НАК.Д. №873 от 2013 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесен обвинителен акт от РП-Р., с който подсъдимият Ш.А.Ш., е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр. с ал.1 от НК, затова, че на 18.07.2012 г., около 11:30 часа в Г.Б., на площад „И.”№2, чрез нанасяне на удари с ръце, причинил на Г.А.Н. от Г.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до затрудняване на дъвченето.

Представени са и доказателствени материали /ДП №349/2012 г. по описа на РУ„П.”-Б./, които според прокуратурата установяват сочените обстоятелства.

Подсъдимият - редовно призован, се явяват лично и с договорно упълномощен защитник. В хода на съдебното следствие не дава обяснения. В последната си дума заявява, че не е удрял пострадалия и моли да бъде оправдан.

Защитника му адв. К. също поддържа, че подзащитният му е невиновен по така повдигнатото обвинение и моли да бъде оправдан. Излага доводи, че повдигнатото обвинението не е доказано, доколкото се установява, че подсъдимия не е нанасял удар по пострадалия. Не следва да се кредитират показанията на последния, доколкото са изолирани и не се подкрепят от други доказателства. На следващо място излага, че не е установено да е причинена средна телесна повреда на последния, доколкото не е установено счупване на челюстта му.

Прокурор Ч. поддържа обвинението срещу подсъдимият, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието, отразена в обвинителния акт, като намира, че в хода на съдебното следствие обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин.

По отношение реализацията на наказателната отговорност на подсъдимият, пледира при наличие на смекчаващи вината обстоятелства, да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 г., изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 г..

Частния обвинител Г.Н. също поддържа обвинението срещу подсъдимия.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Ш.А.Ш. e роден на 15.02.1975 г. в Г.Б., О.Б., жител и живущ в Г.Б., У.„Г.И.”№1, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, ЕГН*.

На 18.07.2012 г., около 11:30 часа, пострадалия Г.А.Н. посетил заведение, стопанисвано от свидетеля И.С., находящо се в Г.Б., на площад „И.”№2, състоящо се от каравана и наредени отвън пред нея 4-6 маси в две редици, успоредни една на друга и столове около тях, като масите се намирали от двете страни на входа на караваната в посока към улицата. След като си поръчал кафе и кола в караваната, пострадалия седнал с гръб към караваната, на първата маса в ляво, излизайки от входа на караваната. Малко след това към пострадалия се приближил подсъдимия Ш.А.Ш., като започнал да го обижда, след което седнал на масата му срещу него. След това поискал от пострадалия да му заплати сума от 100.00 лв., която според него му била дължима от последния за извършено боядисване на микробус на трети лица, които били насочени към него от пострадалия за тази дейност. Тогава пострадалия му казал, че не може да му даде търсените пари, защото следва да ги търси от третите лица или посредника свидетеля И.З.. Тогава подсъдимия се изправил, приближил се от дясната страна на пострадалия, след което с метален бокс, който държал в дясната си ръка, нанесъл три последователни удара по пострадалия, първите два от които попаднали в главата. В този момент свидетеля С.М. се намирал вътре в караваната при свидетеля И.С., свидетеля Б.Г. седял на една от масите, а свидетелите Е.Г., К.Д. и Н.Н., също седели до една от масите в редицата на масата на пострадалия, като последните двама играели шах. След това подсъдимия избягал, а пострадалия се обадил на телефон 112 и съобщил за инцидента. Малко след това на мястото пристигнали свидетелите Б.М. и В.П., служители в РУ„П.”-Б., след което и екип на ЦСМП-Б.. След като пострадалия, обяснил на същите за инцидента, бил откаран в ЦСМП-Р., където бил прегледан. Същия ден с него провел разговор и свидетеля Г.П., в качеството си на служители в РУ„П.”-Б., отговарящ за квартала, в който се намирало инкриминираното място, на който пострадалия също обяснил за деянието на подсъдимия.

Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Ц.Г., на пострадалия е било причинено счупване на челюст – счупване на лява зигоматична кост с импресия на предна стена на ляв максиларен /горночелюстен/ синус, което увреждане по своите медико-биологични признаци, представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на  събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите - Г.Н., С.Н., Б.М., Г.П., В.П., К.С., С.М., Е.Г., К.Д., И.С., Н.Н. и Б.Г., както и писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК доказателства, събрани в наказателното производство, както и заключение по съдебно-медицинска експертиза.

За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни преди всичко съвпадащата част на показанията на разпитаните свидетели Г.Н., К.Д., Н.Н., И.С., С.М., Б.Г. и Е.Г., които са възприели последователно различни фази от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото. Пострадалия от престъплението – свидетелят Г.Н., макар и заинтересован от изхода на делото е възприел механизма на извършване на престъплението. Забелязал е, че подсъдимият става от стола, приближава към него, след което с ръката си, в която държи метален бокс му нанася три последователни удара, след което си тръгва. Показанията му не са изолирани. Те се потвърждават частично от показанията на свидетелите Г.Н., К.Д., Н.Н., И.С., С.М., Б.Г. и Е.Г.. В показанията на всичките тези свидетели се констатираха освен вътрешни и външни противоречия. Съдът констатирайки тези противоречия, възприема като достоверни единствено показанията им, дадени пред орган на досъдебното производство, доколкото тези лица са свидетелствали непосредствено след извършване на деянието от подсъдимия, когато са били с пресен спомен за случилото се.

От показанията на свидетелите К.Д. и Н.Н., се установява, че са играели шах. Първия от тях не е видял деянието, а втория е видял, че пострадалия седи до масата си, като в областта на носа има кръв, а подсъдимия си тръгва. Показанията на двамата се потвърждават и от тези на свидетеля Е.Г., който е бил с гръб към пострадалия и подсъдимия, обърнал се е, и видял подсъдимия и пострадалия един срещу друг, след което си тръгнал.

Съдът дава вяра и на свидетелите И.С., С.М. и Б.Г.. Последния се е намирал непосредствено пред караваната, когато е настанала суматохата. Тогава е видял, че пострадалия се държи за лицето и по него има кръв. В този момент там е бил и подсъдимия.

Свидетелят С.М. пък е бил влязъл в тоалетната на заведението, а когато излязъл от нея чул, че подсъдимия казва на пострадалия „Това заслужаваш, изкарваш ме извън нерви”, след което първия си тръгнал, а последния, по ръцете на който имало кръв и с които се държал за носа, също станал и отишъл да се мие. Последните две обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля И.С., който стопанисва караваната. Същия си спомня, че е бил вътре в нея, когато е влязъл пострадалия, като от лицето му е текла кръв. 

Така от показанията на свидетелите Г.Н., К.Д., Н.Н., И.С., С.М., Б.Г. и Е.Г. се установиха времето, мястото, механизма на извършване на деянието, отчасти състоянието на пострадалия.

Показанията на пострадалият, напълно са подкрепени и от показанията на свидетелите С.Н., Б.М., В.П., К.С. и Г.П., чиито показания са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.

Свидетелите Б.М. и В.П., са посетили мястото на деянието, където са заварили пострадалия, като другите лица присъстващи на случилото се вече си били тръгнали. Тези свидетели установяват, че пострадалия им е разказал за случилото се, след което същия е бил транспортиран с пристигнала на мястото линейка.

Показанията на двамата се подкрепят и от показанията на свидетелите К.С.в и Г.П.. Първия от последните двама е бил дежурен и като такъв е получил обаждане от телефон 112 за инцидента, след което е изпратил свидетелите Б.М. и В.П., да посетят мястото, посочено в сигнала. 

Свидетелят Г.П., пък е издирвал подсъдимия в деня на извършване на деянието, но не е могъл да го открие, но е успял да посети пострадалия и да го разпита по случая.

От показанията на свидетелката С.Н. пък се установява, че на инкриминираната дата е посетила пострадалия, който и е съпруг в ЦСМП Р., където той и е разказал за случилото се между него и подсъдимия.

Показанията на пострадалия се подкрепят и от заключенията на вещото лице. Самата експертиза е изготвена компетентно и напълно кореспондира с гласния доказателствен материал, ето защо съдът я кредитира изцяло.

Съдът кредитира и изброените по-горе писмени доказателства, като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият Ш.А.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна – на 18.07.2012 г., около 11:30 часа в Г.Б., на площад „И.”№2, подсъдимият Ш.А.Ш. нанесъл удари с ръце в главата на пострадалия Г.А.Н. от Г.Б., като му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст. Тези обстоятелства се установяват безспорно от показанията на пострадалия, както и от заключението по съдебно-медицинската експертиза. От показанията на пострадалият, е безспорно установено, че на инкриминираната дата е имало агресивни действия, предприети от подсъдимият, спрямо него. Изпълнителното деяние е осъществено чрез нанасяне на удар с ръце на пострадалия в областта на главата. Тези удари са причинили престъпния резултат. От приетото заключения е видно, че в резултат на нанесеният удар на пострадалия е причинено счупване на челюст, което увреждане по своите медико - биологични признаци, представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК. По този начин, подсъдимият е осъществил от обективна страна, всички елементи от състава на престъплението по чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр. с ал.1 от НК. За престъпление по възведената квалификация е достатъчно от обективна страна деецът да причини средна телесна повреда.

На второ място, от доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението по чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр. с ал.1 от НК е подсъдимият Ш.А.Ш.. Това обстоятелство се потвърждава отново от показанията на пострадалият.

От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл, т. е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението по чл.129 НК, а именно, че се причинява средна телесна повреда. Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимият, обективира отношението му към деянието, т.е. неговата интелектуална и волева насоченост. Подсъдимият е имал представа, че се касае за неправомерно действие - нанасяне на удар на пострадалия. Нанасяйки го в областта на лицето и то с ръка, на която е имал метален бокс, подсъдимият е действал логически последователно и показва, че е съзнавал, че нарушава телесната неприкосновеност на последния. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

При гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият Ш.А.Ш., следва да бъде признат за виновни в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр. с ал.1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимият Ш.А.Ш., съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързаните с личностните особености на дееца и с инкриминираното деяние - чистото съдебно минало и тежкото материално положение. Отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът не отчете.

Преценявайки всичко това, при превес на смекчаващи вината обстоятелства, и с оглед разпоредбата на чл.54, ал.1 НК, вр. чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр. с ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимият Ш.А.Ш. наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца.

Съдът намери че са налице основание чл.66 от НК, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, наложеното на подсъдимият Ш.А.Ш., следва да бъде отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Това е така, защото подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. В същото време за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимият не е наложително изтърпяване на наложеното наказание.

С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на ОД на МВР-Б. сумата от 120,00 от ДП, а на РС-Разлог сума от 75.15 лева, сторени разноски по делото за вещо лице.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у подсъдимият на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

27.11.2014 г.

Районен съдия: ………………………………………..