П Р И С Ъ Д А    4768

 

Номер   4768

Година   17.11.2014

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Албена Момчилова

Секретар:

Антония Белчева

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20131240200848

по  описа  за

2013

година

 

Признава подсъдимият А.Р.А. - роден на 28.07.1975 г. в Г.Я., жител и живущ в Г.Я., у.”Д.Г.”№35, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен, ЕГН*, за ВИНОВЕН в това, че на 15.06.2013 г. около обяд в Г.Я., на У.”Д.Г.”, в района на дом №35, Ч. нанасяне на удари в областта на лицето причинил на М.А.И., ЕГН*, от Г.Я., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна скуловидна /яблъчна/ кост, довело до счупване на челюст, в резултат на което трайно било затруднено дъвченето - престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.54 от НК, ГО ОСЪЖДА И му НАЛАГА наказание "Лишаване от свобода" за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК, отлага изтърпяването на така определеното наказание за изпитателен срок от 3 години.

Осъжда подсъдимият А.Р.А. със снета по-горе самоличност, да заплати на М.А.И., ЕГН*, сумата от 1`000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието - 15.06.2013г. до окончателното изплащане, като отхвърля гражданския иск в останалата му част до предявеният размер от 6`000.00 лева, като неоснователен и недоказан по размер.

Осъжда А.Р.А., със снета по горе самоличност, да заплати сумата от 40.00 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС-Разлог..

На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъжда подсъдимият А.Р.А., със снета по-горе самоличност, да заплати разноски по делото общо в размер общо 328.15 лева, от които 120.00 лева по сметка на ОД на М.-Б. представляващи разноски за експертизи, а останалите на 208,15 лева по сметка на РРС представляващи възнаграждение на вещо лице и репариране на пътни разноски на свидетели, както и по 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист по сметка на РС-Разлог.

Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Бл.ОС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.......................................................

Съд. Заседатели

1./Е.К./………………….

2./Л.Т./………………….

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 11.06.2015 г.

към ПРИСЪДА №4768 от 17.11.2014 г.

по НАК.Д. №848 от 2013 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е образувано по повод внесен от РП-Р. в РС-Разлог обвинителен акт срещу А.Р.А., за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 15.06.2013г. около 11.00ч. в Г.Я. на У.”Д.Г.” в района на дом №5 Ч. нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето, причинил на М.А.И., ЕГН*, от Г.Я. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна скуловидна /яблъчна/ кост, довело до счупване на челюст, в резултат на което трайно било затруднено дъвченето.

По искане на пострадалия И. съдът е допуснал правна помощ по отношение на него, като с определение от 05.03.2014г. е назначил за служебен повереник А.Д.Ю. – БЛАК, в последствие заменена с А.Р.К. от Бл.АК. В съдебно заседание от 17.11.2014г. съдът е прекратил правната помощ по отношение на пострадалия И., доколкото в съдебно заседание се е явил негов упълномощен повереник – адв.Т.К. – БлАК, с пълномощно по делото.

По искане на пострадалия и неговия повереник съдът е конституирал пострадалия И. в качеството на частен обвинител по делото срещу подсъдимия А., както и в качеството му на граждански ищец, като е допуснал за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск за сумата от 6`000.00 лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието и разноските по делото. Съдът е оставил без уважение искането за допускане на съвместно разглеждане на граждански иск от 600.00 лева имуществени вреди, като е приел, че същите са несъставомерни и ще затруднят разглеждането на основния предмет на производството.

Подсъдимият А. в съдебно заседание се явява и по първоначалното обвинение се възползва от правото си да не дава обяснения.

В с.з. от 17.11.2014г. съдът е допуснал изменение на обвинението по отношение на времето и мястото на деянието за което подсъдимия А. е даден на съд, като същото се счита, че е извършено в Г.Я. на У. „Д.Г.” в района на дом №35 около обяд, а не както е било по първоначалното обвинение около 11.00ч. на У.”Д.Г.” в района на дом №5.

Страните не пожелаха да се подготвят за новото обвинение, като подсъдимия А. отново се възползва от правото си да не дава обяснения. Производството по делото продължи по така измененото обвинение.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение - прокурор Д. поддържа така измененото обвинение и счита, че събраните доказателства безспорно и несъмнено доказват съпричастността на подсъдимия А. нанесените телесни увреждания на пострадалия И. които съгласно заключението на експертизите покриват състав на чл.129 от НК. Счита, че фактите са безспорно доказани по отношения на нанесените удари, причинените увреждания и причинно-следствената връзка между тях Предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание от три месеца „лишаване от свобода” П. наличие на смекчаващи вината обстоятелства, сочи чистото съдебно минало на подсъдимия. Счита, че няма пречка и наказанието да бъде отложено за срок от 3 години. По отношение на предявения граждански иск не взима отношение.

В хода на съдебните прения повереника на Г.ищец и частен обвинител А.К. пледира за осъдителна присъда спрямо подсъдимия като излага аргументи за това. Моли съда да наложи наказание „лишаване от свобода” към максималния размер предвиден за престъплението, тъй като не били налице смекчаващи вината обстоятелства. Моли за уважаване на гражданския иск в пълен размер, както и за разноските по делото.

Частният обвинител и граждански ищец И. поддържа казаното от повереника му.

В хода на съдебните прения защитника на подсъдимия А.– А.П.С. пледира за оправдателна присъда, като излага че не е доказано по несъмнен начин, че деянието е извършено от подзащитния му, оспорва момента на нанасяне на уврежданията на пострадалия, като твърди, че последния е посочил друга дата и други обстоятелства в депозирана от него тъжба, няма свидетели очевидци, а само такива, които удостоверяват състоянието на пострадалия след инцидента, поради и което преки доказателства за съпричастност на подс.А. нямало, а отношенията между подсъдимия и пострадалия били обтегнати и това внасяло съмнение в показанията на последния. Моли съда да оправдае подзащитния му изцяло. Не взима отношение по предявения граждански иск.

Подсъдимият А. в хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си. Заявява, че не е удрял пострадалия, а само са се сбутали. Сочи, че с пострадалия от години имат влошени отношения, като последният му нанася психически тормоз и му съсипва живота, и моли за справедлива присъда. В последната си дума моли да бъде оправдан, като се уповава на вероизповеданието си на мюсюлманин.

Съдът след като обсъди доводите на страните, анализира и подложи на проверка събрания доказателствен материал, съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А.Р.А. е роден на 28.07.1975г. в Г.Я., живее в Г.Я., У.”Д.Г.”№35, с ЕГН*, българин, български гражданин, с начално образование. Подсъдимият не е семеен, с добри характеристични данни, липсват други противообществени прояви, безработен, с чисто съдебно минало.

Подсъдимият А. и пострадалия И. са съграждани, познавали се и поддържали относително добри отношения като такива. През лятото на 2013г. отношенията между тях се влошили по повод спорове за ползване на земеделски имоти.

На 15.06.2013г. в Г.Я. бил пазарен ден и пострадалия И. се намирал в Г.Я. на центъра, като около обяд минавайки по У.”Д.Г.” в непосредствена близост до дом №35, където живеел подсъдимия А. го видял пред дома му и му поискал сметка за неговото поведение предишния ден, тъй като според него подс.А. бил отвързал коня му, оставен за паша в ливада, находяща се в м.”Ч.”, землището на Г.Я., като последният избягал и св.И. бил принуден да го търси. Подсъдимият А. влязъл в спор със св.И., като последният продължил нагоре по улицата. Подсъдимият А. тръгнал след него и на метри от дома му №35 започнал да му нанася удари с юмруци в областта на лицето, П. което св.И. загубил съзнание и паднал на земята. От ударите получил наранявания в областта на лицето изразяващи се в контузия и оток с подкожни кръвонасядания в двете яблъчни области и в областта на носа, разкъсно-контузни рани в областта на челото и долния клепач на дясно око. След падането на пострадалия И., подс.А. преустановил нанасянето на удари, а насъбрали се хора помогнали на св.И. да се изправи, след което последният продължил пътя си нагоре по улицата към болницата в Г.Я., където бил намерен от сина си св. С.Г. и внука си св.М.Г.. В болницата извършили медицински преглед и установили, че се налага пострадалия И. да бъде транспортиран в болницата в Г.Р., където бил приет същия ден на лечение и изписан на 19.06.2013г. Издадена му било епикриза изх.№3651 от 19.06.2913г. в която било отразено, че са установени оток, палпаторна болса и подкожни кръвонасядания в двете зигоматични области, разкъсно-контузна рана с дължина 1.5см в областта на долен клепач на дясно око. На св.И. било издадено и на 20.06.2013г. медицинско свидетелство изх. №29.00.405 със заключение, че са му били причинени мозъчно сътресение, счупване на дясна зигоматична кост, контузия на главата и лицето, две разкъсно-контузни рани и подкожни кръвонасядания в областта на лицето.

От назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че на св. И. са причинени контузия с оток и подкожни кръвонасядания в двете яблъчни кости и в областта на носа, разкъсно-контузни рани от по 1см в областта на челото и долния клепач на дясон око, мозъчно сътресение и счупване на дясна зигоматична конст. Травмите на меките тъкани според вещото лице са причинил на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, мозъчното сътресение не довело до пълна загуба на съзнание и опасност за живота, пора ди което и то покрива признаците на временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а счупването на дясна зигоматична кост, доколкото е свързана анатомично с горната челюст и функционално с долната челюст, тъй като за нея се захваща най-мощния дъвкателен мускул, то това счупване затруднява дъвкателната способност на пострадалия за повече от 30 дни и е налице медикобиолгичния признак счупване на челюст. Вещото лице е приело също, че нараняванията могат да бъдат получени по начин съобщен от пострадалия, като ударите са повече от един, могат да се получат по време и място, посочени от пострадалия и ударът довел до счупването на челюстта е удар със значителна сила.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие – показанията на св. И., С.Г., М.Г., М.И., Ю.М., У.Х., А.А., Ш.К., включително и прочетените за някои от тях по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 и по ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, проведения оглед на местопроизшествие от съдебния състав, заключението на СМЕ, приобщените писмени доказателства – история на заболяването от МБАЛ-Р., епикриза, медицинско свидетелство, свидетелство за съдимост, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства от ДП – жалба от М.И., жалба от С.Г., жалба от М.Г., свидетелство за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Съдът намери, че не следва да обсъжда показанията на св.И. и К. доколкото същите не изложи факти и обстоятелства, които да имат значение по делото, като и двамата бяха категорични, че не са присъствали на инцидент със св.И..

Съдът много внимателно обсъди и анализира показанията на св.М.И., отчитайки, че същият се явява пострадал, като е конституиран и като граждански ищец и частен обвинител по делото, което от своя страна го прави в известна степен заинтересован от изхода на процеса. Показанията му обаче са последователни, логични, непротиворечиви и съдът не намери основания да се съмнява в тяхната достоверност, поради което ги кредитира с доверие и възприе, че инцидента се е развил именно по начина по който го изложи св.И.. Последният макар и не с големи подробности изясни обстоятелствата П. които е получил ударите от страна на подсъдимия А., а именно, че минавайки покрай къщата му св.И. му е потърсил сметка за поведението му след което подсъдимия се е нахвърлил върху него на улицата, и му е нанесъл няколко удара в областта на лицето, от което последният загубил съзнание и паднал на земята, като показанията му в тази си част се подкрепят от извършения оглед на място от съдебния състав в присъствието на страните по делото, както и от заключението на СМЕ, и показанията на св. М.. Действително свидетелят не посочи точната дата на събитието, но П. прочитане на показанията му по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК, с оглед липсата на съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник, свидетелят И. потвърди казаното от него, че е станало преди 19.06.2013 няколко дни, като по отношение на датата на деянието категорични доказателства са и подадената жалба от св.С.Г. на л.2, както и цялата медицинска документация, от която се установява, че именно на 15.06.2013г. св.И. е бил приет на лечение в МБАЛ-Р., като са установени посочените по-горе наранявания и травми. Обстоятелството, че в депозирана тъжба св.И. е твърдял, че деянието е станало на 19.06.2013г. от една страна е ирелевантно в случая, а от друга съдът намира, че е възможно да е сгрешена дата, още повече, че жалбата най-вероятно е писана от лице с юридическо образование - адвокат поради и което съвсем логично е да е възприел погрешно посочената дата на инцидента.

Съдът кредитира показанията на св.М., който макар и да не е възприел непосредствено прецизно действията на подсъдимия А., тъй като е бил на известно разстояние от тях, а улицата е била пълна с хора, с оглед обстоятелството, че е бил пазарен ден, то е наблюдавал и възприел, че именно подс.А. е нанасял удари върх св.И. и П. приближаването му до тях е преустановил тези действия. Показанията на този свидетел са непротиворечиви, потвърждават се и от показанията на св.И., както и от проведения оглед на място от съдебния състав в присъствието на страните. От непосредствените си впечатления които съдът придоби П. извършения оглед се установява, че от мястото на което свидетелят М. заяви, че е наблюдавал инцидента действително се вижда местопроизшествието, тъй като улицата е под наклон и той се е намирал в ниската част, поради и което съдът кредитира с доверие заявеното от него, че подс.А. е удрял св.И., и последният е паднал на земята.

Съдът кредитира показанията на св. С.Г. и М.Г., които макар и да не са присъствали на инцидента, са възприели непосредствено след това състоянието на св.И., както и са разбрали кой е причинил тези наранявания, а именно подс. А., поради и което косвено подкрепят заявеното от св.И. и св.М.. Действително тези свидетели са близки родственици на пострадалия и в този смисъл се явяват и евентуално заинтересовани от изхода на делото, но съдът не намери основания да се съмнява в заявеното от тях относно обстоятелствата, които са разбрали от св.И., времето, мястото и начина на нанасяне на увредите му и лицето, които му ги е нанесло, както и състоянието му след това и престоя му в болница.

Съдът не кредитира с доверие заявеното от св.А. и Х., тъй като и двете дадоха изключително противоречиви показания по отношение на обстоятелствата които са възприели на инкриминираната дата, като тези противоречия не успяха да се преодолеят и П. извършената очна ставка между тях. Така св.Х. потвърждава, че е била на улицата пред дома им №35 заедно с подс.А., неин племенник и е видяла пострадалия И. да минава по улицата, но категорично заявява, че не е видяла да се бият. В същото време св.А. твърди, че се е намирала на терасата на същия дом и е видяла св.И. пред дома си до сина й подс.А. да го псува, обижда и да го бута, като тогава подс.А. го бутнал и св.И. паднал на земята и това е станало непосредствено пред дома им, което св.Х. категорично отрече. Нелогично е ако събитията са се развили така както твърди св.А., св.Х. да не е ги е възприела, тъй като се е намирала в непосредствена близост до подс.А.. По логично е заявеното от последната, че е седяла на пейката пред дома им, и не е видяла нанасяне на удари и от кого, което е възможно с оглед обстоятелството, че седейки на пейката и отчитайки факта, че е имало движение по улицата, а инцидента е станала на метри по-нагоре от дома им, да не е имала видимост към случващото се. Още повече, че св.Х. не отрече, а заяви, че и пострадалия И. и племенника й А. са тръгнали в една и съща посока нагоре по улицата.

Съдът обсъди заявеното от подсъдимия А. в съдебните прения, макар и да не са обяснения по смисъла на закона, като приема същото единствено и само като негова защитна позиция по делото, неподкрепена с доказателства.

Съдът кредитира заключението на СМЕ, като вещото лице е категорично, че нараняванията на св.И. са нанесени с повече от един удар, и ударът причинил счупването на челюстта е със значителна сила, както и че е възможно да настъпи П. падане от собствен ръст, но задължително обективно следва да има охлузване, каквото в случая не е установено, а е установено, че са налице контузии. Вещото лице след изслушване на свидетелите отново в съдебно заседание бе категорично ,че няма основания да изменя заключението си по повод механизма на причиняване на уврежданията, както и по отношение на медико-биологичния им признак, посочи също, че обективно тези увреждания са установени още на 15.05.2013г. изхождайки от медицинската документация – предоставената история на заболяването, епикриза, като посочената дата 19.06.2013г. в медицинското свидетелство не е констатация на медицинското лице издало документа, а е в данни, дадени от пациента, поради и което е напълно възможно датата да е сгрешена. Заключението е компетентно изготвено, не е оспорено от страните и съдът го кредитира с доверие.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А.Р.А. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 15.06.2013г. около 11.00ч. в Г.Я. на У.”Д.Г.” в района на дом №5, Ч. нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето, причинил на М.А.И., ЕГН*, от Г.Я. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна скуловидна /яблъчна/ кост, довело до счупване на челюст, в резултат на което трайно било затруднено дъвченето.

Предмет на престъплението по чл.128 и чл.129 от НК се явяват обществените отношения свързани с неприкосновеността на телесния интегритет и здраве на личността. Характерно за този вид престъпление е, че се извършва само П. наличието на умисъл.

От приетата по делото фактическа обстановка е видно, че пострадалият И. е получил нараняване в областта на лицето изразяващи се в контузия и оток с подкожни кръвонасядания в двете яблъчни области и в областта на носа, разкъсно-контузни рани в областта на челото и долния клепач на дясно око, мозъчно сътресение, счупване на дясна зигоматична кост, последното довело до затрудняване на дъвченето за повече от 30 дни, което по своите характеристики се дефинира от легалната дефиниция за средна телесна повреда – счупване на челюст. Не на последно място са установени нараняванията на меките тъкани, обусловили временно разстройството на здравето неопасно за живота на И., разкъсно-контузни рани в областта на челото и долния клепач, контузия и оток с подкожни кръвонасядания в двете яблъчни кости и в областта на носа и мозъчно сътресение, които по своите характеристики се дефинират от легалната дефиниция за леки телесни повреди.

По делото се събраха категорични доказателства, че именно подс. А. е осъществил инкриминираното деяние, установен е механизма на нанасяне на инкриминираната средна телесна повреда и средството за нанасянето й, а именно: удари с юмрук в областта на лицето.

От показанията на св.И. се установява, че именно подс. А. е нанесъл удари в областта на лицето му, като същите се потвърждават пряко от показанията на св.М., и косвено от показанията на св. С.Г., М.Г.. Налице е и причинно-следствената връзка между извършеното от подс. А. и причинените увреждания на пострадалия. В тази насока заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото и съжденията на вещото лице са категорични, че получените увреждания могат да бъдат получени по начина съобщен от пострадалия, поради и което направените възражения то страна на защитата в тази насока са неоснователни..

По отношение на нанесената средна телесна повреда съдът намира, че същата е била причинена П. наличието на евентуален умисъл от страна на подсъдимия А.. Същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си и е целял настъпването на определен престъпен резултат, а именно увреждане на пострадалия, като с нанасяне на удари в областта на лицето и то със значителна сила, подс.А. е съзнавал и допускал, че може да увреди пострадалия по-тежко, и причини не само болка и страдание, а именно счупване на челюстта, като се е съгласил с този резултат.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл.129 от НК, което е умишлено по своя характер се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. П. определяне на наказанието съдът намери, че е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, като отчете чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, липсата на други противообществени прояви, доброто му процесуално поведение, провокацията в известна степен от страна на пострадалия И., характеровите особености на подсъдимия обуславящи личност с по-изявена чувствителност, в следствие на което и проява на агресия, извършеното е инцидента проява, като намери, че същите са достатъчни да приеме, че наказанието по отношение на него следва да бъде в законовия минимум и определи същото от 3 месеца „лишаване от свобода. Като отегчаващо обстоятелство прие обстоятелството, че телесното увреждане е нанесено на възрастен и физически много по-слаб човек от подсъдимия, което с оглед спецификата на ударите би могло да доведе и до по-тежки последствия за пострадалия, и именно в тази връзка съдът прие ,че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложение на чл.55 от НК и замяна на наказанието „лишаване от свобода”.

С оглед обстоятелството, че подсъдимия не е осъждан, наказанието е в рамките предвидени в чл.66, ал.1 от НК и за поправянето на подсъдимия не е наложително същият да го изтърпи ефективно, съдът намери, че следва да отложи изпълнението му за срок от три години. В този размер определеното наказание би изпълнило целите на закона, като респектира и провокира у подсъдимия поведение съобразно нормите, които закона въвежда, същевременно би му дало сериозно основание да преосмисли действията си занапред.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Съдът призна подс. А. за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, отговорността за обезщетение на причинените вреди, която носи подсъдимият е предназначена да възмезди за увреждането, като присъди неговия паричен еквивалент в най-пълна степен, когато се касае за неимуществени вреди. В настоящия случай безспорно се установява наличието на фактическия състав на непозволено увреждане – налице е деяние от страна на подсъдимия, което е извършено виновно и е противоправно, причинени са вреди на пострадалия и тези вреди са в пряка причинна връзка с действията на подсъдимия А.. Пострадалият в следствие на нанесеното му увреждане е изпитвал затруднения П. храненето и дъвченето за относително дълъг период от време, което му е създало дискомфорт, имайки предвид и достолепната му възраст. Посоченото увреждане е променило живота на пострадалия в един период от време свързан със затруднено хранене. Съдът намира, че за причинените страдания и болки, справедливото обезщетение е от 1`000.00 лева, поради което осъди подсъдимото лице да заплати тази сума на пострадалия. По изложените съображения съдът отхвърли гражданския иск до предявения размер от 6`000.00 лева като неоснователен и недоказан по размер и основание.

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО

Предвид обстоятелството, че съдът призна подсъдимият Р.А. за виновен по обвинението за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и с оглед императивната разпоредба на чл.189, ал.3 от НПК, го осъди да заплати направените по делото разноски от 328,15 лева за вещи лица, от които сумата от 120.00 лева да бъдат внесени по сметка на ОД-М.-Б., а сумата от 208.15 лева, които да бъдат внесени по сметка на РС-Разлог, както и сумата от 5.00 лева по сметка на РС-Разлог за издаване на изпълнителен лист.

Доколкото в представеното пълномощно по делото на А.Т.К. не е отбелязано договорено и платено възнаграждение за упълномощения повереник, то и съдът не възложи разноски в тази насока на подсъдимия, макар и да бе налице такова искане П. съдебните прения. По отношение на назначените служебни повереници, съдът не е имал информация за определено и заплатено възнаграждение, поради и което не се е произнесъл. П. постъпване на информация от НБПП няма пречка след влизане в сила на постановения съдебен акт, съдът да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, по отношение възлагане разноските за служебен повереник.

Предвид обстоятелството, че съдът уважи гражданския иск в размер от 1`000.00 лева, то осъди подсъдимия А. да заплати по сметка на РС-Разлог и сумата от 40.00 лева, представляваща 4% държавна такса върху така уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 5.00 лева по сметка на РС-Разлог за издаване на изпълнителен лист.

По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………………………..