П Р И С Ъ Д А    4594

 

Номер   4594

Година   06.11.2014

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Емил Божков

Секретар:

Катя Полежанова

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20131240200788

по  описа  за

2013

година

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Д.Б. – роден на 28,02,1958 г. в с.Д.Д., жител и живущ в с.Г.Д., У.„С.”№19, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН*, за НЕВИНОВЕН в това, че на 23.05.2013 г. около 10.00 часа в дома на И.М.Д. находящ се в с.Д., след К. е бил поканен от М.И.Д. да напусне този дом, отказал и останал в жилището - престъпление по чл.170, ал.4 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.170, ал.4 от НК;

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Д.Б. – роден на 28,02,1958 г. в с.Д.Д., жител и живущ в с.Г.Д., У.„С.”№19, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН*, за ВИНОВЕН в това, че на 23.05.2013 г. около 22.00 часа в дома на И.М.Д. находящ се в с.Д. в присъствието на М.И.Д. се заканил с престъпление против последния, а именно с отвличането му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.1 от НК, поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК, във вр. с чл.144, ал.1 от НК, го освобождава от наказателна отговорност и му НАЛАГА адм. наказание „ГЛОБА” от 1`000.00 лв.

ОСЪЖДА подсъдимият А.Д.Б., със снета по-горе самоличност, да заплати на частния тъжител М.И.Д. Ч. неговия Б. и З. П. И.М.Д., ЕГН*, сумата от 12,00 лева, дължима за държавна такса по делото за неговото образуване.

Присъдата подлежи на обжалване пред ОС - Б. в 15-дневен срок, считано от днес.

 

Районен съдия:....................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 18.11.2014 г.

към ПРИСЪДА №4594 от 06.11.2014 г.

по НАК.Д. №788 от 2013 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е по реда на чл.247 и сл. от НПК. Образувано е по внесена частна тъжба, с която подсъдимият А.Д.Б. е предаден на съд по обвинение за престъпления по чл.144, ал.1 от НК и по чл.170, ал.4 НК.

Подсъдимият - редовно призован, явява се лично.

Адвокат С., в качеството си на договорно упълномощен защитник, излага, че от събраните доказателства, се установява по безспорен начин, че подзащитният му не е извършил деянията, за които е предаден на съд. Поддържа, че обвиненията за извършени престъпления, са недоказани, доколкото не е установено, че подсъдимия е влизал в дома на пострадалия. На следващо място излага, че липсва умисъл в поведението на подсъдимия.

Повереника на частният тъжител – адвокат Д., поддържа частната тъжба, К. навежда доводи, че установената в нея фактическа обстановка, се доказва от събраните доказателства, писмени и гласни. Излага за установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е осъществил деянията, за които е предаден на съд. Поддържа и предявения граждански иск.

Частният тъжител М.И.Д. действащ Ч. законния му П. и негов Б. И.М.Д. явява се последния, К. също поддържа подадената частна тъжба.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства.

В резултат на анализа на доказателствените материали, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

А.Д.Б. е роден на 28.02.1958 г. в с.Д.Д., жител и живущ в с.Г.Д., У.„С.”№19, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН*.

И.М.Д. и Л.Г.Д. са родители на М.И.Д.. Тримата живеят в къща на два етажа, находяща се в с.Д.. В парцела в който е изградено жилището има изградена и друга къща, в която живее свидетеля М.Д. със съпругата си Е.Л.Д.. Двамата са родители на И.М.Д.. Двете къщи са разположени една срещу друга, К. входните им врати, са също разположени така, към другата къща.

На 23.05.2013 г. последния и съпругата му, напуснали жилището и отишли на банкет. Синът им си останал у дома, К. до около 22.00 часа бил при дядо си, М.Д. и баба си, Е.Л.Д.. В посоченото време излязъл от жилището им и отишъл в къщата, в която живеел с родителите си, които още не се били прибрали, за да гледа филми. Малко след това, в стая на първия етаж, в която се намирал М.И.Д. влязъл подсъдимия А.Д.Б., К. му казал, че ще го отвлече. След К. оставал известно време, през което не пускал детето да излезе от стаята, си тръгнал.Тогава М.И.Д. се обадил по мобилния телефон на свидетеля Е.Т., негов роднина, К. му казал за случилото се с треперещ глас. След това излязъл от къщата и отишъл в дома на свидетеля М.Д. със съпругата си Е.Л.Д., К. на тях също разказал за случая, плачейки.

Бащата на детето подал жалба в полицията, а служители на последната извършили проверка по случая. РП образувала преписка, по която бил постановен отказ за образуване на наказателно производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите М.Д. и Е.Т., и писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, доказателства събрани в наказателното производство.

Гореизложеното и така изяснената и възприета фактическа обстановка се потвърждават от свидетелите М.Д. и Е.Т., които са възприели последователно различни фази от развитието на процесния случай. Показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са логични, последователни и безпротиворечиви.

От показанията на свидетеля М.Д. се установява, че се е намирал в дома си, когато около 22.00 часа се е обадил племенника му, и изплашен му е казал, че е заплашван с отвличане от човек, който е влязъл в дома му. Поради тази причина е търсел родителите си, за да им каже за случилото се.

Показанията му се подкрепят и от показанията на свидетеля М.Д. който описва в подробности поведението на пострадалия на инкриминираната дата, както и мястото на извършване на деянието. Този свидетел си спомня, че детето е било при семейството му до около 22.00 часа, когато е отишло в своя дом, за да гледа филми. След това се е върнало малко по-късно, К. е било много уплашено и притеснено. След около 10 минути, е заплакало и им е разказало, че в дома му е влизал подсъдимия, К. го е заплашвал с отвличане.

Изложената фактическата обстановка се подкрепя и от писмените доказателства по делото, които кореспондират напълно с показанията на свидетелите. Съдът кредитира писмените доказателства, К. непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка. След инцидента, бащата на пострадалия е подала жалба до полицията, която е образувала преписка по случая.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А.Д.Б., не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.170, ал.4 от НК.

За да отговори на един от основните въпроси поставени в чл.301, ал.1 от НПК, а именно: дали подсъдимият е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена фактическа обстановка в частната тъжба.

Обвинението не е доказано по един несъмнен начин, а присъдата не може да почива на предположения. Не се установи от обективна страна, че подсъдимият на инкриминираната дата е бил поканен от М.И.Д. да напусне дома, и е отказал да стори това, К. е останал в жилището. В случая няма нито едно пряко доказателство, което да установява това обстоятелство. Няма и косвено такова. Налице са данни, че пострадалия не е могъл да излезе от стаята, в която се е намирал, защото подсъдимият не му е разрешавал да стори това, но липсва първото условие от обективна страна, самия пострадал да е поканил последния да напусне дама му. Липсва система от косвени доказателства, между които да съществува такава обективна връзка, която да не поставя под съмнение наличието на което и да било от тях, а направеният въз основа съвкупната им оценка извод да е единствено възможният и при това да не поражда никакви съмнения.

Така в настоящия случай липсват каквито и да било убедителни доказателства, че на инкриминираната дата подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение по чл.170, ал.4 от НК. Така възприемането на извод за наличие на признаците на състава на чл.170, ал.4 от НК, сочи на основаване на присъдата на предположения. Ето защо, следва подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.170, ал.4 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият А.Д.Б., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.1 от НК.

От обективна страна – на 23.05.2013 г. около 22.00 часа в дома на И.М.Д. находящ се в с.Д. в присъствието на М.И.Д. подсъдимият А.Д.Б. се заканил с престъпление против последния, а именно с отвличането му. Тези обстоятелства са безспорно установени от показанията на свидетелите М.Д. и Е.Т.. В тази насока следва да се отбележи и наличието на другия елемент от обективната страна на конкретното деяние – това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му, предвид възрастта на пострадалия и обстоятелството, че подсъдимият не му е давал да излезе от стаята, в която се е намирал.От всички събрани доказателства следва изводът, че в случая са налице лични отношения между подсъдимия и бащата на пострадалия, които са съществували преди инкриминираната дата, и които най-вероятно са довели до инцидента. Извършените в този момент от подсъдимият спрямо пострадалия действия, споменати от последния, са оформили в съзнанието на същия убеждение, че подсъдимият е с оформено недвусмислено намерение да го отвлече. Ето защо на инкриминираната дата пострадалия е възприел напълно сериозно израза на отправената закана и е предположил вероятното и, и бързо пораждане. Деянието е извършено в присъствието пострадалия, т.е. последния е разполагал с възможност да възприеме заканата и същата е възприета от него.

По този начин, подсъдимият А.Д.Б. е осъществил от обективна страна, всички елементи от състава на престъплението по чл.144, ал.1 от НК.

На трето място, от съвкупния анализ на доказателствата по делото безспорно се установява, че субект на престъплението по чл.144, ал.1 от НК е подсъдимият А.Д.Б.. Това се потвърждава отново от показанията на свидетелите.

От друга страна, субективно, деянието е извършено при пряк умисъл, К. подсъдимият е разбирал характера на деянието си, желаел е настъпването на последиците. От субективна страна, за съставомерността на същото се изисква умисъл у извършителя, т. е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението. Подсъдимият е съзнавал всички признаци на състава. В действията му е налице умисъл, защото действията му са логични и последователни, и показват, че е съзнавал съдържанието на отправената от него закана и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения, и че той я възприема К. действителна, К. това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му в пострадалия. Разбирал е свойството и значението на извършеното, К. не само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това, е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено при пряк умисъл.

Причини и мотиви за извършеното престъпление - несъобразяване на подсъдимият с установения в страната обществен ред.

При гореизложеното, съдът намира, че подсъдимият А.Д.Б., следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието съдът е счел, че са налице основанията на чл.78а НК, за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.144, ал.1 от НК, с налагането на адм. наказание, защото извършеното от него престъпление се наказва с лишаване от свобода до три години, същото е извършено умишлено, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинили съставомерни имуществени вреди.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимият А.Д.Б. съдът обсъди К. смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало. Отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът не отчете. Преценявайки всичко това, съдът определи наказание глоба към минимума - от 1`000.00 лева.

С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на частния тъжител М.И.Д. Ч. неговия Б. и З. П. И.М.Д. ЕГН*, сумата от 12,00 лева, дължима за държавна такса по делото за неговото образуване. Други разноски съдът не присъди, доколкото в договора за правна помощ на повереника, не е посочена дължима сума за защита.

Съдът счита, че наложеното наказание ще способства за изграждане у подсъдимият на устойчива мотивационно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция – цели на наказанието по чл.36 НК.

Съобщение за изготвени мотиви да се изпрати на страните, К. се посочи, че в 7 дневен срок могат да изложат допълнителни съображения.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

18.11.2014 г.

Районен съдия: …………………………………….