П Р И С Ъ Д А    4572

 

Номер   4572

Година   04.11.2014

Град Разлог

 

Районен Съд - Разлог  

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:

Албена Момчилова

Секретар:

Антония Белчева

 

Прокурор:

 

 

Като разгледа докладваното от наказателно дело

 

номер

20141240200544

по  описа  за

2014

година

 

Признава подсъдимият И.К.И., роден на 04.08.1982 г. в г.Р., с адрес: г.Р. у.”В.”№23, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН* ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.10.2013 г. около 02:30 часа по път от републиканската мрежа „ІІ-19”, в района на местността ”Б.б.”, землището на г.Р., е транспортирал с конска каруца незаконно добити от другиго 1,64 куб.м. обли иглолистни дървени материали, с дължина от по четири метра, разделени по видове, класове на сортиментност и количество, както следва:

0,50 куб.м. обла едра строителна дървесина от черен бор, І-ви клас на сортиментност,0,93 куб.м. обра едра строителна дървесина от бял бор, ІІ-ри клас на сортиментност, и 0,21 куб.м. обла средна строителна дървесина от бял бор, ІІІ-ти клас на сортиментност, всичко на обща пазарна стойност от 137,90 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.2, пр.ІІІ от НК, поради което и на основание чл.235, ал.6, вр.ал.2, пр.3 от НК, вр.чл.57, ал.1, вр.чл.54 от НК, вр.чл.303, ал.2 от НПК ГО ОСЪЖДА и му НАЛАГА наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 МЕСЕЦА.

На основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание "лишаване от свобода" за изпитателен срок от 3 ГОДИНИ.

На основание чл.235, ал.7 от НК, ОТНЕМА в полза на държавата предмета на престъплението - ,64 куб.м. обли иглолистни дървени материали, с дължина от по четири метра, разделени по видове, класове на сортиментност и количество, както следва: 0,50 куб.м. обла едра строителна дървесина от черен бор, І-ви клас на сортиментност,0,93 куб.м. обра едра строителна дървесина от бял бор, ІІ-ри клас на сортиментност, и 0,21 куб.м. обла средна строителна дървесина от бял бор, ІІІ-ти клас на сортиментност.

На основание чл.53, ал.1, б."а", пр.2 от НК, ОТНЕМА в полза на държавата веществено доказателство - каруца, явяващо се средство, послужило за извършване на престъплението.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъжда подсъдимият И.К.И., със снета по-горе самоличност да заплати разноски по делото от 115,00 лева, вносими по сметката на ОД на МВР-Б., сумата от 20.00 лева разноски за вещо лице, вносими по сметка на РС-Разлог, както и 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.

Присъдата на съда не е окончателна и подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред БЛОС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..................................................................

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

М О Т И В И

от дата: 05.12.2014 г.

към ПРИСЪДА №4572 от 05.11.2014 г.

по НАК.Д. №544 от 2014 г. по описа на РС-Разлог

 

Производството е образувано по повод внесен от РП-Р. в РС-Р. обвинителен акт срещу И.К.И., за това, че на 15.10.2013г. около 02.30ч. по път от републиканската мрежа II-19, в района на местността „Б.б.”, землището на г.Р. транспортирал с конска каруца незаконно добити от другиго 1.64куб.м. обли иглолистни материали, с дължина от по четири метра, разделени по вид, класове на сортиментност и количество, както следва: 0.50куб.м. обла едра строителна дървесина от черен бор, I-ви клас на сортиментност, 0.93куб.м. едра обла строителна дървесина от бял бор, II-ри клас на сортиментност, и 0.21куб.м. едра обла строителна дървесина от бял бор, III-ти клас на сортиментност, всичко на обща стойност 137.09лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.235, ал.6, вр.ал.2, пр.III от НК.

Производството по делото се разгледа по реда на глава 20-та от НПК, в отсъствието на подсъдимия. Последият е редовно уведомен за започналото съдебно производство срещу него, като съдебните книжа са връчени на неговия защитник с поето задължение за предаване, като съдът е изпълнил задължението си да го уведоми, че производството може да бъде разгледано в негово отсъствие, и присъствието му не е задължително с оглед тежестта на повдигнатото срещу него обвинение и разпоредбата на чл.269, ал.1 и ал.3 от НПК. Съдът не е постановил задължително присъствие по смисъла на чл.269, ал.2 от НПК, тъй като не е намерил присъствието му за необходимо за разкриване на обективната истина.

В хода на съдебните прения РП-Р. се представлява от прокурор К.. Последният поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита, че обвинението е доказано, както от обективна, така и от субективна страна от събраните писмени доказателства по делото. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в минимален размер „лишаване от свобода, като изтърпяването му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на предмета на престъплението и средството му за извършване счита, че следва да бъдат отнети в полза на държавата.

 В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия – А.Щ. пледира, че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, тъй като били налице основанията на чл.9, ал.2 от НК, като алтернативно пледира, ако съдът намери, че деянието съставлява престъпление то на подзащитния му да бъде наложено наказание „глоба”.

След като изслуша становището на страните, анализира и подложи на преценка събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият И.К.И. е роден на 04.08.1982г. в г.Р., живущ в г.Р., ЕГН*, българин, български гражданин, женен, с основно образование, безработен. Не е осъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, наказван и по адм. ред за нарушения по ЗГ.

На 15.10.2013г. св.Т. и Т., на длъжност горски инспектори към РДГ-Б. извършвали обход със зачисления им служебен автомобил на територията на ТП ДГС-Р.. Около 02.30ч. двамата се движели с автомобила по пътя от републиканската мрежа II-19, в посока от местността „П.”, землището на г.Р. към г.Р., когато в местността „Б.б.” застигнали каруца, теглена от кон, движеща се в същата посока. Горските служители спрели каруцата и установили, че същата била натоварена с дървен материал – обли иглолистни материали и се управлявала от подсъдимия И.. При проверката установили също, че материалите не били маркирани с КГМ, като при поискване подсъдимият не представил документ, доказващ законния им произход. Свидетелите разпоредили на подсъдимия да закара каруцата заедно с натоварения дървен материал в двора на ТП ДГС-Р., където около 09.30ч. в негово присъствие измерили дървените материали и установили, че 0.50куб.м. от тях били обла едра строителна дървесина от черен бор, I-ви клас на сортиментност, 0.93куб.м. от тях били едра обла строителна дървесина от бял бор, II-ри клас на сортиментност, и 0.21куб.м. едра обла строителна дървесина от бял бор, III-ти клас на сортиментност. Св. Т. съставил два АУАН на подсъдимия за това, че транспортира дървен материал, немаркиран с КГМ и непридружен с превозен билет, които подсъдимият И. подписал без възражение. Актовете били подписани и от св.Т.. Бил съставен и констативен протокол №034111 в който били отразени констатациите от измерването и установяване на извършените действия на подсъдимия по транспортирането на инкриминирания дървен материал.Той също бил подписан от подсъдимия без възражение.

Съгласно заключението на изготвената лесотехническа експертиза в хода на досъдебното производство към датата на деянието, стойността на вещите предмет на престъплението по обвинителния акт е 137.09лв. за 1.64 куб.м. дървен материал от бял бор.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Т., Т., Г., Б., заключението на лесотехническа експертиза, и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - писмо от Директора на РДГ Б. до РП-Р. л.9, 10, рапорт, констативен протокол №034111 от 15.10.2013г., АУАН №012721 /№807 по регистъра/ и АУАН №012722 от 15.10.2013г., разписка за отговорно пазене, протокол за доброволно предаване, протокол за отговорно пазене, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум, удостоверение за идентичност на имена, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография.

 Съдът кредитира показанията на св. Т. и Т., като подложи тези показания на задълбочен анализ, съобразявайки положението на свидетелите в процеса и отчитайки служебното им качество и евентуална заинтересованост от изхода на процеса. Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и безпротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че събитията са се развили по начина, посочен от тези свидетели и не намери основания да се съмнява в тяхната достоверност. Показанията им са логични, взаимно допълващи се, последователни, непротиворечиви досежно датата, времето, мястото на извършване на деянието, действията на подсъдимия, вида на количеството като брой дървета, предмет на престъплението, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира показанията на св.Г. и Б., които непротиворечиво и последователно пресъздават въприетото от тях, а именно, че заедно с подс.И. са отишли със собствената му каруца, помогнали са мму да натовари дървения материал, при което по пътя са били спрени от горските служители и са закарали каруцата заедно с материала в горското стопанство. Показанията им се подкрепят и от показанията на св.Т. и Т., както и от писмените доказателства, по делото, поради и което съдът ги кредитира с доверие.

Съдът дава вяра на приетата по делото лесотехническа експертиза, тъй като вещото лице е отговорило точно и ясно на поставените му въпроси. Заключението на вещото лице е, че общата кубатура на дървения материал е 1.64куб.м. от които 0.50куб.м. обла едра строителна дървесина от черен бор, I-ви клас на сортиментност, 0.93куб.м. едра обла строителна дървесина от бял бор, II-ри клас на сортиментност, и 0.21куб.м. едра обла строителна дървесина от бял бор, III-ти клас на сортиментност, всичко на обща стойност 137.09лв. Същото не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

За да отговори на един от основните въпроси поставени в чл.301, ал.1 от НПК, а именно: дали подсъдимият е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря, съдът следва да обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена фактическа обстановка в обвинителния акт. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият И.К.И.е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.235, ал.6, вр. ал.2, пр.3 от НК, като на 15.10.2013г. около 02.30ч. по път от републиканската мрежа II-19, в района на местността „Б.б.”, землището на г.Р. транспортирал с конска каруца незаконно добити от другиго 1.64куб.м. обли иглолистни материали, с дължина от по четири метра, разделени по вид, класове на сортиментност и количество, както следва: 0.50куб.м. обла едра строителна дървесина от черен бор, I-ви клас на сортиментност, 0.93куб.м. едра обла строителна дървесина от бял бор, II-ри клас на сортиментност, и 0.21куб.м. едра обла строителна дървесина от бял бор, III-ти клас на сортиментност, всичко на обща стойност 137.09 лева, като случаят е маловажен.

Предмет на престъплението по чл.235, ал.2 от НК може да бъде дървен материал, принадлежащ на ДГФ, добит от другиго незаконно. В конкретния случай инкриминирания дървен материал е отсечен от неустановено по делото лице, не е маркиран с горска контролна марка, не е представено и разрешително за неговия произход, или превозен билет за неговото транспортиране. Изпълнителното деяние се изразява в няколко форми – укриване, товарене, транспортиране, разтоварване, съхраняване или преработване на дървен материал, незаконно добит от другиго, като могат да бъдат кумулативно дадени, или алтернативно. В настоящата хипотеза е налице изпълнително деяние –“Транспортиране”. Подсъдимият И. е установил фактическа власт върху инкриминирания дървен материал, като го е натоварил на каруцата си с помощта на св.Б. и Г., и го е транспортирал по път от репбликанската мрежа без надлежно разрешение.

Съдът макар да намери, че не е налице хипотезата на ал.6 на чл.235 от НК поддържана от държавното обвинение, а именно, че деянието, извършено от подсъдимия представлява маловажен случай, с оглед липсата на изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК, е в невъзможност да признае същия за виновен в по-тежко наказуемо престъпление. Това е така, защото по отношение на подсъдимия И. вече е била предприемана административно-наказателна репресия като е наказван за административни нарушения по ЗГ, освобождаван е и от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, като всички тези обстоятелства обуславят по-висока степен на обществена опасност както на дееца, така и на извършеното от него, и обстоятелството, че стойността на инкриминирания дървен материал е далеч под МРЗ към 15.10.2013г. – 137.09лв. не е достатъчно основание да се оП.и извършеното деяние като маловажен случай. Съгласно Тълкувателно решение №62/1989 г. на ОСНК, относно критериите за преценка наличието или не на „маловажен случай”, по смисъла на чл.93, т.9 НК, равностойността на предмета на престъплението е само един от тези критерии и същият няма доминиращо значение над останалите, поради и което според настоящия състав действията на подсъдимия – склоняване на други лица към престъпление, или адм. нарушение, извършено нощем, след като вече е санкциониран освен по адм. ред, и с освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление от същия вид, всички тези обстоятелства налагат извод за съставомерност на извършеното от него по основния състав на чл.235, ал.2 от НК, но както вече посочи по-горе съдът, поради невъзможността да преквалифицира деянието, то призна същия за виновен по привилегированата квалификация. В тази връзка и възраженията на защитника, че се касае за приложение на чл.9, ал.2 от НК са несъстоятелни с оглед развитите по-горе съображения по отношение на маловажния случай, поради и което не намира основание да ги преповтаря.

От субективна страна подсъдимия е извършил деянието при форма на вината - пряк умисъл, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Причини за извършване на деянието са незачитане на установения в страната ред и желание за облагодетелстване от придобития дървен материал.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За престъплението чл.235, ал.6 от НК се предвижда наказание до една г. лишаване от свобода, или пробация, или глоба от сто до триста лева, като същото е умишлено по своя характер.

Съдът при определяне на наказанието по реда на чл.57, ал.1 от НК,, отчете като оттегчаващи вината обстоятелства – налаганите по адм. ред административни наказания за нарушения по ЗГ, освобождаването на подс.И. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление от същия вид, като смекчаващо обстоятелство – съдействието на горските служители при неговото залавяне и ниската стойност на инкриминирания материал, като намери, че наказанието „лишаване от свобода” се явява най-адекватно с оглед личността му, тъй като „глобата” наложена поадм. ред по реда на чл.78а от НК не и постигнала целите, които си поставя наказанието по смисъла на чл.36, ал.1 от НК, имайки предвид, че същият не е заплатил наложената му глоба по чл.78а от НК и е налице образувано изпълнително производство, което ще рече, че налагайки такова наказание, същото не би превъзпитало подсъдимия и не би го ограничило да извършва други противоправни деяния. Наказанието „пробация” също не би постигнало превенция, тъй като по делото е налице информация, че подсъдимия е извън Р. България, и налагайки такова наказание, при невъзможност същото да бъде изпълнено, то би се стигнало до по-тежки последици за подсъдимия. По изложените съображения съдът намери, че наказанието „лишаване от свобода” в най-голяма степен би постигнало своята цел да възпре и превъзпита подсъдимия към спазване на закона, като размера следва да е към минималния три месеца.

При индивидуализация на наказанието предвид младата възраст на подсъдимия, ниската стойност на инкриминираните вещи, имотното му състояние – безработен, не получава доходи от трудови правоотношения, мотивира съдът да наложи наказание "лишаване от свобода" към минимален размер от три месеца.

С оглед обстоятелството, че така определеното наказание „лишаване от свобода” е до 3 години, подсъдимият не е осъждан на наказание „лишаване от свобода”, то съдът намери, че не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно за да се постигнат целите на наказанието, поради и което отложи изтърпяването му на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, като по този начин би се постигнала по-голяма первенция по отношение на него, доколкото при извършено ново престъпление за което евентуално му бъде наложено наказание лишаване от свобода, то ще изтърпи и наложеното му наказание по настоящето наказателно производство.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

С оглед разпоредбата на чл.235, ал.7 от НК, която се явява императивна по своя характер съдът отне в полза на държавата вещите – предмет на престъплението – 1.64 куб.м. обла строителна дървесина от бял и черен бор, а каруцата – средство за извършването му, доколкото се събраха доказателства, че е собственост на подсъдимия съдът на основание чл.53, ал.1, б.”а”, пр.2 от НК, отне в полза на държавата.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК и с оглед обстоятелството, че призна подсъдимият И.К.И. за виновен в извършване на престъплението по чл.235,, ал.6, вр. ал.2, пр.3 от НК, намери, че същия следва да заплати направените разноски от 115.00 лева, платими по сметка на ОДМВР-Б., както и пет лева за издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС-Р..

По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :........................................................